Въпрос №1 Понятие за съвременното международно право. Определение. Характерни особености

Център на сътрудничеството между държавите за закрила правата на човека е ООН.В преамбюла на Устава на ООН се изтъква, че членовете на организацията са пълни се решимост отново да утвърдят вярата в основните права на човека, в достойнството и ценноста на човешката личност, в равноправието между мъжете и жените, в равенството на големите и малки нации.

Осъществяването на международното сътрудничество за съдействие за зачитане и спазване правата на човека е възложена на общото събрание на и на икономическия и социален съвет на ООН.При икономическия и социален съвет са създадени: Комисия по правата на човека, Комисия по положението на жените, Комисия по социално развитие и други.Сред международноправните актове за защита правата на човека разработени в рамките на ООН, особено значение имат: Всеобща декларация за правата на човека,/1948 г., състои се оп преамбюл и 30 члена/, международните пактове за правата на човека, Конвенциите за забрана на геноцида, апартейда и расовата дискриминация,Конвенция за забрана на всички форми на дискриминация спрямо жените.Всеобщата декларация за правата на човека има редица недостатъци но е основополагаща програмен документ, както за дейността на ООН, така и за дейността на всички държави в областта на правата на човека и основните свободи.Всеобщата декларация е доразвита в международни пактове за правата на човека, приети през 1966 г., които има задължителен характер.Те са източници на международното право, тъй като съдържат опредлени задължения на държавите за защита правата на човека.Във всеки пакт е провъзгласено правото на всички народи на самоопределение.Много важно е провъзгласеното право на гражданите: Да вземат участие в държаваното управление, както пряко така и чрез свободно избарни представители; да гласуват и да бъдат избирани на избори; да бъдат назначавани при равни условия на държавна служба.

Междунадрония пакт за икономическите, социалните и културните права провъзгласява правото на труд; правата на човека на социално осигуряване, на образование; на учредяване участие в професионални съюзи.На определено жизнено равнище и т.н.

Правото на убежище е право на държавата да разреши влизане и пребиваване на територията й на чуждестранен гражданин, които е преследван в своята държава за политическа дейност.

Правото на убежище включва и правото да не се предава това лице на преследващата го държава.Предоставянето на убежище е неотнимаемо право на държавата и не може да се разглежда като нарушение на суверенните права на друга държава.То се урежда от втрешно-държавни актове: конституцията и спец. Закони.В Конституцията е предвидено ,че РБългария дава убежище на чужденци, преследвани заради техните убеждения или дейност в защита на международно признатите права и свободи.Задължително условие при решаване на въпроса за предоставяне на убежище е подаването на молба от заинтерисованото лице.Лицето, което е получило убежище, по правно положение се приравнява на лице без гражданство/апатрит/.Ако човек , който е получи убежище астава гражгданин на своята държава, той губи правото на дипломатическа защите от страна на отечествената му държава.Разграничават се две форми на убежище:

А/ териториално убежище, което е предоставяне на чуждестранен гражданин убежище върху територията на друга държава

Б/ Дипломатическо убежище което е предоставяне на убежище на отделни лица, в дипломатическото представителство на друга държава, най-често на гражданин на държавата на пребиваването на посолството.Това убежище се признава само в дйържавите на латинска Америка.Основните международноправни норми за правото на убежище се съдържат във Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г. И в Декларацията за териториално убежище от 1967 година.

Всеки човек има право да търси убежище от преследване в друга държава и да се ползва от убежище, с изключение на чужденците, които са преследвани ,заради престъпление.

Общоприето е , че правото на убежище не може да се предостави на:

А/ лица които са извършили международни престъпления

Б/Лица,които са извършили престъпления от международен характер,чиято екстарадация е предвидена в многостранни конвенции за борба с престъплението,

В/престъпници,чиято екстарадация е предвидена в двустранни договори за правна помощ

Г/Лица,които са извършили престъпления противоречащи на целите и принципите на ООН.

Не се предоставя убежище на лице за което има основание да се предполага,че е извършило престъпление против мира, против човечеството и др.,по които страна е РБългария, или друго тежко престъпление ,както и когато предоставянето на убежище би противоречало на целите и принципите на ООН.Предоставянето на убежище на чужденци в България е от компетентността на президента.Чужденец, на които е предоставено правно убежище, има правата и задълженията на чужденец, постоянно пребиваващ в РБългария.

Нормативните актове, които са предназначени да уреждат правното положение на чужденците в РБългария са: Закон за чужденците в България от 1998 г. И Правилникът за прилагането му,които МС издава.
Въпрос № 58. Понятие за територия според международното право. Видове. Държавна територия – опредление и състав. Способи за придобиване на държавна територия и териториални изменения.

В широк смисъл под територия в международната прво се разбира цялото земно кълбо със сухоземната му и водната му повърхност, недрата и въздушното пространство.

Според основните видове правен режим цялата територия на Земята се дели на три категории:

А/ държавни територии – е пространството ,което се намира под суверенитета на опредлена държава.Границите й се установяват в съотвествие с мегдународното право и се закрепват с международните договори

Б/ територии с международен режим – към тях се отнасят лежащите отвъд пределите на държавната територия земни пространства, които се намират в общо ползване на цялото човечество и правният им режим се определя от международното право.

В/Територии със смесен режим – към тях се отнасят континеталният шелф и икономическата зона.Тези райони не се намират под суверенитета на държави и не влизат в състава на държавни територии.

Космическото пространство се намира отвъд пределите на въздушната сфера на земята и точна граница между космическото и въздушното пространство не е установена.Космическото пространство е открито за използване от цялото човечество.

Държавна територия е частта от земното пространство, която принадлежи на определена държава и се намира под изключителната й власт, представлява нейната територия.

Като териториален суверен държавата подчинява на своята власт всички физически и юридически лица,които се намират в пределите й.Територията представлява и обект на публичните правомощия на държавата, която се разпорежда със своята територия.

Държавата установява в своето законодателство правния режим на територията като цяло и на отделните й части.Тя установява и изменя режима на своите граници, подграничните и други специални зони и др.Държавата организира охраната и отбраната на своята територия от всякакви посегателства върху нея от страна на други държави.Всеки опит да се реализира в пределите на държавната територия властта на др. Държави е недопустимо посегателство върху териториалното върховенство на дадена държава върху нейния суверенитет.Посегателството върху държавната територия е пряко посегателство на държавата, то е противоправно от гл.т. на съвременното международно право ,което задължава участниците в международното общуване да се въздържат от заплашване със сила или от прилагането на такава против териториалната неприкосновеност на държавата.

В състава на държавната територия влизат сушата и водите с намиращите се под тях недра и лежащото над сушата и водите въздушно пространство.На държавата по силата на нейното териториално върховенство принадлежи цялата пълнота на властта- законодателна, изпълнителна и съдебна.
Въпрос № 59 Държавни граници.Установяване и изменение.Режим на преминаване.

Държавните граници са сухоземни, водни и въздушни.Сухоземните граници и границите по реки и езера се установяват с международни договори между съседни държави.Морските граници се определят в законодателството на крайбрежна държава в съотвествие с общопризнатите принципи и норми на международното право.

Въздушни граници на държавната територия са страничните и височинните предели на въздушните пространства.Установяването на сухоземни и водни граници има два стадия:

1.Делимитация – договорно определяне на общата посока на държавната граница и нанасянето й върху географската карта.Договорите като правило съдържат общо описание на линията на държавната граница

2.Демаркация- установяване на държавната граница върху местността.Демаркацията се извършва от смесени комисии, които означават границата върху местността, чрез поставяне на гранични знаци.

Държавните граници обикновено се установяват по най-характерните точки и линии на релефа.По пограничните реки границите преминават по средата на некорабоплавателна река или по фарватера на корабоплавателна.Срещат се и граници установени по паралели и меридиани.

За осигуряване неприкосновеността на границите й държавата чрез издаване на законодателни актове и сключване на международни договори установява определен режим на границата.За правният режим на държавните граници на РБългария са в сила два вида нормативни актове – международни и вътрешни.

В редица мегдународни договори в които участва и България има разпоредби за реда на преминаване на държ. Граница.Правния режим за преминаване през границата на РБългария е определен подробно във вътрешно държавни нормативни актове. Закон за бълг. документи за самоличност, Закон за митниците/1998 г./,Валутния закон от 1999 година и др.Правния режим на държавните граници на РБългария включва граничните ивици и зони установени в Постановление № 36 на МС от 1988 г.Преминаването на хора, стоки и превозни средства през границите, при влизане или излизане от нея е позволено единствено през граничните контролно -пропусквателни пунктове.Документи за преминаване на границите са: обикновен задграничен паспорт;дипломатически паспорт;служебен паспорт;моряшки паспорт;пътен лист/пасаван/; служебен пропуск.За преминаване на държавната граница и за пребиваването в друга държава е достатъчно задграничен паспорт или заместващ го документ.За влизане чуждениците в България се прилага паспортно-разрешителна система.

Антрктида е част от земното кълбо южно от 60-тия паралел южна ширина.Тя е демилитаризирана и неутрализирана територия. В чл.1 от договора е предвидено, че антарктида се използва само за мирни цели. В нея са забранени всякакви мероприятия от военен характер. Забранени са ядрените взривове и изхвърлянето на радиоактивни материали.

В договора от 1959г.е прогласен принципът за свибода на научните изследвания и сътрудничеството за тази цел.

Антарктида е единствената сравнително голяма територия/сухоземна и водна/, която не принадлежи на никоя държава, но претенции за владение са предявени не малко.Договорът не отрича съществуването им, но като че ги замръзява.

Наблюдателите и научния песонал,които разменят помежду си експедициите и станциите в антарктида, както и придружаващият ги песонал се намират под юристдикцията на държавата,чийто граждани са.За спазването на договора и установен наземен и въздушен контрол.За инспекция са открити територията на антарктида, включително станциите, инсталациите и оборудването в пределите й.В договор от 1959 г. Е предвиден международен механизъм за координиране дейността на страните по проучване на Антарктида.- консултативно съвещание.Участник в това съвещание е всяка държава, която е участвала в подготовката на договора и го е подписала.Косултивното съвещание осъществява размяна на информация, разработване и приемане на препоръки до правителствата на страните за мерки, които съдействат за постигане целите и реализиране на принципите на договора.Приетите на съвещанието препоръки влизат в сила след утвърждаването им от всички страни по договора.

Особеност на правния режим на Арктика е ,че морските й пространства са разделени в сектори, всеки от които образува п триъгълник с връх Северния полюс и основа – крайбрежието на Арктическа държава.Сега сектори в Арктика имат: Русия,Канад,САЩ,Норвегия и Дания.Правния режим на морските пространства в секторите се определя от принципите и нормите на международното морско право, които поради особените условия в секторите могат да бъдат до известна степен модифицирани.В Арктическите морета е създаден северен морски път, който се смята за национален вътрешен воден път на Русия.Тя урежда движението на корабите по този път.Координира морските видове операции и т.н.Органите й вземат мерки за предотвратяване задърсяването на морската среда и на крайбрежието.
Въпрос № 62 Понятие за международни реки.Режим на международното корабоплаване и режим на по-важни международни реки.Неплавателно използване.

Междунадродни са реките които текат по територията на две или повече държави и затова са предмет на международно правни отношения между държавите.За разлика от международните , националните реки са разположени изцяло в пределите на една държава.Международното корабоплаване не е единствен критерий за признаване на реката за международна.Международните рики могат да бъдат:

А/ Реки открито за международно корабоплаване

Б/ Гранични реки, които разделят територията на няколко държави.

Правния режим на корабоплаването по международна река трябва да се определи от крайбрежна държава.Формулиране на понятието свобода на корабоплаването в Хелзинските правила от 1966 г. Съответства на международното право.Понятието свобода на корабоплаването съдържа следните принципи:

А/право на свободно корабоплаване на крайбрежните държави, което обхваща: движение на кораба по цялото течение на реката; отбиване в пристанищата и използване на доковете и т.н.

Б/ забрана или ограничаване на малкия каботаж

В/ възможност за предоставяне на право на корабоплаване на некрайбрежни държави

Г/ задължение за всяка крайбрежна държава да поддържа в ред участъците,които й принадлежат

Сега условията иправилата за плаването на чуждестранни кораби по международни реки се определят от споразумение между крайбрежните държави.За съдействие в изпълнението на тези споразумения се създават речни комисии от представители на крайбрежни държави.

Международното корабоплаване по Дунав е уредено в Конвенцията за режима на корабоплаване , подписана в Белград на 18.08.1948 г.Страни по тази Конвенция са: Австрия, България,Румъния,Русия,Украйна,Словакия,Чехия и Сърбия.

Некорабоплавателното използване на международни реки - към него се отнася строежа на язовирни стени за ВЕЦ, напояване, изхвърлянето на промишлени води, риболов и др.подобни.Всички въпроси на некорабоплавателното използване на международните реки се решават или трябва да се решат въз основа на договор между крайбрежните държави за всеки конкретен случай.Единствен общ документ са Хелзинските правила от 1966 година.В основата на изпозване на международните реки лежи следния принцип: Използването на водите на международна река от една държава не бива да нанася вреда на водите на същата река, които текат в границите на друга държава, както и на самата територия на тази друга държава.Замърсяването на водите на международната река от адна държава може да нанесе вреда на друга държава, съгласно принципа на справедливото използване на водите на международния речен басейн,крайбрежната държава трябва да предотврати каквито и да било нови форми на замърсяване.Съществуват двустранни и многостранни договори между държави с които се уреждат въпросите на предотвратяване замърсяването водите на международните реки.
Въпрос № 63 Видове морски пространства.Вътрешни морски води.Териториално море.Прилежаща зона.
Правния ред в Световния океан се урежда от основни международни актове:Устав на ООН, Женевска конвенция по морско право от 1958 год.,Международна конвенция за опазване на човешкия живот на море от 1974 г. И др.За установяване режима на морските пространства в РБългария през 1987 г. Е издаден Закон за морските си простраства, които съотвества на основните разпоредби на конвенцията на ООН по морско право от 1982 г.Този Закон е отменен от Закона за морските пространства, вътрешните морски пътища и пристанищата на България.

Вътрешни морски води са: водите, разположени по посока на брега от изходните линии на териториалното море и са част от вътрешните води на държавата.

Вътрешните морски води на крайбрежната държава включват:

• 
  водите между бреговата линия и изходните линии от които се измерша ширината на териториалното море
  
• 
  водите на пристанищата, ограничени откъм морето с линията, съединяваща най-отдалечените точки в морето на котвените места, хидротехническите и другите постоянни пристанищни съоръжения.
  

Вътрешните морски води са национална територия на държавата.Върху тях изцяло се разпростира нейният суверенитет.Забранява се корабоплаването, риболовът и др.морски занятия на чуждестранни кораби.Морските пристанища имат режима на вътрешни морски води.Да обяви пристанището за открито или закрито за чуждестранни кораби е суверенно право на всяка държава .В България МС определя пристанищата и рейдовете, които са закрити за посещение от чуждестранни кораби.

За посещение на чуждестранни търговски кораби в открити пристанища не се изисква специално разрешение.За посещение на чуждестранни военни кораби в пристанища на крайбрежна държава, може да се установи разрешен или уведомителен ред.Разрешителен ред е установен в РБългария.

Предварително разрешение за влизане на военен кораб в чуждестранни вътрешни морски води не се изисква:

• 
  при официално посещение, когато на кораба се намира държавен глава или ръководител на правителство, или на ведомство по външните работи;
  
• 
  при авария на кораба, за укриване от буря или други стихийни бедствия.
  

Първият международен договор,който урежда правния режим на континеталния шелф, е конвенцията за континеталния шелф, приета на женевската конвенция през 1958 г.В Конвенцията е предвидено ,че крайбрежната държава упражнява над шелфа суверенни право само за “проучването и разработването на естествените му богатства”.Водите над шелфа остават открито море, т.е. намират се общо ползване на всички държави и народи.

Според Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанища на РБългария външните граници на континеталния шелф се определят по споразумение със съседните прилежащи и срежулежащи черноморски държави в съотвествие с международното право.РБългария осъществява върху континеталния шелф суверенни права за търсене, проучване, разработване, използване опазване и стопанисване на естествените му богатства.Научните изследвания в континеталния шелф и в изключителната икономическа зона се извършват с разрешение на МС по ред и условия на Конвенцията на ООН по морско право.(

Открито море като част от световния океан се намира в общо ползване на всички държави и народи върху началата на пълното им суверенно равенство.Държавите се ползват от водите на открито море върху основата на общопризнатия принцип на открито море/Женевска конвенция за открито море от 1958 г., според който никоя държава няма право да разпростре властта си над него,както и над въздушното му пространство.

Колкото се отнася до открито море в пределите на икономическата зона, там са запазени свободата на корабоплаване, на прокарване на подводни кабели, тръбопроводи и на полети над него.Тези права принадлежат на всяка държава, дори ако няма собствен морски бряг.

Но риболовът и добивът на мирални ресурси в икономическата зона са отнесени към вътрешната компетентност на крайбрежната държава.

В открито море корабът се подчинява на властта само на държавата чието знаме носи.Това е т.н. юристдикция на знамето.От това правило има изключения

– военен кораб може да спре и да извърши оглед на чуждестранен търговски кораб в открито море , ако има основание да подозира,че корабът се занимава с пиратство, търговия на роби и др.В Конвенцията от 1982 г. Са предвидени и други изключения от принципа на юристдикцията на държавата на знамето: по молба на държавата на знамето други държави могат да сътрудничат с нея при пресичане на незаконна търговия с наркотични и психотропни вещества осъществявани на кораби в морето.

• 
  военен кораб може да извърши оглед на чуждестранен кораб, който не се ползва с имунитет, ако корабът няма националност
  
• 
  всеки кораб или лице може да бъде арестувано за несанкционирано радиоразпръскване и телевизионно предаване от открито море
  

Външните граници на икономическата зона се определят по споразумение със съседните прилежащи и срещулежащи държави.В съотвествие с международното право, за да се постигне справедливо решение.Икономическата зона е част от открито море в която крайбрежната държава според чл.56 на Конвенцията от 1982 г. Осъществява:

А/ Суверенни права за проучване, разработване, използване, опазване и стопанисване на биологичните, минералните и енергийните ресурси, които се намират на морското дъно в неговите недра и в покриващите ги води.

Б/ Изключителни права и юристдикция ,свързани със създаването и използването на изкуствени острови, инсталации и съоръжения, с извършването на морски научни изследвания и с опазването на морската среда.

В/ други права и задължения предвидени в Конвенцията.

С Указ № 77 на Държавния съвет от 07.01.1987 г. Е установе изключителна икономическа зона на РБългария в Черно море.Правният режим на изключителната икономическа зона се урежда в раздел VІ на глава ІІ на Закона за морските проснства, вътрешните водни пътища и пристанища на РБългария.В изключителната икономическа зона всички държави се ползват от свобода на корабоплаване, въздухоплаване, полагане на кабели и тръбопроводи и др.допустими от международното право способи за използване на мзорското дъно за тези цели.Чуждестране кораб не може да извърши промишлен риболов в изключителната зона, освен въз основа на споразумение между РБългария и държавата на знамето.