328 отколкото първоначално мислех, и поставих цена от 3500 долара.
След като колата ми престоя на паркинга няколко дни, оттам се обадиха да ми кажат, че някой се интересувал от колата, но цената била малко висока. Дали бих искал да намаля цената с 200 долара, за да продадат колата? С убеждението, че те
вземат присърце моите интереси, аз се съгласих. На следващия ден ми се обадиха, че купувачът имал проблем с парите и не е могъл да купи колата. През следващите две седмици от фирмата ми се обаждаха още два пъти и всеки път ме питаха дали ще намаля цената с
200 долара, за да могат да я продадат на някакъв клиент. И двата пъти аз се съгласявах, защото все още вярвах, че мога да им имам доверие. Но
всеки път сделката, 3а която говореха, пропадаше. Бях достатъчно подозрителен, 3а да се обадя на приятел, чието семейство беше в бизнеса с коли. Той ми каза, че
това е стар номер, чиято цел е да накара продавачи като мен да намалят цената, която искат, до крайно ниски нива, които накрая осигуряват на фирмата голяма печалба, когато колата се продаде.
Така аз отидох и си взех колата.
Докато я изкарвах, те продължаваха да се мъчат да ме убедят да я оставя, Защото имали „горещ клиент“, 3а който били сигурни, че ще я купи, ако сваля само още 200 долара.
И в този разказ на читател можем да видим влиянието на принципа на контраста, съчетан с принципа на доверието в авторитета. В този случай в сравнение с първоначално
определената цена от 3 500 долара всяко намаление с 200 долара е изглеждало малко.