Все повече в мен се утвърждава мнението, че най-големите мъдрости на хората са хуморът и смехът. Това е така защото те на мига пренасят всеки, който ги използва в едно ново и даже в няколко нови душевни състояния

5. Посттравматично стресово разстройство. Възниква в резултат на много силни и значими психотравми (терористичен акт, изнасилване и много други). Това разстройство се характеризира с това, че възниква седмици или месеци след психотравма, като продължителността му е около 6 месеца.

Мисля, че ще бъде полезно да напомня и за някои психически състояния, които могат да бъдат забелязани по поведението на хора. Това се нарича още вид психично оценяване (анализиране) по биологична обратна връзка.

Психомоторна забавеност (намалена двигателна активност). Човекът седи прекалено неподвижно или ходи прекалено бавно, или изчаква твърде дълго преди да извърши дадено движение.

Психомоторна ажитираност се изразява в двигателно неспокойствие и повишена активност, свързани с напрежение, тревожност или раздразнителност.

Дистимия (потиснато настроение) се изразява по различен начин - тъга, отчаяние, нисък дух, невъзможност да се зарадва на нещо, обезсърченост, невъзможност да се изпитва радост (анхедония), нарушение на апетита, безсъние, понижено либидо.

Лабилно настроение. Настроението е променливо (приятелско, враждебно, уплашено, самоуверено). Тук се включват различни степени на едно и също настроение. (Например флуктуиране между радост и приповдигнатост).

Хипертимия (повишено настроение). Може да варира между безгрижна веселост до почти неовладима възбуда.

Хипохондричност това е продължителна свръхангажираност с възможността за наличието на една или повече сериозни прогресивно развиващи се телесни болести, лежащи в основата на демонстрираните симптоми, макар че не се изявяват при прегледи и изследвания. (Трябва да се разграничава от психохондрични налудности).

Натрапливости са идеи, образи или импулси, които нахлуват в ума на индивида отново и отново в стериотипна форма.

Дисоциативни прояви се изразяват в стеснение на съзнанието, което служи на някаква несъзнавана цел и се съпътства или се последва от амнезия (не се дключват органично предизвикани стеснения на съзнанието).

Психогенна фуга е внезапно излизане или заминаване от дома или работа. В това състояние чжвекът няма спомен за истинското си минало или личност, понякога може да се установи на ново местожителство и под ново име. След излизане от фугата има пълна загуба на спомен за целия епизод.

Психогенна амнезия е епизод на внезапна загуба на спомен за нещо важно, с голяма лична значимост, което е твърде съществено и голямо по обем и продължителност за да бъде обяснено с обикновена разсеяност или неуслужливост на паметта.

Транс е променено състояние на съзнанието с явно намалена реактивност спрямо стимулите от обкръжението. Има и второ определение, според което транс е несъзнателно влизане в някаква роля.

Ганзеров синдром е стеснено съзнание с глуповатост и отговаряне "покрай на въпросите". Често е свързано с други симптоми, като амвезия и дезориентация.

Хиперсомния е сънливост и тежък продължителен сън.

Дереализация - обстановката изглежда като нереална. Нещата изглеждат лишени от цвят, живост и приличат на изкуствени.

Деперсонализация - болният се чувства като нереален, като че ли играе някаква роля. При по тежка форма на дереализация има чувството, че е мъртъв или част от тялото не му принадлежи. Дереализацията и деперсонализацията често се срещат заедно, но могат да се наблюдават и самостоятелно.

Психоза е нарушение на психичното функциониране, при което човек не е в състояние да отличи действителността от въображението.

Налудности са погрешни идеи или вярвания, които не се корегират от опита или убеждаване. Подразделят се на: параноидни налудности за преследване, ревност или за отношение, при което външни събития и обстоятелства предизвикват лично значение; мегаломанни налудности за необикновена значимост и влияние, за знатен произход, за особени способности и мисия; депресивни налудности за вина, за безперспективност, за разорение.

Халюцинации са възприятия без обекти. Могат да бъдат слухови, зрителни, вкусови, обонятелни, соматични, тактилни.

Симптоми от първи ранг включват: (1) - насилствено влагане или отнемане на мисли, (2) - предаване на мисли, (3) - "направени чувства", (4) - "направени подтици", (5) - "направени усещания", (6) - преживяване на действия по чужда воля, (7) - ехо на мислите, (8) - слухови халюцинации, при които два или повече гласа говорят на пациента в трето лице, (9) - коментиращи гласове, (10) - налудно възприемане на действителността (внезапен пристъп на убеденост в друг смисъл на обичайната действителност).

Разкъсано мислене - мисленето е неразбираемо, поради нарушена логическа връзка между отделните части на изречението или между едно изречение и следващото го, нарушени граматика или синтаксис или използвани неологизми (измислени "нови" думи).

Бедна по съдържание реч - лицето говори свободно, но толкова неопределено, че думите не носят почти никаква информация. Езикът е твърде неясен, често свръхабстрактен или свръхконкретен, повтарящ се или стериотипен.

Бедна по количество реч - човекът често не отговаря, налага се въпросите да бъдат повтаряни, а отговорите обикновено се изчерпват с една дума. Бедната по количество реч не трябва да се бърка със забавеността на речта, която се наблюдава при обща психомоторна забавеност.

Хипобулия и абулия - липса на енергия, пориви и интереси. Човекът не може да се мобилизира, за да започне и/или завърши различни задачи.

Изравнен афект - лицето и гласът на човека са безизразни, не е емоционално ангажиран в разговора, не поема инициативи. Проявява безразличие и при обсъждане на важни за него неща.

Несъответен афект - емоционалните реакции са непредвидими, несъответни на стимулите, необичайни спрямо обстановката и темата на разговора.

Кататонни прояви: а) ступор - изразено намаление на реактивността спрямо обкръжението и на спонтанната двигателна активност; б) мутизъм - пациентът отговаря еднословно само на отделни въпроси и то след многократно им повтаряне или въобще не отговаря. Липсва и спонтанна говорна активност; в) негативизъм - пациентът извършва обратното на това, за което е помолен или не изпълнява нарежданията; г) амбитендентност - състояние на постоянно колебание между две алтернативни действия; д) восъчна гъвкавост - задържане на крайниците и тялото в предизвикано от друг неудобно положение; е) Mitgehen - свръхмерно участие от страна на пациента при пасивно движение, от друго лице, например пациентът може да бъде поставен в неудобна поза само след побутване с пръст; ж) автоматична подчиняемост - автоматично изпълнение на нареждания; з) ехолалия - механично повтаряне на думи и изречения при използване на същата интонация на говорещия; и) заемане на странни и неудобни пози - например "въздушна възглавница"; к) кататонна възбуда - видимо безцелна двигателна активност, неповлияваща се от външни стимули.

Деменция - синдром с често хроничен или прогресивен ход, при който се засягат многобройни висши корови функции, като памет, мислене, ориентация, смятане, способности за разбиране и обучение, език и преценка. Преценяването на интелектуалните способности трябва да става при ясно съзнание на пациента.

Умственото изоставане се разделя на три степени. Първата степен е леко умствено изоставане. Пациентите овладяват речта с известно закъснение, но в степен достатъчна за ежедневието и поддържане на елементарен разговор. Достигат самостоятелност в грижите за себе си (ядене, миене, обличане, контрол за тазови резервоари) и в практическите и домакинските умения, въпреки че развитието се извършва със забавени темпове. Основнвите трудности се забелязват обикновено в училище, където имат особени проблеми с четенето и писането. Повечето могат да се занимават с елементарен физически труд. Тази категория обикновено отговаря на IQ (Ай Кю) между 50 и 69. Втората степен е средно умствено изоставане. Разбирането и употребата на речта се развиват бавно и успехите в тази област са ограничени. Овладяването на речта варира в широки граници - от способност за участие в прост разговор до речников багаж, който удовлетворява най-елементарни практически нужди. Някои въобще не могат да говорят, макар да разбират прости инструкции. Овладяването на двигателни умения и умения да се грижат за себе си е също така забавено. Напредъкът в училище е ограничен, някои от индивидите в тази група успяват да овладеят основните умения, необходими за четене, писане и смятане. Като възрастни обикновено могат да извършват грижливо структурирана проста практическа работа при осигуряване на подходящ надзор. Рядко могат да живеят напълно самостоятелно. Често в тази група се наблюдава развитие на отделните способности в различна степен, някои индивиди постигат по-високи нива по отношение на зрително - пространствените умения, докато други са подчертано несръчни. Изпитват удоволствие от социалните интеракции и прост разговор. IQ коефициентът обикновено е между 35 и 49.

Третата степен е тежко и дълбоко умствено изоставане. Разбирането и употребата на речта, ако има такава, се ограничава със схващане на обикновени нареждания и използване на прости изречения. Обучението трябва да бъде насочено към овладяване на минимални умения - практически и в грижите за себе си. При съответно ръководство индивидът може да участва скромно в домакинска работа. Постоянно се нуждае от грижи и надзор. IQ коефициентът е под 35.

Белези на наркоманна зависимост. Специалистите разделят тези знаци на типични и атипични, като се смята, че "атипичните" се проявяват под една или друга форма по време на кризата на юношеството, дори и да няма употреба на вещества. Типичните говорят за консумация, но именно те са тези, които се откриват на твърде късен етап от родителите или възпитателите.

Атипични знаци. Поведение: -апатия, пасивност, продължителна затвореност в себе си; -нестабилно настроение, свръхвъзбудимост, нервност, еуфория, раздразнителност; -объркване, противоречия, разминаване между думи и действия; -лъжи, измислици, заплахи, шантажи, манипулации; -загуба чувството за време, често забравяне, липса на точност. Външен вид: -нездрав, блед тен, отслабване, тръпки; -физическо занемаряване, включително в облеклото и личната хигиена; -занемаряване на личното пространство, стаята или апартамента; -разширени (канабис) или свити (хероин) зеници. Отношение с близките: -враждебно, отбягващо, затворено или загадъчно поведение; -отказ от комуникация; -избягване на контакти със семейството, липса на съвместен живот. -смяна на приятелския кръг, загуба на "добри" приятели, посещения на наркомани, чести телефонни обаждания от непознати. Училище и работа: -намаляване на постиженията в училище, намаляване капацитета за внимание и концентрация; -отсъствия, нередовна посещаемост; -чести конфликти с преподавателите; -липса на интерес, отвращение, изоставяне на училището / работата. Финанси и закон: -чести нужди от пари, без те да са инвестирани във видими покупки, странни обяснения за харчене на средства; финансови затруднения, задлъжняване; -криминални прояви, продажба на вещества, проституция, неприятности с полицията. Социална маргиналност: -загуба на ценностите и принципите, валидни за обществото; -отказ от структурирано свободно време (спорт, хоби), скитане; -трудности със социалната интеграция, принадлежност към маргинални групи, начин на живот извън закона.

Типични знаци: -наличие на вещества у детето или у дома (марихуана, психотропни медикаменти); -наличие на "прибори" за консумиране (обгорена лъжица, спринцовка …); -следи от убождания по ръцете, краката, бедрата.

И така, колкото и да е трудно, опитайте се да схванете синдрома като покана за разговор, защото често употребата на наркотици е именно болезнен (и неадекватен) "вик да помощ". Не обвинявайте, дори и да сте открили истинско доказателство или да сте получили признание от детето си. Това, което е важно да знае всеки родител, за да съумее да се справи с бушуващия ураган от чувства е, че семейството е част от проблема, но също и част от решението на този проблем.

Хо - хо -хо и ха - ха - ха, най-после свърших със списъка на по-разпространените психични смущения и заболявания. Разбира се, запознаването с тях не е лесна задача, но щом сме тръгнали да се самообучаваме, то трябва да се научим на най-важното - на усилия, търпение и последонателност и да не забравяме за хумор, усмивки и за всепречистващ смях. Сигурно е банално, но ето сетих се за притчата за упоритите капки, които правят дупка в камъка. Това е много, много значима за мен приказка, тъй като всеки напредък е възможен само чрез последователни усилия. Ако говорим за успеха на този или онзи, то те се дължат 95% именно на търпеливи и последователни усилия, а приноса на техния талант като правило не надвишава и 5%. Тъй че нека да следваме техния пример, ако искаме да станем парамедици за самите нас, за близките, за околните. И понеже сме на психовълна, то нека да се стремим към доказани познания, а не да се зацикляме на някаква вяра в някакво чудачество, в това че медиците са длъжни да бдят над нас и подобни приказки, които, като правило, са нереални и безволни психоконструкции.

Напомням също така, че нямам намерение да се ровя в същността на купищата медикаменти, тъй като всяко от тях има подробно упътване за неговото приложение. За съжаление обаче стойностните и доказани от живота лекарства се броят на пръсти. Всички останали медикаменти, включително и хранителните добавки, за мен все още са експериментални. Ето защо немедикаментозното лечение или психотерапията заема особено място в борбата не само с психозаболяванията, но и с телесните болести, които се повлияват от психиката.

Думата психотерапия се състои от древногръцки думи (психе) - дъх, дух или душа и (терапия) - лечение. За пръв път е използвана около 1890 година. Има много определения що е то психотерапия, като някои от тях са: "Психотерапията представлява процес, който показва пътища за справяне с емоционални и психични разстройства"; "Психотерапията е процес на психологическо подреждане на минало, настояще и бъдеще с цел постигане на хармония със себе си и света в настоящето"; "Психотерапията е процес, целта на който са изменения в многобройните сфери на човешкия живот и постигане на житейска ефективност"; ...... Вижда се, че е трудно да се определи, да се сложат предели ня понятието психотерапия. Съществуват много видове психотерапевтично повлияване. Има стотици психотерапевтични подходи или школи. От 1890 г. до 1990 г. те са около 300, от 1990 г. и до сега те са повече от 500. Развитието на нови и хибридни подходи продължава около голямото разнообразие от теоретични основи. Много психотерапевти използват няколко подхода в работата си и променят подхода си в зависимост от нуждите на пациента.

И така, психотерапията е методично прилагане на определени психологически техники за възстановяване на ефективното равновесие на личността. Полето на психиатрията е също много обширно, като се започне от характерологичните разстройства и неврозите и се стигне до психосоматичните заболявания и дори до психозите. Всички психиатрични методи преследват сходни цели - личностно разгръщане и по-добро интегриране на субекта в обществото.

Според начина на действие се различават три големи категории психотерапии: - психотерапии, основани на внушение, които се свеждат към убеждаване и морално напътствие; - психотерапии почиващи на катарзис, тоест извикване в съзнанието на изтласкани чувства под въздействие на хипноза или субнаркоза; - психотерапии, позволяващи на пациента да промени личността си като анализира дълбоките си конфликти, като интегрира в съзнанието си несъзнавани афекти и като променя своите защитни механизми.

Смята се, че типичният представител на дълбинните психотерапии е психоанализата, която се извършва само за някои специфични случаи поради значителни разходи за нейно извършване. Тя почива на доверието на болния към лечението и към личността на терапевта, на връзката между тях и взаимно разбиране, които се установяват между тях и благодарение на които пациентът може да изразява проблемите си свободно, без да се бои от осъждане. Да освобождава във вербален (директен, непосредствен, пряк) план нагоните си и да поставя под съмнение образа, който си е изградил за себе си. (Напомням, че постановката за нагоните, които са основно сексуални са наложени от Зигмунд Фройд, за което ще взема отношение по-нататък, със споделяне и на моята версия). В така създаденото междуличностно отношение субектът се научава да променя нагласите по отношение на себе си и на външния свят, да се приспособява по-добре към съществуващата действителност.

В съвременната психотерапия се използват по-евтини методи и техники, които трябва да бъдат адаптирани към всеки индивидуален случай. Прилагането им съвсем логично се предшества от точното проучване и познаване на всеки болен. Съвсем естествено е, че най-добри резултати се получават с пациенти, които желаят да оздравеят, сътрудничат на лечението, достатъчно интелигентни са, за да разбират прилагани психологически механизми.

Продължавам с арттерапията, която е известна още и като креативна терапия. Тя помага на хората да изразят мислите си и чувствата, които при други обстоятелства не биха могли да направят така успешно. Тази терапия засилва себеуважението, самочувствието и ускорява промяната в позитивен смисъл. Обикновено включва танци, песни, рисуване, поезия и други творчески дейности, включително и хобита.

Поведенческата терапия се концентрира върху промяната на нежеланите и нездравословни поведения на личността, които я довеждат до незадоволителните изживявания и разстройства. Обикновено при прилагането й се привличат близките на пациента хора, които насърчават необходимите промени. Тази методика може да използва следните техники.

♦ Системна десенсибилизация, която представлява процес, който конфронтира личността с нещото, което предизвиква у нея тревога или страх. Може да се използва комбинация от релаксация и реципрочна инхибиция с угасяване на тревожните отговори. Има доказана ефективност при специфични фобийни разстройства и тревожност, индуцирана от специфични фобийни модели.

♦ Прогресивната релаксация е ефективна в редуциране на общото ниво на стрес и тревожност, основано на взаимното изключване на тревожност и състоянието на мускулната релаксация.

♦ Медитациите са високо приложими техники, изискващи минимален специализиран тренинг и приложими в широк медицински контекст. Намалява физиологичния стрес и стабилизира автономното (вегитативното) функциониране. Изисква способност за концентриране и практикуване.

♦ Flooding, implosion са директни конфронтации с фобийни обекти било в реалността или във фантазията и въображението.

♦ Техниката "спиране на мисълта" е подходяща главно в обсесивни компулсивни разстройства.

Познавателната терапия помага за премахване на деструктивните мисли, които разстройват психиката. Когато човекът е в депресия, то обикновено вижда себе си и всичси свои действия в негативна светлина и това предизвиква постоянно неудовлетворение. Познавателната терапия фокусира върху конкретния проблем, който нерядко има история в миналото, където е останал неразрешен вътрешен конфликт.

Познавателно - поведенческата терапия е комбинация от поведенческата и познавателната терапия. В този си вид тя разпознава и идентифицира нездравословните вярвания и поведения (чудачества), като сменя местата им с положителни и здравословни техники. Залага на идеята, че вие самият определяте приоритетите си в живота, своите мисли и схващания, а не хората около вас. Дори ако дадена ситуация е невъзможна за промяна, вие ще се научите да сменяте начина си на отношение към нея.

Диалектическата поведенческа терапия е близка до познавателно - поведенческата терапия. Поставя на първо място създаването на умения, които да подпомагат личността да се научи да толерира стреса и да заздрави приятелствата между страдащият и околните. Особено е удачна при личностните разстройства, където често има опити за самоубийства. От особено значение е и при хората с хранителни разстройства, какго и при онези, които са изложени на постоянно насилие. Диалектиката тук има за идея да обърне личността към философския смисъл на нещата. Личността осъзнава, каква е тя в същност, като в същото време прави вякои промени в мислите и подходите при вземане на решения.

Интерперсоналната терапия се фокусира върху начините, по които вие общувате с другите. Научава личността как да взаимодейства с роднини, близки и колеги. Този вид терапия начертава стратегиите, чрез които да се справите с проблемите си в приятелствата и комуникацията с околните.

Психодинамичната терапия е една от най-радпространените психотерапии. Тя е форма на дълбинна психология, основният фокус на която е разкриването на несъзнателното съдържание на психиката на клиента, за да облекчи психичното напрежение. Макар да има корените си в психоанализата, психодинамичната терапия претендира да е по-краткотрайна и по-малко интензивна от традиционната психоанализа. При нея терапевтът и пациентът стоят очи в очи. Сесиите са веднъж седмично и тя продължава обикновено година. Предлага набор от различни техники за обследване на миналото, сблъсък между мечтите и действията, предлага подкрепа и интерпретиране на мисли и чувства. Тези терапевтични действия помагат да се направи връзка между чувствата, мислите, симптомите, поведението и подсъзнателната мотивация.

Психоаналитичната практика е първа, която е наречена психотерапия. Тя окуражава вербализирането на всички мисли на пациента, включително свободни асоциации, фантазии и сънища, от които аналитика формулира природата на несъзнаваните конфликти, които предизвикват симптомите на пациента и характеровите проблеми.

Екзистенционалната терапия е базирана на екзистенционалното убеждение, че човешките същества са самотни в света. Тази самота води до чувства на безсмисленост, които могат да бъдат преодолени само чрез създаването на собствени ценности и смисъл, които се изграждат с помощта и с убежденията на самия пациент.

Хуманистичната терапия е възникнала като реакция на бихевиоризма и психоанализата и поради това е позната като третата сила в развитието на психологията. Тя е изцяло заета с човешкия контекст в развитието на индивида, с ударение на субективния смисъл и значение. Приема вътрешноприсъщ човешки капацитет за достатъчен за максимализиране на всеки индивидуален потенциал, поради което е известна още като "самоактуализация". Задачата на хуманистичната терапия е да създаде естествена среда, където тази тенденция може да разцъфти.

Краткотрайната терапия е термин за широк кръг от подходи в психотерапията. Различава се от други психотерапевтични методи в наблягането на фокусиране върху специфичен проблем и директна (пряка) интервенция. Значително е по-бърза в решенията, отколкото други проблемно - центрирани терапии. Почти не се занимава с това как е възникнал проблема, а как най-бързо да бъде решен.

Системната терапия обръща внимание на хората не на ниво индивид, какъвто е често фокуса на другите форми на терапия, а към хората в техните взаимоотношения. Занимава се с взаимодействията в групите, разработва техните модели и динамика. Занимава се включително и с фамилна терапия и с брачно консултиране.

Терапията чрез игри се използва при децата. Посредством различни играчки, като кукли и други подобни, децата се научават да изразяват по-лесно емоциите си. Към това се прибягва, ако те изпитват затруднения да направят това с думи.

Психообучителната терапия е подходяща за хора, които имат тежки хронични заболявания като шизофренията. Фокусира върху обучението на пациента, на семейството му, на приятелите и познатите, относно съществуващия проблем. На пациента се дава възможност да се запознае с особеностите и уменията, които притежава средата, в която живее и как да ги използва, за да се справи с проблемите, които има. Той се обучава да разпознава и онези симптоми, които дават индикация, че не е в ремисия (не е в час), а заболяването се изостря и да потърси адекватна помощ.

Първичните психотерапии са древните, примитивните, архаичните процедури, които по своето въздействие често пъти не отстъпват на модерните такива. Лицата занимаващи се с тях обикновено са без всякакво специално образование, но са придобили тези знания от други хора. В повечето случаи това са техни родители, прародители или роднини, които са обучавани от по-старите поколения. Те са самородни народни психотерапевти, които използват най-обикновени форми на внушение. Методът и техниката с леене на куршум е следната. Провежда се подробен разговор за причините предизвикали психосмущенията. Обикновено това са детските фобии свързани с уплахи и страхове предизвикани от нещо или от някой. Лечителят или лечителката уверява лицето с психосмущения, че неговите проблеми ще бъдат изчистени чрез леенето на куршум. За целта (обезателно в присъствие на пациента) се разтапя парченце олово, което се излива леко в предварително подготвен съд с някаква студена течност, обикновено вода. Самото изливане е донякъде терапевтично, тъй като е свързано с определени ефекти - лек шум, пара и поява на някаква причудлива форма на излятото олово. Следва убеждаване (внушение), че излятото олово досуж прилича на злото причинило уплахата и лицето трябва да усеща облекчение, което става все по-голямо и по-голямо. Обикновено на пациента се предлага да изпие една или няколко глътки от използваната течност, като подобна процедура се повтаря няколко пъти. Нещо подобно представлява и психотерапията с въглени, които в разкален вид се изсапват в някакъв съд с вода. Процедурата е пак емоционална и хипнотична, тъй като има разкалени въглени, има съскане и пара, има някакви форми от изгасени въглени, има и съответни ментални въздействия (внушения) с изпиване на минимално количество от използваната вода за изгонване на злото. Съществуват и различни баяния, които са елементарен вид хипноза. Произнасят се някакви непонятни за пациента текстове (мантри). Тези мантри могат да бъдат по съдържание пълни безсмислици, но пациентът трябва да повярва в тяхната целебност. Като правило лечителят упражнява успоредно с баене и елементарни вибрации и поклащания, които са също елементи на хипнотерапия. Има и още по-екзотични методи и техники, които може да измисли всеки занимаващ се с първични психотерапии. Във всички тези случаи, както и в съвременни психотерапии лечителят се явява самият пациент, а психотерапевтът е само негов помощник. Обаче, всичко това изисква усилия, умения и последователност. Редица изследвания подтвърждават, че няма значение, кои методи и техники се прилагат - най-модерни или примитивни, тъй като психовъздействието им е равностойно. За да стане малко по-смешно ще спомена изказване на важен китайски функционер Дън Сяо Пън, което в общи линии звучи така: "Няма значение дали котката е бяла или черна, най-важното е да лови мишки" Независимо от това лицензиране и сертифициране на психолечители трябва да има, тъй като в противен случай ще се появят безброй безотговорни мошеници.