2. Слава на Аллах; Повелителя на всички светове,
3. Милостивия и Милосърдния,
4. Владетеля на Съдния ден,
5. На Теб единствено се покланяме ние и Теб единствено призоваваме ние за помощ.
6. Води ни по правия път,
7. Пътят на онези, които Ти си благословил, не пътят на навлеклите върху себе си Твоето недоволство, и на заблудените.
3. Пост (саум) по време на рамазан
В продължение на един месец всеки мюсюлманин - по принцип още от пубертетна възраст, е някои изключения или по уважителни причини (при условие, че освободеният ще Пости по друго време), е задължен да пости, тоест да не приема храна и напитки от изгрев до залез слънце. Забранено му е също така да пуши, да вдъхва благовония, както и да се отдава на плътски удоволствия.
Предполага се,-че месецът рамазан е бил избран за период на въздържание, защото именно през този месец Пророкът е получил първите откровения (2:185). На 27 рамазан е Нощта на съдбата, в която е било спуснато Откровението (посланието) на Корана. През този месец се честват и други основни събития: на 17-и - битката при Бадр; на 20-й - превземането на Мека;
Като се подлага на лишения и се откъсва от постоянния кръговрат на обичайните си стремежи, човекът става по-възпрйемчив към Божието слово, еднакво за всички, както са еднакви за всички и строгите изисквания на поста.
След залез слънце запрещенията отпадат. Първата трапеза се слага още по залез,, а втората, с по-леки ястия - малко преди зазоряване.
Може би постът често се възприема по-скоро като тегоба, каквато той всъщност е, отколкото като „освобождение на духа", каквото е трябвало да бъде поначало. С това вероятно може да се обясни превръщането на нощите през рамазана в празници, съпътствани от разточителни пиршества (93) като един вид компенсация за напрежението и лишенията през деня.-Във всеки случай картината е впечатляваща и напусто биха се присмивали онези, които не могат да преценят отстрани нито предимствата, нито неудобствата, а още по-малко значението им за всеки отделен индивид. Непресторено възхищение, ако не и одобрение, буди обаче поведението на„ мюсюлманите (например работниците емигранти), които, далеч от родината, всред хора, неспазващи поста, се подчиняват на строгите предписания.
В края на рамазана се отбелязва вторият от двата големи ислямски празника - празникът на раздялата (Ид ал-филтр), Наричан още „малкият празник" (Ид ас-сарир). Не се работи няколко дни, през които по традиция се правят дарения за бедните и подаръци на децата.
Сподели с приятели: |