Молещи се за Божията воля

Преди години казах на хората от “Faith Tempel”, църквата в Торонто, Канада, в която служа като пастор през последните четиридесет и една години, че нямам отношение към никого. Ако живеете – добре, ако умрете – още по-добре. Според мнозина църквата, на която съм пастор, ми принадлежи. Тя не принадлежи на мен, но тя не принадлежи и на вас.Някои смятат, че след като пускат дискус, църквата им принадлежи. Не може да построите църква върху пари. Една църква се строи чрез кръвта на Христос и действието на Святия Дух.

Помня как една жена, която сядаше на втория ред, веднъж ми каза, че според нея живо съм се интересувал от трима души, седящи в дясната част на църквата. “Знаете ли защо? - я попитах аз - Защото болните се нуждаят от лекар.” Единствената причина да обръщате на някого по-особено внимание е, защото той е в нужда. Когато на пръв поглед изглежда, че избягвам някого, то е защото няма особена нужда. Но, ако Бог ми покаже, че някой има проблем, аз мога да помогна на този човек и да се моля за Божията воля за него.

Ако се моля без Божието напътствие, бих могъл да харесам определени хора и да се помоля с една хубава молитва от рода на: “О, Боже, благослови ги!” Или ако не харесам някои определени хора, бих могъл да се моля: “О, Боже, накарай ги да замлъкнат!” В такъв случай молитвите ми ще бъдат ръководени от собствените ми емоции. Ако работя усърдно и нямам скрит мотив, молитвите ми ще са родени от Духа. Затова винаги, когато се моля за хората, ако се покорявам на Бога, ще се моля в Духа и ще слушам внимателно тази молитва, за да разбера какво казва Той.

Знаете ли какво да се молите, когато при вас дойде някой и ви каже, че е болен? Аз не знам. Затова просто оставям Святият Дух да се моли чрез мен и внимавам за Божията воля. И вие би трябвало да правите същото.

Когато Бог каже: “Не се моли!”

Аз вярвам в изцеренията и великите дела, в знаменията и чудесата.

Един мой приятел, изключителен Божий човек, се разболя от рак. В себе си реших, че ще отида в Едмънтън (Албърта, Канада), където живееше и ще се моля за него. Но не можех, нещо в мен не ми позволяваше. Тогава си помислих, че просто ще вдигна телефона и ще му се обадя. Телефонирал съм на съпругата си от Африка, Англия и Австралия, така че да се обадиш в Едмънтън не би трябвало да е трудно. Но не можех да го направя. Тогава се сетих – ще му напиша писмо. По принцип не ме бива в писането, но този път не можех да напиша и ред.

Не можех да го посетя, да му телефонирам и дори да му пиша. Във Ванкувър, обаче, успях да се видя с помощника му и да разбера как е. Оказа се, че бил изцерен посредством един проповедник. Не разбирах защо Бог не ми даде никаква свобода да се моля за него. Затова реших, че в понеделник ще летя до едмънтън. Но Бог не ме остави да отида да се моля за него и той почина. Това беше определеното от Бога време за неговата смърт.

Веднъж, докато бях в колата на един приятел, той ми сподели, че има здравословни проблеми. Казах му да си кара спокойно, а аз положих ръка на рамото му, за да се помоля. Но Бог ми каза: “Не се моли за него!” В първия момент реших, че просто Бог ме изпитва, но отново чух същите думи. По време на вечерята не казах нищо. На път за вкъщи, обаче, се обърнах към съпругата му, която седеше на задната седалка заедно с моята: “Знаеш ли, че почувствах забрана да се моля за съпруга ти?“ Тогава тя отвърна: “Навярно е бил Бог. Съпругът ми е прекалено ангажиран в църквата. (А това беше една огромна църква) Може би той е претоварен от работа и Бог се опитва да го накара да забави темпото.” Съгласих се с нея и не се молих за съпруга и.

Две седмици по-късно разбрах от сина си Боб, че този човек се парализирал. Двамата заминахме, за да се молим за него, като от Дан до Варшава се молих три пъти, но за изцерението му не можех да се моля. След две седмици телефонът иззвъня – той беше мъртъв! Аз обичах този човек и исках той да живее, но Бог не ме остави да се моля за него. В същото време, обаче, има хора, за които просто казваш една кратка молитва и стават чудеса. Защо е така?

В Словото се казва: “Определено е на човеците еднъж да умрат” (Евр. 9:27). От момента на раждането си, ние постепенно умираме. Един ден това ще стане. Поради греха в света, дойде болестта. Това е следствието от греха. Много хора са болни, но това няма нищо общо с тях. Може би просто са били родени в неподходяща среда.

Спомнете си за хората, които умират от маларичните комари при построяването на Панамския канал.

Баща ми беше офицер от Британското правителство. Едно от многото неща, които направи през живота си бе изучаването на комара, както и латинските наименования на всичките му разновидности. На лекарите бе известно, че причината за маларията бяха комарите. Тя нямаше нищо общо с греха, а с мястото, където работеха тези хора.

Често напомням на хората, че всеки, когото исус изцери, един ден умря. Всеки, когото Исус възкреси – умря. Дори състоянието на някои от изцерените от Исус в последствие стана по-тежко от първоначалното. Исус им казваше: “Не съгрешавай вече, за да те не сполети нещо по-лошо!” (Йоан 5:4). Затова в някои случаи болестта е следствие от нашия грях. В други случаи тя се дължи на средата, в която живеем или на генетиката ни. Понякога хората умират от чума, а други от бомба по време на война. Те умират не защото са грешни, а защото по стечение на обстоятелствата са се оказали на това място.

Когато Давид имаше възможност да убие цар Саул, неговият слуга му каза, че сам ще го направи, че ще го удари веднъж и няма да повтори. Това наистина ми харесва. Имам предвид, че, ако се каните да убивате някого, не е нужно да го карате да страда. Давид отвърна: “Да не се допирате до помазаника Ми!” (1 Лет. 16:22). За Сауловата смърт имаше определено време. Бог често пристъпва и поваля хората, за да ги унищожи; други поваля в битка; на трети просто им е дошло времето от старост, а четвърти ги напада някакво зло. Причината за всичко това е фактът, че грехът е в света и неизменно води след себе си болест и смърт.

Но чрез Неговите рани ние сме изцерени. Понякога това става незабавно, друг път е продължителен процес, но рано или късно идва момент, когато телата ни умират. Във възкресението, обаче, всички спасени са изцерени и разполагат със съвършени тела.

Продължавай да слушаш

Бог каза на Авраам, че жена му Сара ще роди син. Кога? Когато бе деветдесетгодишна. Сара беше бездетна през целия си живот. Добре знаем, че бездетните жени не могат да имат деца, а какво остава за една деветдесетгодишна бездетна жена, която е с единия крак в гроба! Тя със сигурност не може да роди. Ето какво се казва за Авраам в Посланието към римляните 4:19, 20: “Без да отслабне във вяра, той вземаше предвид, че тялото му е вече замъртвяло, като бе на около сто години, вземаше предвид и мъртвостта на Сарината утроба, - обаче, относно Божието обещание не се усъмни чрез неверие, но се закрепи във вяра, и даде Богу слава.” Авраам не получи, а “даде”. “Според мен чрез вяра би трябвало да получим нещо”, ще кажете вие. Вярата няма за цел да ни дава нещо, а да ни накара ние да “дадем Богу слава”.

Когато исак бе петнадесетгодишен, Бог каза на Авраам: “Сега вземи единствения си син, когото любиш, сина си Исака, та иди в местността Мория и принеси го там във всеизгаряне на един от хълмовете, за който ще ти кажа” (Бит. 22:2). Ако Бог някога е заповядал нещо, то е да не се принасят човешки жертви и да не се пролива човешка кръв, защото това е в пълно противоречие с Неговата същност.

На всички често ни е трудно да разберем Бога. Забележете, че Авраам не сподели със Сара принасянето на Исак в жертва. Тя не би го допуснала. Затова Авраам взе дърва, нож и огън и заедно със слугите се качи на планината. По едно време Исак попита баща си: “Ето огъня и дървата, а где е агнето за всеизгарянето?” (Бит. 22:7). Ето какъв беше отговорът според King JamesVersion: “Бог ще промисли Себе Си за агне” (Бит. 22:8). Авраам не каза, че Бог е промислил “за” агне. В Христос Бог примири света със Себе Си. Когато Бог изработи изкуплението, Той го направи вън от Себе Си. Единственият роден Син напусна обятията на Отца. Той не просто промисли за агне. Много агнета бяха пожертвани. Но Бог промисли Себе Си за вечно агне.

Когато стигнаха хълма, Авраам завърза Исак, положи го на олтара и вдигна ръка да го убие. През цялото това време, обаче, Авраам продължаваше да слуша! Знаете ли какво не ни е наред? Преставаме да слушаме Бога. Ако бяхме на мястото на Авраам, щяхме да си кажем: “Бог ми каза да го убия и дяволът няма да ме спре! Ще го убия!” В последствие щяхме да разберем, че Бог просто ни е изпитвал така, както изпитваше Авраам. Но тъй като Авраам продължаваше да слуша, той чу Божия ангел, който му каза: “Да не вдигаш ръката си върху момчето, нито да му сториш нещо; защото сега зная, че ти се боиш от Бога, понеже не пожали за Мене и сина си, единствения си син” (Бит. 22:12). Дори когато сте се молили и сте чули Божия глас, продължавайте да слушате!

От изпълване до сила

В Лука 4:1 се казва, че Исус, пълен със Святия Дух, когато се върна от Йордан, бе воден от Духа в пустинята. По-нататък, в стих 14 пише, че Той се върна от пустинята със силата на Духа. Как стана така, че Исус се върна от пустинята със сила? Защото не се поддаде на изкушението.

Първият Адам се поддаде. В Битие 3:6 четем: “И като видя жената, че дървото беше добро за храна, и че беше приятно за очите, дърво желателно, за да дава знание, взе от плода му та яде, даде и на мъжа си да яде с нея, та и той яде.” Също както първия Адам, Исус беше изкушаван три пъти, но Той устоя. На какво всъщност устоя?

Исус бе изкушаван да превърне камъните в хляб, за да задоволи глада Си; да се поклони на сатана, за да получи земните царства и да скочи от крилото на храма, за да провери дали ангелите ще Го оставят да падне и да получи признание.

Има три неща, които са изкушение за всички човеци: похотта на плътта, пожеланието на очите и тщестлавието на живота. Трите неща, към които всеки от нас се стреми са:

1. 
   Задоволяване на нашите желания - това е похотта на плътта.
   
2. 
   Притежаване на блага, натрупани за години напред – това е пожеланието на очите.
   
3. 
   Съзнанието, с което казваме на себе си и на другите: “Аз съм велик!” – това е тщестлавието на живота.
   

Затова Исус не се върна със силата на Своите стремежи, със силата на Своите желания или със силата на стремежа Си да бъде признат, вместо това Той излезе със силата на Духа, отдавайки цялата слава на Своя Отец.

Мисионерското поле

Работех като мисионер заедно с още няколко проповедника. Трябваше да проповядвам на една от онези служби, които се случват веднъж в живота. Когато свърших, наведох глава и казах: “Мили Татко, тези думи със сигурност са докоснали хората”, но, когато призовах до покаяние нито един не вдигна ръка. Никакъв отклик, абсолютно нищо. В края на службата всички проповедници ми казаха, че никога не са чували такава проповед.

Следващата седмица отново се изправих да проповядвам и някак си изкарах посланието. След като свърших, наведох глава и се помолих: “О, Боже, ако не ни помогнеш, ще потънем!” Петдесет човека бяха спасени.

Това не ми харесва. Предпочитам хората да се спасяват, когато имам динамична проповед, за да печеля точки чрез нея. Но, когато хора се спасяват, при условие, че не съм проповядвал добре, това съвсем ясно доказва, че Бог е в контрола на всичко, а не аз или вие!

В друг момент от живота ми като мисионер се налагаше заедно с екипа ми да ходим пет километра до едно селце, за да проведем събрание на открито пред около сто и петдесет човека. Отново на мен се падна да проповядвам. Накрая поканих хората с думите: “Колко от вас искат да бъдат спасени?” и всички вдигнаха ръце. Реших, че не са ме разбрали и повторих. Когато казах: “Всеки, който иска да бъде спасен, да излезе напред!”, всички излязоха. Все още си мислех, че не ме разбират, така че отправих нова покана и всички коленичиха и предадоха живота си на Христос.

Това не може да бъде! Наистина не е възможно! Реших, че нещо не е наред. След това, обаче, разбрах. Не моята проповед спаси тези хора, а Бог, независимо че проповедта ми не си заслужаваше!

Нашият Отец

Имате ли вечен живот? Нека проверим! “А това е вечен живот, да познаят Тебе, единия истинен Бог, и Исуса Христа, Когото си изпратил” (Йоан17:3).

Повечето хора познават само Исус. Знаете ли защо дойде Той? Не, за да ви избави от ада. Сам Исус каза: “Аз съм пътят, и истината, и животът” (Йоан 14:6). Нима продължи: “Никой не дохожда в небесата в първата си ревност, освен чрез Мене”? Не, но продължи така: “…Никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене.”

Нека ви задам един въпрос: Мислите ли, че раят е рай, само защото има златни тротоари? По златни тротоари се ходи също толкова трудно, колкото и по бетонни. Раят е рай, защото там ще бъдем заедно с Отца. Исус каза: “Излязох от Отца и дойдох на света; и пак напускам света и отивам при Отца” (Йоан 16:28). Ето защо Исус е този, който ще ни отведе при Отца.

Исус ни учи нещо, което не знаеше никой старозаветен – Той ни учи, че Бог е наш Баща. С думите Си: “Нека свети вашата виделина пред човеците, за да виждат добрите ви дела, и да прославят вашия Отец, Който е на небесата” (Мат. 5:16), Исус утвърди една нова концепция.

Бог е наш Баща. Авраам не можеше да Го нарече Отец. За него Бог бе Ел Шадай, Всемогъщият, Вседостатъчният. Но за Исус Бог бе Отец. Той каза: “Възнасям се при Моя Отец, при Моя Бог и вашия Бог” (Йоан 20:17). Колко е прекрасно действието на Святия Дух, Който ни въвежда като синове и дъщери в свято общение, както един с друг, така и с Бога.

Молили ли сте се някога с Господната молитва? Молили ли сте се някога: “отче наш, Който си на небесата, да се свети Твоето име; да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля…” (Мат. 6:9-10)? Забележете, че не се казва ”Отче мой”, но “отче наш”. Това е така, защото в Него всички сме едно. А забелязахте ли чия воля трябва да бъде? Казва се: “Да бъде Твоята воля”. Не нашата воля, но Неговата.

Много хора казват: “Нямам нищо против Божията воля, стига тя да съвпада с моята! Ако не съответства с моята, забравете! Нека Бог си го свърши по своя начин, а аз ще го свърша по моя!” Това становище е погрешно. Има една светска песен, която гласи: “Правя го по своя начин!”, Библията, обаче, ни казва: “Има път, който се вижда прав на човека, но краят му е пътища към смърт” (Пр. 14:12).

Ето защо “на ония, които Го приеха, даде право (сила) да станат Божии чада” (Йоан 1:12). Следователно, ако ние сме Негови чада, Той е наш Баща.

Изпитания и проблеми

Казвам на хората, че от момента, в който сме спасени, изчезват всичките ни проблеми. Ние сме освободени от царството на тъмнината и сме преселени в царството на Божия възлюбен Син. Нашият живот заедно с Христос е вече скрит в Бога, така че формално нашите проблеми са изчезнали.

На практика, обаче, ако нямате проблеми, не е добре за ближните ви. Псалом 91:15 ни казва, че ще имаме проблеми, но Бог обещава: “С него ще съм, когато е в бедствие.” Ако нямате сметки за плащане, ако никога не сте се разболявали, ако не сте страдали, как ще разберете тези, които преминават през всичко това. От друга страна, Исус стана плът и премина през множество изпитания. Той бе изкушаван във всичко така, както сме изкушавани и ние, за да може да ни разбере.

Поради проблемите и изпитанията, които сме преживели, ние можем да разберем и утешим другите, които са отворени да приемат от нас дара, който Бог ни е дал – утехата. “Който (Бог) ни утешава във всяка наша скръб, за да можем и ние да утешаваме тия, които се намират в каквато и да било скръб, с утехата, с която и ние се утешаваме от Бога” (2 Кор. 1:4).

Не изцерен, а напълно изцерен

Бог възнамерява да възстанови всичко, което бе загубено в Едем, за да можем да живеем в общение и мир с Него. Бог желае да няма нищо, което да пречи на общението ни с Него и със Сина, докато ходим в светлината на Неговото слово.

Когато Исус се допря до прокажения (Марка 1:41), Той можеше да каже дума и човекът да се изцери от проказата незабавно. Прокаженият бе изпитал болезненото отхвърляне от другите, изолацията и самотата. По онова време хората не се докосвали до прокажен поради забраната от закона и поради страха от зараза. Подобно изолиране предизвиква огромна самота.

Прокаженият искаше от чужденеца нещо повече от физическо изцерение. Той се нуждаеше от изцерение на духа, ума и поведението си. Затова Исус го изцери не само от проказата, но вложи вяра в сърцето му и докосна душата му със състрадание и любов, на които никой друг не е способен.

Това се случи и със Савел от Тарс. Исус го срещна на път за Дамаск и му се откри като Господ. Той му каза: “Стани, влез в града (Дамаск), и ще ти кажа какво трябва да правиш” (Деян. 9:6). А в Дамаск имаше един верен ученик на име Ананий, на когото Бог заповяда да отиде на мястото, където беше Савел и да се моли за него. Мога да си представя как е реагирал Ананий: “Скъпи Господи, не знаеш какво се случи откакто отиде на небето. Този човек дойде тук, за да ни убие!” Но Исус продължи: “Той ми е съд избран да разгласява Моето име пред народите и царете и пред израилтяните; защото Аз ще му покажа колко много той трябва да пострада за името Ми” (Деян. 9:15). И така, Ананий отиде, положи ръце на очите на Савел и му каза: “Брате Савле, Господ ме изпрати, за да прогледаш и да се изпълниш със Святия Дух” (Деян. 9:17).

Савел знаеше, че е получил прощение от Исус, Който е на небесата, но се чудеше как ще се отнесат с него християните, чиито имена фигурираха в списъка му. Той се нуждаеше от изцерение на съзнанието, паметта и поведението. Когато Ананий положи ръце на него и го нарече “братко”, Савел бе напълно изцерен.

Знаем, че думата “напълно” означава повече от просто “изцерен”. Това означава “съвършено” изцерен. Ние сме съвършени в Него. В Божието слово си казва: “И колкото души се допираха (до Исуса), се изцеляваха” (Марка 6:56) .

Приемане на пълнотата

Когато сте съвършено изцерени чрез Исуса Христа, не може да сте в оскъдица, нито в духовната, нито във физическата сфера. В Христос ние сме съвършени, както е сам Той съвършен. Исус израстна в мъдрост (умствено развитие), на ръст (физическо развитие), в любов към Бога (духовно развитие) и в любов към човека (социално развитие). Бог иска да бъдем изцерени и съвършени в Исуса Христа.

Пълнотата идва, когато се предадем на Бога така, че Той да може да изцерява на всяко ниво на нашето същество. А това става, когато се предадем в ръката Му в съгласие с Неговата воля и на Неговото време. В нашето съвремие изразът “да се предам” никак не допада на хората. Всички искаме да запазим собствените си сила и способности, когато Бог ни казва: “Остави ги и Ми позволи да го направя по Своя прекрасен начин!”

Предаването е процес! То има за цел “да узнаем Него и силата на Неговото възкресение” (Фил. 3:10). Харесвам тази част от стиха. Останалата част от него гласи: “… и общението в Неговите страдания”. Тази част ми е трудно да приема. Чрез “общението в страданията Му” в нас се формира Христовият характер на любов, която страда,дълго търпи и е милостива. “Ставайки съобразуван със смъртта Му, дано всякак достигна възкресението на мъртвите” означава, че най-напред трябва да се предадем на Него и след това ще познаем силата на Неговото възкресение.

“Защото отец благоволи да всели в Него съвършената пълнота” (Кол. 1:19). Бог планира да всели Своята съвършена пълнота не само в Христос, но и в нас. Подобна пълнота може да се достигне само чрез пълно предаване на Него.

Търсих освещение и го получих

Когато някой каже, че се нуждае от освобождение, това, от което всъщност има нужда е не освобождение, а Господ. Йоан не писа: “Бог толкоз възлюби света, че даде Своето единородно освобождение”, нито: “Бог толкоз възлюби света, че даде Своето единородно чудо”. Не, той писа: “Бог толкоз възлюби света, че даде Своя единороден Син” (Йоан 3:16).

Това, от което в действителност се нуждаем, не е нито освобождение, нито чудо, а Исус, Божия Син, Господ.

Ако търсите освобождение и го получите, какво имате? Освобождение! А какво ще ви остане, ако го загубите? Нищо! Оказвате се пак там, от където сте тръгнали. Но, ако търсите Господа и Той ви освободи, тогава ще имате и двете – и Господа и освобождението. “Потърсих Господа; и Той ме послуша. От всичките ми страхове ме избави” (Пс. 34:4).

Всеки има проблеми

В Псалом 91 четем следните истини: “Който живее под покрива на Всевишния, той ще пребъдва под сянката на Всемогъщия… Хиляда души ще падат от страната ти… Няма да те сполети никакво зло… С него ще съм, когато е в бедствие”. Четейки този псалом, оставаме с впечатлението, че вярващият няма да има никакви проблеми. Той ще пребъдва под Божията сянка, хиляди ще падат от страната му, няма да се приближи язва до шатъра му и е поверен на ангелите да го пазят. Но въпреки всичко псалмът завършва с думите, че той ще има проблем, но Бог ще е с него в този проблем. Ако направим само една крачка напред и се върнем в началото на Стария Завет, ще открием шокиращата истина, че Бог не само е с нас, когато сме в проблем, но Той позволява появата на проблема!

В Битие 45:5-8 четем как братята на Йосиф се безпокояха, че той ще ги накаже за това, че го продадоха в робство. Но Йосиф им каза:

“Сега, не скърбете, нито се окайвайте, че ме продадохте тук, понеже Бог ме изпрати преди вас, за да опази живота.

Защото вече две години гладът върлува в страната; а остават още пет години, в които не ще има ни оране, ни жетва.

Бог ме изпрати пред вас, за да съхраня от вас остатъка от земята и да опазя живота ви чрез голямо избавление.

И тъй, не ме изпратихте вие тук, но Бог, който ме и направи отец на Фараона, господар на целия му дом и управител на цялата Египетска земя.”

Братята му не можеха да повярват. Те си мислеха, че сами са планирали проблемите на Йосиф. Нима братята му не го хвърлиха в рова и не го продадоха в робство? В действителност, обаче, те бяха направили всичко това срещу Бога. Всеки грях, който извършваме е срещу Бога. Както писа Давид: “На Тебе (Боже), само на Тебе, съгреших, и пред Тебе сторих това зло” (Пс. 51:4). Бог използва проблемите на Йосиф, за да извърши добро. Всичко е било според Неговия план. И така Йосиф откри: “Вие наистина намислихте зло против мене; но Бог го намисли за добро, за да действа така, щото да спаси живота на много люде, както и стана днес” (Бит. 50:20).

Затова отклонете вниманието си от проблемите и го фокусирайте върху Бога, Който стои зад всичко, дирижирайки така нещата, че заедно да съдействат за добро на тия, които Го любят (Рим. 8:28).

Общение в Неговите страдания

Проповядвах по време на една голяма конференция, на която повечето от присъстващите проповедници имаха проблеми. Аз бях единственият, който сякаш нямаше проблем. Пристигнах със самолет и бях добре облечен; съпругата ми е красива и имаме прекрасни момчета и така нататък и така нататък. Един от пасторите там ми каза, че вероятно нещо с мен не е наред, но аз го опровергах.

Това, което той не знаеше, че тъкмо бях долетял в Ню Йорк от чужбина, когато телефонирах на съпругата си въвВанкувър. Поисках да говоря с Боби, големият ни син, който по това време беше на шест години. Той взе слушалката и ми каза: “Здрасти, дядо!” Нямаше ме толкова дълго, че синът ми ме нарече “дядо”. Имате ли представа как ме заболя? Това прониза сърцето ми!

В края на 1940г. бях в Салем, Орегон, където се готвех да проповядвам в едно градче на границата с Калифорния. Казах на зет си, че може да ме откара с моята кола до там и да я задържи, защото няма да ми трябва. Той го направи и се върна с колата ми обратно. Бе минала едва седмица, откакто заминах, когато телефонът иззвъня. Джими, малкият ни син, имаше фъстък в белия дроб. Според лекаря операцията можеше да му коства живота, но и ако не го оперираха, ситуацията не бе по-малко опасна. Аз веднага скочих в един автобус до Салем, за да взема колата си и се върнах във Ванкувър.