Войнът на светлината наръчник паулу Коелю

Има моменти, в които трябва да действаш, и моменти, в които трябва да се примириш. Воинът умее да ги различава.

Когато се учи да борави със сабята си, воинът на светлината открива, че трябва да разполага с пълно бойно снаряжение – а то включва и доспехи. Воинът тръгва да си търси доспехи и чува предложенията на различни продавачи.

“Използвай ризницата на самотата!”- казва му един.

“Използвай щита на цинизма!” – отвръща друг.

“Най-сигурните доспехи са да стоиш настрана!” – казва трети.

Воинът обаче не им обръща внимание. Изпълнен със спокойствие, отива до своето свещено място и намята неунищожимия плащ на вярата.

Вярата парира всички удари. Вярата превръща отровата в кристална вода.

“Вярвам на всичко, което хората ми казват, и после винаги се разочаровам” – твърдят другарите му.

От голямо значение е да вярваш в хората; воинът на светлината не се бои от разочарования, защото познава мощта на своята сабя и силата на своята любов.

Впрочем той умее да разграничава нещата: едно е да приемем Божиите поличби и да разберем, че ангелите ни дават съвети чрез устата на ближния ни. Съвсем друго е да сме неспособни да вземаме решения и винаги да очакваме другите да ни казват какво трябва да правим.

Воинът вярва в другите, защото - преди всичко - вярва в себе си.

Воинът на светлината гледа на живота със снизхождение е и строгост. Сблъсква се с тайни, чиито отговори ще намери някой ден. Често си казва :“Но този живот е лудост!”

И е прав. Погълнат от чудото на всекидневието, той забелязва, че невинаги е в състояние да предвиди последствията от своите постъпки. Понякога действа несъзнателно, спасява някого несъзнателно, страда, без да знае защо е тъжен.

Да, този живот е лудост. Но голямата мъдрост на воинът на светлината се проявява в това, да подбере добре своята лудост.

Едната се нарича Страх, а другата се нарича Желание. Воинът поглежда колоната на Страха и вижда, че на нея пише:”Ще навлезеш в непознат и опасен свят, в който нищо от онова, което си научил досега, няма да ти послужи.”

Воинът поглежда колоната на Желанието, на която пише:”Ще изоставиш един познат свят, приютил нещата, които винаги си искал и за които толкова много си се борил.”

Воинът се усмихва, защото не съществува нещо, което да го плаши, нито пък има нещо, което да го задържа. С увереност на човек, който знае какво иска, той отваря вратата.

Воинът на светлината прави едно много ефикасно упражнение за духовно израстване: наблюдава с голямо внимание нещата, които върши автоматично – като например да диша, да премигва с очи, да забелязва предметите около себе си.

Прави го, когато се почувства объркан. По този начин се освобождава от напрежението и оставя интуицията да си работи на воля, без да позволява на своите страхове или желания да и влияят. И така, някои проблеми, които са му се стрували неразрешими, намират разрешение, някои болки, които е мислел за непреодолими, изчезват, без той да прави каквото и да било.

Когато той трябва да се справи в трудна ситуация, той си служи с тази техника.

Воинът на светлината чува забележки от рода на:”Не искам да говоря за някои неща, защото хората са завистливи.”

Подобни думи разсмиват воина. Завистта не може да причини зло, стига да не допуснем това да стане. Завистта е част от живота и всеки човек трябва да се научи да се справя с нея.

Впрочем воинът рядко говори за плановете си. Ето защо, хората понякога си мислят, че го е страх от завистта.

Той обаче знае, че всеки път, когато говори за някоя своя мечта, изразходва част от енергията на тази мечта, за да я изрази с думи. И ако говори твърде много, рискува да изразходи цялата енергия, която му е необходима, за да действа.

Воинът на светлината знае каква мощ притежават думите.

Воинът на светлината знае колко ценни са упоритостта и смелостта. Често се случва в схватка да му бъдат нанесени удари, които не е очаквал. И той разбира, че по време на войната врагът ще спечели някоя от битките. Когато това се случва, воинът страда заради раните си и си почива, за да възстанови поне малко енергията си. Веднага след това обаче той отново започва битката за своите мечти.

Защото колкото повече време остане извън нея, толкова по-голяма е вероятността да се почувства слаб, да се изплаши. Ако конникът падне от коня и не се качи на него още на следващата минута, никога повече няма да има смелостта да го направи.

Воинът на светлината знае кое си струва труда. Той решава кога да действа, използвайки вдъхновението и вярата си. Случва му се да среща хора, приканващи го да участва в битки, които не са негови или пък не го засягат, да се сражава на бойни полета, които са му непознати. Тези хора искат да въвлекат воинът на светлината в стълкновения, които са важни за тях, но не и за него.

Много често това са близки на воина хора, които го обичат, вярват в силата му и – тъй като са разтревожени – се стремят да получат помощта му на всяка цена.

В такива моменти той се усмихва и показва любовта си, но не приема предизвикателството. Истинският воин на светлината винаги избира бойното си поле.

Воинът на светлината умее да губи. Той не се преструва, че поражението му е безразлично, използвайки фрази като “Е добре, това не е чак толкова важно.” Или:”Всъщност аз изобщо не съм искал това.” Той приема поражението като поражение и не се опитва да го превърне в победа.

Горчива е болката от раните, безразличието на приятелите, самотата на загубата. В подобни моменти той си казва:”Борих се за нещо и претърпях неуспех. Загубих първата битка.”

Тези думи му дават нови сили. Той знае, че няма човек, който винаги да печели, и умее да различава успехите от грешките си.

Когато силно желаеш нещо, цялата Вселена ти съдейства, за да го постигнеш. Воинът на светлината знае това.

Ето защо той много внимава за своите мисли. Зад добрите намерения се крият чувства, които никой не иска да признае дори и пред себе си: отмъстителност, самоунищожение, вина, страх от победата, злорадстване над чуждото нещастие.

Вселената не ни съди: тя само ни съдейства да постигнем онова, което желаем. Ето защо воинът има смелостта да погледне в сенчестите кътчета на душата си, за да разбере дали не иска за себе си нещо, което е грешно.

Той винаги обръща внимание на мислите си.

Исус е казал”Думата ви да бъде: да, да; не, не.” Когато воинът поеме някаква отговорност, той държи на думата си.

Онези, които дават обещания, а не ги изпълняват, изгубват самоуважение, срамуват се от постъпките си. Животът на тези хора представлява бягство; те изразходват много повече енергия да намерят редица извинения за това, че не са удържали на думата си, отколкото би била необходима на воинът на светлината, за да изпълни ангажиментите си.

Понякога той също поема необмислени отговорности, които са в негов ущърб. И въпреки, че не повтаря повече тази грешка, спазва обещанието си и плаща цената на своята импулсивност.

Когато победи в някоя битка, воинът празнува. Тази победа му е коствала много трудни моменти, нощи на съмнения, безкрайни дни на очакване. Още в древността да отпразнуваш успеха си е било част от самия ритуал на прехода.

Другарите на воина съзират радостта му и си мислят:”Защо го прави? В следващата битка може да претърпи разочарование. Може да си навлече гнева на неприятеля.”

Воинът обаче знае каква е причината да постъпва така. Той се радва на най-хубавия подарък, който победата може да му донесе: увереността.

Воинът празнува днес вчерашната си победа, за да има повече сили за утрешната битка.

Идва ден, в който съвсем неочаквано воинът открива, че не се бори с предишния ентусиазъм.

Продължава да прави всичко онова, което е правил и преди, но му се струва, че всяко негово действие е лишено от смисъл. В подобен момент той няма друг избор, освен да продължи Справедливата битка. Изрича молитвите си, макар и по задължение, от страх или подтикван от нещо друго, но не се отказва от своя път.

Знае, че ангелът, изпратен от Този, който го вдъхновява, е решил да се поразходи. Воинът задържа вниманието си върху своята битка и упорства, дори когато всичко изглежда безполезно. Скоро ангелът пак ще дойде и шумът от крилете му ще е достатъчен, за да върне радостта на воина.

Воинът на светлината споделя с другите това, което знае за пътя. Който помага, и на него ще помогнат, затова трябва да предаде на другите онова, което е научил. Ето защо той сяда до огъня и разказва как е преминал денят му.

Някой от приятелите му пошепва:”Но защо говориш така открито за стратегията си? Не виждаш ли, че като постъпваш по този начин , може да се окажеш принуден да разделиш завоеванията си с останалите?”

Воинът само се усмихва и нищо не отвръща. Знае, че ако в края на пътуването си приситигне в един безлюден рай, то тогава битката не си е струвала труда.

Воинът на светлината е разбрал, че чрез самотата Бог ни учи на общуване. Чрез яростта ни показва колко ценно е спокойствието. Чрез скуката подчертава значимостта на приключението и на освобождаването от напрежението.

Бог използва мълчанието, за да ни научи да поемаме отговорност за думите си. Използва умората, за да оценим събуждането. Използва болестта, за да ни покаже,че здравето е благодат.

Бог използва огъня, за да ни накара да оценим водата. Използва земята, за да разберем колко е необходим въздухът. Използва смъртта, за да ни покаже значимостта на живота.

Воинът на светлината дава, преди да са му поискали. Виждайки това, някои от другарите му отбелязват:”Който се нуждае от нещо, моли за него.”

Ала воинът знае, че много хора не успяват – чисто и просто не успяват – да помолят за помощ. Някои от хората около него са толкова уязвими, че се разболяват от любов; жадуват за близост, а се срамуват да го покажат.

Воинът ги събира около огъня, разказва истории, разделя с тях храната си, напива се заедно с тях. На другия ден всички се чувстват по-добре.

Няма по-презрени от хората, които се отнасят с безразличие към чуждото нещастие.

Когато струните са винаги опънати, инструментът се разстройва. Когато воините тренират непрекъснато, губят от спонтанността си по време на битка. Когато конете непрекъснато прескачат препятствия, накрая си счупват някой крак. Когато лъковете се опъват всеки ден, вече не изпращат стрелите си със същата сила.

Ето защо, дори и да няма настроение, воинът на светлината се опитва да се наслаждава на дребните неща от всекидневието.

Воинът на светлината се вслушва в Лао Дзъ, който казва, че трябва да мислим по-малко за дните и часовете, за да можем да се съсредоточим още по-силно върху минутата.

Само по този начин воинът успява да разреши някои проблеми, преди те да са се появили; концентрирайки се върху дребните неща, той успява да избегне големите нещастия.

Но да размишлява върху дребните неща не означава да си дребнав в мислите си. Когато си прекалено загрижен за нещо, накрая от живота ти ще изчезне всякаква радост.

Воинът знае, че една голяма мечта се състои от много и различни неща, така както слънцето е съвкупност от милиони лъчи.

Има моменти, в които пътят на воина преминава през периоди на еднообразие.

Тогава той следва съвета на полския равин Нахман де Брацлов:”Когато не успяваш да медитираш, достатъчно е да повтаряш само една съвсем обикновена дума, защото това ще успокои душата ти. Не казвай нищо друго, а повтаряй тази дума непрекъснато, безброй пъти. Накрая тя ще изгуби своя собствен смисъл и ще придобие ново значение. Бог ще отвори вратите и ти, служейки си със тази съвсем обикновена дума, ще можеш да изкажеш всичко, което искаш.”

Когато е принуден да върши една и съща работа много пъти, воинът използва тази практика и превръща труда си в молитва.

Воинът на светлината никога не се стреми към увереност в правотата, той има път, който да следва и към който да се приспособи според времето.

Когато участва в битка през лятото, снаряжението и техниката му са разлчини от тези, които използва през зимата. Бидейки гъвкав, той не преценява света от позицията на “правилно” и “погрешно”, а от позицията на “най-подходящото за дадения момент поведение.”

Знае, че другарите му също трябва да се приспособяват, и затова не се учудва, когато те често променят поведението си. Дава на всеки един времето, което му е необходимо, за да оправдае действията си.

Воинът е безпощаден към измяната.

Воинът сяда заедно с приятелите си около огъня. Понякога прекарват часове във взаимни обвинения около огъня, но накрая заспиват в една и съща палатка и забравят казаните обиди. От време на време към групата се присъединява по някой новодошъл. И тъй като до сега не е преживял нито едно събитие с останалите, той показва само положителните си страни и някои започват да го възприемат като учител.

Ала воинът на светлината никога не го сравнява със старите си бойни другари. Чужденецът е добре дошъл, но той ще му се довери едва когато разбере кои са недостатъците му.

Воинът на светлината не влиза в битка, без да познава границата на възможностите на своя съюзник.

Воинът помни една стара пословица:”Ако разкаянието убиваше...” знае, че разкаянието наистина убива; то бавно разяжда душата на този, който е допуснал грешка, и го тласка към самоунищожение.

Воинът не иска да умре по този начин. Когато постъпва жестоко или подло – защото и той като всички хора има много недостатъци -не се срамува да помоли за прошка.

Ако все още е възможно, воинът полага усилия да поправи злото, което е причинил. Ако човекът, когото той е засегнал, вече е мъртъв, воинът прави добро на някой непознат и го посвещава на душата на човека, когото е наранил.

Воинът на светлината не се разкайва, защото разкаянието убива. Той навежда глава и поправя злото, което е причинил.

Всеки воин на светлината е чувал майка си да казва:”Синът ми го е направил, защото е бил ядосан, но по природа е много добър.”

Въпреки, че уважава майка си, той знае, че не е така. Не се самообвинява за необмислените си постъпки, но не си и прощава грешките, които е допуснал – иначе никога няма да намери отново верният път.

Воинът разумно преценява резултата от деянията си, а не намеренията, които е имал, постъпвайки по този начин. Поема отговорността за всичко, което прави, дори и да се наложи да плати висока цена за някоя от грешките си.

Една древна арабска пословица гласи:”Бог съди за дървото по плодовете, а не по корените.”

Преди да вземе важно решение – да обяви война, да се премести заедно с другарите си в друга равнина, да избере нива, която да засее, воинът си задава въпроса:”По какъв начин ще се отрази това на петото поколение мои потомци?”

Воинът знае, че последствията от постъпките на всеки човек траят дълго, и затова му е нужно да разбере какъв свят ще остави за бъдните поколения.

“Недей да предизвикваш буря в чаша вода!” – предупреждава някой воина на светлината.

Той обаче никога не преувеличава трудностите в даден момент и винаги се старае да запази необходимото спокойствие.

Впрочем воинът никога не подценява чуждата болка.

Някаква подробност, която изобщо не го засяга, може да възпламени мъката, стаена в душата на неговия брат. Воинът се отнася с уважение към чуждото страдание и не се опитва да го сравнява със своето собствено.

Чашата на страданието не е еднаква за всички.

“Първата характеристика на духовният път е смелостта” – казва Ганди. За страхливците светът е страшен и изпълнен с опасности. Те се стремят към измамната сигурност на един живот без големи предизвикателства и се въоръжават до зъби, за да защитят онова, което смятат, че притежават. По този начин страхливците поставят решетки на собствения си затвор.

Мислите на воина на светлината се простират отвъд хоризонта. Той знае, че ако той самият не направи нищо за този свят, и другите няма да направят.

И тогава воинът влиза в Справедливата битка и помага на останалите, дори и без да е съвсем наясно защо го върши.

Воинът на светлината прочита внимателно едно послание, което Всемирната душа е изпратила на бразилския медиум Шику Шавиер.

“Когато успееш да преодолееш някои сериозни проблеми в общуването с другите, недей да си припомняш трудните моменти, а само радостта, че си преминал и това изпитание в живота си. Когато оздравееш след дълго лечение, не мисли за страданията, които си понесъл, а за благословията на Бог, който е позволил да бъдеш излекуван!

Помни до края на живота си хубавите неща, които са ти се случили в трудните моменти! Те ще бъдат доказателство за твоите качества и ще те направят по-уверен пред всяко препятствие.”

Воинът на светлината се съсредоточава върху малките чудеса на всекидневието.

Ако е в състояние да открие красивото, това означава, че носи красотата вътре в себе си – светът е огледало и показва на всеки човек отражението на собственото му лице. Въпреки, че е наясно със собствените си недостатъци и знае докъде се простират възможностите му, воинът полага всички усилия за да запази добро разположение на духа в кризисни моменти.

В края на краищата светът се стреми да му помогне независимо от това, че всичко около него сякаш доказва обратното.

В заводите на мисълта се произвежда и нещо, което бихме могли да наречем емоционален боклук. Това са отминали страдания, които вече са безполезни. Това е предпазливостта, която е заемала важно място в миналото, но в настоящето не може да послужи за нищо.

Воинът има своите споени, но успява да отдели полезното от ненужното: изхвърля емоционалния си боклук.

Негов другар твърди:”Но това е част от моята история. Защо трябва да забравям чувствата, които са сложили отпечатък върху съществуването ми?”

Воинът се усмихва, но не се стреми да изпитва нещо, което вече не чувства. Той се променя и иска чувствата му да се променят заедно с него.

Когато учителят забележи, че воинът е потиснат, му казва:

"Ти не си човекът, който се появява в тъжни моменти. Ти си нещо много повече.

Мнозина си заминаха от този свят — поради причини, които никога няма да узнаем — а ти си все още тук. Защо Бог е прибрал при себе си толкова изключителни личности, а е оставил теб?

В момента милиони хора по света вече са се примирили. Не се ядосват, не плачат, не вършат вече нищо; чакат само да мине времето. Изгубили са способността си да реагират.

Ти обаче си тъжен. Това доказва, че душата ти все още е жива.”

Понякога, по време на някоя безкрайно дълга битка, на воина му хрумва някоя идея и той успява да победи само за секунди.

И тогава се пита:”Защо страдах толкова дълго в тази битка, която бих могъл да реша, изразходвайки два пъти по-малко енергия?”

В действителност всеки проблем, след като вече е решен, ни се струва съвсем прост. Голямата победа, която днес ни изглежда лесна, е била резултат от множество малки победи, които не сме забелязали.

Тогава воинът осъзнава случилото се и спи спокоен. Вместо да се самообвинява, че се е забавил толкова дълго, докато стигне до целта, той се радва все пак, че е успял да я постигне.

Съществуват два вида молитви.

Към първият вид спадат онези, в които се молим да се случат определени неща, като се опитваме да кажем на Бог какво трябва да направи. Не даваме на Създателя нито време, нито му посочваме място за действие. Бог – който много добре знае кое е най-доброто за всеки от нас – продължава да действа така, както той смята за необходимо. И този, който се моли, остава с чувството, че не е бил чут от него.

Към вторият тип молитви спадат всички онези, в които човек, дори и да не разбира пътищата на Всевишния, позволява в живота му да се изпълнят намеренията на Съзидателя. Моли се да му бъде спестено страданието, моли се за радост в Справедливата битка, но нито за момент не забравя да каже:”Да бъде волята ти.”

Воинът на светлината се моли именно по този начин.

Воинът знае, че най-важните думи във всеки език са съвсем кратки.

Да. Любов. Бог.

Това са думи, които излизат лесно от устата ни, а запълват огромни празни пространства.

Но съществува една дума — тя също е съвсем кратка, — която много хора се затрудняват да изрекат: не.

Този, който никога не казва "не", се мисли за благороден, толерантен, възпитан; защото "не"-то има репутацията на лошо, егоистично, недостатъчно духовно.

Воинът не се хваща в този капан. Има моменти, когато той, казвайки "да" на другите, казва "не" на самия себе си.

Ето защо той никога не казва "да" с устните си, щом сърцето му казва "не".

Първо: Бог е саможертва. Страдай в този живот и ще бъдеш щастлив в другия!

Второ: Само децата се забавляват. Живей под напрежение!

Трето: Другите знаят кое е най-доброто за нас, защото имат по-голям опит.

Четвърто: Наше задължение е да постъпваме така, че другите да са доволни. Трябва да им се харесваме, дори и това да изисква от нас да се отказваме от важни неща.

Пето: Не трябва да пием от чашата на щастието, защото може да ни хареса, а невинаги ще я държим в ръката си.

Шесто: Трябва да приемаме всички наказания. Виновни сме.

Седмо: Страхът е свързан с тревоги. Няма да поемаме рискове.

Това са заповедите, на които никой воин на светлината НЕ бива да се подчинява.

Голяма група препречва пътя , водещ към рая.

Пуританът пита:”Защо и грешниците са тук?”

Моралистът протестира:”И проститутката иска да се възползва!”

Пазителят на нравствените устои крещи:”Как така ще прощаваме на прелюбодейката, след като е съгрешила?”

Покайващият се разкъсва дрехите си:”Защо е нужно да бъде излекуван слепият, след като той мисли единствено за болестта си и дори не благодари?”

Аскетът се гневи:”Позволяваш на жената да маже косите си със скъпо масло! Защо не го продадеш и не купиш с парите храна?”

Усмихвайки се, Исус държи вратата отворена. И воините на светлината влизат, без да обръщат внимание на истеричните писъци.

Противникът е мъдър.

Винаги, когато може, той посяга към най-лесното и най-ефикасното оръжие: интригата. Когато го използва, не е нужно да полага големи усилия, защото другите работят заради него. Неуместни думи разрушават месеци на всеотдайност, години, посветени на търсенето на хармония.

Често пъти воинът на светлината е жертва на подобен капан. Не знае откъде идва ударът и няма как да докаже, че обвиненията срещу него са фалшиви. Интригата не му дава право на защита: тя го осъжда без съд.

Тогава воинът понася последствията и незаслужените наказания – думата има голяма власт и той го знае. Но страда мълчаливо и никога не си служи със същото оръжие, за да атакува противника си.

Воинът на светлината не е страхливец.

“Дай на глупака възможността да избира между хиляда разума и той ще избере твоя” – гласи една арабска пословица. Когато воинът на светлината започне да засява градината си, забелязва, че съседът му е наблизо и го следи. Той обича да му дава напътствия как да засади постъпките си, как да наторява мислите си, как да полива победите си.

Ако воинът започне да обръща внимание на онова, което той казва, ще започне да върши работата, която се оказва чужда; идеята за градината, която сади в момента, ще бъде не негова, а на съседа му.

Ала истинският воин на светлината знае, че всяка градина си има тайни, които само търпеливата ръка на градинаря може да разгадае. Ето защо той предпочита да съсредоточи вниманието си върху земята, дъжда, сезоните.

Знае, че глупакът, който дава напътствия за чуждата градина, не се грижи за собствените си растения.

За да се бориш, трябва винаги да държиш очите си отворени. И да имаш верни другари до себе си.

Понякога се случва така, че този, който се е борил рамо до рамо с воина на светлината, внезапно се превръща в негов противник.

Първата реакция е на омраза; воинът обаче знае, че слепият боец в битката е загубен.

Тогава се опитва да си спомни добрите неща, които бившият му съюзник е свършил, докато са били приятели; мъчи се да разбере кое го е довело до тази внезапна промяна в поведението му, какви рани са се натрупали в душата му. Старае се да открие кое е накарало единия от двамата да се откаже от диалога.

Никой не е изцяло добър или лош; воинът си спомня за това, когато вижда пред себе си нов противник.

Воинът знае, че целта не оправдава средствата.

Защото не съществуват цели; съществуват само средствата. Животът го е донесъл от неизвестното, за да го отнесе отново в неизвестното. Всяка минута е забулена в тази вълнуваща тайна: воинът не знае откъде е дошъл, нито пък къде отива.

Но той не е на този свят случайно. И затова изненадите го радват, непознатите пейзажи го очароват. Много често той се страхува, но за един воин това е нормално.

Ако воинът мисли единствено за финала, няма да е в състояние да забележи поличбите по пътя. Ако се концентрира само върху един въпрос, ще пропусне много отговори, които са около него.

Затова воинът е всеотдаен.

Воинът знае за съществуването на лавинообразният ефект.

Често пъти е бил свидетел как някой постъпва несправедливо с друг, който не е имал смелостта да реагира. И тогава този човек от малодушие и страх излива гнева си върху друг, по-слаб от него, който от своя страна излива гнева си върху трети, и така се получава истинска верига от нещастия. Никой не може да предвиди последствията от собствената си жестокост.

Ето защо воинът използва сабята си много предпазливо и приема само противници, които са достойни за него. В моменти на гняв той удря с юмрук по скалата и си натъртва ръката.

Ръката му ще оздравее; но мъката на детето, което страда, понеже баща му е изгубил битката, ще остави у него белег за цял живот.

Когато дойде заповед воинът да напусне този свят, той си спомня за всички приятели, които си е спечелил, докато е следвал пътя си. Някои от тях е научил да чуват камбаните на потъналия храм, на други е разказвал истории край огъня.

Сърцето му се натъжава, но той знае, че сабята му е посветена на Бог и че трябва да се подчинява на заповедите на този, в името на когото се е борил.

Тогава воинът на светлината благодари на бойните си другари, поема дълбоко въздух и продължава напред, зареден със спомени от едно незабравимо пътуване.

Е п и л о г

Когато спря да говори, вече се бе стъмнило. Двамата останаха неподвижни, загледани в изгряващата луна.

— Много неща от това, което ми каза, си противоречат — каза момчето.

Тя стана.

— Сбогом. Ти беше сигурен, че камбаните на дъното на океана не са само легенда; но успя да ги чуеш едва, когато разбра, че вятърът, чайките, шумът на палмовите листа, всичко това е част от звъна на камбаните.

По същия начин воинът на светлината е уверен, че всичко около него — победите и пораженията му, ентусиазмът и унинието му — е част от неговата Справедлива битка. И когато му се наложи, той ще съумее да използва правилната стратегия. Воинът не се старае да бъде последователен; той се е научил да живее със своите противоречия.

— Коя си ти? — попита момчето.

Ала жената вече се отдалечаваше, вървейки по вълните към изгряващата луна.