Втора. Правно устройство и организационна структура на фондовите борси Правна регламентация на фондовите борси
Изтегляне 225.59 Kb.
|
Свързани:
Moi Finansovi resheniq, Yoga I Aurveda, МАГИСТЪРСКА ТЕЗА ВЕРОНИКА ДИМИТРОВА, Магистърска теза - Диана Леви
- Навигация на страницата:
- I. В зависимост от вида на лицата
- II. В зависимост от достъпа на външни лица на пода на борсата
| 3. Членове на фондовите борси
Правно-икономическата рамка и организационно-управленската структура на фондовите борси по света предопределят и начина на членство на тях. В своята многовековна история борсата възниква и продължава да бъде членска организация. Електронизацията, комерсиализацията, глобализацията водят до промяна в обхвата, търговията и регулирането на борсовата дейност, но не оказват съществено влияние върху членството на борсите. По принцип да бъдеш член на дадена борса означава да: притежаваш място на борсата; имаш право да сключваш сделки на борсовия подиум; получаваш специализирана информация и др. Индивидуалните и институционални инвеститори, които не са членове на дадена борса, могат да търгуват на нея само чрез посредничеството на институция-член. В света членството на борсата е организирано по различни начини. На основата на избрани критерии може да се обобщи, че: I. В зависимост от вида на лицата се различават: борсови членове само физически лица; борсови членове юридически лица; смесен тип борсови членове - и физически и юридически лица. На Нюйоркската фондова борса борсовите членове са преимуществено физически лица, на Токийската фондова борса - юридически лица, а повечето борси от европейски тип са смесени. В България членството е преимуществено от юридически лица, независимо от факта, че в акционерната структура на борсата все още има малък брой физически лица. II. В зависимост от достъпа на външни лица на пода на борсата борсовото членство е: открито членство; закрито членство. При възникването на фондовите борси в зората на тяхното съществуване достъпът на борсата е бил свободен. Така напр. на Лондонската фондова борса всеки желаещ е можел да вземе участие в търговете, заплащайки по 6 пенса на ден. След този кратък начален етап фондовите борси са станали закрити, т.е. на техния под са могли да се сключват сделки само техни членове. Следователно принципно положение е, че на закритите борси достъпът на външни лица или т.нар. неборсово общество е забранен. Това правило стриктно се спазва, но с течение на времето любопитството и желанието на хората да видят и научат повече за този финансов пазар довежда до обособяването в някои борси (където сградите позволяват) на галерии за посетители или организирането на кратки туристически визити в сградата на борсата. Така напр. до началото на XXI век Парижката фондова борса предоставяше такава възможност на туристите, които се запознаваха с историята, основните функции и начина на функциониране на борсата и от втория етаж на сградата през бронирани стъкла можеха да надзърнат и видят пода на борсата и "играта" на нея, естествено без да оказват влияние на действията на посредниците. Днес на голяма част от фондовите борси цари тишина и не се осъществява видима търговия, защото дори сделките с деривати се осъществяват електронно. "Пале Брониар", красивата сграда на борсата в Париж, е затворена за посетители. Конкуренцията между фондовите борси, а също между тях и алтернативните търговски системи води до промяна в разбирането за закрито борсово членство. Забелязва се преход от затворената структура, в която всички основни въпроси се решават от членовете на борсата - участници в борсовите търгове, към структура с ясно разделение на правото на собственост и правото на участие в търговете. Особено на борсите, организирани като "печеливши" организации, акционерите-членове на борсата придобиват дял от борсата и разчитат на печалба и дивидент, а правото на участие в търговете предоставят на техни представители, физически лица, които работят за тях. Интересен е фактът, че голяма част от фондовите борси, които са членове на Международната федерация на борсите, принадлежи на своите членове, т.е. борсите остават членски организации независимо от засиления процес на комерсиализация. В зависимост от броя на членските места се различава: членство с конкретен брой членове; членство с променлив брой членове. От десетилетия броят на членовете на Нюйоркската фондова борса е точно 1366. При членството с конкретен брой членове място може да се придобие, само ако някой друг го продаде. При втория тип членство - с променлив брой членове, борсата постоянно емитира нови акции и това дава право на нови акционери да стават нейни членове. В зависимост от вида на юридическите членове борсата има: членство с предпочитание на търговски банки; членство с предпочитание на посреднически къщи; смесено членство, даващо право и банките и посредническите къщи да бъдат членове на фондовата борса. Известно е, че първият вид членство е характерен за европейския тип борси, особено за тези в Германия, Швейцария и др. Вторият тип е разпространен в САЩ, а смесеният, към който спада и членството в България, е предпочитан вече в повечето европейски страни. В зависимост от участието на чуждестранни лица в състава на борсата се различава: членство, осъществено само от родни физически и или юридически лица; членство, допускащо участие на чуждестранни лица. Повечето борси по света имат членство от втория тип. Такова е то и в България. Изтегляне 225.59 Kb. Сподели с приятели:
|