на Маями. Първо - нещо, типично за Флорида, - много жители на Маями се насочили към контрабандата. Заедно със съседи или приятели те ходели с големи „сапунени каравани“ до съседни области и товарели почистващи препарати с фосфати. Презапасяването бързо се превърнало в мания - в надпреварата някои семейства натрупали фосфатни препарати, които, както се хвалели, щели да им стигнат за следващите 20 години. Втората реакция спрямо закона била по-неявна и поабстрактна от откритата съпротива на контрабандистите и онези, които се презапасявали. Тенденцията да искат онова, което не могат да имат, подтиквала много жители на Маями да смятат, че почистващите препарати, съдържащи фосфати, са по-меки, по-ефективни в студена вода, по-добре освежават и избелват тъканите и по-добре почистват петна. След приемането на закона, те започнали да вярват дори в това, че фосфатните препарати се пенели по-добре. Този тип реакция е характерна за хора, на които биват отнети утвърдени свободи, и е особено важна за разбирането на това как действат върху нас психичната реактивност и дефицитността. Когато свободата ни да получим нещо е ограничена и когато нещо става по-малко достъпно за нас, желанието да го притежаваме нараства.
327 Въпреки това ние рядко разбираме, че психичната реактивност е причината да искаме това нещо повече; единственото, което знаем, е, че го искаме. И все пак чувстваме нуждата да оправдаем своето желание да го получим, затова започваме да му приписваме редица
