Раздел І необходимост от Избягване на войната

Изправен пред това плачевно състояние на човечеството, Съборът възнамерява преди всичко да припомни неизменната ценност на естественото право на хората и неговите общовалидни принципи. Самата съвест на човешкия род все по-твърдо оповестява тези принципи. Съзнателно противоречащите на тези действия принципи и предписаните от подобни действия заповеди следователно са престъпления и сляпото им подчинение не оневинява онези, които ги изпълняват. Сред тези действия следва да се изброят най-вече систематичните методи за унищожение на цял един народ, на нация или на етническо малцинство: отвратително престъпление, което следва да бъде осъдено изключително сурово. За сметка на това трябва да бъде подкрепена смелостта на онези, които не се страхуват открито да се противопоставят на заповядващите подобни действия.

Съществуват различни международни спогодби относно войната, подписани от многобройни страни с цел намаляване на нечовешките военни действия и техните последици: такива са спогодбите за участта на ранените войници и военнопленниците и различните договорености от този род. Всички тези спогодби трябва да бъдат спазвани, и дори всички, особено обществените власти и компетентните лица, трябва да се постараят да ги усъвършенстват, доколкото е възможно, така че да могат да спрат по по-подходящ и действен начин нечовешката война. Освен това би било съобразно с равноправието законите да разглеждат по човешки случаите на онези, които отказват да използват оръжие по съвест, като все пак приемат някаква друга форма на служба на човешката общност.

За съжаление войната не е изтръгната от човешкото състояние. И докато съществува опасност от война и не се появи компетентна, разполагаща с достатъчни сили международна власт, не може да се отрече правото на правителствата на законна самоотбрана, след като бъдат изчерпани всички възможности за мирно уреждане на конфликтите. Държавните глави и онези, които споделят отговорността за обществените дела, са длъжни следователно да спасят поверените им народи, като се отнасят с голямо чувство на отговорност към тези толкова важни неща. Ала едно е употребата на оръжие, за да се защитят справедливите права на народите, а съвсем друго желанието да се наложи собственото господство над други страни. Военната мощ не оправдава всяко използване на сила за политически или военни цели. И това че войната за нещастие вече е започнала не означава, че е допустимо всичко между страните в конфликта.

Що се отнася до онези, които служат на родината, като се посвещават на военна кариера, те също следва да гледат на себе си като на служители на сигурността и свободата на своите народи. И ако изпълняват дълга си правилно, те наистина допринасят за запазването на мира.
Тоталната война
80. Напредъкът на разработваните оръжия увеличи изключително много ужаса и жестокостта на войната. Ако се водят с такива средства, военните действия действително могат да причинят огромни безразборни разрушения, които далеч надхвърлят границите на законната самоотбрана. И дори, ако вече складираните в арсеналите на великите сили оръжия от този род бъдат напълно използвани, враждуващите страни взаимно биха се унищожили почти изцяло, а да не говорим за многобройните опустошения, които биха били нанесени на останалия свят и за гибелните последици от използването на тези оръжия.

Всичко това ни задължава да разглеждаме войната с една напълно нова нагласа⁶¹. Съвременните хора следва да знаят, че ще трябва да дадат точна сметка за военните си действия, защото ходът на бъдещите времена ще зависи в голяма степен от настоящите им разисквания.

След като разгледа всичко това и прие за свое изказаното от последните Върховни първосвещеници осъждане на тоталната война⁶², Свещеният събор заявява:

Всяко военно действие, прицелено в безразборното унищожение на цели градове или обширни области и техните жители, е престъпление против Бога и против самото човечество, което трябва да бъде осъдено решително и непоколебимо.

Своеобразният риск за съвременната война се състои в това, че тя предоставя така да се каже изгоден случай за онези, които притежават най-модерните оръжия създадени от науката, да осъществят подобни престъпления и поради някаква необратима верижна реакция може да тласне човешката воля към най-жестоките решения. Следователно, за да не се случва това никога повече в бъдеще, събраните тук епископи от целия свят, умоляват всички и особено управляващите и военните главнокомандващи непрекъснато да премерват своята огромна отговорност пред Бога и пред цялото човечество.
Надпреварата във въоръжаването
81. Вярно е, че създадените от науката оръжия не се натрупват единствено с намерението да се използват по време на война. И тъй като действително се счита, че способността за защита на всяка област зависи от възможността за светкавично нападение на врага, натрупването на оръжия, което се увеличава от година на година, служи по един, разбира се, необичаен начин за разубеждаване на евентуалните врагове. Мнозина считат това за най-надеждното средство за осигуряване на известен мир между народите.

Каквото и да мислят за този метод на разубеждаване, всички хора следва да се убедят, че надпреварата във въоръжаването, в която се впускат много страни, не е сигурният път за твърдото съхраняване на мира и че така нареченото равновесие, което произтича от него, не може да бъде считано за истински и траен мир. Подобна надпревара не само, че не премахва причините за война, но по-скоро застрашава постепенно да ги задълбочи. И докато се харчат баснословни богатства за произвеждане на все по-нови оръжия, става невъзможно да се облекчават в достатъчна степен големите нищети в съвременния свят. Вместо да бъдат излекувани истински и коренно, разногласията между народите в крайна сметка заразяват и други части на света. Изхождайки от реформирането на духовете, следва да се потърсят нови пътища, за да бъде приключен този скандал и истинският мир да бъде възстановен в освободения от потискащата го тревожност свят.

Затова е необходимо още веднъж да заявим: надпреварата във въоръжаването е една от най-сериозните рани на човечеството и нанася непоносими щети на бедните. Съществува опасението, че ако подобна надпревара продължи, тя ще предизвиква всеки ден масовите унищожения, чиито средства вече приготвя.

Осведомени за бедствията, които станаха възможни благодарение на човешкия род, нека се постараем да се възползваме от даденото ни свише примирие, за да осъзнаем по-добре отговорността си и да намерим пътищата за разрешаване на нашите разногласия по възможно най-достойния за човека начин. Божието провидение настойчиво изисква от нас да освободим самите себе си от древното робуване на войната. И ако откажем да направим подобно усилие, не знаем докъде ще ни отведе пагубният път, по който сме поели.

Междувременно не трябва да се подценяват вече направените опити или тези, които все още се правят, за да се отдалечи опасността от война. По-скоро трябва да се насърчава добрата воля на мнозина, които въпреки тежестта на твърде отговорните си задължения, водени от съзнанието за огромната си отговорност, полагат усилия за премахване на омразната им война, макар и да отчитат сложността на реалната ситуация. Така че е нужно непрестанно да се отправят молитви към Бога да им даде силата упорито да предприемат и смело да доведат докрай делото на върховна човешка любов, което мъжествено изгражда мира. Днес това дело естествено изисква те да отворят ума и сърцето си отвъд границите на собствената нация, да се откажат от всеки национален егоизъм и от всяка амбиция за превъзходство над други нации и вместо това да хранят дълбоко уважение към цялото човечество, което вече се е отправило с толкова затруднения към едно по-голямо единство.

Консултациите по проблемите на мира и разоръжаването, които вече се водят смело и неуморно, и международните спогодби, които се занимават с тези теми следва да бъдат разглеждани като първи крачки към решаването на толкова важни проблеми и следователно да бъдат поощрявани още по-настойчиво и енергично в бъдеще, с цел да се получат конкретни резултати. Хората обаче следва много да внимават да не се доверяват изключително на усилията на неколцина, без да ги е грижа за собствените им чувства. Защото държавните ръководители, които са отговорни за общото благо на собствената си страна и същевременно радетели на благото на цялото човечество, зависят най-вече от мненията и чувствата на множествата. И действително е безполезно те упорито да търсят постигането на мира, докато чувствата на враждебност, пренебрежение и недоверие, расовата омраза и упорстващите идеологии разделят хората като ги противопоставят едни на други. Оттук и изключителната и неотложна необходимост за обновено възпитаване на душите и нова насоченост на общественото мнение. Онези, които се посвещават на възпитателната дейност, особено на младежта, или допринасят за формирането на общественото мнение, следва да считат за свой сериозен дълг вдъхването на нови, пораждащи мира чувства у всички души. И всеки един от нас трябва да промени сърцето си и да отвори очите си за целия свят и за всички задачи, които хората могат да изпълнят заедно, за да отведат човешкия род към по-добра съдба.

Нека не се заблуждаваме с фалшиви надежди. Ако в бъдеще не бъдат сключени трайни и почтени договори за всеобщ мир, с отказ от всяка омраза или неприязън, макар и да е постигнало удивителни завоевания в научното поле, човечеството вече ще бъде сериозно застрашено и може би ще бъде отведено към онзи гибелен час, в който ще бъде невъзможно да се изпита друг мир освен мирът на ужасната смърт. Докато излага всичко тава, положената сред тревогите на настоящето Христова църква все пак не спира да храни най-твърдата надежда. Тя възнамерява постоянно да внушава на хората от нашето време посланието на апостола, независимо от това дали го приемат благосклонно или го отхвърлят като неуместно: “Ето сега благоприятно време” за преобразяване на сърцата, “ето сега ден на спасение”⁶⁴.

83. Изграждането на мира изисква преди всичко да се премахнат причините за разногласието между хората, които подхранват войните, като се започне от несправедливостите. Много от причините произлизат от прекалените икономически неравенства и от закъснението, с което им се предлага необходимото решение. Други се пораждат от властническия дух, от пренебрежението към хората и, ако стигнем до най-дълбоките причини, от човешката завист, недоверчивостта, гордостта и други егоистични страсти. И тъй като хората не могат да търпят толкова много неуредици, светът, дори и без война, е все пак непрекъснато изложен на междучовешките съперничества и насилия. Тези злини се срещат и във взаимоотношенията между самите народи. Следователно, за да бъдат победени и предотвратени те и за да се потисне развихрянето на насилието, е абсолютно необходимо международните институции да си сътрудничат по-добре и да съгласуват по-надеждно дейността си, така че неуморно да се насърчава създаването на способни да развиват мира организации.

За да постигнат тези цели, всяка една от институциите на международната общност трябва на свой ред да се погрижи за различните нужди на хората, както в полето на социалния живот, като хранене, здравеопазване, образование, труд, така и в при някои особени обстоятелства, които възникват тук или там, като необходимостта от подкрепа за общия напредък на развиващите се страни, откликването на бедственото положение на разпръснатите по всички части на света бежанци или подпомагането на преселници и техните семейства.

Както световните, така и регионалните вече съществуващи международни институции служиха много достойно на човешкия род. Те представляват първите усилия за полагане на международните основи на цялата човешка общност с цел решаването на най-важните въпроси на нашето време: повсеместното разпространяване на прогреса и избягването на войната във всичките ѝ форми. Във всички тези полета Църквата се радва на духа на истинско братство, което процъфтява сред християни и нехристияни, дух, който изостря усилието за интензифициране на опитите за облекчаване на нечовешката нищета.
Международното сътрудничество в икономическото поле
85. Съвременната солидарност на човешкия род налага също установяването на по-засилено международно сътрудничество в икономическото поле. Всъщност, дори почти всички народи да са постигнали политическа независимост, те все още далеч не са се освободили от прекомерните неравенства и от всяка форма на незаслужена зависимост и не всички от тях са избегнали опасността от сериозни вътрешни затруднения.

Развитието на една държава зависи от човешките и парични ресурси. Образованието и професионалната подготовка следва да подготвят гражданите от всяка страна да поемат различните задачи в икономическия и социалния живот. За целта се изисква помощта на чуждестранните експерти, а тези, които я предоставят, не трябва да се държат като господари, а като помощници и сътрудници. Без дълбоки промени в съвременните методи на международна търговия, развиващите се страни не ще могат да получат материални субсидии. Освен това, развитите страни трябва да им предоставят и други средства под формата на дарения, заеми и парични инвестиции: тези услуги следва да бъдат направени щедро, а не алчно, от една страна, а от друга, да бъдат приети напълно почтено.

За да бъде установен истински всеобщ икономически ред е нужен отказ от прекалените печалби, националните амбиции, жаждата за политическо господство, сметките от военен порядък и желанието за разпространяване и налагане на идеологии. Предлагат се различни икономически и социални системи: желателно е експертите да съумеят да намерят в тях обща основа за здравословен световен икономически живот. Това ще стане доста по-лесно, ако всеки се откаже от собствените си предразсъдъци и незабавно прояви благоразположението си към един искрен диалог.
Някои уместни правила
86. С оглед на това сътрудничество изглеждат уместни следните правила:

а) Развиващите се страни следва да се стремят към изричното и недвусмислено определяне като цел на своя прогрес на пълния човешки разцвет на гражданите. Следва да помнят, че този прогрес намира преди всичко своя източник и динамичност в труда и в умението на самите населения, още повече че трябва да се опре не само на външните помощи, а най-вече на пълното оценностяване на собствените средства, както и на собствения характер и традиция, които трябва да се развиват. В това отношение трябва да дават пример онези, които упражняват по-голямо влияние върху другите.

b) Отговорно задължение на развитите страни е да помагат на развиващите се страни да изпълняват споменатите по-горе задачи. Затова те следва охотно да пристъпват към вътрешните духовни и материални преразглеждания, които се изискват за установяване на това всеобщо сътрудничество.

Така че, при преговорите с по-слабите и бедни страни, те трябва добросъвестно да държат сметка за тяхното благо: всъщност за това, че доходите, които извличат от продажбата на своите продукти, са необходими за изхранването им.

c) Международната общност следва да съгласува и насърчава развитието, като все пак се грижи за максимално ползотворното и напълно равноправното разпределение на предназначените за това средства. Като съблюдава спомагателния принцип, тя следва да урежда и световните икономически отношения според повелите на справедливостта.

Трябва да бъдат основани институции, способни да поощряват и уреждат международната търговия, особено с по-слабо развитите страни, чието предназначение е компенсирането на произтичащите от прекомерно неравното разпределение на властта между различните страни недостатъци. Редом с техническата, културната и финансова помощ, подобна уредба трябва да предостави на разположение на народите, които се стремят към прогреса необходимите средства за получаване на задоволителен растеж на тяхната икономика.

d) В много случаи незабавно трябва да се пристъпи към преразглеждане на икономическите и социалните структури. Но трябва да се внимава с преждевременните технически решения, особено онези, които докато предоставят материални удобства на човека, се противопоставят на неговия духовен характер и разцвет. Защото “не само с хляб ще живее човек, а с всяко слово, което излиза от Божии уста” (Мат. 4:4). Всяка част от човешкото семейство носи в себе си и в най-добрите си традиции нещо от това духовно съкровище, което Бог повери на човечеството, дори мнозина да не знаят какъв е неговият източник.
Международното сътрудничество и демографският растеж
87. Международното сътрудничество е наложително най-вече когато се касае за народи, които сред другите многобройни затруднения понасят днес по съвсем особен начин произтичащите от бързия демографски растеж. Съществува неотложна необходимост с пълното и интензивно сътрудничество на всички, особено на по-богатите страни, да се проучи начина за снабдяване и предоставяне на цялата човешка общност на необходимите за изхранването и на подходящото образование на всеки. Доста народи биха могли значително да подобрят своите условия на живот, ако с помощта на подходящо образование преминат от старите земеделски методи към новите техники на производство, като ги приложат с необходимото благоразумие към собствената ситуация и същевременно установят по-добър социален ред и пристъпят към по-справедливо разпределение на поземлената собственост.

В границите на своята компетентност правителствата несъмнено имат права и задължения що се отнася до проблемите на населението в страните им: като например всичко свързано със социалното и семейното законодателство, преселването от селото в града или когато се касае за информация относно държавата или нуждите на страната. Днес духовете са доста възбудени от тези проблеми. Следователно трябва да има и надежда, че компетентните по всички тези проблеми католици, особено в университетите, усърдно ще продължат изучаването и инициативите и още повече ще ги развиват.

Тъй като мнозина твърдят, че демографският растеж по света или поне в някои страни трябва да бъде радикално спрян с всички средства и с всички мерки на обществената власт, Съборът приканва всички хора да се въздържат от противоречащи на моралния закон решения, независимо дали са препоръчвани и понякога дори налагани публично или частно. Защото по силата на неотменимото човешко право на брак и създаване на потомство, решението относно броя на родените деца зависи от правилната преценка на родителите и в никакъв случай не може да бъде оставено на преценката на обществената власт. Но тъй като преценката на родителите предполага добре подготвена съвест, е много важно всички да получат достъп до едно съответстващо на морала и истински човешко равнище на отговорност, което зачита Божия закон и отчита обстоятелствата и времето. Всичко това изисква почти навсякъде подобряването на условията на образованието и социалните условия и преди всичко религиозна или здрава морална подготовка. А после трябва старателно да се информира населението за напредъка на науката в търсенето на методи, които могат да помогнат на съпрузите при регулирането на раждаемостта, след като ценността на тези методи бъде добре установена, а съобразяването им с морала – сигурно.
Задачата на християните в международната взаимопомощ
88. Християните следва охотно и с цялото си сърце да сътрудничат на изграждането на международния ред и действително да уважават законната свобода и всеобщото приятелско братство. Още повече, че по-голямата част от света все още страда от толкова голяма нищета, че сякаш самият Христос изисква на висок глас в лицето на бедните милосърдие от своите ученици. Следователно трябва да бъде избегнат следния скандал: докато някои страни, чиито жители доста често в по-голямата си част се наричат християни, се радват на голямо изобилие от блага, други са лишени от необходимото и измъчвани от глада, болестите и всевъзможни нищети. Духът на бедността и на любовта е всъщност славата и свидетелството на Църквата на Христос.

Затова трябва да се възхваляват и насърчават онези християни, и особено младите, които спонтанно предлагат помощта си на други хора и на други народи. И дори на целия Божи народ, увлечен от словото и примера на епископите, е отредено да облекчава, съобразно собствените си сили, мизерията на тези времена, като дава според древния църковен обичай не само излишното, но и необходимото.

Без да бъде строго или еднообразно организирано, събирането и разпределението на помощите трябва да се осъществява в епархиен, национален и световен мащаб, а навсякъде, където изглежда уместно, действието на католиците следва да бъде съгласувано с другите братя християни. Духът на любовта всъщност ни най-малко не се противопоставя на предвидливото и добре уредена социална и милосърдна дейност и дори го изисква. И затова е необходимо онези, които искат да се посветят в служба на развиващите се страни, да получат съответна подготовка в специализирани институти.
Дейното присъствие на Църквата в международната общност
89. По силата на своята Божествена мисия Църквата проповядва Евангелието и раздава съкровищата на благодатта на всички хора. Така допринася за укрепване на мира във всяка част на света и полага познаването на Божия и природен закон като здрава основа на братската солидарност между хората и народите. Затова вдъхновена от единственото желание да служи на всички, Църквата трябва непременно да присъства в самата човешка общност, за да събужда и подтиква хората към взаимно съдействие както чрез официалните си представителства, така и чрез пълното и предано сътрудничество на всички християни.

За по-действеното постигане на тази цел осъзналите своята човешка и християнска отговорност верни би трябвало да работят, за да събудят в себе си волята за своевременно сътрудничество с международната общност. В това отношение следва да се положи особена грижа за подготовката на младите хора, като им се даде религиозно и гражданско образование.

И накрая, желателно е католиците да търсят дейно и положително сътрудничество както с отделените братя, които също като тях изповядват Евангелската любов, така и с всички хора, които дирят истинския мир. Така надлежно ще изпълнят своя дълг в лоното на международната общност.

Поради огромната нищета, която днес все още смазва по-голямата част от човешкия род, Съборът счита за доста уместно създаването на някаква вселенска църковна организация, за да подклажда католическата общност да развива навсякъде справедливостта и Христовата любов към бедните. Целта на подобна организация ще бъде насърчаването на католиците да поощряват развитието на нуждаещите се области и социалната справедливост между народите.