Второ четене – ІІ част з а к о н

1. по инициатива на регистрираното лице, когато е налице основание за дерегистрация – задължителна или по избор;

2. по инициатива на органа по приходите, когато:

а) е установил основание за задължителна дерегистрация;

б) е налице обстоятелство по чл. 176.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 106.
Основания за задължителна дерегистрация

Чл. 107. Основание за задължителна дерегистрация е:

1. смъртта на физическото лице.

2. смъртта на физическото лице – едноличен търговец, със или без заличаване от търговския регистър;

3. заличаването на едноличния търговец от търговския регистър;

4. прекратяването на лицето в случаите на:

а) прекратяване на юридическо лице – търговец, със или без ликвидация;

б) прекратяване на кооперацията;

в) прекратяване на юридическо лице, което не е търговец;

г) прекратяване на неперсонифицираното лице или осигурителната каса.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 107.
Основания за дерегистрация по избор

Чл. 108. (1) Основание за дерегистрация по избор възниква:

1. за лице, регистрирано на основание чл. 96, 97, чл. 98, ал. 3 или чл. 100, ал. 1 - когато отпадне съответното основание за задължителна регистрация;

2. за лице, регистрирано на основание чл. 98, ал. 2 или чл. 100, ал. 3 - когато:

а) за всяка от двете календарни години преди текущата година сумата на данъчните основи на извършените доставки при условията на дистанционна продажба на територията на страната (без доставките на акцизни стоки) не надвишава 70 хил лв., и

б) към датата на подаване на заявлението за дерегистрация не е налице основание за задължителна регистрация.

3. за лице, регистрирано на основание чл. 99 и чл. 100, ал. 2 - когато:

а) за предходната календарна година сумата на данъчните основи на облагаемите вътреобщностни придобивания, с изключение на нови превозни средства и акцизни стоки, не надвишава 50 хил. лв., и

б) към датата на подаване на заявлението за дерегистрация не е налице основание за задължителна регистрация.

1. е налице основание по чл. 107, т. 1 и 2 за задължителна дерегистрация;

2. орган по приходите установи, че лицето не е изпълнило в срок задължението си за подаване на заявление за дерегистрация по чл. 109, ал. 1.

(2) В случаите по ал. 1 актът за дерегистрация не се връчва на лицето, а датата на дерегистрацията е датата на възникване на съответното обстоятелство по чл. 107.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 110.
Доставка във връзка с дерегистрацията и определяне на задълженията за последния данъчен период

Чл. 111. (1) Към датата на дерегистрацията се счита, че лицето извършва доставка по смисъла на закона на всички налични стоки, за които е ползвало изцяло или частично данъчен кредит и които са:

1. активи по смисъла на Закона за счетоводството, или

2. активи по смисъла на Закона за корпоративното подоходно облагане, различни от тези по т. 1.

(2) Алинея 1 не се прилага:

1. при дерегистрация поради смърт на физическо лице, което не е едноличен търговец;

2. при смърт на регистрирано по този закон лице – едноличен търговец, ако предприятието на лицето е поето по наследство или по завет от лице, което е регистрирано по този закон, или се регистрира в срок 6 месеца от датата на смъртта - само за наличните стоки към датата на регистрацията;

3. при преобразуване или преустройство на регистрирано юридическо лице, ако новообразуваното или правоприемащото лице е регистрирано по този закон или се регистрира по реда и в срока по чл. 132 - само за наличните стоки към датата на регистрация;

4. за наличните активи – публична държавна или публична общинска собственост.

(3) Данъкът по ал. 1 се включва в резултата за последния данъчен период.

(4) Когато към датата на дерегистрация лицето е в процедура по приспадане по реда на чл. 92, приема се, че към тази дата трите едномесечни периода са изтекли.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 111.
Глава единадесета

Документиране на доставките

Комисията подкрепя наименованието на глава единадесета.
Данъчни документи

Чл. 112. (1) Данъчен документ по смисъла на този закон е:

1. фактурата;

2. известието към фактура;

3. протоколът.

„(3) При кражба, загубване, повреждане или унищожаване на данъчен документ регистрираното лице уведомява писмено компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите не по-късно от 24 часа от узнаването на съответното обстоятелство.”

1. за доставки, по които получателят е данъчно незадължено физическо лице;

2. за доставки на финансови услуги по чл. 46;

3. за доставки на застрахователни услуги по чл. 47;

4. за продажби на самолетни билети;

5. при безвъзмездни доставки;

6. за доставки на услуги по глава осемнадесета.

(4) Фактурата се издава задължително не по-късно от 5 дни от датата на възникване на данъчното събитие за доставката, а в случаите на авансово плащане – не по-късно от 5 дни от датата на получаване на плащането.

(5) Независимо от ал. 4, при вътреобщностна доставка, включително в случаите на авансово плащане, фактурата се издава задължително не по-късно от 15-о число на месеца, следващ месеца, през който е възникнало данъчното събитие по чл. 51, ал. 1.

(6) Когато издаването на фактура не е задължително, тя се издава по желание на доставчика или на получателя, като всяка страна е задължена да окаже необходимото съдействие на другата страна за издаването.

(7) Доставчикът може да упълномощи писмено друго лице да издава фактури от негово име.

(8) Фактура не се издава в случаите по чл. 131, ал. 1.

(9) Данъчно задължените лица, които не са регистрирани по този закон или са регистрирани на основание чл. 99 и чл. 100, ал. 2, нямат право да посочват данъка в издаваните от тях фактури.

(10) Когато регистрирано лице извърши облагаема доставка, за която е получило авансово плащане преди датата на регистрацията си по този закон, лицето издава фактура, в която посочва цялата данъчна основа на доставката.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 113.
Изисквания към фактурите

Чл. 114. (1) Фактурата задължително съдържа:

1. наименование на документа;

2. пореден десетразряден номер, съдържащ само арабски цифри, базиран на една или повече серии в зависимост от отчетните нужди на данъчно задълженото лице, който идентифицира фактурата уникално;

3. дата на издаване;

4. име и адрес на доставчика;

5. идентификационен номер по чл. 94, ал. 2 на доставчика, съответно номера по чл. 84 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс – когато доставчикът е нерегистрирано по този закон лице;

6. име, фамилия и подпис на съставителя;

7. име и адрес на получателя по доставката;

8. идентификационен номер по чл. 94, ал. 2 на получателя, съответно номера по чл. 84 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс – когато получателят е нерегистрирано по този закон лице, идентификационен номер за целите на ДДС - когато получателят е регистриран в друга държава членка, друг номер за идентификация на лицето, когато такъв се изисква съгласно законодателството на държавата, където е установен получателят;

9. количеството и вида на стоката, вида на услугата;

10. датата, на която е възникнало данъчното събитие на доставката, или датата, на която е получено плащането;

11. единичната цена без данъка и данъчната основа на доставката, както и предоставените търговски отстъпки и намаления, ако те не са включени в единичната цена;

12. ставката на данъка, а когато ставката е нулева - основанието за прилагането й, както и основанието за неначисляване на данък;

13. размера на данъка;

14. сумата за плащане, ако тя се различава от сумата на данъчната основа и на данъка;

15. обстоятелствата, които определят стоката като ново превозно средство - при вътреобщностна доставка на нови превозни средства.

(2) Когато лице извършва дистанционна продажба на стоки, регистрирано е за целите на ДДС в друга държава членка и мястото на изпълнение на доставката при условията на дистанционна продажба е на територията на другата държава членка, освен реквизитите по ал. 1 във фактурата се посочват задължително:

1. идентификационният номер на лицето за целите на ДДС, издаден от другата държава членка;

2. ставката на данъка, приложима за доставката в другата държава членка;

3. размерът на данъка, дължим по доставката.

1. номера и датата на фактурата, към която е издадено известието;

2. основание за издаване на известието.

(5) Известието се издава най-малко в два екземпляра – за доставчика и за получателя.

(6) При прекратяване или разваляне на договор за лизинг по чл. 6, ал. 2, т. 3 доставчикът издава кредитно известие за разликата между данъчната основа на доставката по чл. 6, ал. 2, т. 3 и сумата, която задържа въз основа на договора, без данъка по този закон.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 115.
Коригиране на фактурите и известията

Чл. 116. (1) Поправки и добавки във фактурите и известията към тях не се разрешават. Погрешно съставени или поправени документи се анулират и се издават нови.

(2) За погрешно съставени документи се считат и издадените фактури и известия към тях, в които не е начислен данък, въпреки че е следвало да бъде начислен.

(3) За погрешно съставени документи се считат и издадените фактури и известия към тях, в които е начислен данък, въпреки че не е следвало да бъде начислен.

(4) Когато погрешно съставени документи или поправени документи са отразени в отчетните регистри на доставчика или получателя, за анулирането се съставя и протокол – за всяка от страните, който съдържа:

1. основание за анулирането;

2. номера и датата на документа, който се анулира;

3. номера и датата на издадения нов документ;

4. подпис на лицата, съставили протокола за всяка от страните.

(5) Всички екземпляри на анулираните документи се съхраняват при издателя, а отчитането им от доставчика и получателя се извършва по ред, определен с правилника за прилагане на закона.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 116.
Издаване на протоколи

Чл. 117. (1) Протокол се издава задължително:

1. в случаите по чл. 82, ал. 2, 3 и 4 и чл. 84 - от регистрираното лице – получател по доставката;

2. в случаите по чл. 57 - от регистрираното лице - вносител;

3. в случаите на доставки по чл. 6, ал. 3, чл. 7, ал. 4, чл. 9, ал. 3, чл. 142, ал. 1 и чл. 144, ал. 4 - от регистрираното лице – доставчик.

1. номер и дата;

2. име и идентификационен номер на лицето по ал. 1;

3. количеството и вида на стоката или вида на услугата;

4. датата на възникване на данъчното събитие по доставката;

5. данъчната основа;

6. ставката на данъка;

7. основанието за начисляване на данъка от лицето по ал. 1;

8. размерът на данъка.

(3) Протоколът се издава не по-късно от 5 дни от датата, на която данъкът е станал изискуем.

(4) При изменение на данъчната основа на доставка или при развалянето на доставка, за която е издаден протокол, лицето издава нов протокол, който задължително съдържа:

1. номерът и датата на първоначалния протокол, издаден за доставката;

2. основанието за издаване на новия протокол;

3. увеличението/намалението на данъчната основа;

Чл. 120. (1) За всеки вид доставка, за която е приложим специалният ред на облагане по глави шестнадесета, седемнадесета и деветнадесета, доставчикът - регистрирано по този закон лице, съставя отчет за извършените продажби през данъчния период, който съдържа най-малко следната информация:

1. количество и вид на стоката за всяка конкретна доставка, или вида на услугата;

2. датата, на която е възникнало данъчното събитие за доставката;

3. описание на издадените фактури за доставката, когато издаването им е задължително;

4. елементите, необходими за определяне на данъчната основа;

5. данъчната основа;

6. ставката на данъка;

7. размера на данъка.

(2) Отчетът за извършените продажби по ал. 1 се съставя най-късно в последния ден на данъчния период.

(3) За извършените услуги по глава осемнадесета регистрираното по чл. 152 лице съставя електронен регистър, който съдържа най-малко следната информация за всяка извършена доставка:

1. име, адрес и електронен адрес на клиента;

2. вид и количество на услугата, предоставена по електронен път;

3. датата, на която е възникнало данъчното събитие на доставката;

4. номер и дата на издадената фактура за доставката;

5. данъчната основа;

6. приложимата ставка на данъка;

7. размера на данъка;

8. начин на плащане.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 120.
Глава дванадесета

Други задължения

Комисията подкрепя наименованието на глава дванадесета.
Съхраняване на документи

Чл. 121. (1) Всяко данъчно задължено лице осигурява съхраняването на данъчните документи, издадени от него или от негово име, както и на всички получени от него данъчни документи до 5 години след изтичане на давностния срок за погасяване на публичното задължение, което документите удостоверяват.

(2) Автентичността на произхода и ненарушеността на съдържанието на данъчните документи, както и тяхната четливост трябва да бъдат гарантирани по време на целия срок на съхраняване.

(3) Алинеи 1 и 2 се прилагат и по отношение на отчетите за извършените продажби по чл. 119 и 120, регистрите по чл. 123, ал. 2 и 3, както и за митническите декларации (ЕАД).

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 121.
Право на достъп до фактури, съхранявани на електронен носител в друга държава членка

Чл. 122. Когато данъчно задължено лице съхранява фактури, издадени или получени от него по електронен път, и мястото на съхранението им е в друга държава членка, лицето е длъжно да осигури електронен достъп до съхраняваните данни на компетентните органи по приходите. Органите по приходите имат право да изтеглят и да ползват така съхраняваните фактури за целите на контрола.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 122.
Счетоводна отчетност

Чл. 123. (1) Всяко регистрирано лице води подробна счетоводна отчетност, която е достатъчна за установяване на задълженията му по този закон от органите по приходите.

(2) Всяко регистрирано лице е задължено да води регистър на стоките по чл. 7, ал. 5, т. 8-10 и чл. 13, ал. 4, т. 8-10.

(3) Всяко данъчно задължено лице води регистър на стоките, транспортирани до него от друга държава членка от лице, регистрирано за целите на ДДС в тази държава членка, във връзка с предоставянето на услуги по оценки или работа по движими вещи.

(4) Формата и реквизитите на регистрите по ал. 2 и 3 се определят с правилника за прилагане на закона.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 123.