75
– Това, на което ви научих, е толкова колкото са листата в ръцете ми, а останалото,
което не знаете, е толкова колкото са листата в гората.
– Но защо не ни предаде всичките си познания?
– Защото това няма да ви помогне. Има неща, които можете да разберете, само ако ги преживеете сами. Има познание, което идва с опита и със самия живот.
Способността да помним Стар мъдрец вървял по заснежено поле, когато срещнал възрастна жена.
Тя плачела неутешимо.
– Защо плачеш? – попитал я той.
– Защото мисля за своя живот, за младостта и красотата,
които имах, за мъжа, когото обичах. Защо Бог ни е дал способността да помним, защо е толкова жесток с нас? Той е знаел, че ще си спомня пролетта на моя живот и това ще ме натъжи до болка...
Мъдрецът стоял сред снежното поле и вглъбено гледал в една точка.
Жената изведнъж спряла да плаче и го попитала:
– Какво гледате така съсредоточено? Виждате ли нещо?
– Виждам поле,
пълно с красиви, уханни цветя – отвърнал мъдрецът. – Бог е толкова великодушен с мен, че ми е дал способността да помня. Той е знаел, че през суровата зима аз винаги мога да си спомня за пролетта... и да се усмихна, и да се почувствам щастлив.
Гълъбът и бухалът Гълъбът срещнал бухала и го попитал:
–
Откъде идваш, бухале?
– Живеех на Изток, но сега съм тръгнал на Запад – отговорил бухалът и започнал злобно да буха и да се смее.
– А защо си напуснал родния си дом и си се запътил към чужди земи? – отново попитал гълъбът.
– Защото на Изток не ме обичат. Казват, че имам много противен глас – рекъл бухалът.
– Напразно си напуснал родния си край – казал гълъбът. – Не трябва да сменяш земята, а да промениш гласа си. Не забравяй, че
на Запад, както и на
Изток, също не понасят злобното бухане и хихикане. А ако не можеш да се промениш, просто си стой у дома.
