Робърт Чалдини - Влиянието. Психология на убеждаването
потопът идва на двадесет и първи, защото изхарчих всичките си пари. Напуснах работа, напуснах и компютърния курс... Трябваше да вярвам.“ А ето и думите на доктор Армстронг към един от изследователите четири часа след неосъщественото пристигане на съществата с летящата чиния: Аз трябваше да извървя дълъг път. Отказах се от всичко. Прекъснах всички връзки. Изгорих всички мостове. Обърнах гръб на света. Не мога да си позволя да се съмнявам. Трябва да вярвам. И няма никаква друга истина. Представете си само колко притиснати са се чувствали доктор Армстронг и неговите последователи с наближаването на утрото. Толкова голяма била тяхната отдаденост на вярата, че никаква друга истина не можели да допуснат. И все пак материалната реалност току-що била нанесла по техните убеждения безжалостен удар: никакъв космически кораб не се бил приземил, никакви космически същества не почукали на вратата, никакъв потоп не настъпил, нищо не се случило така, както било предсказано. И след като всяка приемлива форма на истината била подкопана от материалните доказателства, не оставала никаква друга възможност за групата да се измъкне от затрудненото положение освен една. Те трябвало да намерят друг вид доказателство за валидността на техните вярвания: социалното одобрение. Точно това обяснява техния внезапен обрат от тайнството на съзаклятието към ревностното мисионерство. Това обяснява и точния момент на обрата - тъкмо когато прякото опровержение на техните убеждения ги е
