Втора глава

Чрез този етап се установи състоянието на проблема в началото на учебната година. Първо си поставихме задачата да установим какви са нивото и уменията на децата за възприемане на приказка. Получените резултати използвахме за отправна точка при провеждането на конкретната опитна работа, за изясняване провокативната роля на приказката за стимулиране на мисловната и речева активност у детето.

Ръководихме се от възрастовите и индивидуални особености на изследваните деца. Диагностицирането проведохме в естествената среда на детската градина, индивидуално с всяко дете и в група. При организирането му се постарахме да осигурим достатъчно условия за работа, спокойна обстановка, различни кътове, материали и пособия.

За да установим степента и характера на интереса към приказката, проведохме анкета с децата и техните родители. От получените отговори, на анкетата с родителите установихме, че 12 от родителите на децата обичат приказки, защото се връщат към детството си, защото носят душевно спокойствие, защото имат винаги хубав край и добрите герои са винаги добри, а лошите винаги лоши и няма „подвеждащи” герои.

С едносричен отговор „да” са отговорили 5 от родителите, 3-ма не са дали отговор на въпроса „Вие обичате ли приказки? Защо?”. На въпроса „Вашето дете проявява ли интерес към приказките?” всички са отговорили положително. От анкетираните, 18 родители споделят, че детето им ще се зарадва на книжка с приказка за подарък, вместо играчка, а двама не са сигурни. Възрастните четат приказки на децата, когато имат свободно време за това – 80 % (16 родители), а 20 % (4-ма родители) веднага, когато детето пожелае. На въпроса „Кое е определящо в избора на приказка?” при 11 от родителите определящи са красивите илюстрации, при 8 е собствения избор, а 1 няма отговор. Приказките при 90 % от децата се предлагат чрез аудио- визуални средства, останалите 10 % четат на децата си и никой у дома не разказва приказка. На въпроса „Обича ли детето Ви да разказва приказни истории и кога става това?”, всички родители отговарят положително като 55 % (11 родители ) изчакват детето само да пожелае да разкаже приказка, а останалите когато те проявят интерес.

Известната субективност при отговорите на родителите, предполага получените резултати да не са напълно реални, но като цяло показват заинтересованост към повдигнатите от нас въпроси.

За да постигнем по-голяма обективност на резултатите от това излседване и за да добием представа за ролята на приказката в живота на детето, и има ли то афинитет към нея, проведохме идивидуална анкета с децата от групата. Така установихме, че всички деца обичат приказки (100 %). На въпроса „Защо?” 6 деца отговарят „защото са интересни”, 10 деца „защото са хубави и има много герои”, а останалите 4 деца не дават отговор. Всички деца имат любими приказки и любими герои. Осем от тях посочиха заглавия на приказка с герой от нея, 7 деца посочиха само герой от приказка и не се сетиха за заглавие, 3 посочиха само заглавие на приказка и 2 не дадоха отговор. Повечето от децата обичат приказките за животни и вълшебните приказки, а 3 деца са посочили като предпочитание битовата приказка. Любимият им начин за възприемане на приказка е чрез аудио-визуални средства и четене на книжка. На въпроса „Oбичаш ли да разказваш приказки и на кого?” 12 деца (60%) са отговорили положително, като от тях 10 разказват на децата в детската градина, а 2 разказват на мама. Осем деца не обичат да разказват и не дават обяснение за това. На въпроса „Как би ни представил любимата си приказка или любимия си герой от нея?” същите 12 деца искат да разказват, 4 да рисуват, 2 искат да разказват и да рисуват и 2 не отговарят. За да представят приказката като „истински” артисти желания имат всички деца.

Чрез тези две анкети констатирахме, че всички деца обичат приказки, възприемат повече истории за животни и вълшебства отколкото битови приказки.

Освен анкетния метод използвахме и метода на наблюдението. Това ставаше в различни режимни моменти , като наблюдавахме кога и как детето най-пълноценно възприема приказна творба. За 80 % от децата това е момента на организираната педагогическа ситуация, а за останалите в следобедния режимен момент. Всички деца искаха да слушат приказка преди сън.

За да стане пълноценно възприемането на различните видове приказки, ние се ръководихме и от основните изисквания за възприемане на художествено произведение (приказка), формулирани от Ф.Даскалова (Приложение № 3 ).

• 
  Влияние на приказката като словесен обект върху речта на детето.
  

Използвахме играта „Приказки любими”.