Воден от духа, живеейки по пътя на кръста уинстън Нюнс

Да изповядаме Господа

Римляни 10:9 гласи: “Защото, ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ, и повярваш в сърцето си, че Бог Го възкреси от мъртвите, ще се спасиш.” Някои биха предпочели да изповядат греха си, отколкото да изповядат Господа с устата си. Ще попитате защо. Защото , ако изповядам греха си, това ще засяга само грях като алкохолизъм, наркомания и неморалност. Мога да кажа: “Господи, избави ме от наркотиците, но ме остави да живея собствения си живот!” А, ако изповядам Исус като Господ, това означава, че нито похотта, наркотиците, неморалността, алкохолът и всичко останало вече не ме контролират, но и аз вече не контролирам себе си. Когато изповядам исус за свой Господ, Той ще е Този, Който ме контролира.

Мога да кажа, че исус е мой Спасител, мой Кръстител, че Той е Този, Който ме освещава, че Той е моят скоро идващ цар. Но въпреки това да си мисля, че сам съм си господар, че ще ходя на църква, когато ми се ходи и щепускам толкова дискус, колкото ми се прииска. Но хора, които мислят по този начин не са спасени. Те само са религиозни. При тях въпросът “Кой е Господ!” въобще не съществува. Те искат да бъдат избавени от греха, без да предадат господството и контрола над живота си на Господ.

Да очаквате да сте спасени, без да се променяте и без да изповядате Исус за свой Господ не е възможно. Това не е обновяване. Знаете ли какво означава то? Обновяването е много повече от това да се присъедините към някоя църква или да обърнете нова страница в живота си. Обновяване означава да имате нов живот с Христос. То ест Бог да стане ваш Баща и да ви даде ново естество.

Уповавайки на Духа

Исус обеща, че Святият Дух не просто ще бъде с нас, но и ще обитава в нас. За нас е изключително важно не само Бог да е с нас, но и да е вътре в нас. “Ще се заселя между тях и между тях ще ходя” (2 Кор. 6:16). С други думи, Бог направи човека по Свой образ, по Свое подобие; направи го инструмент, чрез който да изяви Себе Си. В Евангелието на Йоан 1:14 се казва: “И словото стана плът и пребиваваше между нас.” Словото не стана религия, нито деноминация, то стана човек, Който трябваше да изяви Божия план. Съгласно този план Бог щеше да въплъти Своя живот в едно човешко същество с всичките му слабости и провали.

Много хора смятат, че Бог не може да ги използва, защото са прекалено млади или твърде стари. Независимо на каква възраст сте, ако уповавате на Духа, Бог може да ви използва. Мнозина си мислят, че Бог не може да ги използва докато страдат. Когато Исус страдаше, трябваше напълно да се уповае на Духа. Затова, когато страдаме и ние трябва да уповаем изцяло на Духа.

Ежедневно трябва да се учим да уповаваме на Святия Дух. В момента, в който спрем да уповаваме на Него, ще се окажем в голямо затруднение. Исус уповаваше на Божия Дух напълно. Той “обикаляше да прави благодеяния и да изцерява всички угнетявани от дявола; защото Бог бе с Него” (Деян. 10:38). Исус трябваше непрекъснато да разчита на това, което казваше или правеше Отец. Той сам каза: “Не може Синът да върши от само Себе Си нищо, освен това, което вижда да върши Отец” (Йоан 5:19).

Ние не може да действаме на базата на собствения си авторитет, сили или възможности. Действаме единствено на базата на взаимоотношенията ни с Отец. Общувайки с Отца чрез Сина, ние трябва напълно да се отпуснем в Духа. Уповавайки на Духа Му, ние прославяме Христос.

Пияният бръснар

На запад, където известно време служих като пастор, имаше един човек, когото наричаха “пияния бръснар”. Всеки ден в бръснарницата си той изпивал по цяла бутилка уиски и привечер се прибирал вече пиян.

Един проповедник провеждал богослужения в същия град. Когато в края на първата служба призовал за покаяние, бръснарят излязъл напред. На следващия ден той отново се напил в бръснарницата си, а вечерта отново отишъл на църква. В продължение на една седмица бръснарят излизал за покаяние шест пъти. Вярващите започнали да шушукат: “Ето го пак пияния бръснар! Явно при него нищо не се получава!”

Но, знаете ли, той бил спасен!

Знаете ли какво не ни е наред? Не вярваме в Божията милост! При някои хора е необходимо малко повече време, отколкото при други. Не всички могат да се променят за един миг. Бръснарят не се отказал, докато Бог не го срещнал и не станал истински християнин. В последствие този човек стана старей в църквата и ми беше голяма опора, защото Господ спаси “пияния бръснар”.

Вярата дава

В Римляни 4:20 се казва, че Авраам “се закрепи във вяра и даде Богу слава”. Всяко духовно нещо дава. Бог така ни възлюби, че даде. Любовта дава, вярата дава, надеждата дава и Бог дава.

Грехът и днес ни отнема общението с Бога така, както го направи в Едемската градина. Изглежда добре, радва очите и жадува да ни направи мъдри, но отнема и ни лишава от Божието присъствие.

Вярата се доверява и дава. Ето това радва Бога.

Давайте и ще ви се отнема

Тогава разясних този стих с думите: “Донесете всички десятъци във влагалището… и Аз… ще ви разкрия небесните отвори” (Мал. 3:10). После продължих: “Трудно ви е да повярвате на голяма част от Библията? Не става, нали? Ако можехме да повярваме напълно, щяхме да опитаме всичко, което ни е обещано!”

Когато пристигнах във “Faith Temple”, казах на хората, че не е необходимо да ме подкрепят, защото Бог ще ме подкрепя. Ето защо издържах тук толкова години. Когато сте в служение, в ума ви може да се появи следната мисъл: “Трябва добре да се отнасям с тези хора, в противен случай ще си задържат десятъците. По-добре да не обиждам онази сестра ей там, защото може и да не се върне в църквата”.

Тъй като пасторите получават заплатата си от хората, могат да решат, че трябва да са по-внимателни, в противен случай хората могат да ги лишат от подкрепата си. Някога са се молили: “О, Боже, направи проповедниците смирени, а ние ще ги направим богати!”

Не бива да бъдем зависими от хората. Вярата радва Бога, а не хората. Ако сте бил призван като пастор или евангелизатор, тогава Бог, а не хората, ще ви възнагради и подкрепи.

Значителна част от хората във “Faith Temple”, които имат финансови проблеми, не си дават десятъците. Веднъж един младеж ми каза, че ако си давал десятъка, църквата щяла да забогатее. Такъв човек ще загуби доходите си още преди да е помислил, че ако даде десет процента от тях, Бог ще забогатее. Това е погрешна, сатанинска позиция.

Мнозина смятат, че църквата иска парите им. Но това не е истина. Ако те се възгордеят, Бог ще се справи отлично и без тях. Даването не помага на Бога, то помага на нас!

Ограбването на Божиите люде

Когато преди да се оженим отидох в града да посетя годеницата си, я помолих да ми купи фунийка сладолед. Тогава нямах никакви пари. Когато проповядвах на различни места, не се чувствах свободен да вземам дискус от хората. Един ден Бог ми каза, че ограбвам людете Му. Аз не доумявах как мога да ги ограбвам, след като дори не вземам парите от дискусите им. Тогава Бог ми даде един стих – Малахия 3:10:

“Донесете всичките десятъци във влагалището, за да има храна в дома Ми, и опитайте Ме сега за това, казва Господ на Силите, дали не ще ви разкрия небесните отвори да излея благословение върху вас, тъй щото да не стига място за него.”

Бог ми каза, че ограбвам людете Му от това да им разкрие небесните отвори и да излее благословенията Си върху тях. Много хора се притесняват, когато минават кофичките за дискуса, защото смятат, че проповедникът иска парите им. Но истината е, че вашето дарение отваря вратите за вашето благословение.

“Холивудска“ любов

Белегът на любовта откриваме в 1 Коринтяни 13:4, където пише, че любовта дълго търпи и е милостива. Истинската любов няма къс фитил. Някои се влюбват, защото другият им харесва или защото смятат, че ще бъдат обичани. Любовта, обаче, няма нищо общо с външния вид, поведението или признателността на човека, когото обичаме.

Бог ни възлюби още докато бяхме грешници, докато бяхме Негови противници. Той не каза, че ни обича едва, когато станахме добри. “Никой няма по-голяма любов от това, щото да даде живота си за приятелите си” (Йоан 15:13).

Аз не казвам на хората, че ги обичам, освен ако не съм готов да дам живота си за тях. Можем да казваме “Обичам те!” като сантиментална проява, но истинската (агапе) любов изисква нашата готовност да умрем да ближния си.

Четирите халки на брака

1. 
   Венчалната халка
   
2. 
   Сватбената халка
   
3. 
   Дълготърпението
   
4. 
   Толерантността.
   

Отнасяйте се към децата си, както се отнасяте към домашните си любимци

Забелязали ли сте как хората се отнасят към домашните си любимци? Никога не казват: “Ах, ти, отвратително псе! Дядо ти беше боклук! Въобще не трябваше да се раждаш! Ти си една грешка! По-добре да беше умрял!” Това не се случва никога. Вместо това те се отнасят към животните с огромна нежност: “О, ти си едно прекрасно куче! Мама толкова те обича! Ти си най-доброто куче на света! “

А сега помислете как някои родители се отнасят към децата си. Те ги повалят с думи. Изражението им удря децата и им казва: “Ти не си добър! Никога няма да станеш добър! От теб нищо няма да излезе!”

В щата Ню Йорк има гробища за животни. Един ден разстроена семейна двойка посетила мой приятел, който продава надгробни паметници. По поведението им приятелят ми решил, че е починала единствената им дъщеря. Но се оказало, че В действителност е умряла котката им, на която искали да направят подобаващо погребение. Тези хора показвали повече загриженост, отколкото някои родители проявяват към собствените си деца.

Затова обичам да казвам, че хората трябва да се отнасят към децата си така, както се отнасят към домашните си любимци. Така много деца ще се чувстват значително по-добре.

Другото име на Бога

Не приемайте нищо лично

Скоро след като сме повярвали можем да започнем да си мислим, че нещо с нас не е наред. Но мога да ви уверя, че проблемът не е в нас. Независимо дали се харесваме на хората или не, проблемът не е в нас. Така че не приемайте нещата лично! Ако си вършите работата добре, а шефът ви мрази, не го приемайте лично!

Една жена от църквата ни имаше много проблеми в службата си, докато не напусна и не откри, че всъщност шефът и се отнася към всички така, както се е отнасял към нея. Причината за отношението на шефа и не е била в нея, а в него. Затова не приемайте нещата лично!

След една неделна служба аз и съпругата ми обядвахме с едно семейство от църквата ни. Нашата сервитьорка не изглеждаше никак дружелюбна и сякаш избягваше масата ни. Приятелят ми се опита любезно да я подкани да ни обслужи, но и това не разреши проблема. Тогава му казах, че тя навярно се държи така, защото съпругът и я е изоставил, а у дома я чакат две болни деца.

Напълно непознатата за мен сервитьорка стоеше зад нас. Когато чу коментара ми, тя за малко не изпусна таблата си. След това ме попита от къде знам всичко това, тъй като се оказа, че съвсем точно съм описал положението и. Истината е, че не го направих аз.

Нейното безразличие към нашата маса нямаше нищо общо с нас. Не винаги нещата са такива, каквито изглеждат на пръв поглед. Затова не приемайте нищо лично!

Веднъж едно семейство от църквата ни замина далеч на почивка. Когато се върнаха, ми споделиха, че са посетили най-недружелюбната църква, в която някога са стъпвали. На въпроса ми защо смятат така, те отвърнаха, че никой не отишъл при тях да ги поздрави. Тогава ги попитах дали те са поздравили някого.

Ако се окажете на непознато място и хората наоколо не ви се усмихват, нито ви поздравяват, може би просто и те са там за пръв път, също като вас. Затова не го приемайте лично!

Защо Бог позволява на Сатана да ни изпитва

Нека си припомним историята за Йов.

“Господ рече на Сатана: Обърнал ли си внимание на слугата Ми Йов, че няма подобен нему на земята, човек непорочен и правдив, който се бои от Бога и се отдалечава от злото? А Сатана в отговор на Господа рече: Дали без причина се бои Йов от Бога? Не си ли обградил от всякъде него и дома му и всичко що има? Благословил си делата на ръцете му, и имота му се е умножил на земята. Но сега простри ръка и допри се до всичко що има, и той ще Те похули в лице. И ГОСПОД рече на Сатана: Ето в твоята ръка е всичко, що има той; само на него да не туриш ръка. Тогава Сатана излезе от присъствието на ГОСПОДА” (Йов 1:8-12).

Забележете, че Бог бе този, който започна разговора. Бог бе този, който даде разрешение на Сатана да изпита Йов. Всичко започна от Бога.

Как мислите, защо Бог би позволил да се случват такива ужасни неща? Отговорът ще намерите в Откровение 3:19: “Ония, които любя, Аз ги изобличавам и наказвам”.

Не презирайте Божието наказание, защото никога няма да разберете кога Бог иска да премахне плявата от живота ви и да ви пречисти като чисто злато.

Приятелите на Йов привидно го критикуваха. Казваха му, че е лицемер, че не е съвършен, че не е праведен, че не се бои от Бога и не се отдалечава от злото. Едва ли някой би се нуждал от врагове при подобни приятели.

Но кой всъщност каза за Йов, че е съвършен? Бог! Кой каза, че Йов е праведен? Бог! Кой каза, че Йов се бои от Бога и се отдалечава от злото? Бог! Колко от вас смятат, че Бог не знае много какво говори? Ако Бог имаше същата дарба да разпознава, която имаха приятелите на Йов, щеше да разбере, че Йов е лицемер. Следователно, кого всъщност нападаха приятелите на Йов? Бога!

Когато прочетете книгата Йов от началото до края (аз лично често чета книгите отзад напред), ще откриете какво каза Бог на тези, които успокояваха Йов. “Не сте говорили за Мене това, което е право, както слугата Ми Йов” (Йов 42:7).

Бог каза, че думите на Йов са истина, а именно: “Аз зная, че е жив Изкупителят ми” (Йов 19:25). Той нарече Бога “Всемогъщия”. Бог отмахна плена от него, когато той се помоли за приятелите си.

Моята “глупософия”

Бог е разрешил появата на комунизма, нацизма, на цялата порочност и сексуални извращения, които продължават да се разпространяват и днес. Всичко това е станало с Негово позволение. В 1 глава на Посланието към римляните четем, че тези, които се отричат от Бога са отдадени на нечистота, низки страсти и порочен ум. Бог се отказва от тези хора и те сами се самоунищожават.

Да, Бог допуска такива неща. Йов имаше конкретни страхове. Бог позволи той да бъде изпитан, да се сблъска с нещата, от които се бои, за да бъде освободен от Него. Бог иска да направи същото и с нас.

Съгласно моята “глупософия”, когато се случи нещо лошо, то може да има няколко причини. Може да е резултат от нашата жестокост един към друг. Базирам се на това, че савците взеха воловете и ослиците на Йов. Случилото се е пример за човешката жестокост. Това беше лошо.

След това дойде огънят и унищожи всички овце. То ест втората причина може да е някаква природна стихия: пожар, наводнение, вулкан, торнадо, ураган и така нататък. Това беше още по-лошо.

На трето място се появиха халдейците, които отведоха камилите. Според мен това беше дяволът, защото е писано: “противникът ви, дяволът, като рикаещ лъв обикаля, търсейки кого да погълне” (1 Петр. 5:8). Но, когато Йов чу, че седемте му сина и трите му дъщери са убити, реши: “Това трябва да е Бог”.

Следователно, ако положението е лошо, може да е следствие от човешката жестокост; ако е по-лошо, може да е породено от природен катаклизъм; ако е ужасно, може да е предизвикано от дявола, който обикаля като рикаещ лъв. Но, когато нещата са вече прекалени, това трябва да е Бог!

Каква беше реакцията на Йов относно всичко, което се случи? Той падна на земята и се поклони с думите: “Господ даде, Господ отне; да бъде благословено Господното име” (Йов 1:21).

Такава ли ще бъде и вашата реакция?

Относно кръщението

Затова най-напред се покайте, а след това, покорявайки се на Отца, се кръстете във вода.

Два вида умиване

В “Youth for Christ” обичаме да пеем: “Благодаря Ти, Господи, че спаси душата ми”. Ако някога откриете църква, в която всички души са спасени, непременно се присъединете към нея. Това трябва да бъде изключително място.

Помнете, обаче, следното: не душата ни е спасена, а духът ни е възобновен. “Така самият Дух свидетелства заедно с нашия дух, че сме Божии чада” (Рим. 8:16). А Божието слово се проповядва за спасението на душата ни (на нашето его или индивидуалност).

Всички се нуждаем от два вида умиване: с Христовата кръв, която отмива греховете ни и с водата на Божието слово, която обновява ума ни и води цялото ни същество (его или индивидуалност) в хармония с Бога.

Плодът на Духа

Ние притежаваме дарбите на Духа. В 1 Коринтяни 12 глава са изброени девет дарби, а в Галатяни 5 глава са изброени девет плода. Познаваме ли всички плода на Духа? Плодът на Духа е любов, радост и мир. Без любов нямаме радост. А не бихме могли и да имаме мир, ако ни липсват любов и радост.

След това идва плодът дълготърпение. “Един момент”, ще кажете вие, “нима не говорим за любовта?” Да, така е. Както виждате любовта е много повече от моментно удоволствие или кратко щастие. Тя е дълготърпение. Истинската любов винаги страда. Ако не страдате, значи не обичате. Тези, които обичаме винаги ни нараняват. Те могат да се разболеят и да умрат и това разбива сърцето ни, защото сме ги обичали. Но любовта дълготърпи.

Следва плодът благост, милост, (милосърдие), верност, кротост и себеобуздание. Не бива да бъркаме кротостта със слабостта, защото кротостта е контролирана сила.

Себеобузданието е един от плодовете на Духа, които не харесвам. Понякога Духът ме осъжда и ми казва: “Когато сядаш на масата, не яж прекалено много!” Това не ми харесва. Той може да изисква себеобуздание и когато шофираме, например: “Не карай твърде бързо!” Това също не ми харесва. Но, ако Христовият характер и Божието естество не се изявяват в нашето шофиране, тогава плодът на Духа не е реален в нас. Не е достатъчно да сме святи само в църквата. Бог изисква святост и на масата и на магистралата.

И така, себеобузданието означава да се отречем от себе си. То казва “не” на нашите желания и “да” на това, което Бог има за нас. В нашата църква често пеем: “Не каквото аз искам да бъда, не където аз искам да отида, защото кой съм аз, че да избирам пътя си? Господ ще избере за мен… Това е много по-добро, отколкото аз знам, затова нека Той ми каже да остана или да вървя”. Тази песен се излива вътре в нас. Усилието и напрежението от вземането на решение изчезват, защото Бог взема всички решения!

Плодът трябва да бъде изявен в практическия ни живот. Святостта трябва да се прилага на практика, в противен случай не е святост. Плодът на Духа или се изявява във всеки ден от нашия живот, или в нито един. Святостта може да е всичко или нищо!

Волята на Бога

Винаги питайте Бога: “Отче, какво искаш Ти? Каква е Твоята цел?” Исус каза на учениците: “Ето, дойдох,... да изпълня Твоята воля, о Боже” (Евр. 10:7). И след това:”Моята храна е да върша волята на Отца, Който Ме е пратил, и да върша Неговата работа” (Йоан 4:34).

Молили ли сте се някога по следния начин: “Отче наш, Който Си на небесата, да се свети Твоето име, да дойде нашето царство, да бъде нашата воля”? С подобна молитва казвате: “Ако Твоето царство ме устройва, чудесно! А ако не, забрави! То ест нямам нищо против да върша Твоята воля, но само докато тя е в унисон с моята”.

Да, но не за нашата, а за “Неговата воля” трябва да се молим. Ще кажете, че ставаме прекалено зависими от Бога. В крайна сметка сме зрели хора, спасени от години, можем да цитираме няколко стиха от Писанията, да посещаваме нощни молитвени събрания и да сме прескочили някое ядене миналата седмица, постейки цял час. Да, но нито това, което сме направили, нито това, което искаме е от значение, защото само това, което Бог е направил и това, което е Неговата воля е от значение. Ето защо молитвата ни трябва да бъде: “Да бъде не моята воля, но Твоята”!

Научи се да казваш “да”

Аз обичам бебетата. Не познавам бебе, което не би дошло при мен, освен ако не е болно. Обичам и по-големите деца. Нима не са великолепни!

Как мислите, дали първата дума, която научава едно дете е “да”? Ние сме родени с нещо присъщо за нас, което казва "не” на всичко. “Не” на Бога, “не” на Неговата цел, “не” на Неговата воля. Ето това направиха Адам и Ева. Те бяха непокорни и казаха “не” на Бога.