3. Взаимоотношения с работодателя и организацията или
институцията, към която е социалната служба
Тук са важни въпросите, свързани с лоялността към работотдателя,
организацията и професията и особено решаването на случаи, при които
има конфликт в отношенията. Основните правила:
- Лоялност към институцията;
- Лоялност към професията;
- Ясно разграничаване на изказвания правени като частно лице и като представител на определена институция или организация;
- Използване собствеността на институцията или организацията само
за професионални цели;
- Стремеж към усъвършенстване на качеството на социалнатата
работа в организацията или институцията.
При възникване на конфликт между лоялността към институцията или
лоялността към професията първостепенно значение има лоялността
към професията.
II. СЪДЪРЖАНИЕ НА ПРОФЕСИОНАЛНИЯ ПРОФИЛ НА
СОЦИАЛНИЯ РАБОТНИК
Професионалният профил е съвкупност от необходимите задачи, нагласи,
знания , умения, професионални правила, които гарантират ефективността
на определена професионална дейност.
1. Задачи на професията
•Психосоциална подкрепа - работа с отделен случай; социално-
групова работа; социална работа с общности;
•Конкретна и информативна подкрепа - информиране, ориентиране,
консултиране, обучение, посредничество;
• Изследване и докладване;
• Сигнални функции, превенция:
• Взаимодейства с колегите;
• Да работи за постигане целите на организацията или институцията:
•Да развива професията и той да се развива професионално.
2. Нагласи на социалния работник
2.1.Нагласа за разбиране на ктелта.
Нужно е социал. работник да разбира потребностите на клиента:
•Потребност да изразиш своите както позитивни така и негативни
чувства - страх, несигурност, злоба, омраза и пр.;
•Потребност да се чувстваш приет и да получиш емоционални
отговор на изразените емоции;
•Потребност да бъде признат за личност, притежаваща собствена
стойност и достойнство, без да се чувства "класифициран" според
своите слабости и дефицити;
•Да бъде третиран като индивид, а не като случай или категория;
•Потребност да не бъде съден и оценяван като неспособен, като
виновен за своите трудности и грешки;
•Потребност да прави свои собствени избори, да взема собствени
решения за собствения си живот; потребност да не бъде
манипулиран или дирижиран;
•Потребност да вижда, че се пази в тайна онова, което е доверил.
За да се осъществи това разбиране е необходимо социалният работник да
разбира добре и себе си, за да не проявява нагласа да удовлетворява в
процеса на помагане свои потребности от доминиране, от налаганеи пр.
2.2. Нагласа за приемане - тази нагласа се свързва като съдържание с
термините, лансирани от К.Роджърс – не-съдене, безусловно
позитивно зачитане, или безусловно доброжелателно отношение.
Става дума за наличие на хуманистична нагласа за базово
приемане и доверие към всяко човешко същество. Тези нагласи
създават увереност и сигурност у клиента, създава се помагащо
отношение.
2.3. Самоопределение - тази нагласа или по-скоро принцип
респектира правото на всеки човек да бъде компетентен в своя
живот и да бъде отговорен за него.
Самоопределението е свързано също с понятието за директивност и не-
директивност. По друг начин казано това е въпросът за авторитета,
властта на помагащия и вътрешните резонанси, които тя предизвиква у
клиента. Действителното спазване на принципа за самоопределение на
клиента, означава съпричастие, изпитване на емпатия, автентично
поведение едновременно с дълбоко зачитане правото на клиента да
взема решенията за собствения си живот.
Сподели с приятели: |
