Втора. Правно устройство и организационна структура на фондовите борси Правна регламентация на фондовите борси

В зависимост от пълнотата на правата на членовете на борсата, последните биват

Изтегляне 225.59 Kb. страница 4/4 Дата 15.02.2024 Размер 225.59 Kb. #120312 Тип Глава

Навигация на страницата:

• В зависимост от начина на заплащане на членството има
• 4. Инвестиционни и борсови посредници

В зависимост от пълнотата на правата на членовете на борсата, последните биват: членство на борсата с пълен статут; асоциирано членство; членове-кореспонденти. В отделните законодателства този тип членство се регламентира по специфичен начин, но обикновено пълното членство означава, че членовете на борсата имат право да търгуват с всички финансови инструменти на всички пазарни сегменти. Асоциираното членство носи някои ограничения, а с членове-кореспонденти се работи на чужди борси. В зависимост от начина на заплащане на членството има: членство, заплащано под формата на едногодишна членска такса; членство, заплащано на основата на закупен брой акции от борсата плюс допълнителни такси. Първият вид членство е характерен за Нюйоркската фондова борса, където в зависимост от търсенето и предлагането, ролята на борсата в международната търговия и нейната печалбоносност, цената на едно място варира и в последните години се движи от 35 хил. долара до 1 150 хил. долара. Много често се ползва вторият тип членство, който е характерен и за БФБ - София АД. В този аспект се различават още два вида борси. Едните позволяват на своите членове да придобиват повече от едно място на борсовия под, а другите не дават подобно право. Крупните фирми-членове на борсата имат в залата цели екипи от посредници. В този случай числото на посредниците не съвпада с числото на местата. В България на фондовата борса един член може да има повече от един посредник. 4. Инвестиционни и борсови посредници Посредничеството е задължително условие в борсовата търговия. То съществува, за да улесни т.нар. игра на борсата, която по същество представлява инвестиране в ценни книжа. Покупко-продажба на финансови ефекти може да осъществи както институционалният така и индивидуалният инвеститор, но задължително с помощта на посредник. В отделните страни видът на посредничеството и начинът на неговото проявление зависят от редица фактори и обстоятелства, по- важни от които са: моделът на пазара на ценни книжа; правният режим в областта на ценните книжа и търговията с тях; организацията на пазарите на ценни книжа и др. В света са известни два основни модела на пазари на ценни книжа - англо-американският и германският или европейският модел. В своето многогодишно развитие пазарите в развитите страни са оформяли своя модел на търговия под влиянието на редица обективни и субективни фактори, преодолявали са големи кризи и са продължавали в изграждането на такава система, която най-добре да обслужва техните икономически интереси. Основните различия в тези два модела са продиктувани от специфичните условия, при които функционират двете пазарни стопанства, начина на изграждане и функциониране на пазарната икономика, стила на корпоративно управление, а това неминуемо дава отражение и върху типа на посредничеството с ценни книжа в съответните страни. Отликите са осезателни, но с епохата на унификация на борсовите дейности и глобализация на пазарите те постепенно изчезват, за да се появи един нов модел на пазари на ценни книжа - смесен или конвергентен. Англо-американският модел на пазари на ценни книжа е наричан още борсов модел. Той се базира на изградения Shareholder capitalism, при който пазарът на дялови инструменти има превес над пазара на дългови ценни книжа. Моделът на корпоративно управление е такъв, че в акционерната собственост преобладават частните корпорации, чиито капитал е раздробен сред много собственици. На тази основа държавата няма място в борсовата структура, а посредничеството е поверено изключително на посреднически къщи, т.е. банките не са предпочитан посредник, а напротив - интересът е отправен към небанковите институции. Германският модел на пазари на ценни книжа се нарича още банков модел. При него доминира т.нар. Stakeholder capitalism, където ролята на държавата е осезателна, а дълговият пазар е с предимство пред дяловия пазар на ценни книжа. Моделът на корпоративно управление е такъв, че в корпорацията се включват, освен акционерите, също финансови структури (банки), държавата, дори профсъюзите. Посредничеството се осъществява от банковите институции, дори в някои страни на посредническите къщи е забранено да участват на пазара на ценни книжа. Интернационализацията на стопанския живот в страните с развита пазарна икономика води до сближаване на двата модела. Трудно е в съвременните реалности да се открие "чист" борсов или банков модел, тъй като пазарите на ценни книжа са подложени на бърз процес на конвергенция. Ето защо с основание може да се твърди, че все повече в света се утвърждава единен, смесен модел. Посредничеството при него се осъществява както от банковите (търговски или инвестиционни банки), така и от нефинансовите посреднически институции (инвестиционни компании, финансово-брокерски къщи и др.). Един от важните въпроси на борсовото посредничество е свързан с ролята на банките на пазара на ценни книжа и по-конкретно мястото им в системата на инвестиционните посредници. Като цяло в света се забелязва тенденция на увеличаване процесите на сливания, поглъщания и засилване мощта на финансовите учреждения. Универсалните банки все повече се превръщат във финансови конгломерати, като освен с традиционните банкови услуги усилено започват да се занимават с предоставяне на услуги, присъщи на застрахователните компании, пенсионните фондове и дружествата за колективно управление на ценни книжа. Мястото на банките в страните, използващи двата модела на пазари на ценни книжа, е различна. Известно е, че в САЩ до началото на XXI век има ясно разделение на инвестиционните от търговските банки и със закона на Глас-Стигал от 1933г. на търговските банки се забранява да осъществяват брокерски, дилърски и андъррейтингови операции с ценни книжа. Следва да се отбележи, че поради липсата на типични инвестиционни банки в източноевропейските страни, тяхната дейност често се смесва с тази на т.нар. банки за развитие (development bank). Тези банки се занимават с инвестиционно кредитиране, акумулиране и пласиране на ресурси с дълъг срок, докато типичната дейност на инвестиционните банки по-скоро се заключава в осъществяване на брокер-дилърски операции на първичния и вторичния пазар на ценни книжа и затова те имат вид на инвестиционни компании или брокерско-дилърски фирми. В специализираната литература се водят дискусии относно положителните и отрицателни страни на разделянето на инвестиционното и търговското банкерство, които прерастват в спорове около ролята на универсалните банки при изграждането на модела на пазарите на ценни книжа. Практиката показва, че банките имат потенциал и още в началото на 80-те години в САЩ търговските банки проявяват интерес към пазара на ценни книжа. Официално през 2000 г. със закона на Грем Лич Блайли се разрушава "стената" между двата типа банкиране и се възражда идеята за универсалния тип банки. Търговските банки се връщат на пазара на корпоративни ценни книжа и вече им се разрешава пряко или чрез дъщерни компании да осъществяват брокерски и дилърски операции и инвестиционно консултиране. Сливанията и поглъщанията, които се осъществяват динамично и в областта на посредническите институции в САЩ, показват колко архаичен е станал законът на Глас-Стигал и колко безсмислено е поставянето на "китайска" стена между инвестиционното и търговското банкиране. Бъдещето е на съвместното пряко участие на банките и брокерските фирми в модела на пазара на ценни книжа. В Европа също протичат "революционни" изменения в институционалното устройство на пазарите на ценни книжа. В Германия посредничеството, осъществявано от универсалните търговски банки, намира ново проявление. Банките създават финансови холдинги, прехвърляйки част от дейността си с ценни книжа в дъщерни компании, намиращи се в други финансови центрове в света, напр. в Лондон, Токио и др. Пазарът все повече се обогатява с присъствието на небанкови брокерски компании, които изпълняват по-рисковите сделки и реагират бързо на иновациите във финансовия сектор. Увеличава се делът на пазара на акции и деривати, както и международният сегмент на борсата. Всичко това красноречиво говори, че в банковия модел на пазара на ценни книжа в Германия има пробив и посредничеството там не се възприема във вида от преди няколко десетилетия. И тук смесеният модел навлиза с пълна сила и способства за мондиализацията на търговията с ценни книжа. Подобно е положението и в други страни. Например във Франция още през 1984 г. се възстановява универсалното банково дело, след като през 1945 г. инвестиционните и търговските банки са били отделени. На 1.01.1996 г. влиза в сила Европейската директива върху инвестиционните услуги (Directive europeenne sur les services d'investissements - DSI), съгласно която всички страни членки на европейския съюз са длъжни да приведат в съответствие своите системи за устройство и регулиране на финансовите пазари. На тази основа във Франция посредниците стават два основни типа- кредитните учреждения и инвестиционните компании. В Япония през 1993 г. търговските банки получават законодателно разрешение за създаване на дъщерни компании - професионални участници на пазара на ценни книжа, а от 1996 г. се допуска по-широко участие на банките в операциите с финансови инструменти. Предпочитанията към смесения модел и посредничеството без ограничения се вижда добре от изследване, направено от Международната федерация на фондовите борси, където са обхванати 55 развиващи се пазари и посредничеството е разделено на три групи. Резултатите са следните: 50-53% от всички пазари са смесени, на които посредничеството на банките достига до 75%; 20-22% от пазарите са брокерските, на които голяма част заемат дъщерните компании на чуждестранни банки; 27-30% от пазарите са брокерски, на които превес имат местните брокерски компании. В България борсовото посредничество е регламентирано и страната се развива по смесения модел, като равностойно положение могат да заемат както банковите, така и небанковите институции. Всички юридически лица, имащи право да посредничат на първичния и вторичния пазар, носят името лицензирани инвестиционни посредници. Банките получават това право по Закона за банките от своята "върховна" инстанция - БНБ още при получаването на лиценза за упражняване на банкова дейност, а небанковите институции, които дефак- то са брокерско-дилърски компании, получават специален лиценз от Комисията по финансов надзор след процедура на кандидатстване. Спецификата в борсовото посредничество по света се дължи и на правния режим в областта на ценните книжа и търговията с тях. Както стана видно от моделите на пазарите в света, инвестиционното и борсово законодателство търпи промени, особено след приемането на директиви за унификация на борсовата дейност и след бързоразвиващите се процеси на глобализация на борсите. Категоричните забрани в САЩ, Германия и други страни са останали в миналото, а на дневен ред сега е правното регулиране на интернет търговията, съвместяването на новите форми на вторична търговия в системата на международните борсови обединения, спазването на борсовите принципи, регулирането на манипулативните сделки и др. Организацията на борсовите, извънборсовите пазари и алтернативните търговски системи несъмнено дава отражение върху вида на борсовото посредничество в света. На борсовите пазари, където търговията все още е останала да се осъществява с извикване на глас, сделките се осъществяват задължително чрез двойно посредничество. Първо инвеститорите отправят поръчките си до обикновените брокери, намиращи се в брокерските къщи или банките, а те от своя страна ги препращат за официално търгуване на пода на борсата от брокерите на пода или т.нар. брокери на брокерите. Всъщност в отделните страни физическите лица имащи право да "играят" на борсовия под са много различни и носят различни наименования. По-известни са брокерите, дилърите, брокер-дилърите, маркетмейкърите, маклерите, търговците на пода или трейдърите и др. В зависимост от целите, които си поставят при търгуването, те могат да се разделят и на хеджъри и спекуланти. Първите - хеджърите - използват борсата като място за осъществяване на сделки, свързани не толкова с реализирането на големи печалби от курсови разлики, колкото със защита от ценови рискове и предпазване от загуби. Спекулантът - напротив, той търси и поема риска, като целта му е - извличане на полза от спреда на цените на ценните книжа и реализирането на спекулативна печалба. Това са посредници, които раздвижват пазара и тяхното място е много важно във всяка борсова търговия. В света много малко са борсите, които използват двойното посредничество, тъй като посредничеството на извънборсовите пазари и новите алтернативни електронни търговски системи предлагат по-евтино и по-бързо обслужване. Всъщност конкретният механизъм на работа, а следователно и на посредничество зависи от възприетата система на котиране. В света са известни няколко основни електронни системи за котиране, но две от тях намират най-голямо приложение. Едната система е основана на поръчките и се задвижва от брокерите, а при другата цените и работата на маркетмейкърите определят начина на сключването на сделките. Системата на поръчките е често приложима при електронната търговия с традиционни ценни книжа на фондовите борси, а втората система е предпочитана от извънборсовия пазар. Независимо коя система ще предпочете инвеститорът, посредничеството се осъществява директно от брокера или от маркетмейкъра, тъй като те са посредниците, които имат право да влизат в системата, да предават поръчките и да сключват сделките. Ето защо при електронната търговия посредничеството е единично, а именно: клиент - посредник - система. В последното десетилетие електронните системи в света търпят множество изменения и позволяват дори пряк достъп на инвеститорите до системата. С помощта на технологията "Интернет трейдинг" всеки инвеститор, който е сключил договор с някой от посредниците на борсата и има интернет връзка, може да види информация за хода на търговете и дори самостоятелно да управлява процеса на сключване на сделките. Много важно е, че информацията постъпва при инвеститора в реално време и по този начин той е своевременно осведомен за ситуацията на пазара, а също така поддържа непрекъсната връзка със своя брокер независимо от разстоянието помежду им. Първоначално интернеттърговията предоставя възможност на инвеститорите да подават поръчките си самостоятелно, но от името на брокера, тъй като няма правно основание самите купувачи и продавачи директно да сключват сделките. Но с комерсиализацията на борсите вече се забелязват и такива тенденции, особено при търговията с електронните търговски системи. Изтегляне 225.59 Kb. Сподели с приятели: