Водещите тенденции свързани с политиките по отношение на училищното образование в съвременния свят

Макрополитики по отношение на училищното образование в САЩ

Изтегляне 46.4 Kb. страница 2/5 Дата 14.04.2022 Размер 46.4 Kb. #114099

Макрополитики по отношение на училищното образование в САЩ Съгласно Конституцията на Съединените щати, приета през 1787 г., общественото училищно образование се развива по инициатива и при отговорността на местните власти и правителствата на отделните щати. От началото на ХІХ век, всеки щат има правото "да приема законодателни актове в областта на образованието, да създава и развива своя система на образование, най-подходяща за местните условия"(Adler, 1989; 207). Общините също имат правото да изготвят свои закони и правилници, включително в сферата на образованието, задължителни за даденото населено място. От средата на ХІХ век се създава обществена система за безплатно светско образование „като правителството има задължението да осигури обучението на всяко дете, като с това ще се преодолеят затрудненията породени от бедността на родителите‖ (Milton, Frеdman, 1988; 143). В същото време, с цел по-доброто ръководство на местите училища, щатите са разделени на училищни окръзи, границите на които не винаги съвпадат с границите на административните общини. Управленските органи на тези окръзи, местните (локални) училищни съвети, имат твърде големи управленски правомощия, съобразени със законите на съответния щат и правилниците на административната община. Друг важен процес в управлението на американското училищно образование, се заражда през 1917 г. и се развива през 30-те години на ХХ век, по време на икономическата депресия. Това е процесът на постепенно вмешателство от страна на федералната власт, в сферата на образованието. При развитието на този процес на формиране на национални макрополитики и своеобразна централизация, федералното правителство започва да контролира образователната политика на местните власти, като "предлага финансова помощ, срещу реализация на конкретни образователни програми" (Алферов, 1994). Така след Голямата депресия, тенденцията към окрупняване и прехвърляне на правомощия от местните власти към по-големи административни единици: градове, окръзи, щати, федерално правителство се засилва. През втората половина ХХ век ролята на националната политика в сферата на училищното образование се засилва. През следващите години качественото училищно образование се възприема все повече като основен фактор за икономически ръст и технологично превъзходство и затова се приема, че то се нуждае от особено внимание и грижа от страна на държавата. Така от началото на 60-те години на ХХ век макрополитиката в сферата на училищното образование в САЩ се насочва към «борба за достъп на образование и равенство. Тези усилия са свързани с широко мащабни реформи в образователната и социалната сфера провеждани на федерално ниво»: - разширяване на достъпа на бедни и цветнокожи ученици с цел намаляване на различията в училищния успех на различни социални групи; - реализиране на обширната програма за федерална помощ наречена «Раздел І», която «предоставя допълнителни субсидии на училища където се учат голяма част деца от семейства с ниски доходи» » - въвеждане на програма за стипендии, работни места и заеми за за бедни младежи, постъпващи в университет; - налагане на строги санкции от правителство и съд, срещу прояви на расова дискриминация и дискриминация, основана на майчин език в училищата (с това на практика се слага край на апартейда в американското образование). В началото на 80-те години на ХХ век започва нов период в развитието на макрополитиката по отношение на американското училище образование – тя се насочва към «конкурентоспособността, нормите и въвеждане на стандарти с цел повишаване на качеството на образованието и подготовката на квалифицирани специалисти». Променя се насоката на националната образователна политика - от разширяване на достъпа до образование, към по-висока резултативност и качество на средното образование. В резултат от това се „увеличава броят на задължителните занятия и тестовете, което много често води до повтаряне на годината поради нисък успех на учениците. Така в резултат на мерките по-скоро се увеличава процентът на отпадналите, отколкото се повишава нивото на успеха“. „Програмата Америка 2000“ формулира цели, насочени към предотвратяването на спада на качеството на образователната система чрез: „създаването на национални стандарти и доброволните национални тестове в пет основни тематични области на английски, математика, природни науки, история и география. Тези тестове за измерване на напредъка се прилагат в четвърти, осми и дванадесети клас; пряко федерално субсидиране на 535 американски училища (по едно във всяка от 435 области и още 100 в цялата страна). Тези училища се очаква да реализират реформата и служат като модели за други училища в техните области; въвеждане на задължителни отчетни карти за напредъка на училищата и районите; изработване на план за федерална подкрепа на частни училищни, чрез системата на ваучерите“. Другите основни цели в „Програма Америка 2000“ са: да се повиши честотата на завършване на гимназия до 90%; американските ученици да бъдат първи в света по математически и постижения в областта на природните науки; всеки американец да притежава познания и умения необходими за успешно професионално включване в световната икономика и упражняване на правата и задълженията му като гражданин; наркотиците и насилието да останат извън всяко училище в САЩ, за да се осигури подходяща среда за обучение. Образователният закон „Цели 2000: Образовай Америка“, приет през 1994 г. демонстрира приемственост по отношение на образователната политика, насочена към стандартизация и осигуряване на качеството на средното образование в САЩ. Основната цел на закона е да се „подобри учене и преподаване чрез предоставяне на национална рамка за реформа в образованието, на основата на консенсус, по необходимите системни промени, чрез които ще се осигурят справедливи възможности за образование и достъп до качествено образование на всички ученици“. Целите, които трябва да се постигнат до 2000 г., са: - „Всички деца в Америка ще започнат училище, подготвени и готови да се учат; - Процентът на дипломирани в средното училище ще се увеличи до най-малко 90%; - Четвърти, осми и дванадесети клас ще се завършват само при демонстрирана компетентност по преподаваната материя, включително по английски език, математика, природни наука, чужди езици, гражданско образование, икономика, изкуство, история и география; - Американските учениците ще бъдат първи в света по постижения в областта на математиката и природните науки; - Всеки американец да притежава познания и умения необходими за успешно професионално включване в световната икономика и упражняване на правата и задълженията му като гражданин; - Наркотиците и насилието да останат извън всяко училище в САЩ, за да се осигури подходяща дисциплинираща среда за обучение; - Учителите да имат достъп до програми за непрекъснато подобряване на техните професионални умения и възможност да придобият знания и умения, необходими им да провеждат подготовката на американските ученици за следващия век; - Всяко училище ще насърчава партньорства, чрез които ще се увеличи родителското включване и участие в подкрепа на социалния, емоционалния и учебния растеж на деца“. Други приоритети в училищната политика са: Въвеждане на доброволни национални стандарти в училищното образование; Доброволните национални тестове в четвърти клас по четене и осми клас по математика; Финансирането на обучението и квалификацията на 100 000 нови учители; Стимулиране на отделните щати да участват в програми, насочени към подобряване на училищата и професионално развитие на учителите; Инициативата всяко дете във всяко училище да използва технология за постигане на високи стандарти в началото на ХХІ век. В този смисъл, трябва да се постигнат четири основни цели: „всички учители ще имат компютърна грамотност за да могат да окажат подкрепа на своите ученици при обучението им чрез компютри; всички учители и ученици ще разполагат с модерни компютри в класните си стаи; всяка класна стая ще бъде свързана с интернет; разработване на софтуерни ресурси и модели за он-лайн обучение като неразделна част от всяка учебна програма“. Новият образователен закон „Нито едно дете да не изостава‖ (No Child Left Behind Act) приет през 2001, може да се разглежда като продължение на основните положения в образователната политика насочена към стандартизация и осигуряване на качеството на образованието. този приоритет се съчетава с приоритета осигуряване на равен достъп до качествено образование на всички американски деца. За да отговори на тези приоритети на образователната политика, законът е конструиран на основата на 4 принципа: - „Повишена отговорност за резултатите“; - Увеличаване на гъвкавостта и местния контрол; - Акцентиране върху доказали ефективността си методи на обучение; - Разширяване на правата на избор на родителите“ През следващите години започват да се реализират основните положения в разглеждания закон. Федералното правителство засилва контрола върху качеството на образованието като предоставя повече свобода на щати, училищни райони и училища, но заедно с това и санкционира при неудовлетворителни резултати. По отношение на въвеждането на националните образователни стандарти и стандартизиране тестове се спазва следния график: „въвеждане на образователни стандарти в отделните щати от 2002-2003 година; тестове стандартизиране по четене математика и природни наука 3-5, 6-9, 10-12 клас от 2005-2006 г. Дават се права на щатите и местните училищни райони да определят начина за изразходване на федералните средства. Реализират се федералните инициативи в основното и средното образование, като се обединяват и опростяват програми, финансирани от правителството“. 2009 -2011г. администрацията на президента от демократическата партия Барак Обама възражда неопрагматичните и прогресивистки идеи в политиката, по отношение на училищното образование. Това става в период на безпрецедентна за последните петдесет години финансова криза. Именно в кризата, на преден план са изведени идеите за: разглеждането на училището и научните изследвания като основно средство за социално и икономическо развитие на обществото през следващите години; преодоляване на образователното разделение и осигуряване на качествено образование на всички американски деца; разширяване на иновациите в училище и др.В програмната реч пред Конгреса на САЩ Обама 2011г, не само посочва проблемите, а и начертава възможните макрополитики, които през следващите 10 години трябва да променят американското образование. - висока производителност в класната стая; - иновации в училище; - качество на образованието; - реформиране отдолу-нагоре и подкрепа на добрите училищни практики; - финансиране съобразно постигнатите резултати; - центърът на реформата са учителите. За президента Обама "след родителите, най-голямо въздействие върху успеха на децата имат мъжът или жената в предната част на класната стая. В Южна Корея учителите са известни като "строители на нацията". Време е и тук в Америка, да осигурим същото ниво на уважение на хората, които образоват децата ни. Трябва да възнаградим добрите учители и да се спрат оправданията идващи от лошите. А през следващите 10 години, след като представителите на поколението на "бебе бума" се оттеглят от нашите класни стаи, трябва да се подготвят нови 100 000 учители в областта на науката, технологиите, инженерството и математиката". Някои изследователи разглеждат образователната политика на Обама като края на неолиберализма в управление на образованието. След встъпването в длъжност, Обама подписва Закона за възстановяване (Recovery Act), в който са предвидени отпускането на значими финансови средства за възстановяване, включително в сферата на училищното образование. Като цяло средствата за образование, предвидени в разглеждания закон, са 41 млрд. долара за окръжни и училищни райони и 21 млрд. долара за финансиране модернизирането на училищата. През 2010 г. по този закон са финансирани и следните образователни програми: • Първи към върха; • Въвеждане на стандарти и оценки, които подготвят учениците за успешно обучение в колеж; • Изграждане на системи за данни за успеха и растежа на учениците; • Набиране, развитие, възнаграждаване и запазване на ефективните учители и директори. Друг основен момент в образователната политика е продължаване на тенденцията за въвеждане на единни държавни образователни стандарти на цялата територия на САЩ и с това по-ефективното осигуряване на качеството на образование предлагано за всяко едно дете. Самото подзаглавие на проекто-закона „Всяко дете в Америка заслужава образование от световна класа“ изразява най-добре философията и макрополитическите идеи, стоящи в основата на тази реформа. - „Днес повече от всякога образованието от световна класа е предпоставка за успех както на отделния човек така и на нацията като цяло; - Качественото образование е морален императив и ключът към осигуряване на по-равно, по-справедливо и по-добре функциониращо общество, затова развитието на образованието трябва да стане един от основните приоритети на държавата; - До 2020 г. образователната система трябва да гарантира, че всеки ученик ще завърши гимназията и ще е добре подготвен за колеж и кариера; - Особено голямо значение за качественото образование на децата има подкрепата, оказвана от местните общности и родителите. В този смисъл трябва да се подкрепят семействата, общностите, и училища, които работят в сътрудничество за осигуряване на услуги и подкрепа на учениците; - За да се гарантира успеха на учениците трябва да се осигури наемане, подкрепа и адекватно възнаграждение на добрите и успешни учители в класните стаи на Америка; - Училищата вместо да се етикетират при провали, да се награждават за успеха, прогреса и растежа. Вместо инвестирането в статуквото, трябва да се реформират училища, за да се ускорят ученически постижения; - Проекто-законът да бъде рамката за насочване на бъдещи обсъждания с родители, ученици, педагози, експерти, бизнес, обществени лидери, служители на изборна длъжност и други партньори за укрепване и развитие на системата на общественото образование на Америка“. Основните приоритети в училищната реформа, залегнали в проекто-закона са: - Учениците, завършващи училище, да са готови за постъпване в колеж и кариера; - Повишаване на стандартите за обучение на всички ученици с ясно поставена цел. Всеки ученик трябва да завърши гимназия и да бъде готов за обучение в колеж и кариера, независимо от дохода на семейството му, раса, етнически произход или увреждания. - Добри и ефективни учители и директори във всяко училище. Издигане на престижа на учителската професия, чрез признаване, насърчаване и възнаграждаване на върховите постижения на преподаватели; Разработване и прилагане, в отделните щати и училищни райони, на системи за оценка и подкрепа учител и чрез които да се идентифицират високо ефективни учители и директори, въз основа на ученическия растеж и други фактори; Осигуряване на федерални средства на щати и училищни райони, за разработване на мерки за подкрепа на ефективни учители и директори в училищата, обучаващи ученици от бедни емигрантски семейства и малцинствени общности; - Справедливост и равни възможности за всички ученици. Училищата трябва да се подкрепят всички ученици, включително, чрез предоставяне на подходящо обучение и достъп до качествени учебни програми на ученици с увреждания, бездомни ученици, ученици емигранти, ученици в селските райони. - Предоставяне на информация на семействата и местната общност за обучението на децата и подкрепа на ефективния избор на училище. Насърчаване на състезанието към върха. - Насърчаване на иновациите и непрекъснато подобряване на ученическите постижения. Насърчаване на иновациите, чрез инвестиране в иновационен фонд, който ще подпомага местните и нестопански лидери. - Подкрепа за успехите на учениците. Справянето с трайни пропуски в постиженията изисква държавни институции, обществени организации, както и семейства, да споделят отговорността за подобряване на резултатите на учениците. Изтегляне 46.4 Kb. Сподели с приятели: