Второ четене – ІІ част з а к о н
Изтегляне 1.37 Mb.
|
| Глава тринадесета
Деклариране и отчитане Комисията подкрепя наименованието на глава тринадесета. Отчетни регистри Чл. 124. (1) Регистрираните лица по този закон водят задължително следните регистри: 1. дневник за покупките; 2. дневник за продажбите. (2) Регистрираното лице е длъжно да отрази издадените от него или от негово име данъчни документи, както и отчетите за извършените продажби по чл. 119 и 120 в дневника за продажбите за данъчния период, през който са издадени. (3) Независимо от ал. 2, издадените данъчни документи във връзка с вътреобщностна доставка, включително за получено плащане, се отразяват в дневника за продажбите за данъчния период, през който данъкът за доставката е станал изискуем съгласно чл. 51, ал. 1. (4) Регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него данъчни документи в дневника за покупки най-късно до третия данъчен период, следващ данъчния период, през който са издадени. (5) Независимо от ал. 4, регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него кредитни известия в дневника за покупки за данъчния период, през който са издадени. (6) Видът, съдържанието и изискванията към регистрите по този член, както и редът и начинът на отразяването на документите в тях се определят с правилника за прилагане на закона. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 124. Деклариране на данъка Чл. 125. (1) За всеки данъчен период регистрираното лице подава справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл. 124, с изключение на случаите по чл. 157. (2) Регистрираното лице, което е извършило за данъчния период вътреобщностни доставки или доставки като посредник в тристранна операция, заедно със справка-декларацията по ал. 1 подава и VIES-декларация за тези доставки за съответния данъчен период. (3) Заедно със справка-декларацията по ал. 1 регистрираното лице подава и отчетните регистри по чл. 124 за съответния данъчен период. (4) Справка-декларация по ал. 1 се подава и когато не следва да се внася или възстановява данък, както и в случаите, когато регистрираното лице не е извършило или получило доставки или придобивания или не е осъществило внос за този данъчен период. (5) Декларациите по ал. 1 и 2 и отчетните регистри по ал. 3 се подават до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят. (6) Отчетните регистри по ал. 3 се подават и на магнитен или оптичен носител. (7) Декларациите по ал. 1 и 2 и отчетните регистри по ал. 3 могат да се подават и по електронен път при условията и по реда на чл. 102 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. (8) Справка-декларацията по ал. 1 и декларацията по ал. 2 се подават по образец, определен с правилника за прилагане на закона. (9) При наличие на извънредни обстоятелства и по искане на регистрираното лице органът по приходите може да удължи срока за подаване на справка-декларацията до изтичането на следващия данъчен период. Предложение от н.п. Стоян Витанов: „В чл. 125 абревиатурата "VIES" да се поясни на български език.” Комисията подкрепя предложението, което е отразено като т. 45 на § 1 от Допълнителните разпоредби. Предложение от н.п. Мартин Димитров и Ясен Попвасилев: „В ал. 9 думите „органът по приходите” се заменят с „Министъра на финансите”.” Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 125, като предлага: 1. В началото на ал. 6 да се добавят думите „VIES-декларацията по ал. 2 и”; 2. Нова редакция на ал. 7: „(7) Декларациите по ал. 1 и 2 и отчетните регистри по ал. 3 могат да се подават и по електронен път при условията и по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Когато справката-декларация и отчетните регистри са подадени по електронен път ал. 6 не се прилага.”; 3. Алинея 9 да отпадне. Корекции на грешки при декларирането Чл. 126. (1) Допуснати грешки в подадени декларации по чл. 125, ал. 1 и 2 вследствие на неотразени или неправилно отразени документи в отчетните регистри по чл. 124 се коригират по реда на ал. 2 и 3. (2) Грешките, установени до изтичането на срока за подаване на справка-декларацията, се поправят, като лицето извърши необходимите корекции и подаде отново декларациите по чл. 125, ал. 1 и 2 и отчетните регистри по чл. 124. (3) Извън случаите по ал. 2, грешките се поправят, като: 1. лицето извърши необходимите корекции в данъчния период, през който грешката е установена, и включи неотразения документ в съответния отчетен регистър за същия данъчен период - при неотразени в отчетните регистри по чл. 124 документи; 2. лицето писмено уведоми компетентния орган по приходите, който предприема действия за промяна на задължението на лицето за съответния данъчен период - при неправилно отразени в отчетните регистри документи.
Чл. 127. (1) Когато данъчно задължено лице (комисионер/довереник) доставя стоки или услуги от свое име и за чужда сметка, приема се, че лицето е получило и предоставило стоките или услугите. (2) В случаите по ал. 1 са налице 3 доставки: 1. доставка между комисионера/довереника и третото лице, за която датата на възникване на данъчното събитие и данъчната основа на доставката се определят по общите правила на този закон; 2. доставка между комитента/доверителя и комисионера/довереника на стоките или услугите - предмет на доставката по т. 1; данъчната основа на тази доставка е равна на данъчната основа на доставката по т. 1, а датата на възникване на данъчното събитие за тази доставка се определя по общите правила на закона, но не може да бъде по-късна от датата на възникване на данъчното събитие по т. 1; 3. доставка на услуга между комисионера/довереника и комитента/доверителя; данъчната основа на тази доставка e възнаграждението на комисионера/довереника, която включва и обезщетението за извършените от него разходи във връзка с доставката, ако такова е уговорено; датата на възникване на данъчното събитие за тази доставка се определя по общите правила на този закон. (3) Когато комисионерът/довереникът е нерегистрирано по този закон лице, при определяне на данъчната основа за доставката по ал. 2, т. 2 се счита, че договорената цена за доставката по ал. 2, т. 1 включва данъка. (4) Когато данъчната основа на доставката по чл. 6, ал. 2, т. 4 се различава от данъчната основа по ал. 2, т. 1, на датата на възникване на данъчното събитие на доставката по ал. 2, т. 1 възниква основание за изменение на данъчната основа на доставката по чл. 6, ал. 2, т. 4. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 127. Съпътстваща доставка Чл. 128. Когато основната доставка се съпътства от друга доставка и плащането е определено общо, приема се, че е налице една основна доставка. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 128. Гаранционно обслужване Чл. 129. (1) Не се смята за доставка предоставянето на стоки от производител или оправомощено от него лице с цел да заменят или отстранят възникнали дефекти при условията на договореното гаранционно обслужване, което се осъществява за сметка на производителя. (2) Не се смята за доставка предоставянето на услуга по отстраняването на възникнали дефекти при условията на договореното гаранционно обслужване, когато са налице едновременно следните условия: 1. услугата се извършва от лице, оправомощено за това от производителя; 2. производителят не е установен на територията на страната; 3. гаранционното обслужване е за сметка на производителя. (3) Не се смята за доставка предоставянето на стоки или услуги за отстраняване на дефекти от доставчик, когато отстраняването на дефектите е за негова сметка във връзка със задържани суми по чл. 26, ал. 4, т. 2. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 129. Бартер Чл. 130. (1) Когато е налице доставка, по която възнаграждението (изцяло или частично) е определено в стоки или услуги, приема се, че са налице две насрещни доставки, като всеки от доставчиците се смята за продавач на това, което дава, и за купувач на това, което получава. (2) Данъчното събитие и за двете доставки по ал. 1 възниква на датата на възникване на данъчното събитие на по-ранната от тях. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 130. Доставка на стоки или услуги при публична продан по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс или по Гражданския процесуален кодекс или продажба по Закона за особените залози Чл. 131. (1) В случаите на публична продан по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс или на Гражданския процесуален кодекс или при продажба по реда на Закона за особените залози или на чл. 42 от Закона за банките и когато длъжникът е регистрирано по този закон лице, публичният изпълнител, съдебният изпълнител или заложният кредитор е длъжен в срок 5 дни от получаване на пълната цена по продажбата: 1. да преведе дължимия данък по продажбата по банковата сметка на компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите, в която длъжникът е регистриран по този закон; 2. да състави документ за продажбата, определен с правилника за прилагане на закона, в 3 екземпляра – за публичния изпълнител/съдебния изпълнител/заложния кредитор, за длъжника и за получателя (купувача); 3. да предостави документа по т. 2 на длъжника и получателя в срок 3 дни от издаването му; 4. да уведоми компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите, в която длъжникът е регистриран по този закон, за издадения документ по т. 2 по ред, определен с правилника за прилагане на закона. (2) В случаите по ал. 1 се приема, че в продажната цена е включен данъкът, като той заедно с продажната цена се превежда (плаща) от получателя (купувача) на публичния изпълнител/съдебния изпълнител/заложния кредитор. (3) Алинея 1 не се прилага, когато по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и на Гражданския процесуален кодекс по искане на взискателя вещта му е възложена в изплащане на вземането му. (4) В случаите по ал. 3 данъчната основа на доставката е цената на вещта, определена по реда на чл. 250, ал. 3 или чл. 254, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, съответно по реда на чл. 382, ал. 1 или 3 и чл. 371, ал. 1 или 4 от Гражданския процесуален кодекс, като се счита, че данъкът е включен в цената на вещта. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 131. Глава петнадесета Специфични случаи на регистрация и дерегистрация Комисията подкрепя наименованието на глава петнадесета. Задължителна регистрация в резултат на преобразуване Чл. 132. (1) Задължително се регистрира по този закон лице, което на основание чл. 10, ал. 1 придобие стоки и услуги от регистрирано лице. (2) Регистрацията по ал. 1 се извършва с подаване на заявление за регистрация в 14-дневен срок от вписване на обстоятелството по чл. 10, ал. 1 в търговския регистър. (3) Датата на регистрацията в случаите по ал. 1 е датата на вписване на обстоятелството по чл. 10 в търговския регистър. (4) В случаите на регистрация по ал. 1 регистрационният опис по чл. 74, ал. 2, т. 3 за наличните активи (без тези, получени на основание чл. 10) се съставя към датата на регистрацията по ал. 3 и се подава до 14-ия ден включително след тази дата. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 132. Регистрация на чуждестранно лице, което не е установено в страната Чл. 133. (1) Чуждестранно лице, което има постоянен обект на територията на страната, от който извършва икономическа дейност и отговаря на условията на този закон за задължителна регистрация или за регистрация по избор, се регистрира чрез акредитиран представител, с изключение на клоновете на чуждестранни лица, които се регистрират по общия ред. (2) Чуждестранно лице, което не е установено на територията на страната, но извършва облагаеми доставки с място на изпълнение на територията на страната и отговаря на условията на този закон за задължителна регистрация или регистрация по избор, се регистрира чрез акредитиран представител. (3) Регистрацията по ал. 1 и 2 се извършва по реда на чл. 101 в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрация на акредитирания представител. (4) При прекратяване на лицето - акредитиран представител, или при настъпване на други обстоятелства, които водят до невъзможност това лице да изпълнява задълженията си по този закон, в 14-дневен срок от датата на настъпване на новите обстоятелства чуждестранното лице е длъжно да определи нов акредитиран представител. (5) Алинеи 1-4 не се прилагат за чуждестранни лица, предоставящи услуги по глава осемнадесета. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 133. Прекратяване на регистрацията (дерегистрацията) на чуждестранно лице, регистрирано по този закон Чл. 134. (1) Регистрацията на чуждестранно лице, регистрирано на основание чл. 133, се прекратява при наличие на общите условия на този закон за дерегистрация. (2) Дерегистрацията по ал. 1 се извършва по реда на чл. 109. (3) Когато чуждестранното лице не определи нов акредитиран представител в срока по чл. 133, ал. 4, регистрацията му се прекратява по инициатива на органа по приходите с издаване на акт за дерегистрация. (4) В случаите по ал. 3 актът за дерегистрация не се връчва на лицето, а датата на дерегистрация е датата, на която изтича срокът по чл. 133, ал. 4. (5) При дерегистрацията по ал. 1 и 3 се приема, че чуждестранното лице извършва доставка по чл. 111. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 134. Акредитиран представител Чл. 135. (1) Акредитиран представител на чуждестранно лице може да бъде само българско дееспособно физическо лице с постоянно местожителство в страната или местно юридическо лице, което не е в процедура по ликвидация или не е обявено в несъстоятелност и няма изискуеми и неизплатени данъчни задължения и задължения за осигурителни вноски, събирани от Националната агенция за приходите. (2) Акредитираният представител представлява чуждестранното лице по чл. 133 по всички негови данъчни правоотношения, възникнали на основание на този закон. (3) Акредитираният представител отговаря солидарно и неограничено за задълженията по този закон на регистрираното чуждестранно лице. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 135. Част осма Специален ред на облагане Комисията подкрепя наименованието на част осма. Глава шестнадесета Туристически услуги Предложение от н.п. Мария Капон: „Глава шестнадесета от част осма да отпадне.” Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя наименованието на глава шестнадесета. Доставка на обща туристическа услуга Чл. 136. (1) Когато туроператор или туристически агент предоставя от свое име стоки или услуги във връзка с пътуването на турист, за осъществяването на което се използват стоки или услуги, от които туристът се възползва пряко, смята се, че се извършва една доставка на обща туристическа услуга. (2) Стоките и услугите по ал. 1, от които туристът се възползва пряко, са тези, които туроператорът или туристическият агент е получил от други данъчно задължени лица и е предоставил на туриста без изменение. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 136. Място на изпълнение на обща туристическа услуга Чл. 137. Място на изпълнение на доставка на обща туристическа услуга е мястото, където туроператорът или туристическият агент е установил своята икономическа дейност или има постоянен обект, от който извършва изпълнението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 137. Дата на възникване на данъчното събитие и изискуемост на данъка Чл. 138. (1) Дата на възникване на данъчното събитие за доставката на обща туристическа услуга е датата, на която туристът се възползва за пръв път от доставката. (2) Данъкът за доставката на общата туристическа услуга става изискуем на датата на възникване на данъчното събитие по ал. 1. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 138. Данъчна основа на обща туристическа услуга Чл. 139. (1) Данъчната основа на доставката на обща туристическа услуга е маржът, който представлява разликата, намалена с размера на дължимия данък, между: 1. общата сума, която туроператорът или туристическият агент е получил или ще получи от клиента или третото лице за доставката, включително субсидиите и финансиранията, пряко свързани с тази доставка, данъците и таксите, както и съпътстващите разходи, като комисиони и застраховки, начислени от доставчика на получателя, но без предоставените търговски отстъпки; 2. сумата, която е платена или ще бъде платена за получените от туроператора или туристическия агент от други данъчно задължени лица доставки на стоки и услуги, от които туристът се възползва пряко, включително данъка по този закон.
Чл. 143. (1) Разпоредбите на тази глава се прилагат за доставка, извършена от дилър, на стоки втора употреба, произведения на изкуството, предмети за колекции, антикварни предмети, доставени му на територията на страната или от територията на друга държава членка от: 1. данъчно незадължено лице; 2. друго данъчно задължено лице като предмет на освободена доставка по чл. 50; 3. друго данъчно задължено лице, което не е регистрирано по този закон; 4. друг дилър, прилагащ специалния ред на облагане на маржа на цената. (2) Разпоредбата на ал. 1 не се прилага при вътреобщностна доставка на нови превозни средства. (3) Дилърите имат право да прилагат разпоредбите на тази глава и по отношение доставката на: 1. произведения на изкуството, предмети за колекции или антикварни предмети, които са внесли; 2. произведения на изкуството, доставени им от техните автори или от наследниците им.
1. продажната цена, представляваща общата сума, която дилърът е получил или ще получи от клиента или третото лице за доставката, включително субсидиите и финансиранията, пряко свързани с тази доставка, данъците и таксите, както и съпътстващите разходи за амбалаж, транспорт, комисиони и застраховки, начислени от доставчика на получателя, но без предоставените търговски отстъпки; 2. сумата, която е платена или ще бъде платена за получените от лицата по чл. 143, ал. 1 и 3 стоки, включително данъка по този закон, а когато стоката е внесена – данъчната основа при внос, включително данъка по този закон. (2) Данъчната основа по ал. 1 не може да бъде отрицателна величина. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 145. Доставка на стоки по специалния ред на облагане на маржа с нулева ставка Чл. 146. Доставката на стока по специалния ред на облагане на маржа е облагаема с нулева ставка, когато за доставката са налице условията на чл. 28. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 146. Данъчен кредит Чл. 147. (1) Дилърът няма право на приспадане на данъчен кредит за получени или внесени от него стоки, за които прилага специалния ред на облагане на маржа. (2) Дилърът има право на данъчен кредит за придобитите или внесени от него други стоки и услуги, които използва само за извършване на доставки по тази глава. (3) Ползваният данъчен кредит по ал. 2 общо за годината не може да превишава общия размер на начисления от дилъра данък за доставки по чл. 143. (4) Когато ползваният през годината данъчен кредит превишава начисления през годината данък, лицето дължи данък в размер на превишението. (5) Превишението по ал. 4 се декларира в справка-декларацията за последния данъчен период за годината. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 147, като предлага ал. 1 да стане ал. 5, а останалите да се преномерират. Документиране на доставката на стоки по специалния ред на облагане на маржа Чл. 148. Документирането и отчитането на доставката на стоки по специалния ред на облагане на маржа се извършва по ред, определен с правилника за прилагане на закона. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 148. Облагаем оборот на дилъра от доставки на стоки по специалния ред на облагане на маржа Чл. 149. Облагаемият оборот на дилъра от доставки на стоки по специалния ред на облагане на маржа е сборът от маржовете. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 149. Начисляване на данък за наличните стоки при дерегистрацията на дилър Чл. 150. (1) Дерегистрацията на дилъра се извършва съгласно общите условия на този закон за дерегистрация. (2) При дерегистрацията дилърът дължи данък върху наличните стоки по тази глава. Размерът на данъка се определя на базата на средния марж, реализиран от дилъра за последните 12 месеца преди датата на дерегистрация. (3) Редът и начинът за определяне на средния марж по ал. 2 се определят с правилника за прилагане на закона. (4) При дерегистрацията дилърът дължи данък по чл. 111, с изключение на данъка за наличните стоки по ал. 2. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 150. Право на избор Чл. 151. (1) Дилърът може да прилага общия ред за облагане по закона на доставката на стоки втора употреба, произведения на изкуството, колекционерски предмети и антикварни предмети. (2) Правото по ал. 1 се упражнява от лицето за всяка отделна доставка, като в издадената фактура не се посочва, че се прилага специалният ред по тази глава. (3) Данъчната основа на доставката се определя по реда на чл. 26 и 27 и не може да е по-ниска от данъчната основа при придобиването на стоката или от данъчната основа при внос. (4) В случаите по ал. 2 правото на данъчен кредит за получените или внесените от лицето стоки, за които не се прилага специалният ред за облагане на маржа, възниква и се упражнява в данъчния период, през който данъкът за последващата доставка на стоките е станал изискуем. (5) Документирането на доставките по ал. 2 се извършва по общия ред на закона. (6) Когато дилърът прилага както специалния ред за облагане на маржа, така и общия ред за облагане на доставките, той е длъжен да води отделна отчетност за доставките, определена с правилника за прилагане на закона. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 151. Каталог: pub pub -> Румен петров владимиров академична длъжност: професор Научно степен: доктор Образование pub -> Съдържание pub -> Съдържание уводни думи pub -> Към общия бюджет за 2013 Г. Разходна част на бюджета по раздели раздел III — Комисия Раздел IV — Съд на Европейския съюз pub -> Азбучен списък на преподавателите Изтегляне 1.37 Mb. Сподели с приятели:
|