2) Случайно събитие Развитието на отговорността за неизпълнение на задължението не е вървяло само по линия на виновната отговорност, била тя и до някаква степен. Когато погиването на вещта било следствие от независещи от длъжника обстоятелства (например кражба), говорим за случайно събитие. При случайното събитие длъжникът се освобождавал от отговорност само при погиване на вещта поради такава стихия или напаст, която не можела да бъде предотвратена с обикновените човешки сили. Тя се означавала с термина vis maior - пожар, земетресение, корабокрушение, разбойническо нападение и т.н. Въпрос 44: Погасяване на облигационното отношение независимо от изпълнението 1) Компенсация Погасяване на две насрещни задължения до размера на по-малкото. Веднъж извършена, компенсацията считала задълженията за погасени до размера на по-малкото от момента, в който и двете са били изискуеми. >> най-напред се узаконила компенсация при исковете, които един банкер водел срещу своя клиент; >> по-късно: исковете, които правоприемникът на един несъстоятелен длъжник, предявявал срещу длъжниците на последния; >> при задължения, при които размерът на това, което се дължи, се определял съобразно изискванията на добросъвестността. В Юстиниановото право компенсацията разширила своето поле на приложение: >> при наличие на две насрещни задължения, независимо от тяхното основание; >> при изискуеми и ликвидни насрещни задължения (установени по размер и с настъпил падеж). 2) Новация Погасяването на облигационно отношение чрез заменянето му с едно ново вербално задължение, което имало същия предмет като старото облигационно отношение, но заедно с това съдържало и някакъв нов елемент. >> Фактически състав на новацията: - старо задължение - нов вербален договор - нов елемент (нов срок и др.) - намерение (изискване след Юстиниановата кодификация) >> Последици от новацията:
