328 Но това, което буди интерес по отношение на резултатите от цензурирането на информацията, не е фактът, че хората започват да искат тази информация повече от преди; това изглежда естествено. Интересното обаче е друго — те започват да вярват в нея повече, дори при положение, че не са я получили. Така например, когато студенти от университета в Южна Каролина научават, че ще се забрани да се говори срещу смесените общежития, те започват повече да се противопоставят на идеята за смесени общежития. Така, без дори да са чули такова изказване, те започват да симпатизират на аргументите в тази посока. Това създава условия за тревожната възможност някои по- проницателни хора, които имат слаби позиции или непопулярни възгледи, да могат да провокират ограничителни мерки спрямо своите идеи и така да ни спечелят на своя страна. Може да звучи странно, но за тези хора - например членове на периферни политически групировки - най-ефективната стратегия може да бъде не да популяризират своите непопулярни възгледи, а направят така, че те да бъдат официално цензурирани и след това да разгласяват тази цензура. Излиза, че създателите на Конституцията на САЩ са се проявили колкото като непоколебими защитници на гражданските свободи, толкова и като добри социални психолози, когато са писали забележително либералната клауза за свободата на словото в Първата поправка. Може би с отказа да ограничат свободата на словото, те са опитвали и да намалят шанса нови политически идеи да печелят подкрепа по ирационален път чрез психичната реактивност.
