Винаги има надежда
Изтегляне 1.26 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
PS50AZ, GSS-VET PV Module 1 3-BG, K10LED-V H-bg1, ins DATA MICRO PLUS DATA MICRO 2PLUS, SS2L
| Живей свободно Веднъж Буда и учениците му трябвало да минат през село, чиито жители не приемали будизма. Когато навлезли в селото, хората излезели навън, наобиколили Буда и учениците му и започнали да ги обиждат. Учениците също се разпалили и били готови да се защитават, единствено присъствието на Буда ги успокоявало. Но изведнъж учителят им казал нещо, което озадачило всички – и селяните, и учениците. Той се обърнал към учениците си и казал: – Разочаровахте ме! Тези хора защитават възгледите си. Те са ядосани. Смятат, че аз съм враг на религията и моралните им ценности. Те са ми обидени и това е разбираемо. Но защо вие се ядосвате? Защо им позволявате да ви влияят? Сега вие сте зависими от тях. Наистина ли не сте свободни? Селяните не очаквали такава реакция. Били стъписани и стояли безмълвно. Буда се обърнал към тях: – Казахте ли ми всичко, което искахте? Ако все още не сте, ще може да го направите, когато се връщам. Хората от селото били в пълно недоумение. Попитали го: – Но ние толкова те обиждахме, защо не се сърдиш на нас? – Вие сте свободни хора и можете да правите каквото пожелаете. Не мога да ви се сърдя за това, което мислите. Аз също съм свободен човек. Нищо не може да ме накара да реагирам по определен начин и никой не може да ми влияе и да ме манипулира. Аз съм господар на действията и емоциите си. Моите действия се определят от вътрешното ми състояние. А сега искам да ви задам един въпрос. Хората от съседното село ме посрещнаха с почести 78 и ми поднесоха плодове и вкусна храна. А аз им казах: „Благодаря, но ние вече сме се нахранили. С моята благословия, върнете даровете в домовете си, тъй като ние не можем да носим храна, докато пътуваме.“. Сега ви питам: Какво трябваше да направят те с храната, която им отказах? Един от селяните казал: – Може би да я отнесат в домовете си и да я споделят със семействата си. Буда се усмихнал: – А вие какво ще направите със своите обиди? Аз не ги приемам. Ще вземете ли грозните си думи у дома, за да ги споделите с вашите близки? Ученикът хванал пеперуда и я сложил между дланите си. Отишъл при учителя и го попитал: – Каква пеперуда имам между дланите си – жива или мъртва? Ученикът държал здраво пеперудата, готов да я смачка заради своята истина. Учителят спокойно отговорил: – Всичко е в твоите ръце. |