освободят жертвата. Забивали нокти в дланите си, прехапвали устните си до кръв, хващали се за главата, някои изпаднали в пристъпи на неконтролируем нервен смях. Както пише един външен наблюдател на експеримента: Наблюдавах как един зрял и първоначално уравновесен бизнесмен влиза в лабораторията с усмивка и увереност. Само за двайсет минути той се превърна в трепереща и пелтечеща развалина, която бързо се приближаваше към нервен срие. Той постоянно си дърпаше ушите и кършеше пръсти. В един момент притисна с юмрук челото си и възнегодува: „0, Господи, нека да спрем с това!“ И въпреки, това продължи да се подчинява на всяка дума на експериментатора, и така до края.
280 Към тези наблюдения Милграм добавя още по-убедително доказателство в полза на интерпретацията за подчинение на властта, която обяснява поведението на изследваните от него лица. В по-късно изследване например ученият и жертвата си разменят репликите - в този случай ученият казвал на Учителя да спре да подава електрошокове, докато жертвата смело настоявала той да продължи. Резултатите са съвсем ясни: 100% от участниците отказвали да подават повече електрошокове. До подобен резултат се достигнало при още един вариант на експеримента, при който ученият и подставеното лице си разменили ролите, така че сега ученият бил завързан за стола, а подставеното лице заповядвало на Учителя да продължи - въпреки протестите на учения. И отново нито един от участниците не посегнал към ръчката за
