Как изгубих дарбата си да разпознавам

Как изгубих дарбата си да разпознавам

Дарбата ми за разпознаване бе невероятна. Знаете ли за какво говоря? Разпознаване означава да погледнеш хората и да осъзнаеш, че знаеш какво планират и какво правят.

Един ден забелязах малка група хора в ъгъла на църквата. Когато ги погледнах от амвона, разбрах, по-скоро си помислих, че разбирам, за какво говорят и какво обсъждат. Тогава Бог ме попита дали искам да разбера как действа моята дарба. След това Той ми каза, че проектирам върху хората това, което е в собственото ми сърце.

Знаете ли какво направих? Веднага се отрекох от тази своя дарба, още там, на онова място, защото тя разкриваше мен.

Чрез своето осъждение вие сами разкривате себе си. В Словото се казва: “Не съдете, за да не бъдете съдени. Защото с каквато съдба съдите, с такава ще ви съдят” (Матей 7:1-2).

Обърнете внимание на примера на Кора. Той се опита да отнеме мястото на Мойсей и Аарон. Мойсей не се бе молил да изведе Израил от Египет. Четиридесет години той пасеше овце. Не се бе молил на Бога да го използва и бе шокиран, когато Той му каза какво има за него. Мойсей се опита да обясни на Бога, че е избрал погрешен човек, че самият той не може да говори и би било по-добре Бог да изпрати някой друг.

Аарон също не се бе молил за своето служение. В Библията съвсем ясно е записано: “А като никой не взема на себе си тая почит (свещеничеството), освен когато бъде призван от Бога, както Аарон” (Евреи 5:4).

Кора критикуваше Мойсей и Аарон, като им казваше, че причината да вършат всичко това е, защото се мислят за нещо. Моят коментар към това твърдение е: Крадецът вика: “Дръжте крадеца!”. Кора се мислеше за голяма работа и ги осъди чрез себе си.

Никога не съдете, защото, съдейки другите, разкривате собствения си грях. Нямате представа какво става в живота на другите. Каквото и да правите, не съдете другите!
 

Стъпки и стопове

Псалм 37:23 гласи: “Стъпките (и стоповете) на човека се оправят от Господа” (перифразата е моя). Бог не само ни води, но също така и ни спира. Преди Своето възнесение Господ Исус заповяда на Учениците Си да отидат по целия свят и да проповядват благовестието на всяка твар. След няколко години Павел и Сила пожелаха да отидат в Азия, но Святият Дух им забрани. Вероятно се питате защо им забрани, след като Христос им заповяда да отидат по целия свят? Нима Азия не е част от света? След това те се опитаха да отидат във Витания, но Святият Дух отново каза: “Не!” нима Павел и Сила не бяха в Божията воля? Не. Докато чакаха отговор, апостол Павел видя във видение един човек от Македония, който ги молеше да отидат да му помогнат. Ето защо от Филипи те отидоха в Македония и се запътиха към затвора. Към полунощ вероятно Сила е погледнал Павел и е казал: “Следващият път, когато имаш видение, си го задръж за себе си!”

Знаете ли какво казва Библията за апостол Павел? Че е бил готов да страда, независимо какво Господ би поискал в Свое име. Затова апостол Павел извърши велики дела. Ние също искаме да вършим велики дела, но не обичаме да страдаме.

И така, Бог ни води напред не само чрез стъпки, но и чрез стопове. Спира ни тук, спира ни там, пречи ни да отидем някъде. В Словото се казва: “Защото поискахме да дойдем при вас (поне аз, Павел) един-два пъти, но сатана ни попречи” (1 Солунци 2:18). Можете ли да си представите някой демон да може да спре апостол Павел? Никой демон не би могъл, но Сатана – да. Бог позволи на Сатана да спре апостол Павел, защото Неговото време все още не беше дошло.

Когато дяволът работи на човешкото ниво, той е наречен Сатана. Исус никога не каза на учениците Си да се пазят от демони. Той им каза да се боят от човеците, защото те ще ги хвърлят в затворите, ще правят много неща срещу тях, тъй като са инструменти в ръката на Сатана. Когато дяволът действа на човешкото ниво, както направи с апостол Петър, той е наречен Сатана. В Матей 16:21-23 Исус започна да разкрива на учениците онова, което Му престоеше да изстрада. Тогава Петър Го смъмри: “Това никак няма да стане с Тебе!” Но Исус отвърна: “Махни се зад Мене, Сатано; ти си Ми съблазън; защо не мислиш за Божиите неща, а за човешките?” Исус не каза, че това бе от дявола.

Когато нещо е работа на дявола, то е лошо и всеки може да го забележи. Но, когато е приятно, сладко, мило и човешко, тогава е сатанинско. Случвало ли ви се е приятел да ви каже, че недоумява как Бог може да позволи да се случи толкова ужасно нещо на такъв добър човек като вас и ако той бил на Негово място, не би го допуснал. Нима той не се опитва да каже, че Бог не знае какво прави?

Всичко това е резултат от отношението ни към Бога. Господ Бог ли е или просто се опитва да бъде такъв? След като сме убедени, че е Бог, Трябва да признаем, че Той има право да убива и съживява, да ранява и изцерява и въобще да прави всичко, което Му е угодно. Бог ще ни води, но Той и ще ни спира. Той ще ни направлява (виж Второзаконие 32:39). Той ще снабдява нуждите ни или ще задържа снабдяването им. Той ще ни води чрез стъпки и стопове според Своята воля.

Падайки “нагоре”

Спомнете си как падна Сатана – нагоре, а не надолу. Голяма част от хората също не падат надолу, най-напред те падат нагоре.

Когато LSD (вид синтетичен наркотик) излезе на пазара, целта му беше да “издига” хората. За това са предназначени наркотиците.

Помните ли какво каза змията на Ева в Едемската градина? “Виждаш ли това дърво? Ако ядеш от него ще убиеш някого”? Не това бяха думите и. Напротив, змията и каза: “Нима не изглежда добро за храна? Не е ли приятно за очите? Нима няма да те направи мъдра?” Това бе дървото на познанието на доброто и злото. Често сме изкушавани с доброто, нали?

Какво ли си мислеше Луцифер? “Ще отида направо долу в ада”? Разбира се, че не! Той искаше да отиде горе, а не долу. В гордостта си той си каза: “Ще възляза на небесата” (Исая 14:13). Затова как падна? Нагоре! “Ще възвиша престола си над Божиите звезди, и ще седна на планината на събраните богове към най-крайните страни на север, ще сляза над висотата на облаците, ще бъда подобен на Всевишния” (Исая 14:13-14).

А вие по какъв начин мислите и действате? Правите ли го така сякаш сте Бог? Ако е така, внимавайте да не паднете нагоре!