Воден от духа, живеейки по пътя на кръста уинстън Нюнс

Предговор Бени Хин

Д-р Уинстън Нюнс, опитен пастор, учител и проповедник повече от шестдесет години, както споделя Бени Хин, цял живот помага на другите да вникнат в Божието слово и да открият Божия път. Той предава своите познания на няколко поколения изпълнени с Духа проповедници, учители и миряни.

Страниците на първия му сборник, “Воден от Духа”, са изпълнени с изключителна мъдрост по отношение на различни теми, свързани с практическия християнски живот. Приемете истините и прозренията на д-р Нюнс, които ще променят и обогатят живота ви с Учителя.

Тази книга, чието съдържание, според Дансън Корнуел (писател и библейски учител), надвишава страниците и, може да ви помогне да откриете нещо полезно за себе си, независимо от етапа на духовното ви развитие. Млади и стари в еднаква степен ще открият тук един оазис от Божии принципи, които ще устоят на времето.

Може би истините, изпълващи тези страници, ще ви вдъхновят за един по-дълбок и по-пълноценен живот с Господа. Може би тези библейски прозренияще се превърнат в съкровище, което ще се предава в семейството ви от поколение на поколение.

Рецензии

За тези близо четиридесет години, през които познавам п-р Уинстън Нюнс, многократно съм се удивлявал на способността му да концентрира велики истини в няколко кратки изречения. Тази книга е пример за изключителното му умение да общува. Истинското и съдържание надвишава значително страниците и и, докато я четете, тя ще помогне на сърцето ви да израстне.

Дансън Корнуел, писател и библейски учител

За мен д-р Уинстън Нюнс е светъл пример за един истински Божий човек. Неговата изкусна, вдъхновена от Святия Дух способност да прокламира мощното Божие слово е изключително ценна. Често съм го слушал да проповядва и, независимо дали това е било на живо или на запис, знам, че съм бил свидетел на служение с апостолска сила.

Дейвид Маинс, президент на “Crossroads Christian Communications, Inc.”

Host 100 Huntley Street

Посвещение

Тази книга е посветена на моята скъпа съпруга, Хилда Ребека, с която сме заедно вече шестдесет години. Тя е и за слава на Бога, за да бъде провъзгласено името на Исуса Христа до краищата на земята за спасение на цялото човечество.

Благодарности

Сърдечно благодаря на Лари Кийфаувер, Рон Маинс, Донна Бойчък, Джо и Джанет Юнич и Сандра Гуудерман за тяхната консултантска и редакторска работа при подготовката и написването на тази книга.

Предисловие

Д-р Уинстън Нюнс е Божий човек, който цял живот помага на другите да вникнат в Божието слово и да разберат Божия път. Още от първите ми дни с Господа, д-р Нюнс е изработил в живота ми голямо разбиране. Уникалната му способност като библейски учител да обединява мъдрост и знание, го е направила деен прокламатор на библейските принципи. Независимо, че не съм имал честта да посещавам библейския колеж, систематичният подход за индуктивно изучаване на Библията на д-р Нюнс го компенсираше, сякаш ходех в библейско училище. Всеки път, когато слушах негово поучение, получавах много и познанията ми за Словото и Святия Дух нараснаха значително.

Примерът, който той дава с живота си, като верен Божий служител цели шестдесет години, е истинско превъплъщение на 2 Тим. 2:15, което гласи: “Старай се да се представиш одобрен пред Бога работник, който няма от що да се срамува, като излагаш право словото на истината.”

“Воден от Духа” е колекция от разсъжденията и прозренията на д-р Нюнс относно някои духовни въпроси. Може би истините, изпълващи страниците на тази книга, ще докоснат и променят и вашия живот с Господа, за да се наслаждавате на един по-дълбок и пълноценен живот с Христа.

Бени Хин

Октомври 1998г.

Уинстън Нюнс – кратка биография

Д-р Нюнс е роден на 12 ноември 1912г. на един от Антилските острови, о.Тринидад, близо до бреговете на Венецуела, Южна Америка. Баща му, Алберто Антонио Нюнс, служел като офицер на Британското правителство. По вероизповедание Алберто бил презвитерианец. Той се оженил за Джеорджиана Агнес Фит, която посещавала епископална църква. Независимо,че Уинстън бил кръстен като презвитерианец, семейството му посещавало епископална църква, защото по онова време в града им нямало презвитерианска.

През 1925г. две жени, завършили Nyach College под ръководството на А. Б. Симсън, водели някои от младежките събрания, посещавани от Уинстън. Една четвъртък вечер той излязал напред и приел Христос за свой Господ и Спасител.

Призван от Бога в служение, през 1933г. Уинстън Нюнс завършва “Canadian Pentecostal Bible College”, повлиян от поучението на д-р Дж. Е. Парди. На следващата година бива ръкоположен от “Pentecostal Assemblies of Canada” от п-р А. Г. Уърд (баща на К. К. Уърд).

Окуражен от п-р Парди, Уинстън Нюнс започва своето служение като учител и проповедник в САЩ и Канада.

През 1934г. Уинстън водел хвалението по време на лагер в Саскачеуан. Там среща една млада пианистка, Хилда Класен, която помолил да изпрати до вкъщи. С високи токчете, Хилда изминала заедно с Уинстън няколкото мили до дома си и това поставило началото на едно четиригодишно приятелство, което през 1938г. прераснало в брак. По време на написването на тази книга, те са семейство за Божия слава повече от шестдесет години. През цялото това време госпожа Нюнс служи заедно със своя съпруг, изминавайки хиляди мили, подкрепяйки го в молитва и допълвайки неговото служение с дарбата си на пианист.

Уинстън и Хилда Нюнс служат в Канада по отделно от 1934г. до 1938г. След сватбата им, тяхното служение се развива и в САЩ, по-конкретно във Вашингтон и Калифорния. Когато по време на няколко специални богослужения в Уинипег, Канада, п-р Нюнс споделя амвона с един млад, изграждащ се проповедник на име Били Греам, двамата с Хилда усещат необходимост да проповядват на младите хора в цяла Америка.

След кратък период на пастируване в Такота, Вашингтон, и Саскачеуан, Канада, през 1957г. семейство Нюнс са поканени в Торонто като пастори на една новоформирана църква в сърцето на града, която в последствие значително се разраства. Във “Faith Temple” те служат над четиридесет и една години, като помагат на много млади хора в служението им.

Уинстън и Хилда Нюнс са родители на двама сина: Боб и Джим, които служат като пастори и проповедници в САЩ. Те имат трима внука и четирима правнука, които изпълват с радост живота им.

Уинстън Нюнс е проповядвал на евангелизаторски събрания, лагери, конференции и големи харизматични събрания, като например “Charismatic Conference” в Канзас сити, “Duquesne Univercity Charismatic Conference” и “The Jesus rallies” в Канада и Съединените щати, които са посещавани от хиляди хора. Той е работил и като секретар на “Elim U. S.” и вицепрезидент на “Elim Canada”.

Д-р Нюнс е своего рода апостол за изпълнените с Духа вярващи десетилетия наред. Той е служил и като президент на “Metropolitan Toronto Chapter of the Pentecostal Fellowship of North America” и като координатор на “Metropolitan Toronto Charismatic Fellowship” в Торонто.

Страниците, които следват са изпълнени с пророческа мъдрост, относно различни духовни въпроси. Като проповедник, пастор, библейски учител и помазан Божий слуга, Уинстън Нюнс е предал своите откровения на няколко поколения проповедници, учители и миряни. Може би истините, изпълващи тези страници, ще ви вдъхновят за едно по-дълбоко и по-пълноценно общение с Господа.

Нищо за печелене, нищо за губене

Когато преди повече от четиридесет години за пръв път дойдох в Торонто, Господ ми каза, че хората, които ще използва в това последно изливане на Святия Дух, ще бъдат онези, които нито имат какво да спечелят, нито какво да загубят. Щом притежаваме нещо, ние ще се борим да не го загубим. А щом смятаме, че можем да спечелим нещо, ще минем през всичко и всички, за да го получим.

Но Бог се нуждае от хора, които имат само една цел: да прославят Него. В крайна сметка ние не сме свои си. Апостол Павел пише: “Или не знаете, че вашето тяло е храм на Святия Дух, който е във вас, когото имате от Бога? И вие не сте свои си.” (1 Кор. 6:19). Затова, ако спечелим нещо, за нас то няма да е печалба, а ако се провалим няма да е загуба.Независимо какво става в живота ни, ако принадлежим на Бога, то ще бъде Негов провал, Негова загуба, Негова печалба.

Мнозина смятат, че трябва да постим по деветдесет дни, да се молим години и да правим големи дарения, за да може Бог да ни използва. Помислете тогава над моята история.

Не много отдавна, без да се интересувам от чужди работи, си почивах в стаята си, когато Бени Хин ми позвъни с поканата да направим заедно няколко телевизионни предавания. От този момент се наложи да водя конференциите му в Торонто, да проповядвам в църквата му в Орландо, Флорида, да летя до Лос Анджелис, за да говоря пред 2.000 пастори. След това с Бени се появихме по TBN. А сега, на осемдесет и шест години пиша първата си кнвига.

С други думи, аз правех това, което правеше и Моисей. Помните ли? Нима той пости четиридесет дни в пустинята? Не. Когато Бог го призова, той пасеше овце. Савел от Тарс пък бе на път за Дамаск, когато Бог го призова. Да не би той да се моли и да плака пред Бога за благословение? Не. В Деяния 9:1 се казва, че Савел “дишаше заплашване и убийство против Господните ученици”.

Нека изясним – смятате, че всеки трябва да има някаква заслуга? Да, но, когато Бог призова Моисей, той не вършеше нищо религиозно. Павел пък бе тръгнал да убива Божиите люде, но въпреки това Бог избра именно него за осъществяване на много от Своите цели. Следователно, независимо какво печелим или губим, независимо за колко духовни се смятаме, всичко зависи от Божията воля.

Послушанието е по-приемливо от жертвата

Библията казва, че “послушанието е по-приемливо от жертвата” (1 Царе 15:22). Днес, когато дойдат кофичките за дискуса, често си казваме: “Просто дай това, което Господ те нуди да дадеш.” Но, въпреки всичко, когато направим това, което Бог ни казва, може и да не усетим въодушевление. Затова често даваме повече от това, което Бог ни е говорил, за да почувстваме задоволство. Именно поради тази причина в Писанията се казва, че послушанието е по-важно от жертвата.

В моята почти седемдесет годишна практика като пастор и проповедник, никога не съм молил църква да дава, жертвайки. Ще попитате защо? Защото има нещо по-добро от жертвата. След като Бог е казал, че послушанието е повече от жертвата и ви каже да дадете 10 лева, вие колко ще дадете? Петнадесет? Пет? Всички знаем, че, ако дадете пет, ще сбъркате. Но знаете ли, че, ако дадете петнадесет, грешката ви ще е не по-малка?

И дадем повече, и да дадем по-малко – и двете са акт на непокорство. От божиите люде трябва да струи покорство, а не жертва.

Христос във вас

Апостол Павел пише: “Аз бях между вас, страхувах се и много треперех. И говоренето ми, и проповядването ми не ставаха с убедителните думи на мъдростта, но с доказателство от Духа и от сила; за да бъде вярването ви основано не на човешка мъдрост, а на Божията сила” (1 Кор. 2:3-5).

Мнозина са ми казвали колко ценят мъдростта ми. Знаете ли кой е моята мъдрост? Една лесна за произнасяне дума: И-С-У-С! Исус Христос е мъдрост и сила от Бога. Затова, когато молите Святия Дух: “Дай ми повече мъдрост!”, Той ще ви дава повече от Христос. Когато кажете: “Искам животът на Бога да бъде изявен в мен!”, Той ще ви дава Исус Христос.

Бог ни дава Исус Христос не само, за да отмахне греховете ни и да ни отведе на небето, но и за да бъде Онзи, чрез Когото Бог живее на земята. Той каза: “Ще се вселя между тях и между тях ще ходя” (2 Кор. 6:16). Когато вървим по пътя, Бог иска да върви в нас. Когато живеем по двадесет и четири часа в денонощие, Той иска да живее в нас двадесет и четири часа. Ето защо, когато просякът искаше пари, апостол Петър му каза: “Сребро и злато аз нямам; но, каквото имам, това ти давам” (Деян. 3:6). Какво имаше той? Имаше живот в Бога, присъствието на Бога, помазанието на Бога, способността на Бога и Неговата мъдрост. Апостол Петър сподели всичко това с хромия и той бе изцерен. А, когато Синедриона попитаха Петър за изцерението, той отвърна: “Чрез името на Исуса Христа Назарянина, Когото вие разпнахте, Когото Бог възкреси от мъртвите, чрез това име тоя човек стои пред вас здрав” (Деян. 4:10).

Петър и Йоан се обърнаха към човека с думите: “Погледни ни!”, но това, което трябваше да кажат бе: “Погледни на Исус!” Къде живее днес Христос? “… Христос между вас, надеждата на славата” (Кол. 1:27).

Божието време

Жените често питат: “Мъже, какво ви има?” Поради връзката ми с “Women’s Aglow” в Канада, често питам жените: “Жени, какво ви има?” В Едемската градина Бог каза на Сатана, че семето (потомъкът) на Ева “ще му нарани главата”(Бит. 3:15). А в Исая7:14 се казва: “Ето, девица ще зачне и ще роди син, и ще го нарече Емануил”. Защо бяха нужни цели 4.000 години, за да се намери една девица? Жени, какво ви има?

Отговорът е – нищо! Божието точно време няма нищо общо с хората. То зависи само от това, “когато се изпълни времето, Бог изпрати Сина Си, Който се роди от жена, роди се и под закона” (Гал. 4:4). Съгласуването при Бога е не само съгласуване на волята и желанията Му, но също така и на Неговото точно време.

Всичко при Бога си има своето време. Да вземем например Захарий и Елисавета, които се молеха за дете дълги години. Когато спряха да се надяват, ангел се яви на Захарий и му яви, че ще има син. Както виждате, Бог може и да изчака до момента, в който ще сме готови да се откажем, за да каже: “А сега Аз ще го извърша!”

Обърнете внимание на Йоан Кръстител, техният син, който се роди шест месеца преди Исус. Нима това не беше съвършено синхронизиране? Йоан Кръстител започна своето служение в пустинята, подготвяйки пътя за Господа. Ако се беше родил сто години по-рано, той не би могъл да извърши това, което Бог го бе призвал да извърши.

Позволете да ви разкажа за баща си. Той се оженил за майка ми, когато бил на тридесет и две години. Може би по онова време вече е мислел, че ще бъде лишен от пълноценен семеен живот. Но независимо от това, шестдесет и пет години по-късно моите родители все още бяха щастливо семейство. Те не пропуснаха нищо! Не пришпорвайте Божието време!

И така, за всичко в живота ни си има точно време. В 1934г. аз и годеницата ми решихме да се оженим. През следващите четири години бях затворнически свещеник и непрекъснато пътувах по суша и море. Най-накрая, след четири години ние се оженихме. Можете ли да си представите? Четири години, за да се ожениш! Тази година ние отпразнувахме шестдесетата годишнина от сватбата си. Божието време винаги е точно.

Забелязали ли сте, че за един ден са необходими двадесет и четири часа? Независимо от това какви усилия полагаме, за да се изпълни седмицата са необходими дори дни. Забелязали ли сте, че за една секунда са необходими цели шестдесет секунди? Искате ли да ги ускорите? Бог е установил времето във вселената. Това е много, много важно. Бог е определил и деня, когато Човешкият Син ще се върне. Знаете ли защо не е дошъл все още? Според някои причината за това е, че не сме готови. Но това не е вярно. Просто не Му е дошло времето. Има един определен ден, в който Той ще дойде и това няма нищо общо с факта дали сме готови или не, дали сме живи или не, дали сме спасени или не.

Спомням си за една книга, писана преди години, според която Христос трябваше да дойде през септември тази година в точно определен момент. Познайте какво ме попита жена ми в единадесет часа на въпросната вечер: “Според кое време трябва да дойде Исус, източно или западно?” Ако сте отвъд океана или в друга страна, знаете, че времето е различно от това във вашата страна. Когато на едно място е вторник, на друго може да е сряда. Когато на едно място часът е десет, ще има друго, на което ще е един. Въпросът не е в деня и часа, който е общ за всички, а в деня и часа лично за нас. Ние трябва да сме готови за Неговото идване по всяко време, защото в Библията се казва, че не знаем нито деня, нито часа (Мат. 24:36).

Една от причините понякога Бог да забавя отговора на молитвите ни е, защото отговорите идват на определеното от Него, а не от нас време. Обърнете внимание колко пъти Исус мина покрай хромия, който всеки ден седеше пред Красните врата. Защо не го изцери? Защото Божията цел бе да използва Петър и Йоан за това, като свидетелство за Синедриона и израилтяните след смъртта и възкресението на Христа. Помните ли думите, с които Апостол Петър се обърна към хромия? Той му каза: “Погледни ни!” (Деян. 3:4). Петър олицетворяваше живия, възкръснал Христос. Когато Синедрионът го призова, той им зададе следния въпрос: “Какво направихте?” и продължи: “Знаете ли Исус, Когото разпнахте? Бог Го възкреси от мъртвите. Днес Той е жив, а това е доказателство за Неговото присъствие”. Затова трябва да се съобразяваме с Божието време, поради Неговата цел и за Негова слава.

Очаквайки отговора на молитвите си, ние трябва да изпитваме сърцата и умовете си и да молим Бога за специална милост, от която се нуждаем докато чакаме. Обърнете внимание на случката с Лазар. Той бе мъртъв от четири дни. Сърцата на сестрите му бяха съкрушени. Защо Исус не изцери Лазар веднага, след като чу за болестта му? Защото неговото възкресение, по отношение на Божията воля и време, бе различно от това на сина на вдовицата, например. Всички знаеха, че Лазар бе мъртъв и то цели четири дни. Това възкресение показа Божията сила по Неговата воля и време. Не нашето време е важно, а точното Божието време.

Най-големият ни враг

Бог ни освободи не само от греха, но и от най-големия ни враг. Много хора смятат, че най-големият им враг е дяволът, в действителност, обаче, ние виждаме най-големия си враг в огледалото всяка сутрин.

Един стих от Книгата на пророк Еремия гласи: “Дяволът е измамлив повече от всичко, и е страшно болен; кой може да го познае?” Не това гласи стихът, нали? А какво пише тогава? Пише, че измамливо е сърцето. “А, не! Не и моето сърце!”, ще кажете.

Еремия 17:9 гласи: “Сърцето е измамливо повече от всичко, и е страшно болно; кой може да го познае?” Да, естествено, че дяволът е болен, в това няма съмнение, но проблемът се крие в болното сърце, което отвръща на болния Сатана. Затова молитвата ни трябва да бъде: “Сърце чисто сътвори в мене, Боже, и дух постоянен обновявай вътре в мене” (Пс. 51:10).

Молитвите, с които се молех

Искам да ви споделя някои молитви, с които се молех през годините.

През 1937г. се молех Бог да ми даде дарба изцерение, но само при условие, че още сто проповедника ще получат тази дарба заедно с мен. По онова време хората с изцелителна дарба бяха много малко. Аз се молех така: “Боже, не я искам, освен ако още сто проповедника не я получат!”

Тогава, обаче, разбрах, че, ако сто проповедника в Торонто получат дарбата изцерение, повечето хора ще умрат преди да успеят да се доберат до тях за молитва. Цялото Тяло Христово трябва да притежава изцелителна дарба, за да може да посрещне нуждите на болните. Какво каза Исус? “И тия знамения ще придружават повярвалите” (Марка 16:17). Знаменията придружават не само проповедниците, те придружават повярвалите.

Следващата година молех Бога преди идването на Христос да спаси 100 милиона души. Тогава населението на Земята беше по-малко от 2 милиарда. След като се помолих, се извиних: “Боже, прости ми, поисках прекалено много!” Но Неговият отговор беше: “Той може да направи несравнимо повече, отколкото искаме или мислим” (Еф. 3:20).

Другите две мои молитви по онова време бяха: “Боже, използвай ме!”, а веднага след това: “Боже, не ме използвай!” Ще попитате защо се молех именно така. Защото колкото повече се изкачваме в йерархията, от толкова по-високо падаме. Всички сме се сблъсквали с това. Когато Бог ни използва, ние започваме да се чувстваме важни, “скромно важни”. Започваме да се мислим за по-духовни от другите, например: “Аз постих четиридесет и един дни, а той само четиридесет, следователно аз съм по-духовен.” или “Аз давам петнадесет процента от приходите си, а другите само десет.”, или “Аз се моля по цяла нощ, а другите само по два часа.” Схващате ли мисълта ми?

Независимо какво правим, то не ни прави по-духовни, това го дължим единствено на Божията милост и благодат. Бог използва този, когото поиска, Той използва дори осела на Валаам, като говори чрез него; използва и първосвещеникът Каяфа да пророкува за Исусовата смърт; използва и цар Саул, който също пророкува. Затова не мислете, че сте важни, само защото Бог ви използва.

Има хора, които ме смятат за циник. Аз не съм циник, просто съм виждал мнозина да пророкуват, които след това си мислят: “Алелуя! Бог ме използва!” Чакайте, чакайте! Единствено поради Неговата милост и благодат някой от нас може да бъде използван от Бога. Ето защо първо се молех: “Боже, използвай ме!”, а след това: “Боже, не ме използвай!” Когато сме използвани от Бога, може да нарасне нашата гордост. Трябва да знаем, че това да сме използвани от Бога, води след себе си изкушения, на които трябва да устоим.

Друга молитва, с която се молех беше: “О, Боже, изпрати съживление!”, но след това: “Боже, не изпращай съживление!“ Ще попитате защо. Защото всеки път, когато дойде съживление, хората започват да преследват собствените си амбиции, като в следствие на това се раждат нови деноминации, проповедниците се мислят за важни, а някои натрупват доста пари, които е трябвало да се използват за някакво служение. То ест заедно със съживлението идват и провалите на хората. Ето защо се молех: “Боже, не изпращай съживление!”

Бог ми откри, че нашата защита от човешките ни амбиции и гордост по време на съживление е страхът от Господа. Когато Бог действа, някои се втурват към печелившата страна и използват съживлението за своето собствено погубление. В Деяния 5:13 се казва, че, когато в първата църква Божият Дух се движеше мощно, “от другите никой не смееше да се присъедини към тях”. Защо? Защото голям страх от Бога обзе цялата църква (Деян. 5:11) и ги пазеше да не приемат Божието присъствие лекомислено. Страхът от Бога трябва да съпътства съживлението.

Добър успех

Хайде заедно да завършим този цитат от Исус Навиев 1:8: “Тая книга на закона да се не отдалечава от…” От какво? От библиотеката ви? От главата ви? Не, Исус Навиев 1:8 гласи: “Тая книга на закона да се не отдалечава от устата ти.”

Веднъж един служител ми каза, че не е срещал човек с по-големи познания върху Библията от мен. На репликата му, че съм “ходеща Библия” отвърнах, че освен това познавам и автора и. Той познава съдържанието и много по-добре от мен, но моля ви, не го казвайте на никого, защото бих искал аз да остана на върха. Истина е, обаче, че и дяволът може да цитира Библията по-добре от мен.

Следващия път, когато решите, че знаете нещо, си спомнете, че някой знае повече. Ще кажете: “Бог говори чрез Давид!” Да, но Той говори и чрез осел! Затова не се хвалете с това, което Бог е направил в или чрез вас.

Ще попитате защо е толкова важно да пазим “книгата на закона в сърцето си”. Защото “онова, което препълва сърцето, говорят устата” (Мат. 12:34).

Стихът продължава: “… но размишлявай върху нея…” Кога? Вероятно в неделя сутрин, защото вечер сме твърде заети. А може би вечер на сбирките за изучаване на Библията? Не, в Исус Навиев 1:8 четем: “… но да размишляваш върху нея денем и нощем, за да постъпваш внимателно според всичко…” Всичко!? “Не всичко!”, може да възразите1 “Хората се фанатизират. Не е необходимо да се престараваме.” Но Словото казва: “Всичко!” “… всичко, каквото е написано в нея, защото тогава ще напредваш в пътя си, и тогава ще имаш добър успех.”

Добър успех, а не като този на “краля на рок-енд-рола”, който беше петдесятно момче с жар и талант, но умря от свръхдоза. Ето накъде води светският успех. Забелязали ли сте, че много хора, които имат светски успех, умират от наркотици, алкохол и така нататък? Това ли означава “добър успех”?

Нека опитаме пак да завършим стиха: “Тая книга на закона да се не отдалечава от устата; но да размишляваш върху нея денем и нощем, за да постъпваш внимателно според всичко, каквото е написано в нея, защото тогава ще напредваш в пътя си, и тогава ще имаш добър успех.”

Забравете как светът дефинира или постига успеха. Единственият добър успех е вкоренен в Божието слово. Той не унищожава нито вас, нито ближните ви.

Молитва в тайно

Бях отседнал в дома на един проповедник. Неговата снаха ни гостува през деня и преди да си тръгне ми каза: “Цял ден бях тук, но нито веднъж не те чух да се молиш.” А аз и отвърнах: “Може да живееш с мен сто години и никога да не ме чуеш да се моля. Не се моли за пред хората, но не се моли и да ме видиш да се моля!”

В действителност аз се моля непрекъснато. Събуждам се рано и се моля в леглото; моля се, когато се бръсна; моля се по време на сутрешната си разходка; моля се, когато шофирам. Това не е някакъв религиозен акт, а непрекъснато общение с Отец. Ако другите ви видят да се молите, вече сте получили своята награда. Молете се в тайно и Бог ще ви възнагради.

“А, ти, когато се молиш,влез във вътрешната си стаичка, и като затвориш вратата, помоли се на своя Отец, Който е в тайно; и Отец ти, Който е в тайно, ще ти въздаде (на яве)” (Мат. 6:6).

Нечестие

Псалом 1:1 гласи: “Блажен оня човек, който не ходи по съвета на нечестивите.” Вероятно се питате, защо това е написано в Библията. Няма начин в този свят някой от нас да ходи по съвета на нечестивите, нали?

Знаете ли какво означава думата “нечестие”? Това е да сте си купили кола или къща, без да сте се молили предварително. Нечестие е и да отидете на почивка във Флорида и да посетите събрание на Бени Хин, като не сте се молили за това. Нечестие е да се ожените, без да сте се допитали до Бога, просто защото сте се влюбили. В края на краищата трябва ли Бог да се бърка в любовта на живота ви? Нечестие е не само порочността и отхвърлянето на Бога, но и това да оставим Бог извън нашето ежедневие. В Библията ще откриете следния стих: “Безумният рече в сърцето си: Няма Бог!” (Пс. 53:1). Обърнете внимание, че тук “няма” е в курсив и следователно не означава това, което е в оригинала. Какво в такъв случай казва безумният на Бога? “Не!” А защо Му казва “не”? Защото има бог в леглото си, в гаража, в банката или дори сам за себе си е бог.

Воден от Духа

В Евангелията четем, че Исус дойде при Йоан Кръстител при реката Йордан, за да бъде кръстен. Това бе особен акт, защото Йоан кръщаваше за прощение на греховете, а исус не бе сторил грях. Въпреки това в Исая 53:12 се казва, че “към престъпници биде причислен”. След като, покорявайки се на Отца, Исус прие кръщението, Святият Дух слезе като гълъб и почиваше на Него. Това, което Йоан чу Отец да казва бе: “Този е възлюбеният Ми Син, в Когото е Моето благоволение” (Мат. 3:17). А това, което чу Исус бе: “Ти Си Моят възлюбен Син; в Тебе е Моето благоволение” (Марка 1:11).

Исус чака тридесет години, за да чуе тези думи и вече бе готов да се впусне в служение. Но времето Му все още не беше дошло. Предстоеше Му още едно изпитание: да отиде в пустинята. Исус чака тридесет години, оставаше Му да почака само още четиридесет дни. За това Му бе нужно божествено усилие, не просто водителство. Исус бе “закаран”, а Марко пише, че Той бе “заведен” от Духа в пустинята. За Него да прекара тези четиридесет дни без хляб и вода бе изключително проявление на послушанието Му спрямо Бога.

Духът слезе на Исус. Той бе готов да влезе в служение, но Бог Го спря. Защо? Той трябваше да прекара още четиридесет дни в пустинята, за да открие какво доминира в живота Му. Вероятно Исус си е мислел: “Скъпи Отче, чаках тридесет години, а сега, когато имам Духа, не може ли просто да изляза да служа?” Но Божият отговор бе: “Не!” Бог отведе Исус в пустинята, за да изпита Неговата мотивация за служение.

Бог не поиска разрешение от Исус, Той просто заведе Сина Си в пустинята. По същия начин, Бог води и мен във всичко, което правя.

Силата на Божията любов

Често сме се бояли да узнаем, че Бог може да ни помаже не само с Духа Си така, че да се поучаваме и да говорим на езици, да се изпълваме с радост и да се молим на езици, но и че Той ни помазва и със силата на Духа, за да вършим това, което Исус ни заповяда. Именно поради тази своя затвореност, ние не виждаме проявления на Божията сила в чудеса и изцерения, както би трябвало.

В Деяния 1:8 пише: “Но ще приемете сила, когато дойде върху вас Святият Дух…” Исус прие сила “след като” Святият Дух слезе на Него. Ето към какво се стремим и ние: разрешението на Исуса Христа и на Святия Дух в живота ни. Деяния 6 :3 гласи: “И тъй, братя, изберете между вас седем души с одобрен характер, изпълнени с Духа и с мъдрост” Затова сред избраните бе Стефан, мъж пълен с вяра и със Святия Дух (Деян. 6:5), пълен с благодат и сила (Деян. 6:8), който извърши велики дела и чудеса сред хората.

Това, от което се нуждае църквата днес и което вярвам един ден ще дойде, е такова позволение. Били сме изпълнени, говорили сме на езици, пели сме и сме хвалели и славели Бога, но освен това се нуждаем от силата и властта да изгонваме демони. Седемдесетте се върнаха и казаха на Исус: “Господи, в Твое име и бесовете ни се покоряват”, а Той отвърна: “Недейте се радва на това, че духовете ви се покоряват; а радвайте се, че имената ви са записани на небесата” (Лука 10:17, 20).

Имената ни са записани на небесата и познаването властта на Исусовото име и разрешението от Святия Дух ще осъществят това, към което се стремим: да бъде Божията воля на земята така, както е на небесата.

Подтикнат или воден

Не мога да ви опиша колко съм благодарен на Бога за такива духовни лидери като Бени Хин, които смело протягат ръка към другите. За Бени и хората като него се отнася следният стих: А Исус… бе закаран от Духа в пустинята” (Лука 4:1), а за мен се отнася Марка 1:12: “И веднага Духът Го закара в пустинята”. Всичко в мен говори: “Нямаш шанс! “ Цял живот е трябвало да бъда воден. Непрекъснато съм си повтарял: “Заеми твърда позиция! Не отстъпвай!” Самият факт, че Бог ме използва е чудо, защото трябва да ме води и подбутва при всяка крачка.

Бог иска да се освободи от вас

Позволете да ви представя един от първите химни, който научих:

О, да бъда избавен от себе си, Господи скъпи!

О, да бъда изгубен във Теб!

О, да няма повече аз,

Но Христос да живее във мен!

Бях спасен, когато бях на тринадесет и така пеехме тогава. Днес често срещам хора, които викат пред Бога: “О, избави ме от дявола!” Забравете за дявола, проблемът е във вас. В началото на служението си аз търсих Бога, за да бъда по-свят и по-духовен. Един ден се обърнах към Него с думите: “Боже, какво искаш да правиш с мен?”, а Той отвърна: “Да се освободя от теб!” Тогава си помислих: “Какъв ужас! Аз се опитвам да бъда свят, да бъда духовен, а Бог се опитва да се освободи от мен!” Библията подкрепя това твърдение. В Галатяни 2:20 четем: “Съразпнах се с Христа, и сега вече, не аз живея, но Христос живее в мене.” Аз и Христос не можем да живеем заедно в една къща. Трябва Христос да живее, Христос да обича, Христос да работи в нас.

Един от начините Бог да се освободи от нас е чрез враговете ни. Всеки от нас си има врагове, нали? Понякога е по-добре да имаме врагове, отколкото приятели. Враговете открито посочват греховете ни и задълбочено описват слабостите ни, докато приятелите спестяват истината, за да не наранят чувствата ни. Бог, обаче, използва враговете, за да открие нашите слабости и грехове и да ни постави на колене, за да ни накара да се молим. Благодаря на Бога за враговете, които ни карат да търсим Неговото присъствие все повече и повече.

Господство

Мнозина изповядват Исус като Спасител, но не и като Господ. В Римляни 10:9 се казва: “Защото, ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ…” Не “Спасителя” Исус, нито греховете си трябва да изповядаме, а “Господ” Исус. Мислите ли, че един шестдесет или седемдесетгодишен старец би могъл да си спомни всички грехове, които е извършил през живота си? Това, което трябва да изповядаме е Господа и по този начин поставяме всичко под Неговия абсолютен контрол.

Като петдесятни християни ние изповядваме Исус като наш Спасител, наш Кръстител, наш Изцерител и наш скоро идващ Цар. Въпреки всичко понякога си казваме: “Точно в този момент аз сам съм си шеф!” Това, обаче, не бива да се случва, защото пълният контрол над живота ни трябва да принадлежи само на Бога.

Много богати хора демонстрират просперитета си чрез внушително свръхтегло, което всъщност е нещо ужасно. Ние трябва да поддържаме правилни взаимоотношения с Исус Христос като Господ на нашите тела, защото телата ни принадлежат на Него. Той трябва да е Господ на телата ни, Господ на апетита ни, Господ на нашите дела и мисли. Той трябва да бъде прославен чрез нашите дух, душа и тяло, които Му принадлежат. Ние не сме свои си, а сме с цена купени, със скъпоценната кръв на Исуса Христа.

Тялото Христово

В 1 Коринтяни 12:8-10 са отбелязани девет дарби на Духа, които дават права на Бога: слово на мъдрост, слово на знание, вяра, изцелителна дарба, вършене на велики дела, пророкуване, разпознаване на духове, говорене и тълкуване на езици. Направи ли ви впечатление нещо свързано с тези дарби? “…на един се дава чрез Духа да говори с мъдрост, а на друг да говори със знание, чрез същия Дух; на друг вяра чрез същия Дух, а пък на друг изцелителни дарби чрез единия Дух; на друг да върши велики дела” Според мен този, което има слово на мъдрост, би трябвало да има и слово на знание, както и този, който има вяра, би следвало да има и всички изцелителни дарби, а след като има изцелителни дарби, ще може да върши чудеса.

Как мислите, защо Бог е разграничил дарбите по този начин? Защото, когато ни е създал, Той ни е направил уникални. Бог не прави всяка част око, ухо, нос или крак. Всяка част от нашето физическо тяло е уникална и значима. По същия начин в Христовото Тяло всички части са значими и се нуждаят една от друга. “Нека всеки счита другия по-горен от себе си” (Фил. 2:3).

Понякога, в най-трудните си моменти, не може да не сте мислили, че има и много по-добри от вас. Това е нещо, с което никога не съм имал проблеми – да считам другите по-горни от себе си. Някои от вас може да кажат: “Вие сте толкова смирен!” Не, не съм смирен, просто съм реалист. Това не е признак на смирение, а на реална оценка.

Когато ставам от леглото сутрин използвам крака си, а не устата. Опитайте да станете с устата си! Не става, нали? Когато седна на масата най-подходящата част, чрез която мога да се храня е устата, а не носът. Тази част, с която виждам са очите, с която чувам – ушите. Както ние се нуждаем от всички части на своето тяло, така и в църквата ние се нуждаем един от друг.

Не се молете за всички дарби. Бог разпределя дарбите, както Сам реши. В Ефесяни 4:11 се казва: “И Той даде едни да бъдат апостоли, други пророци, други пък благовестители, а други пастири и учители.” Ако получим всички дарби, които са ни необходими, ще станем независими и няма да се нуждаем от никого. Има нещо, което трябва да проумеем: ние не се нуждаем само от Бога, ние се нуждаем и един от друг.

Откровението на Исуса Христа

Книгата Откровение започва по следния начин: “Откровението на Исуса Христа, което Му даде Бог, за да покаже на слугите Си онова, което има да стане скоро; а Христос прати та го яви чрез ангела Си на Своя слуга Йоан.” Откровение е най-трудната за разбиране книга в Библията, защото още във 2гл. може да ви съблазни Изавел, да ви ритне един от конете в 6гл. Ако Изавел не успее да ви омая, то блудницата Вавилон в 17гл. ще го направи, освен ако не сте ухапан от някоя змия или скорпион в 9 гл. и не ви е погълнала голямата скръб.

Книгата Откровение има за цел да насочи вниманието ни не към края на света, а към откровението на Исуса Христа. Защо тогава са споменати четирите ездача и Изавел, голямата скръб и Армагедонската битка? Поради връзката им с Него. От значение е до каква степен сме свързани с Исуса, защото Той е центърът. Ето защо книгата започва с думите: “Откровение на Исуса Христа”.

Повечето си мислят, че трябва да са много духовни, за да разберат книгата Откровение. Но истината е друга. Единственото, от което се нуждаят, е общение с Господ Исус.

Прочетете отново първия стих и обърнете внимание към кого е отправен. Дали пише: “Откровението на Исуса Христа, което Бог Му даде, за да покаже на изключително святите…”? Ни най-малко! Той ще го покаже на “слугите Си”. Следователно, кой ще разбере книгата Откровение? Към кого е адресирана тя? Към слугите Му. Ако сте Негов слуга, тези думи са за вас.

Страх от човеци

Като млад наистина се боях от хората. В момента на спасението си аз бях просто едно момче, което бе излязло от релсите, но някой ме върна обратно в тях. Един от онези хора, нали ги знаете, които изграждат морала ви. За мен това бе едно ново начало. Започнах да се боя от лицата на хората и от това, което изразяваха. През 1931-32г. вземах участие в уличните събрания в Питърбъроу (Онтарио, Канада). Щяхме да обикаляме малките градчета в околността и да водим службите. Аз стоях отпред, а краката ми трепереха и стомахът ми бе свит, но въпреки всичко реших, че, ако умирам, то ще е проповядвайки. Една вечер, докато проповядвах, сложих ръка на сърцето си и усетих, че бие така, сякаш всеки момент ще изскочи. Ако имах слабо сърце, това сърцебиене определено щеше да ме убие. Ако бях в нервна криза също нямаше да издържа. Стоях на амвона ужасен, но трябваше да продължа. И така, познайте как Бог ме освободи? Често си мислим, че нямаме нужда от освобождение, докато нещата не се влошат до такава степен, че единствено Божията намеса би ни помогнала.

Проповядвах в една училищна зала в Уинипег (Манитоба, Канада), около Рождество на 1932г. В тази зала, обаче, нямаше амвон, зад който да се скрия. Бях толкова близо до хората. На всичко отгоре един човек на втория ред изглеждаше много сърдит и си мислех, че всеки момент ще скочи и ще ме удуши. Отзад пък седеше една жена, която реших, че се кани да дойде и да ми издере очите. След края на богослужението те и двамата дойдоха да ми кажат колко насърчени са били.

През 1949г. отидох в Портланд, Орегон, където трябваше да водя службите две седмици, но останах два месеца с богослужения всяка вечер. Имаше истинско съживление. Една неделя вечер църквата бе претъпкана, а амвона пълен с проповедници. Изправих се да проповядвам и започнах да цитирам Писанията в продължение на десет минути (имах такъв навик). След петнадесетата минута аз все още цитирах Словото. Започнах да се чудя какво ли си мислят хората на балкона. След двадесет минути, все още цитирайки, се чудех какво ли си мислят хората от първия ред. Когато минаха двадесет и пет минути се чудех какво ли ще кажат останалите проповедници. Ставах все по-нервен и по-нервен. Можех да спра, когато реша, но знаех, че тогава Бог ще каже: “Е, добре, сега вече си сам!” Затова продължих и след четиридесет и пет минути само цитиране на Словото по време на неделно евангелизационно събрание, когато се предполага, че говорителят трябва да проповядва, а след това да призове до спасение, аз най-накрая казах: “Нека се помолим!” Всички наведохме глави, а аз помолих един от проповедниците до мен да ни води в молитва. След това скочих в колата си и потеглих за Салем, Орегон, за да видя тъста си и снаха си. По пътя си повтарях: “Това е краят! Изхвърлен съм от служението!” Не можех вече да погледна хората в лицето.

В понеделник, обаче, се върнах и попитах колегите си дали ще се молят за мен. Те се помолиха и от този момент не се притеснявам от това кой е или не в събранието; на кого му харесва и на кого не; кой е ядосан и кой не. Това вече не ме засяга. Преодолях своя страх от хората чрез Божията сила.

Трън в плътта, който няма да ни унищожи

Три пъти апостол Павел се моли проблемът му (трънът в плътта) да бъде отмахнат. Това, обаче, не беше неговият проблем, а неговият отговор. Знаете ли, че трънът в плътта на апостол Павел бе най-хубавото нещо, което някога му се бе случвало? Той сам пояснява: “А, за да се не превъзнасям поради премногото откровения, даде ми се трън в плътта, пратеник от сатана да ме мъчи…” (2 Кор.12:7).

Апостол Павел бе започнал да се възгордява, както би направил всеки един от нас, ако имаше откровенията, които той бе получил. Затова е трябвало да бъде убоден, както карфица пробива балон. В онова време не са имали карфици и затова е трябвало да бъде убоден от трън. Ако егото на апостол Павел не се бе снишило с помощта на тръна, той щеше да се пръсне и да стане безполезен за Божието царство. Ето защо Бог допуска в живота ни да се случват неща, които да понижават нашето его.

Значението на молитвата

Когато използвате думата “молитва”, помнете, че това не е просто молитва; това е молба, застъпничество, благодарност. Когато облечете цялото Божие всеоръжие, ще откриете себе си “молещи се в Духа на всяко време с всякаква молитва и молба, бидейки бодри в това с неуморно постоянство и моление за всичките светии” (Еф. 6:18). Един от основните проблеми в молитвения ни живот е, че упорстваме достатъчно. Яков пише: “Илия беше човек със същото естество като нас; и помоли се усърдно да не вали дъжд, и не валя дъжд на земята три години и шест месеца” (5:17).

Повечето от царете на Израил са били лицемери. Ако пророкът каже: “Така казва Господ!”, те ще потреперят, ще паднат на колене и ще влязат в правия път. Така един ден Бог изпрати пророк Илия при цар Ахав с думите: “Няма да вали дъжд три години и половина, защото аз така казвам.” А Ахав го попитал: “ТИ за кого се мислиш?” Наистина, обаче не валял дъжд три години и половина. Тогава Бог казал на Илия: “Кажи на Ахав, че ще има дъжд.” Илия го сторил и се качил на планината да се моли.

Илия се помолил и изпратил слугата си да провери дали вали, но слугата се върнал с отрицателен отговор. Затова той отново се помолил, но пак нищо. Помолил се трети път, но отново нищо. Ако бях аз, три удара и съм аут, щях да се откажа. Но Илия бил упорит. Знаете ли колко пъти се молил? Седем. Затова, ако искаме нещо, понякога трябва да се молим седем пъти, а друг път и много повече. Следователно трябва да се молим или докато получим отговор от Бога, или докато Сам ни каже: “Остави, не се моли!”

Трябва непрекъснато да се молим за изгубените. Как да се молим за тях? Лесно е да гледаме неспасените хора. Може да гледаме на тях като на мъртви и изгубени, освен ако не са ни близки. Ако сте брат на блудния син, може да кажете: “А щом си дойде този твой син, който изпояде имота ти с блудниците, за него си заклал угоеното теле.” Но на това Бащата отвръща: “Този твой брат бе мъртъв, и оживя, и изгубен бе, и се намери” (Лука 15:30, 32).

Когато имате любим или приятел, който умира, какво ще направите? Ще обиколите града и ще разкажете всички лоши неща, които знаете за него? Разбира се, че не! Когато имате любим, който е изгубен, молете се за него, докато не се намери! Когато някой е мъртъв, какво ще направите? Ще тъгувате за него. Апостол Павел казва, че има голяма скръб за изгубените от Израел (Рим. 9:2).

Затова вместо да гледате изгубения и да казвате: “В събота вечер беше пиян”, молете се за неговото спасение. Ще ви кажа една малка тайна: Това, че е бил пиян в събота вечер не е най-големият грях на света. Това е просто един сигурен белег, че нещо не е наред. Той е мъртъв и изгубен. Не фокусирайте вниманието си върху греха. Помнете, че, ако възхвалявате греха, не възхвалявате Господа.

Джон Хайд, известен мисионер, познат с прозвището “Молещият се Хайд”, бе велик мъж на молитвата. Когато се молел за един отстъпващ мисионер в Индия, Бог му казал: “Ти ли си обвинителят на братята?” Молещият се Хайд попитал: “Какво имаш предвид?”, а Бог отвърнал: “Онова, което ти направи, бе да изредиш всички лоши неща, които той е извършил. Осъзнаваш ли, че обвинението е нещо, което дяволът използва непрекъснато? Нима ще се обвържеш с дявола който обвинител?” Тогава Хайд отново попитал: “Какво трябва да направя?”, а Бог му казал: “Благодари ми за това, което той е направил в служението си, както и за това, което Съм изработил за него!” И, докато Хайд славел Бога, за това, което е направил за мисионерът, той бил възстановен.

Благодарете на Господа и Го славете, вместо да Му казвате всичките си проблеми. Само тогава ще изпитате радостта да кажете: “Този мой син (брат, дъщеря, родител, приятел, шеф, работник, познат) бе мъртъв, и оживя, изгубен бе, и се намери.”

Божествено изцерение

“…Повярвалите: в Мое име… на болни ще възлагат ръце, и те ще оздравяват” (Марка 16:17-18). Знаете ли защо не виждате хора да се изцеряват? Може би ви се е случвало да возите някого с колата си, който се е оплаквал, че не се чувства добре? Ще кажете ли на такъв човек: “Ами нашият пастор се връща след два месеца, ако си още жив, ела на служба и той ще се моли за теб”? Какво трябва да направите? Мога да ви кажа какво бих направил аз. Ако съм пасажер и шофьорът не се чувства добре, ще му кажа да си гледа пътя, а аз ще положа ръце на него и ще се помоля и вярвам, че Бог ще го изцери.

Може би ще попитате дали това е правилно. Абсолютно! Работата вече е свършена. Христос взе всички наши болки. Той понесе болестите ни и в Неговите рани ние се изцерихме. Затова, ако не полагате ръце на хората, как очаквате те да бъдат изцерени?

Обичам да слушам песните на хора. Това ме издига. Обичам служби с мощна молитва и помазано слово. Но, ако отклоня вниманието си от Бога, не след дълго може да си помисля, че това се дължи на хора, на моята вяра, на молитвата ми.

Позволете да ви кажа, че нищо в едно прекрасно богослужение не може да изцерява. В какво вярваме ние? В Божественото изцерение. Не забравяйте, то е Божествено! То е проявление на Божията намеса чрез човека, когато Неговата любов и милост изцеряват. И, ако повярвате, Той иска да ви използва като съд за изцерение. Христос желае Неговото състрадание да се изрази чрез нас. Полагайте ръце на болни и те ще се изцеляват.