се оказва незадоволително. Хората, които се отзовали на
рекламата на Милграм във вестника и пожелали да
участват в изследването на „паметта“, представлявали
стандартна извадка с оглед на възрастта, професията и
образователното равнище. Нещо повече, проведено след
това проучване на личностните им параметри показало, че
тези хора са напълно нормални психически, нямало и
намек за някаква групова психоза. Те всъщност са били
хора като вас и мен. Или, по думите на Милграм, те
наистина са вие и аз. Ако той е прав, че изследването му и
279 неговите страховити резултати имат предвид и нас, изниква един смущаващо личен въпрос: Какво може да ни накара да правим такова нещо? Милграм е сигурен, че знае отговора. Според него той е свързан с дълбоко вкорененото във всеки един от нас подчинение на властта. Според Милграм истинският виновник в експериментите е неспособността на участниците да се противопоставят на желанието на ръководителя на изследването - облечения в сива престилка учен, - който настоявал и при нужда нареждал на участниците да изпълнят своите задължения, независимо от емоционалните и психически вреди, които нанасяли. Данните, подкрепящи тезата на Милграм за послушание пред властта, са силни. На първо място, ясно е, че без нареждането на учения да продължат, участниците биха приключили експеримента бързо. Онова, което правели, не им харесвало, те също страдали заедно с жертвата. Молели учения да им позволи да спрат. Когато той отказвал, те продължавали, но треперели, потели се, въздухът не им стигал, протестирали неуверено и отново молели да Изтегляне Сподели с приятели: |
