Раздел ІІ ръководни принципи на цялостния

Подобен, полаган независимо или в зависимост от други, труд действително изхожда непосредствено от личността, която в известен смисъл бележи природата с печата си и я подчинява на волята си. С труда си човек обикновено издържа себе си и членовете на семейството си, общува с другите и служи на своите братя – хората, може да упражнява истинска любов и да сътрудничи със собствената си дейност за изпълването на Божието творение. Нещо повече: знаем, че като принася собствения труд на Бога човек се свързва със самото изкупително дело на Исус Христос, Който придаде на труда възвишено достойнство, работейки със собствените Си ръце в Назарет. Оттук за всеки човек произтичат и дългът да се труди почтено, и правото на труд. В зависимост от конкретните обстоятелства обществото от своя страна е длъжно да помага на гражданите да си осигурят достатъчна заетост. Освен това трудът следва да бъде така възнаграден, че да гарантира достатъчно средства, позволяващи на отделния човек и семейството му достоен живот в материално, социално, културно и духовно отношение, в зависимост от вида дейност и производителността на всеки човек, както и от условията на предприятието и общото благо³⁹.

Тъй като икономическата дейност най-често се осъществява в производствени групи, които обединяват много хора, несправедливо и нечовешко е тя да бъде организирана и уредена в ущърб на който и да е трудещ се. Много често обаче се случва, също и в наши дни, трудещите се да бъдат в известен смисъл подчинени на собствената си дейност. Това изобщо не намира оправдание в така наречените икономически закони. Следователно целият процес на производителния труд следва да бъде приспособен към изискванията на личността и нейните форми на живот; най-вече на нейния домашен живот, особено по отношение на майките в семейството, като постоянно се отчитат пола и възрастта. На трудещите се следва да бъде осигурена и възможността да изразяват качествата и личността си в самото упражняване на труда. Едновременно с отдаването на тази трудова дейност с дължимата отговорност, време и енергия, всички трудещи се трябва да се ползват от достатъчно време за почивка и от свободно време, което да им позволява да поддържат семеен, културен, социален и религиозен живот. И дори да имат възможност да се отдадат на свободни дейности, развиващи енергиите и способностите, които те може би няма как да упражняват в професионалния си труд.
Участие в управлението на предприятието и в общата

организация на труда. Трудови конфликти
68. Икономическите предприятия са обединения на личности, тоест на свободни и самостоятелни хора, сътворени по Божи образ. Затова след като бъдат взети предвид задълженията на всички – на собствениците, на работодателите, на ръководителите, на трудещите се – и се запази необходимото за ръководене на предприятието единство, трябва се поощрява дейното участие на всички в управлението на предприятието във форми, които следва да се уточнят по съответния начин⁴⁰. И тъй като все пак все по-често решенията за общите икономически и социални условия, от които зависи бъдещето на трудещите се и на техните деца, вече се вземат не на равнището на предприятието, а на по-високото равнище на висшестоящите институции, те също трябва дейно да участват при вземането на подобни решения както пряко, така и чрез свободно избрани представители.

Към основните права на човешката личност следва да се причисли както правото на трудещите се свободно да основават собствените си сдружения, които наистина могат да ги представляват и да допринасят за правомерното организиране на икономическия живот, така и правото им да участват свободно в дейността на тези сдружения, без да са заплашени от репресии. Благодарение на подобно организирано участие, съчетано с разтящата икономическа и социална образованост, всички все повече ще осъзнават собствената си функция и отговорност. Така, в зависимост способностите и нагласите на всеки един от тях, те ще се почувстват дейна част от цялостното дело на икономическото и социалното развитие и от изграждането на всеобщото благо.

В случай на социално-икономически конфликти трябва да се положат всички усилия за постигане на мирното им разрешаване. Но при все че преди всичко трябва да се прибегне до искрен диалог между страните, възможно е стачката все пак да остане и при днешните обстоятелства необходимо, макар и крайно средство за защита на собствените права и за задоволяване на справедливите стремежи на трудещите се. Необходимо е обаче колкото може по-скоро да бъдат възстановени диалогът и преговорите за постигане на съгласие.
Земните блага и тяхното общочовешко предназначение
69. Бог отреди земята и всичко съдържащо се в нея да бъде използвано от всички хора и народи, така че създадените блага равноправно да потекат към всички според правилото за неотделимата от любовта справедливост⁴¹. Така че каквито и да са приспособените към законните институции на народите, според различни и променящи се обстоятелства, форми на собственост, винаги трябва да се държи сметка за всеобщото предназначение на благата. Затова използвайки тези блага, човек трябва да разглежда външните неща, които законно притежава, не само като собствени, но и като общи в смисъл, че могат да бъдат полезни не само на него, но и на другите⁴². Впрочем всички хора имат право на достатъчна част от благата за себе си и за собствените си семейства. Именно това смятаха за справедливо Църковните отци и учители, когато учеха, че хората са задължени да помагат на бедните и то не само с излишното⁴³. Намиращият се в крайна нужда има право да се снабди с необходимото от богатството на другите⁴⁴. Предвид доста големия брой гладуващи по света Свещеният събор незабавно призовава всички, както отделните хора, така и обществените власти – като помнят думите на Отците: “Нахрани умиращия от глад, защото ако не си му дал да яде, си го убил”⁴⁵ – реално да предоставят и полезно използват собствените блага – всеки според възможностите си – преди всичко като осигурят на отделните хора и на народите необходимите за издръжката и развитието им средства.

В икономически по-слабо развитите общества нерядко предназначените за всеобщо ползване блага се разпределят отчасти според общите обичаи и традиции, които осигуряват най-необходимите блага на всеки член. Нужно е все пак да се избягва разглеждането на някои обичаи като непоклатими, ако те вече не отговарят на новите изисквания на настоящето време. От друга страна, не трябва да се действа неблагоразумно срещу почтените обичаи, които продължават да бъдат доста полезни, под предлог че те трябва да бъдат надлежно приспособени към днешните обстоятелства. По подобен начин в икономически силно развитите страни една мрежа от социални институции за обществено осигуряване би могла да допринесе отчасти за разпределянето на предназначените за общо ползване блага. Освен това е важно да се продължи развитието на институциите в служба на семейството и социалните изисквания, особено на онези, които допринасят за културата и образованието. В организацията на всички тези институции следва да се внимава гражданите да не се подтикват към пасивно отношение към обществото или безотговорност към поетите задължения, или отказ от задължението.

Частната собственост или каквото и да е право на външни блага осигуряват на всеки необходимо пространство за неговата лична и семейна самостоятелност и трябва да бъдат разглеждани като продължение на човешката свобода. И накрая, насърчавайки упражняването на правата и задълженията, те съставляват едно от условията на гражданските свободи⁴⁶.

Днес съществуват разнообразни форми на подобно притежание или собственост, които от ден на ден все повече се разнообразяват. Въпреки обществените фондове и гарантираните от обществото права и услуги, всички форми на притежание и собственост си остават значителен източник на сигурност. Това важи не само за собствеността върху материалните блага, а се отнася и за нематериалните блага като професионалните способности.

Правото на частна собственост не се противопоставя на това на различните форми на държавна собственост. Предаването на благата, които са държавна собственост, обаче може да бъде извършено само от компетентните власти според изискванията и в границите на общото благо и срещу равностойно обезщетение. Освен това обществената власт следва да предотвратява злоупотребите с частна собственост против интересите на общото благо⁴⁷.

Поради самата си природа частната собственост има и социална функция, която се основава на закона за общото предназначение на благата⁴⁸. Ако се пренебрегне тази социална функция, собствеността може да стане повод за алчни страсти и сериозни безредици и да даде претекст на оспорващите самото право на собственост.

В много икономически по-слабо развити страни съществуват обширни и дори необятни поземлени имения, които не се обработват достатъчно или се държат в резерв с цел спекулации, без да се обработват. И докато от една страна, мнозинството от населението е лишено от обработваема земя или притежава твърде ограничена собственост, то от друга, увеличаването на земеделската продукция изглежда доста неотложно. Нерядко наетите от работодателите в тези имения работници, тоест онези, които обработват част от тези имения като наематели, получават недостойна за човек заплата или възнаграждение под друга форма, не разполагат с прилично жилище или се експлоатират от посредници. Лишени от всякаква сигурност, те живеят в състояние на лична зависимост, забранява им се почти изцяло възможността за действие по собствена инициатива и с лична отговорност, възпрепятствани са културното им израстване и участието им в социалния и политическия живот. Затова са наложителни реформи, прицелени според случая в повишаването на доходите, подобряването на условията на труд, увеличаването на сигурността на заетостта и благоприятните условия за лична инициатива, и дори реформи за преразпределение на недостатъчно обработваните имоти в полза на способни да ги оценностят хора. В последния случай трябва да бъдат осигурени необходимите за тази цел блага и средства, в частност помощи за образование и възможности за действена кооперативна организация. Всеки път когато общото благо изисква експроприация на собствеността, обезщетението трябва да бъде изчислено според равностойността, като се отчитат всички обстоятелства.

Който вярно следва Христос, търси преди всичко Божието царство, откъдето черпи една по-силна и по-чиста любов, за да помага на всички свои братя и за да осъществява справедливите дела с боговдъхновена любов⁴⁹.

По-живото съзнание за човешко достойнство поражда, в различни области на света, усилие за установяване на правно-политически ред, който по-добре да гарантира в обществения живот правата на личността, като правото на свободно събиране, на сдружаване, на изразяване на собствено мнение, на частно и публично изповядване на религията. Гарантирането на правата на личността действително е необходимо условие за дейното, както индивидуално, така и групово, участие на гражданите в живота и в управлението на обществените дела.

С културния, икономическия и социалния прогрес у мнозина се засилва желанието да поемат по-големи отговорности при организирането на живота на политическата общност. В съзнанието на мнозина се увеличава загрижеността за запазване правата на малцинствата в една страна, без да се забравя техният дълг към политическата общност. От ден на ден все повече расте и уважението към личностите, които имат различно мнение или изповядват различни религии и същевременно се установява по-широко сътрудничество, способно да гарантира на всички граждани, а не само на неколцина привилегировани, действителното възползване от личните права.

И обратно, осъждат се всички съществуващи в някои области форми на политически режими, които възпрепятстват гражданската или религиозната свобода, увеличават броя на жертвите на политическите страсти и престъпления и отклоняват упражняването на властта от общото благо в полза на някоя клика или на самите управляващи.

За установяване на един наистина човешки политически живот няма нищо по-добро от това да се развива вътрешното чувство за справедливост, любов и служба на общото благо и да се укрепват основните убежденията за истинската природа на политическата общност и за целта, за законното упражняване и за границите на компетентност на обществените власти.
Природа и цел на политическата общност
74. Хората, семействата и различните групи, които образуват гражданската общност, съзнават безсилието си сами да изградят един напълно човешки живот и изпитват необходимост от една по-широка общност, в която всички всекидневно да допринасят със собствените си способности⁵⁰ за все по-доброто постигане на общото благо. И затова създават политическа общност според различните видове институции. Политическата общност съществува именно с оглед на това общо благо, в което намира пълното си оправдание и значение и от което води началото си собствената ѝ юридическа уредба. Общото благо включва съвкупността от онези условия на социален живот, които позволяват на хората, семействата и сдруженията да постигнат по-пълно и по-леко собственото си съвършенство⁵¹.

Ала в политическата общност се събират многобройни и различни хора, които законно могат да се насочат към разни решения. За да не се допусне разпадането на политическата общност поради това, че всеки тегли към собственото си мнение, е необходима власт, способна да направлява енергията на всички граждани към общото благо, но не механично или деспотично, а като действа преди всичко като уповаваща се на свободата и съзнанието за дълга и на поетото задължение морална сила.

Очевидно е следователно, че политическата общност и обществената власт са основани в човешката природа и затова принадлежат към предопределения от Бога ред, дори определянето на политическите режими и излъчването на техните управници да са предоставени на свободната воля на гражданите⁵².

От това следва, че упражняването на обществената власт както от страна на общността като такава, така и от страна на представителните органи на държавата, винаги трябва да се развива в обсега на моралния ред за постигане на общото благо, разглеждано в динамична форма според нормите на юридически ред, който вече е определен или предстои да бъде определен. Тогава гражданите са длъжни да се подчиняват по съвест⁵³. Откъдето ясно произтичат отговорността, достойнството и значението на управляващите.

Когато обществената власт, превишавайки права си, потиска гражданите, те не трябва да се отказват от обективно изискваните от общото благо неща. При това следва да им бъде позволено да защитават собствените си права и правата на съгражданите си от злоупотребите с властта, като зачитат очертаните от природния и от Евангелския закон граници.

Конкретните начини на организация на собствената структура и доброто равновесие на обществените власти от страна на самата политическа общност могат да се променят според различния характер на народите и хода на историята. Но те винаги трябва да бъдат прицелени в изграждането на един възпитан, миролюбив и добронамерен към всички човек в полза на цялото човешко семейство.

За да може отговорното сътрудничество на гражданите, съчетано със съзнанието за дълг, да получи добри резултати във всекидневния политически живот, се изисква положителна юридическа уредба, която удачно да организира разпределение на функциите и органите на властта, и заедно с това действена и независима защита на правата. Правата на личностите, семействата и групите и тяхното упражняване следва да бъдат признати, уважавани и развивани⁵⁵ не по-малко от задълженията, които всеки гражданин трябва да спазва. Сред последните би било полезно да се припомни задължението за изискваните от общото благо материални и лични услуги за обществените дела. Управляващите следва да се стараят да не възпрепятстват семейните, социални или културни групи, посредническите организации или институции и да не ги лишават от тяхното законно и ефикасно действие, а напротив, охотно да ги благоприятстват в рамките на реда. Гражданите, поотделно или групово, следва да се стараят да не дават прекалени правомощия на обществената власт и да не изискват неуместно прекомерни облаги от нея, с риск да намалят отговорността на личностите, семействата и социалните групи.

В наше време сложността на проблемите задължава властите по-често да се намесват в социалните, икономическите и културните дела, за да определят по-благоприятните условия, които да позволят на гражданите и на групите по-действено да продължат свободното осъществяване на пълното човешкото благо. Отношението между социализацията⁵⁶ и самостоятелността и прогреса на личността може да бъде схващано по различен начин в различните области на света въз основа на развитието на народите. Но там където упражняването на правата временно е ограничено заради общото благо, свободата следва да бъде възстановена веднага щом се променят обстоятелствата. Във всеки случай е нечовешко обществената власт да приема тоталитарни форми или форми на диктатура, които накърняват правата на личността или на социалните групи.

Гражданите следва великодушно и предано да поддържат любовта към родината, но без да стесняват духа, тоест по такъв начин, че същевременно винаги да отчитат и да желаят благото на цялото човешко семейство, което обединява с всички възможни връзки раси, народи и страни.

Всички граждани трябва да осъзнаят собственото си особено призвание в политическата общност: те следва да служат за пример като развиват у самите себе си чувството на отговорност и посвещаването на общото благо, така че да покажат на дело как могат да се съчетаят властта и свободата, личната инициатива и солидарността на цялото социално тяло, предимствата на единството и плодотворните различия. Те трябва да приемат законното многообразие и различие на временните дела и да уважават гражданите, които честно отстояват собственото мнение дори в групата. Що се отнася до политическите партии, те са длъжни да развиват всичко, което общото благо изисква според тях, но никога не трябва да поставят собствения интерес над общото благо.

Нужни са усърдни грижи за така необходимо днес гражданско и политическо възпитание, както на целия народ, така и най-вече на младите хора, за да могат всички граждани да бъдат в състояние да играят ролята си в живота на политическата общност. Онези, които са способни или могат да станат способни за упражняване на толкова трудното и същевременно толкова благородно политическо изкуство⁵⁷, следва да се подготвят и погрижат за упражняването му без личен интерес и материални облаги. Те следва да се борят безкористно и мъдро срещу несправедливостта и потисничеството, властническия произвол и нетърпимостта на един-единствен човек или на една-единствена политическа партия и да се посветят на всеобщата служба с искреност и правота, и дори с изискваните от политическия живот любов и сила.

Църквата, която поради отговорността и компетентността си не се смесва по никакъв начин с политическата общност и не е свързана с никаква политическа система, е едновременно знак и пазителка на трансцедентния характер на човешката личност.

Политическата общност и Църквата са независими една от друга и самостоятелни в собственото си поле. И двете, макар и по различен начин, служат на личното и социално призвание на едни и същи личности. Те ще упражняват тази служба за всеобща полза толкова по-действено, колкото по-добре поддържат едно здравословно сътрудничество помежду си, отчитайки обстоятелствата за време и място. Човекът не се ограничава единствено до времевия хоризонт, а живеейки в човешката история, изцяло съхранява вечното си призвание. А основаната в любовта на Изкупителя Църква допринася за разширяването на обсега на действие на справедливостта и любовта у всеки народ и между всички народи. Като проповядва евангелската истина и озарява всички отрасли на човешката дейност със своето учение и със свидетелството на християните, Църквата същевременно почита и поощрява политическата свобода и отговорността на гражданите.

Тъй като са приканени да благовестят на хората Христос, Спасителя на света, апостолите и техните последователи със собствените си сътрудници се уповават в упражняването на апостолството си на Божието всемогъщество, което много често проявява силата на Евангелието в слабостта на свидетелите. Всички онези, които се посвещават на служението на Божието Слово, следва да използват присъщите на Евангелието пътища и средства, които се различават в много отношения от средствата на земния град.

Разбира се, земните неща са тясно свързани с нещата, които надхвърлят този свят в човешкото състояние, и самата Църква си служи със светските неща доколкото това се изисква от собствената ѝ мисия. И все пак тя не влага своята надежда в предоставени от гражданските власти привилегии. И дори би се отказала от упражняването на някои законно придобити права, ако установи, че използването им може да породи съмнение в искреността на нейното свидетелство или ако нови обстоятелства изискват други разпоредби. Но тя има право винаги и навсякъде истински свободно да проповядва вярата и да преподава учението си за обществото, да упражнява безпрепятствено мисията си сред хората и морално да съди дори нещата, които се отнасят до политическия ред, когато това се изисква от основните права на личността и от спасението на душите. И тя ще постигне това като използва всички и само онези средства, които са съобразени с Евангелието и с благото на всички, според различните времена и ситуации.

С верността към Евангелието, при изпълнението на своята мисия в света Църквата, чието задължение е да насърчава и издига⁵⁸ всичко истинно, добро и красиво, което се намира в човешкото общество, укрепва мира сред хората за Божия слава⁵⁹.

Ето защо, като онагледява истинското и благородно схващане за мира, Съборът осъжда нечовечността на войната и възнамерява да отправи пламенен зов към християните да си сътрудничат с всички хора с помощта на Христос, автор на мира, за установяване на един основан на справедливостта и любовта мир и за подготвяне на необходимите средства за неговото постигане.

И все пак това не е достатъчно. Подобен мир не може да бъде постигнат на земята, ако не се закриля благото на личността и хората не могат да обменят доверчиво и свободно своите душевни богатства и дарования. Твърдата воля да се уважават другите хора и народи, тяхното достойнство и усърдната практика на човешкото братство са абсолютно необходими за изграждането на мира. Така че мирът е плод и на любовта, която отива отвъд осигуреното от простата справедливост.

Земният мир, който се ражда от любовта към ближния е образ и следствие на Христовия мир, който изхожда от Бог Отец. Въплътеният Син, Княз на мира, действително помири всички хора с Бога чрез Своя Кръст и, възстановявайки всеобщото единство в един народ и в едно тяло, уби омразата в плътта Си⁶⁰ и в славата на Своето възкресение разпространи Духа на любовта в сърцата на хората.

Затова всички християни настойчиво са призовани да растат “с истинска любов” (Еф. 4:15) и да се обединяват с хората, които искрено обичат мира, за да умоляват за него и да го установяват.

Движени от същия Дух, не можем да не възхваляваме онези, които като се отказват от насилието при отстояването на своите права, прибягват до достъпни дори и за най-бедните защитни средства, за да ги осъществят, без да навредят на правата и задълженията на другите или на общността.

Като грешници, хората са и винаги ще бъдат застрашавани от войната чак до Христовото пришествие, но доколкото, обединени от любовта, успяват да победят греха, те побеждават и насилието, за да се осъществи Божественото слово: Те “ще прековат мечовете си на орала, и копията си – на сърпове: народ срещу народ не ще дигне меч и няма вече, да се учат на война” (Ис. 2:4)