Воден от духа, живеейки по пътя на кръста уинстън Нюнс

Със съпругата ми се молихме и казахме на Бога, че той е Негово дете и ние Му го поверяваме. После говорихме с някои от специалистите в болницата. След като отново се помолихме, накарахме лекарите да го изследват отново. Когато го направиха, те откриха,че фъстъкът е изчезнал. Почувствахме се така облекчени. Това беше истинско Божие чудо.

Друг път, когато бях далеч, синът ни Боб, получи ечемик на клепача. Лекарят ни каза да го заведем в неделя следобед да го махне. В неделя сутрин съпругата ми и майка и седели в кухнята и се помолили. Тогава ечемикът падна от окото му. Бог го бе докоснал.

Трудностите, страданията и проблемите са част от служението. Но Бог е с нас във всички тях.

Трябва да си призван

Ние не влизаме в служение, просто защото искаме да служим. Ако е така, единствената причина да сте в служение е, че не можете да се откажете от него. Един известен професор по теология обичаше да казва: “Ако не можете да напуснете служението си, тогава го напуснете!” С други думи, ако не можете да оставите служението си, значи първоначално не сте били призвани в него; то ест, ако сте призван, не можете да го напуснете, а ако не сте призван, не можете да останете.

Павел не се е молил да бъде призван. Когато Бог го призова, той убиваше християните. Когато Бог каза на Моисей: “Искам те в служение!”, той пасеше овце. Така в някой момент Бог ще положи ръка на вас и ще каже: “Искам те в служение!”

Относно страданието

В Евреи 5:8 се казва: “ако и да беше Син, пак се научи на послушание от това, което пострада.” Смятате ли, че Исус е имал нужда да се учи на покорство? Не знам за вас, но Той мислеше така.

Когато Исус се роди, трябваше да се научи да ходи и говори, също като всяко малко дете. Той нито веднъж не проговори на английски, френски или испански, а ползваше арамейски, иврит и вероятно малко гръцки. Исус знаеше само това, което би могъл да знае един човек през онази епоха. Христос живееше с ограниченията на човешкото естество и израствайки, Той страдаше. В Словото е записано: “… да усъвършенства чрез страданията начинателя на тяхното спасение” (Евр. 2:10). Ако искате да се усъвършенствате, ще трябва да страдате. Яков пише: “Считайте го за голяма радост, братя мои, когато падате в разни изпитни” (Яков 1:2).

Радост!? Това са мизерията и страданията. “Като знаете, че изпитанието на вашата вяра произвежда твърдост” (Яков 1:3). Ако искате твърдост, трябва да устоите на бедите и страданията. “А твърдостта нека извърши делото си съвършено, за да бъдете съвършени и цели без никакъв недостатък" (Яков 1:4).

Бог ни е призвал да бъдем съвършени, милостиви и святи. Святи, както Сам Той е свят. Милостиви, както Сам Той е милостив. Съвършени, както Сам Той е съвършен. Освен това Бог ни е призвал и да бъдем синове, да бъдем свидетели, които да Му се покланят в Дух и истина. Бог не иска просто да отидем в небето. Това е резултат от спасението ни, а то се изработва в този живот и то чрез страдание. Ако спасението е просто отиване на небето, то аз съм го пропуснал.

Спасен съм от седемдесет и три години и все още не съм отишъл там. Междувременно Бог ме е призвал към съвършенство.

Как да станете съвършени? Чрез страданието си. Аз не обичам страданието, но всеки, който иска любов повече от всичко друго, трябва да го приеме. “Любовта дълго търпи и е милостива” (1 Кор. 13:4).

Когато Бог мълчи

Бях поканен да проповядвам на едно богослужение, затова прекарах следобеда в хотела, като разсъждавах върху Словото и се молех: “ О, Боже, дай ми живо Слово!” Но нямах нищо в себе си. Абсолютно нищо! Бог мълчеше. Прегледах Библията веднъж, два пъти, отпред назад и отзад напред, но нищо не оживяваше в мен. Затова си легнах.

На следващата сутрин се събудих с молитва: “Скъпи Господи, дай ми живо слово!” Но пак нищо! Най-накрая казах: “Господи, разбирам, че, ако исках силно слово, за да утвърдя престижа си или да впечатля хората, Ти не би ми го дал, но аз Те моля за живо слово от Теб за тези хора!”

Тогава Бог ми даде следния стих: “Никога не е идвало пророчество от човешка воля, но (светите) човеци са говорили от Бога; движими от Святия Дух” (2 Петр. 1:21). Ако не можете да получите пророчество, когато ви трябва, може да вземете на кредит. Аз исках слово, молих се за него, но не получих нищо. Благодаря на Бога, че не се опитах да си съчиня нещо, защото то би било от плътта ми, а не от Духа.

И така, аз отидох на богослужението и седнах заедно с още петдесет проповедника. Казах си: “Ако тези хора знаеха, че нямам какво да им кажа, щяха да си тръгнат след дискуса.” В същия момент един проповедник ме потупа по рамото и попита какво ще проповядвам. Казах му това, което току що си бях помислил, а той се разсмя.

В онези дни хората говореха, че п-р Нюнс би могъл да проповядва, само ако Бог бъде мъртъв. Ето защо този проповедник си помисли, че определено крия нещо в ръкава си. След няколко минути ме представиха и ме поканиха да говоря. Аз излязох отпред и в продължение на около час думите се изливаха като река от устата ми. Накрая проповедникът, който седеше зад мен ми каза: “Знаех си, че винаги имаш някакво послание в ръкава си!” Една жена от ръководството обаче се приближи и ме попита: “Вие нямахте и представа какво ще говорите, нали?” Тази жена беше сигурна, че това бе суверенно Божие дело, също както проповедникът бе убеден, че бих могъл да проповядвам, дори и Бог да не ми е говорил. Той реши, че просто съм смирен. Това, обаче, нямаше нищо общо със смирението – аз просто нямах какво да кажа, докато Бог не ми проговори. Щом Бог мълчи, мълчете и вие, докато не ви проговори.

Веднъж ме поканиха да водя няколко служби в един театър. Отвън имаше табела с надпис: “П-р Нюнс ще проповядва неделя следобед и неделя вечер.” Тогава Бог ми каза: “Неделя сутрин ти е свободна, отиди да говориш в другата църква!” Бях проповядвал там преди много години. Хората можеха да се спасяват на първия етаж, на втория и в мазето едновременно. Бог ми говори, че трябва да отида. Пасторът на другата църква дойде при домакина ми и го попита дали мога да съм на разположение в неделя сутрин. Бях свободен да отида, но, когато влязох и седнах на амвона, нямах какво да кажа. Абсолютно нищо! Нито една дума на живот! Тогава казах: “О, Боже, не ме обърквай пред тези хора!” После се изправих да говоря и това опроверга очакванията им. Това беше една невероятна служба и всички си мислеха, че всичко, което трябва да направят е да ме задържат. Но те не знаеха смъртта, през която преминах през това време.

Трябва да разберете, че само когато смъртта работи във вас, животът работи в другите. Искате ли Бог да ви използва? Искате ли да сте енергични?

Спомнете си как ни изкупи Христос. Не чрез сила, а чрез слабост. Независимо, че бе силен заради нас, Той стана слаб и умря за нас. Смъртта трябва да работи във вас, да работи във всяка област на живота ви, за да може Бог да ви използва. Когато се молите Той да ви използва, очаквайте да умрете. Когато умрете, Бог оживява във вас и говори чрез вас.

Божията любов за Полишър

Известно време работех като затворнически свещеник и веднъж ми се наложи да се срещна с един огромен широкоплещест мъж на име Полишър, за когото се говореше, че е най-жестокият затворник. Този човек бе бягал от много други затвори. Когато излезеше на свобода, извършваше още по-жестоки престъпления и отново се озоваваше в затвора, където го биеха. Бяха го били дори с камшик, за да го пречупят, но той не се огъваше. Естествено, аз нямах представа за всичко това. Полишър беше висок около два метра, едър мъж. Накрая го изолираха в отделна килия и го оставиха там.

Според директора Полишър можеше да напусне този затвор-остров само с краката напред, то ест мъртъв. Бяха го лишили дори от правото да излиза.

Една сутрин по време на служба параклисът бе препълнен със затворници. Аз взех китарата си и започнах да пея “Вземи кръста си и Ме последвай”, когато влязоха двама пазачи заедно с Полишър. Видях го най-отзад. Всички седяха, а той стоеше прав. Не му позволиха да седне при другите затворници, защото се бояха, че може да предизвика бунт. Затова го въведоха в залата, но го държаха до вратата, за да може ако нещо се случи, бързо да го изведат.

Докато проповядвах за Божията любов, Господната сила слязла върху Полишър и той започнал да плаче. Сълзите се стичали по лицето му и той приел Господ за свой Спасител. Естествено, аз не знаех нищо за това. Стоях отпред и проповядвах на всички онези мъже. В края на службата ми каза, че директорът ме викал в кабинета си.

Когато влязох, той ме попита какво съм направил на Полишър? Попитах го какво има предвид, а той отвърна: “Полишър плачеше. Ние направихме какво ли не, за да го пречупим, но не успяхме.” Това, което за човека е невъзможно, за Бога е възможно. Божията сила и любов бяха докоснали Полишър. След две години той излезе от затвора, намери една църква, в която се кръсти във вода и така живя за Господа, докато Бог да си го прибере. Все още пазя бастуна, който той ми направи и го използвам при сутрешните си разходки. Този бастун непрекъснато ми напомня за силата на Божията любов, която може да промени и най-закоравелия престъпник. Никой, дори изолиран затворник не е отвъд Божията любов.

Двете най-важни решения

В живота си всеки човек трябва да вземе две важни решения. Първото е да приеме Господа за свой личен Спасител – ако не го направи, когато умре, ще отиде в ада. Второто решение е свързано с брака – ако не избере точния човек, ще живее в ад.

Преди шестдесет и четири години, когато водех хвалението на един голям лагер в Саскачеуан, на пияното свиреше една млада дама. Първото нещо, което направих, е да и се развикам, че не ми дава достатъчно баси. И тъй като нямаше други инструменти, наоколо се бе събрала цяла тълпа. Накрая излязохме заедно и след четири години годеничество се втурнахме през глава в брака. Женени сме вече шестдесет години.

Имате ли представа колко двойки са идвали в кабинета ми с думите, че Божията воля за тях е да се оженят? Веднъж казах на една млада жена, че не би могла да се ожени за човека, когото иска, защото не е християнин, а тя отвърна, че не бил християнин, но бил вярващ. И дяволът е вярващ (Яков 2:19). Бог ни казва, че трябва да се новородим (Йоан 3:7), а във 2 Коринтяни 6:14се казва: “Не се впрягайте заедно с невярващите!”

На петдесетата ни годишнина като семейство попитали съпругата ми каква е тайната на брака ни, а тя отвърнала: “И двамата имаме една и съща цел.” Двама души, които се стремят да вършат Божията воля, ще стават все по-близки! А двама души, които се интересуват от собствените си неща, ще вървят в различни посоки, докато накрая бракът им се разпадне!

Бог ни насочва към човека, за когото да се оженим и ни дава благодат да останем женени.

Моите четири любими стиха

Моите четири любими стиха са записани на стените на “Faith Temple”.Първият стих гласи: “И кой ще ви стори зло, ако сте ревностни за доброто?” (1 Петр. 3:13). Преди Христос да бъде разпънат, първосвещеникът Каяфа пророкува: “Един ще умре за мнозината.” Бог вложи Своето пророческо слово в устата на човек, който искаше да убие Христос. Можете ли да си представите, че Бог би му дал дарба да пророкува по онова време? Хора ще се опитват да ви сторят зло, но никой няма да ви нарани истински, ако следвате онова, което е добро. Каяфа можеше да не причини болка на Христос. Исус е единственият, Който може да пожертва живота Си или да го вземе обратно.

Единственият човек, който може истински да ви нарани, сте самите вие. Христос ни заповяда: “Обичайте неприятелите си и молете се за тия, които ви гонят” (Мат. 5:44). “Чакайте малко!”, ще кажете вие, “Ако ме прокълнете и аз ще ви кажа някоя и друга дума. С други думи, ще бъда по-голям дявол от вас.” Ако осъзнаете, че нищо не може да ви нарани, дори враговете ви, тогава ще сте свободни да благославяте, а не да проклинате тези, които ви вредят. Кой може да ви нарани, ако следвате това, което е добро?

Вторият ми любим стих е: “Ни едно оръжие скроено против тебе не ще успее” (Исая 54:17). Спомнете си от Посланието към филипяните какво каза апостол Павел, когато беше в затвора: “Други възвестяват Христос от партизанство, не искрено, като мислят да ми притурят тъга в оковите ми" (Фил. 1:17). Най-напред другите се противопоставяха на посланието, което апостол Павел проповядваше. Второ, те искаха да го наранят. Не може да има нещо по-лошо от това! Може да искате да се защитите или да се предпазите, ако сте в подобна ситуация, но при все това апостол Павел пише: “Тогава що? Само туй, че по всякакъв начин, било престорено или истинно, Христос се проповядва; и затова аз се радвам, и ще се радвам” (Фил. 1:18). Апостол Павел не беше угрижен, когато писа: “Не се срамувам от благовестието (Христово); понеже е Божия сила за спасение на всекиго, който вярва” (Рим. 1:16). Затова независимо какво има в устата на осела или в устата на пророка, Словото Божие ще устои до века.

Третият ми любим стих е Римляни 8:28: “Но знаем, че всичко съдейства за добро на тия, които любят Бога, които са призовани според Неговото намерение.” В този текст не се казва, че всичко ще бъде добро, а само, че всичко ще съдейства за добро. Не се казва, че всичко ще съдейства за добро на всички, а само на тия, които любят Бога. През всички тези години на служение открих, че Бог прави всичко да съдейства за наше добро, дори още преди спасението ни.

Спомнете си преживяното от Йосиф. Ако братята ви ви мразят така, както го мразеха неговите, това очевидно не е добро. Но всичко, което се случи с Йосиф, съдейства за негово добро. Когато братята му решиха да го убият и го хвърлиха в рова, това не беше добро, но съдейства за добро. Когато го продадоха на исмаилтяните, това не беше добро, но съдейства за добро. Когато и те на свой ред го продадоха в Египет на Петефрий, това не беше добро, но съдейства за добро. Когато жената на Петефрий се опита да съблазни Йосиф, това не беше добро. Но, когато Йосиф устоя на изкушението, всичко съдейства за добро. Когато Петефрий хвърли Йосиф в тъмницата, това не беше добро, но съдейства за добро на Йосиф. Когато главният виночерпец на фараона забрави за Йосиф и го остави още две години в тъмницата, това не беше много добра ситуация, но съдейства за добро. С други думи, в живота си ние непрекъснато се сблъскваме с обстоятелства, които на пръв поглед не изглеждат добри, но чрез тях Бог съдейства за наше добро и за Своя слава.

И накрая четвъртият ми любим стих: “Защото не може да вършим нищо против истината, но за истината можем” (2 Кор. 13:8). Вижте Юда. Той определено беше против Истината. Юда извърши най-ужасното нещо, което може да ни дойде на ум – предаде Хсус. И какво стана – това се обърна в полза на Истината, вместо срещу нея. Това предателство помогна Христос да умре и да изработи нашето спасение. Никой не може да извърши нещо против Истината. Мнозина пишат книги против Божието Слово и отричат Писанията, но това не накърнява Бога, Той просто го обръща за добро. Както каза Исус: “Това ще ви служи за свидетелство” (Лука 21:13).

Една четирибуквена дума

Всеки грях е израз на себелюбие. За разлика от любовта, чийто център са Бога и другите, центърът на греха е задоволяването на самите себе си. И таза, как в такъв случай да спелуваме думата “грях”? Използвайки четири букви: СЕБЕ.

Пред кого съгрешаваме

Ето тайната, свързана с греха: грехът не е само морална или етическа деградация. Той е бунт и непокорство спрямо Бога. Когато жената на Петефрий се опита да съблазни Йосиф, той и каза: “Как, прочее, да сторя аз това голямо зло и да съгреша пред Бога?” (Бит. 39:9). Йосиф знаеше, че това е грях пред Бога.

Когато Давид прелюбодейства с Витсавее и уби Урия, той не каза: “На Витсавее и на Урия съгреших!”, а: “На Тебе, само на Тебе съгреших!” (Пс. 51:4).

Когато блудният син дойде на себе си и се върна у дома си, също каза на баща си: “Тате, против небето и пред тебе” (Лука 15:21). Следователно всеки грях е грях срещу Бога.

Трябва да осъзнаем, че, когато съгрешаваме, съгрешаваме пред Бога. Често нашият грях пред Бога се състои в това, че наскърбяваме ближните си.

Кой има повече

В Библията има няколко стиха, които не ми допадат. Един от тях е Псалом 27:1, който гласи следното: “Господ е светлина моя и избавител мой; от кого ще се убоя?” Това не ми харесва! Според мен по-добре би звучал така: “Господ ми дава светлина и избавление”. В такъв случай бих свел смирено глава с думите: “Чувствам, че имам малко повече светлина и малко повече избавление от вас.”, като го кажа със смирение, разбира си.

Разбрахте ли какво всъщност се крие зад моето смирение?

Стигнах до заключението, че в Библията няма нито едно твърдение, което би било благоприятна почва за гордостта. Ние, обаче, сами си го изработваме, защото не желаем Господ “да бъде” наша светлина и избавление, а да ни ги “даде”. Неговото желание не е да ни “дава”, а “да бъде” светлина в нас. Коя е светлината, Която идва от Бога? Това е нашият Господ Исус Христос.

Бог не иска да ни даде нещо, а някого. В Йоан 3:16 не се казва, че Бог ни даде Своето единородно спасение, прошка или изкупление. Той ни даде “Своя единороден Син”. В Него можем да намерим целия Божий мир, радост и светлина. В Христос Бог ни е дал всичко. “Как не ще ни подари заедно с Него и всичко?” (Рим. 8:32).

Всяко избавление, което имаме, се дължи на общението ни със Сина. Мирът, светлината и радостта, които имаме, идват от Христа. Нямаме право да се мислим за повече от другите, защото, ако Исус е моя светлина, то Той е и ваша светлина. Ако Той е мое спасение, тогава е и ваше спасение. Никой от нас няма по-голяма светлина или спасение от друг в Христа.

Любимата ми песен

Колко драгоцен Приятел,

Колко силен наший Спас!

Греховете ни отнема,

Носи всяка скръб за нас.

И таз благодат ни дава,

И блаженството това:

Да явяваме пред Бога

Сяко нещо чрез молба.

Това е моята любима песен, защото е изключително практична, земна и проста. В нея се пее, че Бог отнема не само част от греховете и част от мъките ни, но отнема всичките ни грехове и всичките ни мъки.

Преди двадесетина години една жена ме попита дали се моля за всичко. Разбира се, че се моля за всичко.

Мнозина се боят да не разгневят Бога като се молят за конкретни неща. В това няма никаква логика. Кажете ми, нима Бог не е знаел всичко още преди да се родите? Трябва да научим този принцип, да представяме пред Бога всяко нещо в молитва. Дори най-незначителното на пръв поглед е важно за Него.

Песента продължава:

Колко пъти ний без нужда

Губим мир и веселба,

Липсата на мир и ненужната болка не са породени от факта, че дяволът ни е сърдит и ни превежда през трудности. Това няма нищо общо с дявола. То има общо със следващите редове:

Като се явим пред Бога

Всяко нещо чрез молба.

Пример за “всяко нещо” е: пътувате за църква, но закъснявате поради натовареното движение. Молите ли се за шофирането по натоварената магистрала преди да напуснете дома си? Не? Може би си мислите, че въобще не е необходимо да се молите, тъй като имате съвсем нова шофьорска книжка, четири гуми и бензин, а и колата е центрована, защо в такъв случай да безпокоите Бога за някаква дреболия? Та Той има достатъчно неща, за които да се грижи.

Трябва да се научите да се молите за всичко, включително за шофирането, храната и съня си.

Когато пътувахме през лятото, се наложи да карам около 2.300 километра. Още преди да тръгнем със съпругата ми се помолихме за хотела, в който щяхме да отседнем, за ресторантите, в които щяхме да се храними дори за бензиностанциите, на които щяхме да зареждаме.

Един ден, докато зареждах на една бензиностанция и колата ми беше още на колонката, някакъв мъж зави точно зад мен. Когато запали колата си, той се блъсна в бронята на моята. За щастие аз се бях отместил от колонката, в противен случай щеше да ми счупи краката.

Исус ни учи да представяме всичко пред Бога в молитва. Затова започнете още днес.

Неговият кръст беше различен

Най-големият ни проблем не е липсата на вяра, а непокорството. За Божия план да възстанови общението Си с нас четем в Римляни 5:19: “Защото, както чрез непослушанието на единия човек станаха грешни мнозината, така и чрез послушанието на единия мнозината ще станат праведни.” А във Филипяни 2:5-8 се казва: “Имайте в себе си същия дух, който беше в Христа Исуса; Който, като беше в Божия образ, пак не счете, че трябва твърдо да държи равенство с Бога, но се отказа от всичко, като взи на Себе Си образ на слуга и стана подобен на човеците; и, като се намери в човешки образ, смири Себе Си и стана послушен до смърт, даже смърт на кръст.”

Исус не отиде на кръста, защото беше мъченик, нито защото бе мразен от хората. Той сам го пожела. Господ каза: “Никой не ми отнема (живота), но Аз от Себе Си го давам. Имам право да го дам, и имам право пак да го взема. Тая заповед получих от Отца Си.” Исус отиде на кръста, като се покори на волята на Отец. В онези дни хиляди хора умираха на кръст, но единствено Неговата смърт бе в резултат на покорството Му спрямо Бога и по този начин изработи нашето изкупление. Тази смърт бе предизвикана и от самата Му същност като Син на Бога, при това не просто Син, а единородният Божий Син, безгрешният, Който сам стана грях заради нас.

Как мислите, защоХристос плака в Гетсиманската градина? Защо каза: “Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тази чаша!” (Мат. 26:39)? Исус не плачеше поради предстоящата Му смърт. Всеки ще умре един ден. Христовата смърт, обаче, имаше Божествена цел: Той да стане грях заради нас. За пръв път през цялата вечност нещо застана между Исус и НеговияОтец – нашият грях! Всички старозаветни светии умряха, защото заплатата на греха е смърт. Христос, обаче, не умря поради грях в живота Си, а за да плати цената за нашия грях. Само един кръст в историята имаше вечно значение – кръстът на Христос.

Уповайте на Духа

Не може да се доверяваме на себе си, защото, “който уповава на своето си сърце е безимен” (Пр. 28:26). Чели ли сте стиха: “Блажени “слабите”, защото те ще наследят земята” (Мат. 5:5)? Точната дума тук не е “слабите”, а “кротките”. Исус каза: “Аз Съм кротък и смирен на сърце” (Мат. 11:29). Ако питате хората, които бяха свидетели как Исус изхвърли от храма онези, които купуваха и продаваха гълъби за жертвите, те едва ли биха Го нарекли слаб.

Кротостта е контролирана сила. Ако искате да сте силни и да контролирате нещата, ще се превърнете в следващия Хитлер, Сталин или Мусолини. Вместо това трябва да се укрепявате в Господа и в силата на Неговата мощ, а нев собствената си сила.

И така, какво прави Бог? Той отслабва нашата сила. Отвежда ни на място, където няма да се доверяваме на себе си, но ще се доверяваме на Господа и ще бъдем зависими от действието на Святия Дух в живота ни.

В Стария Завет четем как Бог даде Дух на мъдрост, на откровение, знание и майсторство на Везалеил и Ахолиав. Това са част от седемте атрибута на Божия Дух.: мъдрост, откровение, съвет, мощ, знание и страх от Господа.

Вероятно ще попитате кой е седмият? Това е самият Божий Дух.

Ние свързваме Духа с църквата и това е добре. Благодаря на Бога, че когато се събираме, Духът Му е помежду ни. В църквата, обаче, прекарваме едва няколко часа от неделния ден. Ами остатъкът от седмицата? Как мислите, защо Бог ни е дал Духа Си? За да бъде с нас, докато отиваме на църква? Това ли казва Библията? Не! Исус обеща да остане с нас завинаги. Следователно, ние се нуждаем от Духа не само в църква в неделя сутрин. Същият Дух, Който участва в създанието на човешкото тяло, на Ноевия ковчег и на престола на благодатта, участва и при ушиването дрехите на първосвещеника. Този Дух бе даден, за да се поставят камъните от ефода на местата им.

Често не свързваме Святия Дух с тези обикновени на пръв поглед неща, но независимо от това, те са Негово дело. Как мислите, защо голяма част от великите открития са направени от християни, от хора, вярващи в Бога? Защото Бог е вложил в тях ДухаСи, за да направят нещо за човечеството.

Бог иска да ни даде Своя Дух на мъдрост, откровение и познание, за да можем да изпълняваме служебните си задължения в офиса, завода, болницата, училището, ресторанта и така нататък. Той не иска да уповаваме на собствените си сили, а на Неговия Дух, за да вършим Неговата воля.