Второ четене – ІІ част з а к о н
Глава двадесет и четвърта
Изтегляне 1.37 Mb.
|
| Глава двадесет и четвърта
Правомощия на министъра на финансите Комисията подкрепя наименованието на глава двадесет и четвърта. Правомощия на министъра на финансите Чл. 175. (1) Министърът на финансите издава правилник за прилагането на този закон. (2) Министърът на финансите издава наредбите по чл. 81, чл. 118, ал. 3 и чл. 174, ал. 2. (3) Министърът на финансите може да определи със заповед: 1. специален ред за документиране и отчитане на някои видове доставки, при които прилагането на общия ред създава практически затруднения; 2. информацията, събирана по този закон, която е публична; 3. информацията, събрана по този закон, която може да бъде предоставяна на данъчните администрации на други държави; 4. списъка на монетите, които представляват инвестиционно злато; 5. реда, начина и формата за обмен на информация с лицата, неустановени на територията на Общността, за целите на облагането с данък на доставките на услуги по електронен път. (4) Заповедите по ал. 3 се обнародват в "Държавен вестник". Предложение от н.п. Стоян Витанов: „В чл. 175, ал. 3, вместо със заповеди на министъра на финансите посочените въпроси следва да се уредят в правилника по прилагане на закона, тъй като ЗНА не предвижда издаването на заповеди.” Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 175, като предлага в ал. 3 думите „може да определи” да се заменят с „определя при необходимост”. Глава двадесет и пета Правомощия на органите по приходите и предотвратяване на данъчни измами Комисията подкрепя наименованието на глава двадесет и пета. Отказ или прекратяване на регистрация във връзка с данъчни нарушения Чл. 176. Компетентен орган по приходите може да откаже да регистрира или да прекрати регистрацията на лице, което: 1. не може да бъде открито на посочения от него адрес за кореспонденция; 2. системно не изпълнява задълженията си по този закон; 3. има данъчни задължения, общата стойност на които надхвърля стойността на активите му, намалена с неговите задължения; 4. е свързано или е било свързано с лице, за което са налице обстоятелствата по т. 1–3.
„В чл. 176, т. 4 – отпада.” Комисията подкрепя предложението. Предложение от н.п. Нено Димов: „1. В чл. 176 т. 1 накрая се добавя “след документирано издирване, за което се съставя протокол, подписан от поне 3 свидетели, присъствали на проверката” 2. Т. 4 се заличава.” Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение от н.п. Стоян Витанов: „В чл. 176, т. 4, изразът "е било свързано" не е свързан с времеви критерий.” Комисията не подкрепя предложението. Предложение от н.п. Мартин Димитров и Ясен Попвасилев: „В чл. 176 се правят следните изменения: 1. т. 1 се изменя така: „не може да бъде открито от органа по приходите след щателно документирано издирване, включващо най-малко две посещения на адрес през минимум седем дни.”; 2. т. 4 отпада.” Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 176, като предлага: 1. В т. 1 накрая да се добави „по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс”; 2. Да се създаде нова т. 2 със следното съдържание: „2. промени адреса си за кореспонденция и не уведоми по предвидения за това ред;” 3. Т. 4 да отпадне, а останалите да се преномерират. Отговорност на лицата в случаи на злоупотреби Чл. 177. Отложен. Глава двадесет и шеста Административнонаказателни разпоредби Комисията не подкрепя наименованието на глава двадесет и шеста и предлага следната редакция: „Принудителни административни мерки и административнонаказателни разпоредби” Чл. 178. Данъчно задължено по този закон лице, което е задължено, но не подаде заявление за регистрация или заявление за прекратяване на регистрация в установените по този закон срокове, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 5000 лв. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 178. Чл. 179. Регистрирано по този закон лице, което, като е задължено, не подаде справка-декларацията по чл. 125, ал. 1, декларацията по чл. 125, ал. 2, отчетните регистри по чл. 124, декларация по чл. 157, ал. 2 или не ги подаде в предвидените срокове, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция - за юридическите лица и еднолични търговци, в размер от 250 до 2500 лв. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 179. Чл. 180. (1) Регистрирано лице, което, като е задължено, не начисли данък в предвидените в този закон срокове, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер на неначисления данък, но не по-малко от 200 лв. (2) Алинея 1 се прилага и когато лицето не е начислило данък, тъй като не е подало заявление за регистрация и не се е регистрирало по този закон в срок. (3) При нарушение по ал. 1, когато регистрираното лице е начислило данъка в периода, следващ периода, през който данъкът е следвало да бъде начислен, глобата, съответно имуществената санкция, е в размер 25 на сто от данъка, но не по-малко от 50 лв. (4) При повторно нарушение по ал. 1 и 2 размерът на глобата или имуществената санкция не може да бъде по-малък от 1000 лв. Предложение от н.п. Нено Димов: „В чл. 180 ал. 4 се променя: “При повторно нарушение по ал. 1 глобата или имуществената санкция е в размер на неплатения данък увеличен кратен на поредността на деянието пъти”
“При повторно нарушение по ал. 2 глобата или имуществената санкция е в размер на 25% от неплатения данък увеличен кратен на поредността на деянието пъти”.” Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение от н.п. Стоян Витанов: „В чл. 180 санкцията да се определи относително "от до", а не в размера на данъка, тъй като се изключва възможността за индивидуализация.” Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 180, като предлага ал. 4 да се измени така: „(4) При повторно нарушение по ал. 1 и 2 размерът на глобата или имуществената санкция е двукратния размер на неначисления данък, но не по-малко от 1000 лв.” Чл. 181. (1) Регистрирано лице, което не подаде информация от отчетните регистри или подаде информация на магнитен или оптичен носител, различна от посочената в отчетните регистри, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 250 до 2500 лв. (2) При повторно нарушение по ал. 1 размерът на глобата или имуществената санкция е от 500 до 5000 лв. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 181. Чл. 182. (1) Регистрирано лице, което не издаде данъчен документ или не отрази издадения или получения данъчен документ в отчетните регистри за съответния данъчен период, което води до определяне на данъка в по-малък размер, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 200 лв. до 2500 лв. (2) При нарушение по ал. 1, когато регистрираното лице е издало или отразило данъчния документ в периода, следващ данъчния период, в който документът е следвало да бъде издаден или отразен, глобата, съответно имуществената санкция, е в размер от 50 до 250 лв. Предложение от н.п. Нено Димов: „В чл. 182 ал. 1 в края на изречението се заличава „от 200 лв. до 2500 лв.” и се добавя текста „в размер на двукратното увеличение на намаления размер на данъка, но не по-малко от 200 лв.” В чл. 182 ал. 2 в края на изречението се заличава „от 50 лв. до 250 лв.” и се добавя текста „на 0.1% от намаления размер на данъка за всеки ден просрочие, но не по-малко от 50 лв.”.” Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 182. Чл. 183. (1) Лице, което не е регистрирано по този закон и издаде данъчен документ, в който посочи данък, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер на посочения в документа данък, но не по-малко от 200 лв. (2) При повторно нарушение по ал. 1 размерът на глобата или имуществената санкция не може да бъде по-малък от 1000 лв. Предложение от н.п. Нено Димов: „В чл. 183 ал. 2 текста след „имуществена санкция” се заличава и се добавя текст „е в размер на посочения в документа данък увеличен кратен на поредността на деянието пъти”.” Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 183, като предлага ал. 2 да се измени така: „(2) При повторно нарушение по ал. 1 размерът на глобата или имуществената санкция е двукратния размер на неначисления данък но не по-малко от 1000 лв.” Чл. 184. (1) Лице, което не подаде декларацията по чл. 168, ал. 2 или не я подаде в срок, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 250 до 500 лв. (2) При повторно нарушение глобата, съответно санкцията по ал. 1, е в размер от 500 до 1000 лв. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 184. Чл. 185. (1) Лице, което не издаде фискална касова бележка (фискален бон) или наруши реда и начина за одобряване на типа, регистриране или въвеждане/извеждане в/от експлоатация, или отчитане, или сервизно обслужване на фискалните устройства, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или с имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 200 до 10 000 лв. (2) В случаите по ал. 1 физическото лице, което фактически е било длъжно да издаде фискална касова бележка (фискален бон) и е приело плащане, без да издаде такава бележка, се наказва с глоба от 100 до 500 лв. (3) При повторно нарушение по ал. 1 размерът на глобата е от 500 до 2500 лв., а на имуществената санкция - от 500 до 20 000 лв. (4) Който не изпълни задължението си да съхрани фискалната касова бележка (фискалния бон) до напускането на обекта, се наказва с глоба в размер 5 лв., която се събира на място с квитанция. Предложение от н.п. Нено Димов: „В чл. 185 ал. 1 на края текста „от 200 до 10 000 лв.” се замества с „от 1 000 до 5 000 лв.” В чл. 185 ал. 3 на края текста „от 500 до 2 500 лв.” се замества с „от 1 000 до 2 000 лв.”, а в чл. 185 ал. 1 на края текста „от 200 до 10 000 лв.” се замества с „от 500 до 20 000 лв.” и в чл. 185 ал. 1 на края текста „от 200 до 10 000 лв.” се замества с „от 5 000 до 10 000 лв.”.” Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 185. Чл. 186. (1) Административно наказание лишаване от право да се упражнява определена дейност или дейности се налага за срок един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, на лице, което: 1. не спази реда или начина за: а) издаване на съответен документ за продажба (фискален бон, касова бележка от кочан или удостоверителен знак за продажба), отпечатан и издаден по установения ред за доставка/продажба; б) въвеждане в експлоатация или регистрация на фискалните устройства; в) ежедневно отчитане на оборотите от продажби, когато това е задължително; 2. използва преправено или изменено фискално устройство. (2) В случаите по ал. 1, т. 2 преправеното или измененото фискално устройство се отнема от органите по приходите в полза на държавата и се унищожава. Разноските са за сметка на лицето. (3) Когато в срок 24 месеца от влизането в сила на наказателното постановление по ал. 1 бъде извършено нарушение от същия вид, нарушителят се лишава от правото да упражнява определена дейност или дейности за срок от 2 до 6 месеца. (4) Наказанието по ал. 1 и 3 се налага за обекта или обектите, където са установени нарушенията. (5) Изпълнението на административното наказание по ал. 1 и 3 се прекратява от органа, който го е наложил с постановление, по молба на лицето и след като то докаже, че наложената имуществена санкция или глоба е заплатена изцяло. Предложение от н.п. Мартин Димитров и Ясен Попвасилев: „В чл. 186 се правят следните изменения: А) ал. 1 се променя така: „Административно наказание лишаване от право да се упражнява определена дейност или дейности се налага за срок един месец на лице, което:” Б) в началото на ал. 5 се добавя следното изречение: „Изпълнението на административното наказание по ал. 1, т. 1, а) и в) се налага от органа когато, наложената имуществена санкция или глоба не бъде заплатена в седем дневен срок от връчване на наказателно постановление.” Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 186 и предлага следната редакция: Чл. 186 (1) Принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се налага на лице, което: 1. не спази реда или начина за: а) издаване на съответен документ за продажба (фискален бон, касова бележка от кочан или удостоверителен знак за продажба), отпечатан и издаден по установения ред за доставка/продажба; б) въвеждане в експлоатация или регистрация на фискалните устройства; в) ежедневно отчитане на оборотите от продажби, когато това е задължително; 2. използва преправено или изменено фискално устройство. (2) В случаите по ал. 1, т. 2 преправеното или измененото фискално устройство се отнема от органа по приходите в полза на държавата и се унищожава. Разноските са за сметка на лицето. (3) Принудителната административна мярка по ал. 1 се налага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. (4) Обжалването на заповедта по ал. 3 се извършва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Чл. 187. (1) При налагане на административно наказание по чл. 186 се налага и принудителна административна мярка запечатване на обекта или обектите на лицето и забрана на достъпа му до тях, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от оправомощено от него лице. Мярката се налага за обекта или обектите, където са установени нарушения. (2) Когато отстраняването е свързано със значителни затруднения за органите по приходите и/или със значителни разходи за лицето, постановилият запечатването орган може да разпореди стоките в обекта или обектите да бъдат оставени на отговорно пазене от лицето. Разпореждането не се отнася за стоките - предмет на нарушението по чл. 186, ал. 1, т. 2. (3) В случаите по ал. 1, когато стоките не са отстранени от лицето в указания срок, органът по приходите ги отстранява, като ги разполага пред обекта, без задължение да ги пази, и не носи отговорност за тяхното повреждане, похабяване или загуба, което е за сметка на лицето. (4) В случаите по чл. 186, ал. 5 едновременно с прекратяване изпълнението на административното наказание органът по приходите постановява и отпечатване, което се извършва при задължение за съдействие от страна на лицето. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 187 и предлага следната редакция: Чл. 187. (1) При налагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице. Мярката се налага за обекта или обектите, където са установени нарушения. (2) Когато отстраняването е свързано със значителни затруднения за органите по приходите и/или със значителни разходи за лицето, постановилият запечатването орган може да разпореди стоките в обекта или обектите да бъдат оставени на отговорно пазене от лицето. Разпореждането не се отнася за стоките - предмет на нарушението по чл. 186, ал. 1, т. 2. (3) В случаите по ал. 1, когато стоките не са отстранени от лицето в указания срок, органът по приходите ги отстранява, като ги разполага пред обекта, без задължение да ги пази, и не носи отговорност за тяхното повреждане, похабяване или загуба, което е за сметка на лицето. (4) Принудителната административна мярка се прекратява от органа, който е наложил, по молба на административнонаказаното лице и след като бъде доказано от него, че глобата или имуществена санкция е заплатена изцяло. Отпечатването се извършва при задължение за съдействие от страна на лицето. Чл. 188. Наказателните постановления по чл. 186, както и принудителната мярка по чл. 187 подлежат на предварително изпълнение, освен ако съдът разпореди друго. Предложение от н.п. Мартин Димитров и Ясен Попвасилев: „В чл. 188 след думите „предварително изпълнение” се добавя текстът „след изтичане на 7 дневен срок от връчването им”.” Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 188 и предлага следната редакция: Чл. 188. Принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 подлежи на предварително изпълнение при условията на Административнопроцесуалния кодекс. Чл. 189. (1) Лице - платец на данъка по чл. 91, ал. 1-3, което не внесе в срок изискуемия данък, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размера на невнесения данък, но не по-малко от 200 лв. (2) При повторно нарушение по ал. 1 размерът на глобата или имуществената санкция не може да бъде по-малък от 1000 лв. Предложение от н.п. Стоян Витанов: В чл. 189 санкцията да се определи относително "от до", а не в размера на данъка, тъй като се изключва възможността за индивидуализация. Комисията подкрепя предложението. Предложение от н.п. Мартин Димитров и Ясен Попвасилев: „В чл. 189 се правят следните изменения: А) създава се нова ал. 1 със следния текст: „Лице платец на данъка по чл. 91, ал. 1, което не внесе в срок изискуемия данък, се наказва с глоба – за физическите лица, които не са търговци в размер на 500 лева, а за юридическите лица и едноличните търговци – в размер на невнесения данък, но не по-малко от 200 лева.” Б) досегашната ал. 1 става ал. 2 със следната редакция: думите „чл. 91, ал. 1-3” се заменят с „чл. 91, ал. 2 и 3”.” Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 189, като предлага: 1. В ал. 1 израза „в размера на невнесения данък, но не по-малко от 200 лв.” да се замени с „в размер от 500 до 2000 лв.”; 2. Алинея 2 се изменя така: „(2) При повторно нарушение по ал. 1 размерът на глобата или имуществената санкция е в размер на невнесения данък, но не по-малко от 4000 лв. Чл. 190. (1) Орган по приходите, който в предвидения срок не възстанови данък, когато условията по този закон за възстановяването му са налице, се наказва с глоба в размер от 500 до 2000 лв. (2) При повторно нарушение по ал. 1 глобата е в размер от 1000 до 4000 лв. Предложение от н.п. Нено Димов: „В чл. 190 се добавя нова алинея 3 (3) Органът по приходите дължи на ощетеното физическо или юридическо лице неустойка в размер на 0.1% от невъзстановения данък за всеки ден просрочие”.” Комисията не подкрепя предложението. Предложение от н.п. Стоян Витанов: „Санкциите по чл. 190 да са съизмерими с данъчните задължения.” Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 190. Чл. 191. (1) Митнически орган, който, като е задължен, не начисли данък по този закон или начисли данък в по-малък размер, или освободи стоки от митнически контрол без заплащане на дължимия данък, се наказва с глоба в размер от 500 до 2000 лв. (2) При повторно нарушение по ал. 1 глобата е в размер от 1000 до 4000 лв. Предложение от н.п. Нено Димов: „В чл. 191 ал. 1 текста в края на изречението „от 500 до 2000 лв.” се заличава и се добавя текст „на неначисления данък, но не по-малко от 500 лв.” В чл. 191 ал. 2 текста „от 1000 до 4000” се заличава и се добавя текст „неначисления данък увеличен кратен на поредността на деянието пъти, но не по-малко от 1000 лв.”.” Комисията не подкрепя предложението. Предложение от н.п. Стоян Витанов: „Санкциите по чл. 191 да са съизмерими с данъчните задължения.” Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 191. Чл. 192. При установяване на нарушения по чл. 185, извършени от производители, вносители или лица, извършващи сервизно обслужване на фискални устройства, председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или оправомощено от него лице: 1. издава задължителни предписания във връзка с правомощията си; 2. отменя одобряването на типа на фискални устройства или одобряването на ИАСУТД; 3. прекратява регистрацията на лицето, извършващо сервизно обслужване – при системни нарушения на чл. 185. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 192. Чл. 193. (1) Установяването на нарушенията на този закон и на нормативните актове по прилагането му, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления, както и обжалването на постановленията по чл. 186, ал. 1 и 3 се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания. (2) Актовете за нарушение се съставят от органите по приходите, а наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 193, като предлага в ал. 1 думите “както и обжалването на постановленията по чл. 186, ал. 1 и 3” да се заличат. Предложение от н.п. Нено Димов: „Добавя се нов чл. 194 Чл. 194 (1) При установяване на нарушение от орган по приходите по чл.93 т. 4 се начислява лихва от 0.1% върху невъзстановения данък за всеки ден след спирането (2) При установяване на нарушение от орган по приходите по чл. 176 т. 1 се наказва с глоба от 500 до 2500 лв.” Комисията не подкрепя предложението. ДопълнителнА разпоредбА Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование. Каталог: pub pub -> Румен петров владимиров академична длъжност: професор Научно степен: доктор Образование pub -> Съдържание pub -> Съдържание уводни думи pub -> Към общия бюджет за 2013 Г. Разходна част на бюджета по раздели раздел III — Комисия Раздел IV — Съд на Европейския съюз pub -> Азбучен списък на преподавателите Изтегляне 1.37 Mb. Сподели с приятели:
|