първи път казвала, че иска да я освободят, нито по-късно, когато започвала да моли, нито накрая, когато реакциите на всеки шок се превърнали, по думите на Милграм, в „явни писъци на агонизиращ човек“. Едва след 300волтовия електрошок, когато жертвата „изкрещя отчаян, че повече няма да отговаря на въпросите за тест на паметта“, някои отказали да продължат, но те били съвсем малък процент. Тези резултати изненадали всички, които участвали в проекта, включително и самия Милграм. Защото всъщност, преди да започне експериментът, той помолил свои колеги, студенти от горните курсове и специалисти по психология в Йейлския университет (където се провел експериментът) да прочетат описание на предвидената процедура и да изразят предположение колко души ще стигнат до последните 450 волта. Неизменно отговорът бил - между 1 и 2 процента. А отделна група от 39 психиатри прогнозирала, че само около един на хиляда души ще прояви готовност да стигне до края. Излизало, че никой не бил подготвен за модела на поведение, който се проявил, когато експериментът започнал. Как можем да си обясним тази тревожна тенденция? Едни търсят причините във факта, че изследваните лица били мъже, тоест принадлежат към група, известна с агресивното си поведение; други - в това, че участниците
277 не разбирали добре потенциалната вреда от толкова високоволтажни електрошокове; а според трети - участниците били сбирщина от идиоти без чувства и съвест, които се наслаждавали на възможността да
