Воден от духа, живеейки по пътя на кръста

Отворен и затворен

В посланието към църквата във Филипи пише, че Господ Исус е Този, “Който отваря и никой няма да затвори; и затваря и никой не отваря” (Откровение 3:7). Пред мнозина по света Бог отваря невероятни врати. Това е Божието отваряне. А, ако има затворени врати, кой ще ги отвори? Бог, разбира се! Моля ви, запомнете тази мисъл! Може да се възпротивите и да кажете, че дяволът е затворил врата, но по този начин ще го направите по-голям от Исус. Попадали ли сте някога на подобен стих: “По-велик е големият дявол, който е в света, от малкия Исус, Който е във вас”? Естествено, че не, защото няма такъв стих. В Библията е записано: “По-велик е Оня, Който е във вас, от онзи, който е в света” (1 Йоан 4:4).

Апостол Павел пише: “И като пристигнаха и събраха църквата, те разказаха всичко, което беше извършил Бог чрез тях, и как беше отворил за езичниците вратата, за да повярват” (Деяния 14:27). Само Духът на Бога може да отваря или затваря врати в нашия живот.

Божието помазание

Помазанието на Духа е Бог Святи Дух, Който господства не само над ума, сърцето и духа на човека, но и над неговото тяло. Изумява ме това, което е записано в Библията: “Вашето тяло е храм на Святия Дух” (1 Коринтяни 6:19). Според мен по-логично е храмове на Святия Дух да са духа или ума ни.

Когато Бог създаде човека, Той най-напред направи тялото му. А нашите тела са храмове на Святия Дух. Живеем във време, когато хората злоупотребяват с телата си, без да осъзнават колко сериозно е това. Затова Словото ни предупреждава, че “Ако някой развали Божия храм, него Бог ще развали” (1 Коринтяни 3:17). Днес мнозина, които оскверняват телата си, биват унищожени заради това. Единствената ни защита е обитаващият в нас Святи Дух.

Помазанието контролира умовете и сърцата ни. Помните ли какво се случи в деня на Петдесятница? Учениците бяха заедно в съгласие и изведнъж стана шум от небето като силен вятър, който изпълни цялата къща. Обърнете внимание на факта, че учениците бяха отпуснати в Божието присъствие, готови и очакващи Духа, Когото, по думите на Исус, Отец щеше да изпрати. “И явиха се езици като огнени, които се разделяха, и седна по един на всеки от тях. И те всички се изпълниха със Святия Дух” (Деяния 2:3-4).

Ако аз бях изпратил Святия Дух, вероятно щях да отхвърля някои от присъстващите, поради слабостите и грешките им. Но всеки един от тях се намираше на анавя място поради силата на Христовата кръв, която ги очисти от греха и подготви сърцата и умовете им за идването на Святия Дух.

“И те всички се изпълниха със Святия Дух и почнаха да говорят на чужди езици” (Деяния 2:4). Моля ви, обърнете внимание на глагола “почнаха”! Исус каза: “Реки от жива вода ще потекат от утробата му” (Йоан 7:38). Помазанието на Божия Дух съживява ума ни, осветява сърцето ни, изпълва ни с радост от Господа и изявява пълнотата на Божията любов. То дава усещане, че Божието присъствие изпълва цялата земя.

Характерът е над дарбите

В Божието царство характерът има предимство пред дарбите. Деяния на апостолите 6:3 гласи: “И тъй, братя, изберете между вас седем души с одобрен характер, изпълнени с Духа и с мъдрост, които да поставим на тая работа”. Духът подтикваше апостолите да изберат мъже с одобрен характер, които да се справят с възложената им работа. Не дарби бяха необходими, а характер.

Когато Исус дойде на земята, за Него се казва следното: “Който, бидейки сияние на Неговата (има се предвид на Отца) слава, и отпечатък на Неговото сърце” (Евреи 1:3). Славата на Отца е естеството на Бога. Той е славен в святост. Отпечатък на Неговото естество е характерът. Думата “отпечатък” в гръцкия текст има значение “характер”. Божията цел е да ни направи съобразни с отпечатъка на Своя Син, за да придобием Неговото естество и характер.

Апостол Павел продължава: “Държейки всичко чрез Своето могъщо слово, след като извърши (чрез Себе Си) очищение за греховете, седна отдясно на Величието на високо” (Евреи 1:3). Тук става дума за способност или сила. Най-напред естество и характер, след това сила. Ако обърнем последователността, ще започнат проблемите.

Нека си спомним Адолф Хитлер. В армията той е бил прост ефрейтор, чиято работа е била да лепи тапети. Той, обаче, се е издигал от чин в чин, омаял е цяла Германия, та дори и някои велики военни, и е въвлякъл света във Втора световна война. Хитлер не е имал характер, но е притежавал определени дарби. Как бихте ги нарекли? Индивидуалност? Не, “отровност”! За някои това е обаяние, за други чар, но това всъщност е “отровност”. Дори една добра личност може да бъде използвана като разпространител на отрова. Хитлер е манипулирал хората чрез духа, който е имал в себе си. Същото се отнася за Сталин и Мусолини. Никакъв характер, просто дарби и сила!

Това е Божията последователност, която ще ни пази от самите нас: характерът трябва да има превес над дарбите.

Малките начала

Бях на конференция в Сан Антонио, когато осъзнах, че отново е дошло време да се установя. Докато служех като пастор във Вашингтон, пътувах рядко, но, откакто напуснах, непрекъснато бях на път. Затова поисках от братята да се молят за мен да открия Божията воля.

Не след дълго, по време на друга конференция, при мен се приближиха двама мъже. Казаха ми, че скоро в Торонто наели зала за 300 долара на месец. Не разполагали с нищо, нито дори с пиано, само с петдесет стола. Поканиха ме да служа в тази църква, като обещаха, че ще ми прехвърлят наема и столовете. Аз се съгласих да поема наема, при условие, че те напълнят залата.

Знаете ли каква бе стойността на 300 долара преди четиридесет години? Горе-долу се равняваха на днешните 20 000. Днес, обаче, е много по-лесно да намериш 20 000 долара, отколкото тогава 300. Нямаше никакви пари. Но наехме залата, а аз купих и едно пиано за 50 долара. Започнахме със служба в събота вечер, на която дойдоха малцина, но осем от тях се причислиха към църквата ни.

На следващия ден, неделя, дойдоха други и още тридесет човека вдигнаха ръка. След това аз заминах за две седмици, като оставих мой приятел, проповедник да ме замества. Преди да замина един човек дойде ри мен и ми каза, че не мога да тръгна толкова скоро, тъй като църквата щяла да се разпадне. Но аз му казах, че ако въобще ще се разпада, бих предпочел да е в този момент, защото не желая да си пилея живота, за да я видя след години как се разпада.

И така, заминах за две седмици. Когато се върнах църквата си беше на мястото и малко по малко растеше. Две седмици по-късно наехме друга зала – “Odd Fellows Hall”. Всяка събота вечер на това място се събираха хора, за да пият и пушат, затова преди да започнем неделните си служби, трябваше да почистим.

Днес, обаче, вече повече от четиридесет години, се събираме в нашата прекрасна църква. А започнахме само с осем човека. Ето защо обичам да казвам: Не презирайте малките начала!

Каталог: wp-content -> uploads -> 2014
2014 -> Роля на клъстерите за подобряване използването на човешките ресурси в малките и средни предприятия от сектора на информационните технологии
2014 -> Докладна записка от Петър Андреев Киров Кмет на община Елхово
2014 -> Биография: Цироза е траш група от град Монтана. Началото й дават Валери Геров (вокал/китара), Бойко Йорданов и Петър Светлинов (барабани) през 2002година
2014 -> Албум на Първични Счетоводни Документи 01. Фактура
2014 -> Гр. Казанлък Утвърдил
2014 -> 1. Do you live in Madrid? A
2014 -> Брашно – тип „500” седмична справка: средни цени за периода 3 10 септември 2014 Г
2014 -> Права на родителите: Да изискват и получават информация за развитието, възпитанието и здравословното състояние на детето, както и информация за програмите, по които се извършва възпитателно-образователната работа в одз№116

Изтегляне 1.03 Mb.

Сподели с приятели: