Все по-частни болници

Кой прати лекаря ми на конгрес

Светлината винаги е най-доброто лекарство.

Вече може да следите лекаря си. Фармацевтичните компании оповестиха в специален онлайн регистър какви суми са платили, за да изпратят за своя сметка лекари на конгреси, обучения и семинари, какви хонорари са им дали за лекции и с какви суми са подпомогнали публикуването на научни статии, клинични проучвания и работата на дружествата по специалности. Сумата доближава 22 млн. лв. през 2015 г. Това е практика, която съществува в цял свят и навсякъде върви по съмнително тънката линия между морала и корупцията. Подозренията са, че компаниите плащат на лекарите с цел те после да предписват лекарствата им. Сумата за 2015 г. в Германия е 600 млн. евро. Зам. здравният министър д-р Ваньо Шарков побърза да обяви по телевизията, че това е порочна практика, която трябва да бъде прекратена. Нещата обаче рядко са черно-бели.

Тъй като всички знаят за тази практика, бяха въведени регулации, които поне донякъде да гарантират, че лекарите не ходят в Хавай на конгреси или не се подпомагат специалисти, които решават държавните списъци с плащани лекарства от касата. Също така в България например частните пари запълват една празнина. Докторската професия се развива непрекъснато и за да останеш адекватен в нея, трябва да се развиваш, да публикуваш, да изследваш и да пътуваш по конгреси, където да научаваш новости. Това струва пари - по-някога доста. Би било чудесно докторите да могат да си покриват тези разходи сами или болниците да имат стратегия как да развиват медиците си. Тъй като в много случаи това не е факт, е очевидно защо парите от компаниите са добре дошли. И именно тук е тънката линия - държавата е онази, която трябва да съблюдава да не се прескачат етичните граници и да се наказват порочни практики.

Тази практика няма да бъде просто спряна - или ако бъде, ще намери нови форми. Така че битката срещу корупцията може само да бъде подпомогната от един регистър, който да дава ясна информация за плащанията към лекари. Светлината, както винаги, е най-доброто лекарство.

Морално ли е "спонсорираното" здравеопазване?

Как ще се разреши този интересен казус, предстои да разберем. Но може би се досещате, че здравният екшън не се случва в България. Сцената е съседна Румъния, където здраво са се захванали да се изчистят от корупцията на всички нива.

Каква е ситуацията у нас? От много години се знае, че част от фармакомпаниите, аптекарите и лекарите са свързани в една мрежа на взаимноизгодно сътрудничество. Но засега няма уличени в злоупотреби в ущърб на пациента, да не говорим за осъдени. И добре че дойде инициативата "Прозрачността гради доверие" на Европейската федерация на фармацевтичните индустрии и асоциации, за да разберем официално, че спонсорирането на лекари в нашата страна е обичайна практика, а средствата, които се отделят по тази линия, не са никак малки.

От данните, оповестени от Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM), стана ясно, че бизнесът е инвестирал в квалификация, продължаващо обучение и научноизследователска дейност около 21 млн. лева. От тях 14 млн. са получили медицинските специалисти. Още 7 млн. лв. са взели здравни и съсловни лекарски организации медицински дружества по определени специалности, професионални организации и дори болници. Разбира се, фармакомпаниите имат безупречни доводи да спонсорират лекарите. Директорът на ARPharM Деян Денев обяснява, че почти всяка година на здравния пазар се появяват 2-3 иновативни терапии, които променят лечението и съдбата на пациентите например намаляват с 20% смъртността от рак или вдигат излекуването от хепатит С до 96 на сто. По думите му, ако няма взаимодействие между медицинските специалисти и фармацевтичните компании, тоест липсва обмяна на опит и информация чрез участие в научнообразователни събития, консултантски услуги, научно-консултантски съвети, увеличението на терапевтичния ефект би било невъзможно.

"Това взаимодействие трябва да бъде регулирано и да спазва принципите на сътрудничество в полза на пациента. Гаранцията, че лекар няма да вземе пари и да отиде на сафари, а не на обучителен семинар, дава Етичният кодекс на научноизследователската фармацевтична индустрия в България", добавя Денев. Само че е твърде съмнително доколко етичен кодекс, пък бил той и в здравеопазването, може да даде някакви гаранции. Особено когато са замесени големи интереси и продажби за милиони. А и не може да не смущава фактът, че една трета от бг лекарите, или 10 000 души, под някаква форма, ако не зависими, се чувстват поне задължени да се отплатят за инвестираното в тях. В тази връзка всеки болен, пристъпвал прага на лекарски кабинет, със сигурност е забелязал, че огромната част от медиците предпочитат да изписват точно определени продукти на точно определени компании. Раздават се брошури, а по стените висят плакати на последното магическо хапче, създадено да елиминира здравословния ви проблем.

Като говорим за морал и етика, не можем да подминем и казуса с 4000-те ни медици, които отказват да разкрият подробностите за сътрудничеството си с фармакомпаниите. Според председателя на съсловната организация д-р Венцислав Грозев лекарското съсловие има съвсем човешки притеснения по отношение на оповестяването, тъй като то постоянно е обект на различни неоснователни обвинения. Но в случая по-скоро намирисва на приказката - "гузен негонен бяга".

Всъщност, в "списъка на подпомогнатите" няма нищо уличаващо. Публикуват се трите имена на лекаря, специалността му и сумата на спонсорството, но без дести нацията и форума, който е бил по-сетен. Става дума за разходите за регистрационни такси, път и престой на международни медицински конгреси, хонорари за изнасянето на лекции, за консултации, както и участието в клинични изпитвания. Що се касае до клиничните изпитвания, там интересът е още поголям, защото за 2015-а по тази линия медиците са получили общо 150 млн. лева.

За морал и интереси се заговори и в отношенията с фармацевтичните производители. Едва ли някой българин ще се учуди, научавайки, че аптекар, закупил съвсем легално хапчета за 10 000 лв. от един производител, е бил възнаграден с екскурзия в чужбина. В текстовете на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, касаещи рекламата, е написано, че тя не може да съдържа предложение и обещание за подарък или имуществена или неимуществена облага. Въпросният чл. 246 от закона обаче се отнася до съдържанието на рекламния материал при одобряването му от лекарствената агенция, докато е съвсем друго да се прави реклама на конкретен продукт, срещу което се предлагат екскурзии до Италия, Израел и Германия.

От пациентските организации "Заедно с теб" коментираха, че изкривяването на потреблението на лекарствени продукти, както и оказването на влияние на свободния избор на пациента чрез стимули за фармацевтите е изключително притеснително и призоваха Българския фармацевтичен съюз да вземе необходимите мерки. "Фармацевтите имат етичен кодекс и препоръчването на определен продукт срещу бонус е недопустимо според нас", подчертават те.

"Заедно с теб" засегнаха и друг въпрос - доколко е законосъобразно при закупуване на определен брой опаковки в аптеките да се предоставят големи количества неосчетоводени мостри? Според действащите нормативни актове се изисква строга отчетност на закупените и продадените лекарствени продукти. Липсата на документ за определено количество лекарства при търговец на дребно се явява закононарушение от "сивата икономика", категорични са експертите.

Така или иначе, в здравеопазването ни моралът и интересите ежедневно се сблъскват, а етичните кодекси съвсем не са преградата, която ще спре корупцията.