Въпросник по римско частно право
Изтегляне 0.6 Mb. Pdf просмотр
|
- Навигация на страницата:
- 1) Обикновен заем (mutuum)
| 3) Литерални договори Формален договор, който се сключвал чрез извършването на вписване в касовата книга на кредитора. * Касова книга на кредитора: римляните водели дневник, в който ежедневно описвали всички касови операции, които водят. На определени периоди от време тези операции се пренасяли в касови книги. Те не създавали задължения, а ги констатирали. Как се осъществява вписването е уточнено в Институциите на Гай. - Transscriptio a persona in personam На мястото на стар длъжник се поставял нов (получени от Тиций 1010/броени на Мевий 1010). - Transscriptio a re in personam Едно съществуващо задължение се прехвърляло в литерален договор. Кредиторът отбелязвал, че е получил сумата по старото задължение от своя длъжник, а след това вписвал, че е броил същата сума на същия длъжник. За валидността на двата вида вписвания се искало съгласието и на длъжника. 49) Обикновен заем. Заем за послужване 1) Обикновен заем (mutuum) Договор, чрез който едно лице (заемодател) прехвърляло на друго (заемател) собствеността на определена парична сума или определено количество заместими вещи, срещу задължението заемателят да върне в определен срок същата сума или вещи от същия вид, качество и количество. Ако заемът не е бил между близки, често се уговаряла лихва. - Вещите, предмет на договора за заем, ставали собственост на заемателя в момента на предаването им. Тъй като „вещта погива за нейния собственик”, заемателят като неин собственик е поемал риска. - Ако уговорените вещи не били преминали в собственост на заемателя, то не се считало че има договор. - За да може вещите, предмет на договора за заем, да преминат в собственост на заемателя, било необходимо: 1) заемодателят да бъде техен собственик; 2) да може да ги отчуждава; 3) да традира (предаде) на заемателя дадените в заем вещи. - Заемателят се задължавал да върне вещи от същия вид, количество и качество. Количеството не можело да бъде нито повече, нито по-малко. Лихва се уговаряла с отделна стипулация. - Заемателят трябвало да бъде способен да се задължава. Имало няколко случаи на специална неспособност: 1) Управителите на провинциите – заради големит употреби, които вършели; 2) На подвластните за паричен заем без одобрението на pater familias. - Морски заем – разновидност на обикновения заем, давал се е за кредитиране на стоки по море. Заемателят се задължавал да върне заетите суми само ако корабът със стоките взети с тези пари е пристигнал благополучно. Изтегляне 0.6 Mb. Сподели с приятели:
|