положителни
качества.
В
крайна
сметка,
съвсем
естествено е да предположим, че ако се чувстваме
притеглени от нещо, причина са достойнствата на
въпросното нещо. В случая със закона за фосфатните
препарати в област Дейд - както и в други случаи за
неотдавнашна забрана, - тези предположения са погрешни.
След забраната фосфатните препарати чистят, избелват и
се пенят не по-добре, отколкото преди нея. Просто ние
решаваме, че те са по-добри сега, защото установяваме, че
ги искаме повече.
Склонността ни да искаме това, което е забранено, и
следователно да допускаме, че то е по-ценно, не се
ограничава само до праха за пране. Тя дори не се
ограничава само до стоките за потребление, а включва и
ограниченията върху информацията. Във век, в който
способността за придобиване, съхраняване и управляване
на информация все повече се превръща във фактор за
благосъстояние и власт, е много важно да разберем каква е
типичната ни реакция спрямо опитите за цензура или за
ограничаване по друг начин на нашия достъп до
информацията. Въпреки че има много данни за нашата
психична реактивност към всевъзможни материали,
подлежащи на цензуриране - насилие в медиите,
порнография,
радикални
политически
възгледи,
-
изненадващо малко са данните за нашата реакция към
самия акт на цензурирането. За щастие, резултатите от
няколкото изследвания, свързани с този въпрос, дават
едни и същи резултати. Почти неизменно нашата реакция
към забраната на дадена информация поражда по-голямо
желание да се получи тази информация, като тя се цени
повече, отколкото преди забраната.
Изтегляне Сподели с приятели: |
