Воден от духа, живеейки по пътя на кръста уинстън Нюнс

Бог ни убива по неубийствен начин

Йов пише: “Онова, от което се боях, случи ми се” (Йов 3:25). Забелязали ли сте, че, когато с другите се случи нещо лошо, си мислим, че, ако това се бе случило с нас, щяхме да се справим много по-добре. Но за потърпевшите това е най-лошото, което би могло да се случи.

Бог допуска в живота ни това, от което се боим. Той ни убива по най-неубийствения начин. Убива това, от което сме зависими, в противен случай няма да се нуждаем от нищо и ще зависим единствено и само от себе си, вместо да зависим от Него. Ако аз имах проблемите на другите, щях да се справя много по-лесно от тях. Но моите проблеми са друго нещо. В живота на всеки има определен вид трудности, от които се нуждаем, за да ни отведат при Бога.

“Преди да бях наскърбен аз заблуждавах; но сега държа Твоето слово”, казва Давид в Псалом 119:67. Бог така съчетава обстоятелствата в живота ни, че когато дойде смъртта, за нас тя наистина да е смърт. Затова, когато усетите, че Бог носи смърт в определена област, не Му се противете, просто легнете и умрете. Скоро след това ще откриете, че имате славно възкресение, защото след смъртта винаги идва живот.

Изправете се срещу себе си

Обърнете внимание на заглавието! Това казва проповедникът. Това е за вас читатели, вие трябва да се изправите срещу себе си. Това, разбира се, не се отнася за мен!

В Матея 16:24 Исус казва следното: “Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си.” От кого трябва да се отречем? Ще кажете, че това се отнася за порочните и зли хора, за комунистите и фашистите, за наркопласьорите и убийците. Но това се отнася и за нас! Амин! Ако настоявате да се изправите срещу Божиите врагове, вместо срещу себе си, ще се окажете по-лош от всички тях, взети заедно.

Ако искате да служите на Бога, най-напред трябва да се отречете от себе си, като се изправите сам срещу себе си. Бог ще се справи със Своите неприятели, а вие трябва да се справите със себе си.

Как изгубих дарбата си да разпознавам

Дарбата ми за разпознаване бе невероятна. Знаете ли за какво говоря? Разпознаване означава да погледнеш хората и да осъзнаеш, че знаеш какво планират и какво правят.

Един ден забелязах малка група хора в ъгъла на църквата. Когато ги погледнах от амвона, разбрах, по-скоро си помислих, че разбирам, за какво говорят и какво обсъждат. Тогава Бог ме попита дали искам да ръзбера как действа моята дарба. След това Той ми каза, че проектирам върху хората това, което е в собственото ми сърце.

Знаете ли какво направих? Веднага се отрекох от тази своя дарба, още там, на онова място, защото тя разкриваше мен.

Чрез своето осъждение вие сами разкривате себе си. В Словото се казва: “Не съдете, за да не бъдете съдени. Защото с каквато съдба съдите, с такава ще ви съдят” (Мат. 7:1-2).

Обърнете внимание на примера на Кора. Той се опита да отнеме мястото на Моисей и Аарон. Моисей не се бе молил да изведе Израил от Египет. Четиридесет години той пасеше овце. Не се бе молил на Бога да го използва и бе шокиран, когато Той му каза какво има за него. Моисей се опита да обясни на Бога, че е избрал погрешен човек, че самият той не може да говори и би било по-добре Бог да изпрати някой друг.

Аарон също не се бе молил за своето служение. В Библията съвсем ясно е записано: “А като никой не взема на себе си тая почит (свещеничеството), освен когато бъде призван от Бога, както Аарон” (Евр. 5:4).

Кора критикуваше Моисей иАарон, като им казваше, че причината да вършат всичко това е, защото се мислят за нещо. Моят коментар към това твърдение е: Крадецът вика: “Дръжте крадеца!”. Кора се мислеше за голяма работа и ги осъди чрез себе си.

Никога не съдете, защото, съдейки другите, разкривате собствения си грях. Нямате представа какво става в живота на другите. Каквото и да правите, не съдете другите!

Стъпки и стопове

Знаете ли какво казва Библията за апостол Павел? Че е бил готов да страда, независимо какво Господ би поискал в Свое име. Затова апостол Павел извърши велики дела. Ние също искаме да вършим велики дела, но не обичаме да страдаме.

И така, Бог ни води напред не самочрез стъпки, но и чрез стопове. Спира ни тук, спира ни там, пречи ни да отидем някъде. В Словото се казва: “Защото поискахме да дойдем при вас (поне аз, Павел) един-два пъти, но сатана ни попречи” (1 Сол. 2:18). Можете ли да си представите някой демон да може да спре апостол Павел? Никой демон не би могъл, но Сатана – да. Бог позволи на Сатана да спре апостол Павел, защото Неговото време все още не беше дошло.

Когато дяволът работи на човешкото ниво, той е наречен Сатана. Исус никога не каза на учениците Си да се пазят от демони. Той им каза да се боят от човеците, защото те ще ги хвърлят в затворите, ще правят много неща срещу тях, тъй като са инструменти в ръката на Сатана. Когато дяволът действа на човешкото ниво, както направи с апостол Петър, той е наречен Сатана. В Матея 16:21-23 Исус започна да разкрива на учениците онова, което Му престоеше да изстрада. Тогава Петър Го смъмри: “Това никак няма да стане с Тебе!” Но Исус отвърна: “Махни се зад Мене, Сатано; ти си Ми съблазън; защо не мислиш за Божиите неща, а за човешките?” Исус не каза, че това бе от дявола.

Когато нещо е работа на дявола, то е лошо и всеки може да го забележи. Но, когато е приятно, сладко, мило и човешко, тогава е сатанинско. Случвало ли ви се е приятел да ви каже, че недоумява как Бог може да позволи да се случи толкова ужасно нещо на такъв добър човек като вас и ако той бил на Негово място, не би го допуснал. Нима той не се опитва да каже, че Бог не знае какво прави?

Всичко това е резултат от отношението ни към Бога. Господ Бог ли е или просто се опитва да бъде такъв? След като сме убедени, че е Бог, Трябва да признаем, че Той има право да убива и съживява, да ранява и изцерява и въобще да прави всичко, което Му е угодно. Бог ще ни води, но Той и ще ни спира. Той ще ни направлява (виж Второзаконие 32:39). Той ще снабдява нуждите ни или щезадържа снабдяването им. Той ще ни води чрез стъпки и стопове според Своята воля.

Падайки “нагоре”

Спомнете си как падна Сатана – нагоре, а не надолу. Голяма част от хората също не падат надолу, най-напред те падат нагоре.

Когато LSD (вид синтетичен наркотик) излезе на пазара, целта му беше да “издига” хората. За това са предназначени наркотиците.

Помните ли какво каза змията на Ева в Едемската градина? “Виждаш ли това дърво? Ако ядеш от него ще убиеш някого”? Не това бяха думите и. Напротив, змията и каза: “Нима не изглежда добро за храна? Не е ли приятно за очите? Нима няма да те направи мъдра?” Това бе дървото на познанието на доброто и злото. Често сме изкушавани с доброто, нали?

Какво ли си мислеше Луцифер? “Ще отида направо долу в ада”? Разбира се, че не! Той искаше да отиде горе, а не долу.В гордостта си той си каза: “Ще възляза на небесата” (Исая 14:13). Затова как падна? Нагоре! “Ще възвиша престола си над Божиите звезди, и ще седна на планината на събраните богове към най-крайните страни на север, ще сляза над висотата на облаците, ще бъда подобен на Всевишния” (Исая 14:13-14).

А вие по какъв начин мислите и действате? Правите ли го така сякаш сте Бог? Ако е така, внимавайте да не паднете нагоре!

Отворен и затворен

В посланието към църквата във Филипи пише, че Господ Исус е Този, “Който отваря и никой няма да затвори; и затваря и никой не отваря” (Откр. 3:7). Пред мнозина по света Бог отваря невероятни врати. Това е Божието отваряне. А, ако има затворени врати, кой ще ги отвори? Бог, разбира се! Моля ви, запомнете тази мисъл! Може да се възпротивите и да кажете, че дяволът е затворил врата, но по този начин ще го направите по-голям от Исус. Попадали ли сте някога на подобен стих: “По-велик е големият дявол, който е в света, от малкия Исус, Който е във вас”? Естествено, че не, защото няма такъв стих. В Библията е записано: “По-велик е Оня, Който е във вас, от онзи, който е в света” (! Йоан 4:4).

Апостол Павел пише: “И като пристигнаха и събраха църквата, те разказаха всичко, което беше извършил Бог чрез тях, и как беше отворил за езичниците вратата, за да повярват” (Деян. 14:27). Само Духът на Бога може да отваря или затваря врати в нашия живот.

Божието помазание

Помазанието на Духа е Бог Святи Дух, Който господства не само над ума, сърцето и духа на човека, но и над неговото тяло. Изумява ме това, което е записано в Библията: “Вашето тяло е храм на Святия Дух” (1 Кор. 6:19). Според мен по-логично е храмове на Святия Дух да са духа или ума ни.

Когато Бог създаде човека, Той най-напред направи тялото му. А нашите тела са храмове на Святия Дух. Живеем във време, когато хората злоупотребяват с телата си, без да осъзнават колко сериозно е това. Затова Словото ни предупреждава, че “Ако някой развали Божия храм, него Бог ще развали” (1 Кор. 3:17). Днес мнозина, които оскверняват телата си, биват унищожени заради това. Единствената ни защита е обитаващият в нас Святи Дух.

Помазанието контролира умовете и сърцата ни. Помните ли какво се случи в деня на Петдесятница? Учениците бяха заедно в съгласие и изведнъж стана шум от небето като силен вятър, който изпълни цялата къща. Обърнете внимание на факта, че учениците бяха отпуснати в Божието присъствие, готови и очакващи Духа, Когото, по думите на Исус, Отец щеше да изпрати. “И явиха се езици като огнени, които се разделяха, и седна по един на всеки от тях. И те всички се изпълниха със Святия Дух” (Деян. 2:3-4).

Ако аз бях изпратил Святия Дух, вероятно щях да отхвърля някои от присъстващите, поради слабостите и грешките им. Но всеки един от тях се намираше на онова място поради силата на Христовата кръв, която ги очисти от греха и подготви сърцата и умовете им за идването на Святия Дух.

“И те всички се изпълниха със Святия Дух и почнаха да говорят на чужди езици” (Деян. 2:4). Моля ви, обърнете внимание на глагола “почнаха”! Исус каза: “Реки от жива вода ще потекат от утробата му” (ЙОан 7:38). Помазанието на Божия Дух съживява ума ни, осветява сърцето ни, изпълва ни с радост от Господа и изявява пълнотата на Божията любов. То дава усещане, че Божието присъствие изпълва цялата земя.

Характерът е над дарбите

В Божието царство характерът има предимство пред дарбите. Деяния на апостолите 6:3 гласи: “И тъй, братя, изберете между вас седем души с одобрен характер, изпълнени с Духа и с мъдрост, които да поставим на тая работа”. Духът подтикваше апостолите да изберат мъже с одобрен характер, които да се справят с възложената им работа. Не дарби бяха необходими, а характер.

Когато Исус дойде на земята, за Него се казва следното: “Който, бидейки сияние на Неговата (има се предвид на Отца) слава, и отпечатък на Неговото сърце” (Евр. 1:3). Славата на отца е естеството на Бога. Той е славен в святост. Отпечатък на Неговото естество е характерът. Думата “отпечатък” в гръцкия текст има значение “характер”. Божията цел е да ни направи съобразни с отпечатъка на Своя Син, за да придобием Неговото естество и характер.

Апостол Павел продължава: “Държейки всичко чрез Своето могъщо слово, след като извърши (чрез Себе Си) очищение за греховете, седна отдясно на Величието на високо” (Евр. 1:3). Тук става дума за способност или сила. Най-напред естество и характер, след това сила. Ако обърнем последователността, ще започнат проблемите.

Нека си спомним Адобф Хитлер. В армията той е бил прост ефрейтор, чиято работа е била да лепи тапети. Той, обаче, се е издигал от чин в чин, омаял е цяла Германия, та дори и някои велики военни, и е въвлякъл света във Втора световна война. Хитлер не е имал характер, но е притежавал определени дарби. Как бихте ги нарекли? Индивидуалност? Не, “отровност”! За някои това е обаяние, за други чар, но това всъщност е “отровност”. Дори една добра личност може да бъде използвана като разпространител на отрова. Хитлер е манипулирал хората чрез духа, който е имал в себе си. Същото се отнася за Сталин и Мусолини. Никакъв характер, просто дарби и сила!

Това е Божията последователност, която ще ни пази от самите нас: характерът трябва да има превес над дарбите.

Малките начала

Бях на конференция в Сан Антонио, когато осъзнах, че отново е дошло време да се установя. Докато служех като пастор във Вашингтон, пътувах рядко, но, откакто напуснах, непрекъснато бях на път. Затова поисках от братята да се молят за мен да открия Божията воля.

Не след дълго, по време на друга конференция, при мен се приближиха двама мъже. Казаха ми, че скоро в Торонто наели зала за 300 долара на месец. Не разполагали с нищо, нито дори с пиано, само с петдесет стола. Поканиха ме да служа в тази църква, като обещаха, че ще ми прехвърлят наема и столовете. Аз се съгласих да поема наема, при условие, че те напълнят залата.

Знаете ли каква бе стойността на 300 долара преди четиридесет години? Горе-долу се равняваха на днешните 20 000. Днес, обаче, е много по-лесно да намериш 20 000 долара, отколкото тогава 300. Нямаше никакви пари. Но наехме залата, а аз купих и едно пиано за 50 долара. Започнахме със служба в събота вечер, на която дойдоха малцина, но осем от тях се причислиха към църквата ни.

На следващия ден, неделя, дойдоха други и още тридесет човека вдигнаха ръка. След това аз заминах за две седмици, като оставих мой приятел, проповедник да ме замества. Преди да замина един човек дойде при мен и ми каза, че не мога да тръгна толкова скоро, тъй като църквата щяла да се разпадне. Но аз муказах, че ако въобще ще се разпада, бих предпочел да е в този момент, защото не желая да си пилея живота, за да я видя след години как се разпада.

И така, заминах за две седмици. Когато се върнах църквата си беше на мястото и малко по малко растеше. Две седмици по-късно наехме друга зала – “Odd Fellows Hall”. Всяка събота вечер на това място се събираха хора, за да пият и пушат, затова преди да започнем неделните си служби, трябваше да почистим.

Днес, обаче, вече повече от четиридесет години, се събираме в нашата прекрасна църква. А започнахме само с осем човека. Ето защо обичам да казвам: Не презирайте малките начала!

Укрепете братята

Преди да пристигна в Торонто, преживях една много силна служба, по време на която осезателно се чувстваше Божието присъствие. Имаше истинско покаяние. И тогава Бог ми каза: “Когато си убеден, укрепявай братята! Искам да отидеш в Торонто и да укрепиш братята там.”

Бог не ме изпрати да построя голяма църква. Ако такава е била целта Му, съм се провалил, защото ”Faith Tempel” се посещава едва отсто и петдесет души. Затова аз не дойдох в Торонто, за да построя голяма църква. Дори и да бях построил църква за 10 000 души, какво са 10 000 в град с над 2 000 000? Дори и да бяхме 10 000 и да вдигахме голям шум, останалата част от страната пак нямаше да знае за нас. Вместо това аз исках Бог да излива Духа Си на всяка плът, за да започнат хората да се спасяват навсякъде: по улиците, в метрото, в магазините; и цялата земя да се изпълни със знание за Божията слава.

Бог ми каза да укрепявам братята, а те направо бяха “възхитени” от това. Всички казваха: “Долу!”, организациите, независимите църкви също казваха: “Долу!” Какво мислите, че направих тогава? Вие какво бихте направили на мое място? Искате да знаете дали се огорчих? Не! Дали побеснях? Не! Дали поне се ядосах? Не! Просто продължих да правя това, което правех. Един мъж от църквата ни пророкува, че ще проповядвам в голяма част от църквите в Торонто и ще помагам на другите пастори.

Скоро след това станах председател на Петдесятния съюз в Северна Америка, който включва всички петдесятни деноминации. Също така станах и секретар на Харизматичния клир, който включва представители на Римокатолическия кардинал и Англиканския епископ, както и на всички деноминации помежду им. Не зная колко служби сме провели в англиканската църква “Св. Павел” в Торонто. Но веднъж пасторът и ми каза, че я ползваме повече от тях. Събирали сме се и в още една от големите църкви в Града – обединената църква “Тимъти Итън”.

Независимо в каква църква провеждахме богослуженията си, използвахме и хората от съответната деноминация. Когато бяхме в англиканската църква, използвахме и англикански служители. В “Тимъти Итън” използвахме служители от обединената църква. Някои от тях дори не можеха да повярват, че ги каня. Твърдяха, че и в най-смелите си мечти не са очаквали да станат част от нашите служби. Но бяха. Ето как Бог ни използва да укрепи братята от всички деноминации.

Нека Словото се всели във вас богато

Обичам да чета Колосяни 3:16: “Христовото слово да се всели във вас богато; с пълна мъдрост учете се и се увещавайте с псалми и химни и духовни песни.” Много внимавам да пеем истината. Една известна песен гласи: “Той дойде от небето на земята, за да покаже пътя”. Това не е истина. Исус дойде от небето, за да “бъде” пътят. “Покажи ни пътя” звучи добре, но, ако започнем да го пеем, скоро ще повярваме, че е така.

Другите религии показват пътя, но за нас единственият път е Христос, за което и Сам Той свидетелства: “Аз съм пътят” (Йоан 14:6). Тук дори не се споменава показване. Ако не закрепим това в духа си, ще се превърнем в двойнствени християни, които допускат компромиси. Христос не ни показва нищо. Той е!

Освен това Исус не дойде да ни каже истината, но Сам Той е истината и животът. Щом имаме Него, имаме живот. Може да имаме своя религия или доктрина, или дори свръхестествени опитности, може да говорим на езици и да вършим големи чудеса и знамения, но има и магьосници, които могат всичко това. Когато Моисей хвърли тоягата си на земята, тя се превърна в змия. Нима египетските магьосници не направиха същото?

Имаме склонност да надценяваме дявола. Понякога ни се струва, че по-велик е големият дявол в света, отколкото малкия Исус в нас. Но истината е, че “по-велик е оня, Който е във вас, от онзи, който е в света” (1 Йоан 4:4).

Никаква земя в мен

Исус даде на учениците Си сила да изгонват демони (Марка 3:14-15). Според някои изгонването на демони е голяма работа. Уверявам ви, че не е така. Трудно е на самото им изгонване, а отмахването на земята, на която действат. Според Библията на небето се е водила война (Откр. 12:17). Михаил и неговите ангели са воювали против змея, но не се е намерило място (или земя) за него, затова е бил изхвърлен.

Когато за пръв път дойдох в Торонто, Господ ми каза, че ще дойде ден, когато Божиите люде ще кажат: “Иде князът на (този) свят. Той няма нищо в мене!” (Йоан 14:30). Проблемите ни идват не от земята, която дяволът притежава в света, а от земята, която притежава в нас. Когато дяволът няма опора в нас, няма да има земя, от която да ни обвинява или атакува. Когато надигне грозната си глава, просто го върнете под нозете си и му кажете: “Иде князът на този свят. Той няма нищо в мене!”

“Дарбата” за църковно разделение

Един пастор може да преживее разтърсваща среща с Бога, но когато той сподели с църквата си, половината от членовете и могат да напуснат. Това аз наричам “дарба” за църковно разделение. Вижте, благовестието е или животворно ухание, което докарва живот, или смъртоносно ухание, което предизвиква смърт. Когато Бог се движи, тези, които имат живот, биват нахранени, а тези, които са мъртви за Божиите неща, остават мъртви в греховете си.

Веднъж, когато проповядвах върху този стих, той се стовари върху ми като цял тон тухли. Осъзнах, че всеки път, когато съм проповядвал, за едни това е било слово на живот, а други е тласкало напред към смъртта. В този момент реших, че не мога повече да проповядвам. Та кой би бил способен на това? Но в Словото пише: “… нашата способност е от Бога, Който ни и направи способни като служители на един нов завет” (2 Кор. 3:5-6). Някои отиват на небето и избягват ада. Но да гледаме как останалите избират смъртта е толкова тъжно! Да проповядваме благовестието може да бъде ужасно нещо!

Ние проповядваме разпнатия Христос

Познавам както силата на библейските пророчества, така и силата на дарбите на Духа. Често съм проповядвал на теми като “Руският сърп и жетвата на Армагедон”, коти някога предизвикваха голям интерес. Идеята за тази тема се роди от Книгата на пророк Йоил. “Пускайте сърпа в жетвата, защото е узряла” (Йоил 3:13). Можех да говоря по тази тема около тридесет и пет минути, а през останалите пет можех да засегна въпроса за Христовата смърт на кръста. Ако бях го направил, вероятно след това щях да се питам защо не мога да проповядвам за Исус тридесет и пет минути, а за руския сърп – пет.

През 1948г. се появи пророчество, според което Библията щеше да стане нова книга за мен. От този момент върху мен дойде ново помазание. Святият Дух ми даде такива откровения, че където и да отворех Библията си, можех да проповядвам за Христа. Аз съм библейски проповедник, вземете ми Библията и съм загубен.

Само Святият дух Може да ни открие Христос. Това е Неговото служение. “Той (Святият Дух) Мене (Христос) ще прослави, защото от Моето ще взема и ще ви известява” (Йоан 16:14).

“Защото Христос не ме е пратил да кръщавам, но да проповядвам благовестието; не с мъдри думи, да не се лиши Христовият кръст от значението си. Защото словото на кръста е безумие за тия, които погиват; а за нас, които се спасяваме, то е Божия сила… А ние проповядваме разпнатия Христос” (1 Кор. 1:17-18, 23).

Вяра без покаяние е мъртва

Позволете да ви кажа защо се провали инициативата “Jesus Movement”. За това рали в Пенсилвания се бяха събрали над 45 000 християни. Проповядвал съм на подобни ралита в Канада и Съединените щати. Хората тук разсъждаваха погрешно: “О, вие бедни грешници, Исус ви обича! Елате и се спасете!” Казваха на другите, че са грешници, но какви бяха самите те? Непокорни бунтовници!Тези хора търсеха вяра без покаяние. Но вяра в Христос без покаяние е мъртва.

Хората обичат да се оправдават: “Аз не съм виновен! Роден съм на погрешната страна!”, “Някой ме измами!”, “Вината не е моя!” С други думи, “Няма нужда да изповядвам греховете си!”

Апостол Павел пише: “Защото скръбта по Бога докарва спасително покаяние, което не причинява разкаяние; но светската скръб докарва смърт” (2 Кор. 7:10).

Ще ви разкажа нещо, което ми каза чичо ми. В църквата, която посещаваше, имало една жена, която четиридесет години се молела за неспасения си съпруг. Най-накрая тя го убедила да посети една от моите служби. След края на богослужението съпругът и казал, че никога повече няма да стъпи в църква. Ядосана, тя се оплакала на чичо ми с надеждата, че той ще ме смъмри за това, че съм прогонил съпруга и. Тя се молела четиридесет години да го заведе на църква, а аз за една вечер съм го ядосал. Тогава чичо ми я попитал дали и е идвало на ум, че съпругът и може да се е почувствал под осъждение. На следващата вечер този мъж се върна в църквата и прие Господ за свой Спасител.

Чували ли сте някога за осъждението на греха? Много християни не вярват в него. Те искат хората да идват на църква и да казват: “Службата беше чудесна, нали?”, “Как добре свири пианистът!”, “Нима дамата зад органа и певиците не са прекрасни?”, “Проповедникът е направо страхотен!” Но, ако се присъедините към някоя прекрасна църква, без да сте минали през осъждение, покаяние и спасение, ще отидете в ада толкова бързо, че няма да се усетите.

Ако искате да отидете на небето, трябва да се покаете. Всички тези неща са чудесни, но църквата не е просто място, където приятни хора си прекарват добре. Тя е място, където хората могат да чуят и осъзнаят, че са грешници, за да могат да се спасят и да възстановят общението си с Бога.