Три комисии "отсвириха" Марешки

Три комисии "отсвириха" Марешки

В четвъртък (30 юни) трета поред комисия отхвърли референдума на бизнесмена Веселин Марешки. Първа преди седмица "сложи прът" в колелата на неговото всенародно допитване Комисията по взаимодействие с неправителствения сектор и жалбите на гражданите, в сряда същото направи и правната комисия, а накрая дойде ред и на здравната.

Равносметката е, че предложението за референдум, подписано от близо 400 000 българи, ще бъде внесено за разглеждане от Народното събрание с общата позиция на трите комисии, което е такъв референдум да не бъде свикван. Но какво ще стане, зависи от дебата в залата - депутатите могат да решат и друго. Макар че е малко вероятно - просто защото в подписката на Марешки не достигнаха 2600 подписа, за да бъде задължено Народното събрание да произведе референдума.

Марешки прикани народа да се произнесе по пет въпроса:

- подкрепя ли въвеждането на регулация на пазара на горива, така че да се гарантират по-ниски цени в бензиностанциите;

- да се премахне ли ограничението едно лице да може да открие не повече от четири аптеки на територията на страната;

- да отпадне ли напълно държавната субсидия за финансиране на политическите партии и коалиции;

- да се намали ли броят на депутатите наполовина - до 120 души;

- да отпадне ли депутатският им имунитет.

Тези въпроси предизвикаха мощен отпор. Министерството на икономиката изпрати становище, според което въвеждането на държавна регулация на цените на горивата противоречи на принципите на пазарната икономика. Горе-долу същата е позицията и на Българската петролна и газова асоциация.

Министерството на здравеопазването пък скочи срещу питането за аптеките и заяви, че е твърде дискусионно дали този въпрос въобще може да се подлага на такова допитване, тъй като не изглежда да е от национално значение и е свързан единствено и само с интересите на аптеките като търговски субекти.

Що се отнася до броя на депутатите - това е същият въпрос, който задава и екипът на Слави Трифонов в организирания от него референдум. Само че този въпрос президентът Росен Плевнелиев го препрати в Конституционния съд.

Какво ще решат народните избраници ще видим тепърва. Вероятността да има такъв референдум зависи пряко от суетата и страха на депутатите дали "демократският" им имидж няма да пострада точно в навечерието на президентските избори, ако посмеят да не уважат мнението на почти 400 000 българи. Ако бъде допуснат обаче, този референдум има всички шансове да "кацне" в Конституционния съд - поне с някои от въпросите си. А дали и този път Росен Плевнелиев ще го прати там, или ще се търси друг начин, е по-скоро въпрос на договорки.

Междувременно и мъглата около другия референдум - на Слави и екипа му, съвсем не се разсейва. Както вече е известно, три от поставените в него въпроси бяха атакувани от президента пред Конституционния съд. Те са свързани с орязването на броя на депутатите, с електронното гласуване и с прекия избор на местните полицейски шефове от населението.

Делото се падна на съдия Кети Маркова, която бе вкарана в КС точно от Росен Плевнелиев през 2012 година. Тя вече допусна делото до разглеждане и даде 30 дни на заинтересованите страни да представят своите становища. Този срок изтича в началото на юли, а решението се очаква най-рано в края на юли. Едва тогава ще се разбере кои от въпросите в референдума на Слави ще бъдат подложени на гласуване. Тогава ще бъдат задвижени и процедурите, и организацията на самия референдум.

Държавата отписа психично болните

Нула. Толкова е броят на клиничните пътеки по психиатрия в България. У нас психотерапията изобщо не се реимбурсира от НЗОК, тъй като при разпределението на средства в здравеопазването ни се отчита липсата на доказателства в литературата, че инвестициите в този вид терапия на пациентите имат възвръщаемост в средносрочен план. Т.е. че болният бързо ще се възстанови и ще се върне към функциите си на данъкоплатец. Това стана ясно по време на пресконференция на тема "Говорим открито за психичните разстройства", в която взеха участие водещи в областта специалисти и терапевти, националният консултант по психиатрия проф. Вихра Миланова и ректор на МУ-София, ръководители на катедрите по психиатрия в медицинските университети в страната и пациентски организации.

В България не съществува регистър на психичните заболявания и нямаме реална представа колко хора имат проблеми, колко от тях са опасни, какъв процент от обществото е засегнат, коментира пред "Труд" доц. д-р Христо Кожухаров от МУ-Варна.

Дълбоко се маргинализира самата специалност психиатрия. Здравните ресурси у нас се разпределят между сфери на медицината, при които има незабавна възвръщаемост на инвестицията, обясни акад. д-р Дроздстой Стоянов от катедра "Психиатрия и медицинска психология" в МУ-Пловдив.

Заради липсата на осведоменост и обществено говорене по темата хората с психични проблеми биват изолирани и дискриминирани, а негативно отношение има дори от страна на медицинските специалисти, които работят с тях. Това става ясно от проучване на нагласите на роднини и специалисти към тези пациенти. "Стигмата е загуба на статус и дискриминация, живот с етикета на психичната болест. Това разболява пациента, колкото и самото заболяване", обясни проф. Миланова. По думите й медицинските сестри имат дори по-негативна нагласа към хората с психични проблеми, отколкото останалите специалисти, работещи с тези пациенти. Това, че самите медици стигматизират пациентите си, не е уникално само за България и то се вижда от западни изследвания, посветени на въпроса. Това заяви д-р Любомир Джалев, преподавател от департамент "Когнитивна наука и психология" в НБУ.

По думите на доц. Мая Стоименова, ръководител на катедра "Психиатрия и медицинска психология" в МУ-Плевен, проблемът не бива да се неглижира. Психично болните са изправени пред два проблема: от една страна, те трябва да се справят със симптомите на болестта си, от друга - опасни са за себе си и в някаква степен за околните, допълни още тя.