Глава осма Начисляване и внасяне на данъка

Чл. 82. (1) Данъкът е изискуем от регистрирано по този закон лице - доставчик по облагаема доставка, с изключение на случаите по ал. 2 и 3.

1. доставка на природен газ чрез тръбопроводи за пренос или на електрическа енергия - когато получателят е регистрирано по този закон лице;

2. доставка на услуги, посочени в чл. 21, ал. 3 - когато получателят е данъчно задължено лице;

3. доставки на услуги по чл. 22, 23 и 24 - когато получателят е регистрирано по този закон лице и доставчикът е установен на територията на друга държава членка;

4. доставка на стоки, които се монтират или инсталират от или за сметка на доставчика - когато получателят е регистрирано по този закон лице и доставчикът е установен на територията на друга държава членка.

(3) Данъкът е изискуем от придобиващия при тристранна операция, осъществена при условията на чл. 15.

(4) Данъкът е изискуем от получателя - регистрирано по този закон лице, в случаите по чл. 161.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 82.
Лице-платец при внос

Чл. 83. (1) Данъкът при внос по чл. 16 е изискуем от вносителя.

(2) Когато съгласно митническото законодателство две и/или повече лица са солидарно отговорни за заплащане на митни сборове, тези лица са солидарно отговорни и за заплащане на дължимия данък.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 83.
Лице - платец при вътреобщностни придобивания

Чл. 84. Данъкът при вътреобщностни придобивания е изискуем от лицето, което извършва придобиването.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 84.
Лице - платец на данъка при издадени фактури

Чл. 85. (1) Данъкът е изискуем и от всяко лице, което посочи данъка в данъчен документ по чл. 112.

(2) Алинея 1 се прилага и в случаите, когато впоследствие се окаже, че данъкът е посочен неправомерно.
Предложение от н.п. Мартин Димитров и Ясен Попвасилев:

„Чл. 85 да отпадне.”

1. посочи данъка на отделен ред чрез издаване на данъчен документ;

2. включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията по чл. 125 за този данъчен период;

3. посочи документа по т. 1 в дневника за продажбите за съответния данъчен период.

„1. издаде данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред”.

1. телекомуникационните услуги се предоставят във връзка с провеждане на национална дарителска кампания, при която сумите се набират чрез изпращане на електронни съобщения или чрез обаждане на обявени за целта на кампанията номера в мрежата на оператора;

2. набраните суми и стойността на начисления за телекомуникационните услуги данък са наредени по набирателна сметка, открита във връзка с провеждането на кампанията не по-късно от датата на подаването на справка-декларацията за периода.

(6) Намалението по ал. 5 се отчита по ред, определен с правилника за прилагане на закона.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 88 и предлага ал. 5 и 6 да отпаднат.
Внасяне на данъка от регистрирано лице

Чл. 89. (1) Когато е налице резултат за периода - данък за внасяне, регистрираното лице е длъжно да внесе данъка в републиканския бюджет по сметка на компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите в срока за подаване на справка-декларацията за този данъчен период, а в случаите по чл. 125, ал. 9 – в удължения срок.

(2) Данъкът се счита за внесен на датата, на която сумата е постъпила в съответната сметка по ал. 1.
Предложение от н.п. Стоян Витанов:

В чл. 89 да се поясни коя е "компетентната данъчна дирекция на НАП".

Предложението е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип по текста на вносителя за чл. 89, като предлага думите „а в случаите по чл. 125, ал. 9 – в удължения срок” да отпаднат.
Внасяне на данъка при внос на стоки

Чл. 90. (1) В случаите по чл. 16 вносителят на стоки внася ефективно начисления от митническите органи данък в републиканския бюджет, както следва:

1. по сметка на съответното митническо учреждение, оформящо вноса;

2. по сметка на съответното митническо учреждение, оформящо вноса, или в касата на митническото учреждение, когато вносителят е нерегистрирано по този закон физическо лице, което не е едноличен търговец.

(2) Данъкът по ал. 1 не може да се прихваща от органите по приходите или митническите органи с други задължения.

(3) В случаите по ал. 1 митническите органи разрешават вдигането на стоките след заплащане или обезпечаване на начисления данък по реда, определен за митническото задължение.

(4) Митническата администрация предоставя на Националната агенция за приходите информация по електронен път за приетите митнически декларации и получените плащания на данъка при внос в срок 14 дни от изтичането на всеки календарен месец. Информацията се предоставя при условия и по ред, определени със заповед на министъра на финансите.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 90, като предлага в ал. 1, т. 2 след думата „сметка” да се добави „или в касата”, а думите „или в касата на митническото учреждение” да отпаднат.
Внасяне на данъка от нерегистрирано лице

Чл. 91. (1) При вътреобщностно придобиване на ново превозно средство по чл. 13, ал. 2 от нерегистрирано по този закон лице данъкът се внася от лицето в 14-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който данъкът за придобиването е станал изискуем.

(2) При вътреобщностно придобиване на акцизни стоки по чл. 2, ал. 1, т. 4 данъкът се внася от лицето, осъществило придобиването, в 14-дневен срок от изтичането на месеца, през който данъкът е станал изискуем.

(3) При получаване на услуги по чл. 21, ал. 3, когато доставчикът не е установен на територията на страната и получателят е данъчно задължено лице, нерегистрирано по този закон, данъкът се внася от получателят в 14-дневен срок от изтичането на месеца, през който данъкът е станал изискуем.

(4) Данъкът по ал. 1, 2 и 3 се внася в републиканския бюджет по сметка на териториалната дирекция на Националната агенция за приходите, където лицето е регистрирано или подлежи на регистрация по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

(5) Данъкът ал. 4 се счита за внесен на датата, на която сумата е постъпила в съответната сметка по ал. 4.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 91.
Прихващане, приспадане и възстановяване на резултат за периода - данък за възстановяване

Чл. 92. (1) Данъкът за възстановяване по чл. 88, ал. 3 се прихваща, приспада или възстановява, както следва:

1. при наличие на други изискуеми и неизплатени данъчни задължения и задължения за осигурителни вноски, събирани от Националната агенция за приходите, възникнали до датата на подаване на справка-декларацията, органът по приходите прихваща тези задължения с посочения в справка-декларацията данък за възстановяване; за остатъка, ако има такъв, се прилага редът по т. 2;

2. когато няма други изискуеми и неизплатени задължения по т. 1 или техният размер е по-малък от посочения в справка-декларацията данък за възстановяване, регистрираното лице приспада данъка за възстановяване или остатъка по т. 1 от дължимия данък за внасяне, посочен в справка-декларациите, подавани в следващите 3 поредни данъчни периода;

3. ако след приспадането по т. 2 остане данък за внасяне, той се дължи в срока по чл. 89;

4. ако след изтичането на срока по т. 2 има остатък от данъка за възстановяване, органът по приходите прихваща този остатък за погасяване на други изискуеми и неизплатени данъчни задължения или задължения за осигурителни вноски, събирани от Националната агенция за приходите, или го възстановява в 45-дневен срок от подаването на последната справка-декларация;

5. ако данъкът за възстановяване, по отношение на който е започнала процедура по приспадане, не е приспаднат изцяло към подаване на справка-декларацията за последния от трите данъчни периода, всеки друг данък за възстановяване по справка-декларация за някой от тези 3 данъчни периода се добавя към него и подлежи на възстановяване или прихващане наред с остатъка и в срока по т. 4;

6. ако не са налице условията по т. 5, за следващия посочен данък за възстановяване по справка-декларация започват да текат нови 3 поредни данъчни периода на приспадане, следващи периода, в който е посочен този данък.

(2) Органът по приходите няма право да извършва прихващане на други изискуеми и неизплатени данъчни задължения и задължения за осигурителни вноски, събирани от Националната агенция за приходите, от данъка за възстановяване, посочен в справка-декларациите за трите данъчни периода от процедурата по приспадане по ал. 1.

(3) Независимо от ал. 1, данъкът за възстановяване по чл. 88, ал. 3 се възстановява в 30-дневен срок от подаване на справка-декларацията, когато лицето е извършило за последните 12 месеца преди текущия месец облагаеми доставки с нулева ставка на обща стойност повече от 30 на сто от общата стойност на всички извършени от него облагаеми доставки за същия период.

(4) Независимо от ал. 1, данъкът за възстановяване по чл. 88, ал. 3 се възстановява в 30-дневен срок от подаването на справка-декларацията, когато лицето е получило разрешение по чл. 166.

(5) Когато в случаите по ал. 3 и 4 са налице изискуеми и неизплатени данъчни задължения и задължения за осигурителни вноски, събирани от Националната агенция за приходите, възникнали до датата на подаване на справка-декларацията, в същите срокове органът по приходите извършва прихващане и възстановяване на остатъка, ако има такъв.

(6) Органът по приходите извършва прихващането по ал. 1-5 в следната поредност: данък върху добавената стойност, други данъци, събирани от Националната агенция за приходите, задължителни осигурителни вноски към фондовете на държавното обществено осигуряване, за допълнително задължително обществено осигуряване, за Националната здравноосигурителна каса и за фонд “Гарантирани вземания на работниците и служителите”.

(7) Обстоятелствата по ал. 3 и 4 се удостоверяват писмено пред компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите по ред, определен с правилника за прилагане на закона. В противен случай ал. 3 и 4 не се прилагат.

(8) Данък, подлежащ на възстановяване, невъзстановен без основание или невъзстановен поради отпаднало основание (включително при отмяна на акт) в предвидените в този закон срокове, се възстановява ведно със законната лихва за забава, считано от датата, на която е следвало да бъде възстановен по този закон, до окончателно му изплащане, независимо от спирането и възобновяването на сроковете по данъчното производство. Данък, невъзстановен поради отпаднало основание, е налице и когато след извършване на ревизия установеният данък за възстановяване съвпада с декларирания или е в по-малък размер – за частта, която подлежи на възстановяване.
Предложение от н.п. Мария Капон:

„Създава се нова ал.9:

„В чл. 92 се правят следните изменения и допълнения:

1. спират при липса на заведено счетоводство съгласно изискванията на Закона за счетоводството и се възобновяват при завеждането му;

2. спират при липса или непредставяне на документи, задължителни по този закон, или на други документи, поискани от органа по приходите, ако са задължителни за съставяне съгласно нормативен акт, и се възобновяват при представянето им на органа по приходите;

3. спират при недопускане на оправомощен орган по приходите до административни, производствени или други помещения, свързани с дейността на регистрираното лице, и се възобновяват при осигуряването на достъпа;

4. спират, когато лицето не може да бъде открито от органа по приходите на посочения от него адрес за кореспонденция, и се възобновяват при писменото уведомяване от страна на регистрираното лице до органа по приходите за промяната в адреса му в страната и откриването му от орган по приходите на посочения адрес;

5. спират, когато орган по приходите установи обстоятелства, които могат да се счетат за достатъчни за извършено данъчно престъпление или нарушаване разпоредбите на този закон, и сезира за тях органите на Министерството на вътрешните работи или прокуратурата в едномесечен срок от установяването им, и се възобновяват при получаване на официален писмен отказ за образуване на производство от съответните органи или при приключване на образуваното производство;

6. спират, когато е поискано писмено от органите на Министерството на вътрешните работи или от органите на съдебната власт, и се възобновяват след уведомяването за отпадане на причината за поисканото спиране;

7. спират при започнала ревизия на лицето - до приключването й в срока по чл. 114 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

„В чл. 93 т. 3 се заличава;

„В чл. 93 се правят следните изменения и допълнения:

„5. спират, когато орган по приходите установи данни за престъпление против данъчната система и сезира за тях органите на досъдебното производство в едномесечен срок от установяването им, и се възобновяват при получаване на писмен отказ за образуване на производство от съответните органи или при приключване на образуваното производство.

Чл. 95. (1) На регистрация по този закон подлежи всяко данъчно задължено лице, което е установено на територията на страната и извършва облагаеми доставки на стоки или услуги по чл. 12.

1. облагаеми доставки, включително облагаемите с нулева ставка;

2. доставки на финансови услуги по чл. 46;

3. доставки на застрахователни услуги по чл. 47.

1. извършват услуги по електронен път с получатели - данъчно незадължени лица, които са установени или имат постоянен адрес или обичайно пребивават на територията на страната;

2. не са установени на територията на Общността;

3. регистрирани за целите на ДДС за дейността си по т. 1 в друга държава членка.

„В ал. 8 отпада текстът след думите „отказ за регистрация”.”

„(3) Когато мястото на изпълнение на доставката по чл. 20, ал. 4 е на територията на страната, лицата по ал. 1 подават заявление за регистрация не по-късно от седем дни преди датата на възникване на данъчното събитие за доставката или от получаване на авансовото плащане.”

1. лицата по чл. 168, които придобиват нови превозни средства;

2. лицата по чл. 2, ал. 1, т. 4.

(6) Лице, което е регистрирано на основание на този член и за което възникнат основания за задължителна регистрация по чл. 96, 97 и 98 или за регистрация по избор по чл. 100, ал. 1 и 3, се регистрира по реда и в сроковете за задължителна регистрация или регистрация по избор.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 99, като предлага в ал. 2 и ал. 3 думите „50 хил. лв.” да се заменят с „20 хил. лв.”.
Регистрация по избор

Чл. 100. (1) Всяко данъчно задължено лице, за което не са налице условията за задължителна регистрация по чл. 96, ал. 1, има право да се регистрира по този закон.

(2) Всяко данъчно задължено и данъчно незадължено юридическо лице, за което не са налице условията за задължителна регистрация по чл. 99, ал. 1, има право да се регистрира по този закон за вътреобщностно придобиване.

(3) Всяко данъчно задължено лице може да се регистрира по този закон независимо от сумата по чл. 20, ал. 2, т. 2, когато е уведомило данъчната администрация на държавата членка, където е регистрирано за целите на ДДС, че желае дистанционните продажби, които извършва, да са с място на изпълнение на територията на страната.

(4) Независимо от ал. 1 и 3, не може да се регистрира лице, на което приходната администрация е прекратила или отказала регистрация по този закон на основание чл. 176, до отпадане на основанието за отказ за регистрация или до изтичане на 24 месеца считано от началото на месеца, следващ месеца на дерегистрацията или отказа за регистрация.
Предложение от н.п. Мартин Димитров и Ясен Попвасилев:

„В ал. 4 отпада текстът след думите „отказ за регистрация”.”

1. лично, когато данъчно задълженото лице е дееспособно физическо лице или едноличен търговец;

2. от лице с представителна власт по закон, когато данъчно задълженото лице е юридическо лице или кооперация;

3. от лице с представителна власт съгласно учредителен договор, когато данъчно задълженото лице е неперсонифицирано дружество или осигурителна каса;

4. от акредитиран представител по чл. 135;

5. от лице, което е изрично упълномощено за това от лицата по т. 1, 2, 3 и 4 с нотариално заверено пълномощно.

1. за периода от изтичането на срока за подаване на заявление за регистрация до датата, на която е регистрирано от органа по приходите;

2. за периода от изтичането на срока за подаване на заявление за регистрация до датата, на която са отпаднали основанията за регистрация.

(4) Задълженията по ал. 3 се определят с ревизионен акт по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 102.
Дата на регистрация

Чл. 103. (1) За дата на регистрация по този закон се счита датата на връчването на акта за регистрация.

(2) Към датата на регистрация лицето изготвя регистрационен опис по образец за активите по смисъла на Закона за счетоводството и за услугите, за които лицето има право на приспадане на данъчен кредит по чл. 74 или 76, и го подава до третия ден включително след тази дата.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 103, като предлага в ал. 2 думите „до третия ден включително след тази дата” да се заменят с „не по-късно от седем дни от датата на регистрация”.
Документи, удостоверяващи регистрацията

Чл. 104. (1) Едновременно с връчването на акта за регистрация на регистрираното лице се връчва и удостоверение за регистрация, защитено с пластмасово фолио, по образец, определен с правилника за прилагане на закона.

(2) При писмено искане от регистрираното лице органът по приходите издава повече от едно удостоверение.

(3) При писмено искане от регистрираното лице директорът на компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите издава в 7-дневен срок отделно удостоверение за доказване на регистрацията по този закон в чужбина по образец, определен с правилника за прилагане на закона.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 104.
Загубване, повреждане или унищожаване на удостоверението

Чл. 105. (1) При загубване, повреждане или унищожаване на удостоверението регистрираното лице е длъжно в 3-дневен срок от настъпване на което и да е от обстоятелствата, да уведоми писмено за това компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите по регистрация.

(2) В случаите по ал. 1 органът по приходите издава дубликат на удостоверението.
Предложение от н.п. Мария Капон:

„В Ал.1 ”3” да се замести с „7”