Въпросник по римско частно право

Въпрос 42: Забава на длъжника. Забава на кредитора. Правни последици

Изтегляне 0.6 Mb.

Pdf просмотр

страница	55/71
Дата	22.02.2023
Размер	0.6 Mb.
	#116687

1 ... 51 52 53 54 55 56 57 58 ... 71

d180d0b8d0bcd181d0bad0be-d187d0b0d181d182d0bdd0be-d0bfd180d0b0d0b2d0be

Въпрос 42:
Забава на длъжника. Забава на кредитора. Правни последици
1) Забава на длъжника
За да изпадне слъжникът в забава, било необходимо да настъпи падежът на неговото задължение.
Основания, освобождаващи длъжника от забавата:
- внезапно заминаване за изпълнение на някаква държавна работа;
- когато задължението не е скрепено с иск, се освобождава от последиците на забавата.
Забавата на длъжника се прекратявала чрез реално предлагане на кредитора на всичко онова, което се дължи.
2) Правни последици
- отговорност за неизпълнение
Тя настъпвала дори когато забава е заради обективна невъзможност за изпълнение на задължението.
- отговорност да се заплатят всички вреди и загуби
Дори вещта да е унищожена по независещи от длъжника обстоятелства. При паричните задължения, длъжникът заплащал и лихвите.
3) Забава на кредитора
Кредиторът изпадал в забава, когато без основание отказвал да приеме изпълнението, което длъжникът му предлага. Нейната правна последица била, че отговорността на длъжника се намалявала - тогава длъжникът отговарял само за погиване на дължимата вещ, което било резултат от неговия умисъл.
Въпрос 43:
Невиновна невъзможност за изпълнение. Непреодолима сила. Случайно събитие
Когато облигационното отношение не се изпълни, се поставя въпросът доколко и как е отговорен длъжникът.
- когато на падежа на изпълнението на задължението било невъзможно то да се извърши, се говори за неизпълнение;
- когато на падежа изпълнението не е извършено, въпреки че е възможно, говорим за забава.

1) Отговороността при неизпълнение
- в Древното римско право: не е имало значение поради каква причина не е извършено изпълението; същевременно длъжникът отговарял единствено за своите действия, а не и за своите бездействие;
- в класическото римско право: длъжникът трябвало да направи всичко необходимо, за да извърши изпълнението и да не прави нищо, което би го осуетило; ако той действал съзнателно в противоречие на тези изисквания, говорим за злоумисъл и поражда отговорност; имало и случаи на небрежност, като отговорността за нея била изградена с оглед на особеностите на конкретните договори.
- при Юстиниановото право: се различавали две форми на вина:
> умисъл
> небрежност (видове: груба, абстрактна лека и конкретна лека).

Изтегляне 0.6 Mb.

Сподели с приятели:

1 ... 51 52 53 54 55 56 57 58 ... 71