Въведение 1 част І анотация на инвестиционното предложение за строителството, дейностите и технологиите на завода 3


ЗАЩИТЕНИ ТЕРИТОРИИ, ФЛОРА И ФАУНА



страница10/26
Дата23.10.2018
Размер4.62 Mb.
#93014
1   ...   6   7   8   9   10   11   12   13   ...   26

3.7 ЗАЩИТЕНИ ТЕРИТОРИИ, ФЛОРА И ФАУНА

3.7.1. Защитени територии (ЗТ)


Площадката на Инвестиционното намерение, (съгласно Георгиев, 2004), в радиус от 3 km не засяга обекти от Националната екологична мрежа (с уточнение – р.Дунав служи за ориентир при пролетния и есенен прелет на орнитофауната), което се потвърждава и от наличните данни на МОСВ от 2005 г.

По биогеографско райониране (Б. Груев и Б. Кузманов, 1994) площадката попада в Севернобългарски биогеографски район, Дунавски подрайон (показано на фигура 3.7.1-1.)



Фиг. 3.7.1-1: Биогреографско райониране

Съгласно Закона за защитените територии (ЗЗТ), категориите защитени територии (ЗТ) са: резерват, национален парк, природна забележителност, поддържан резерват, природен парк и защитена местност. В разглеждания район има само 1 природен парк – Русенски Лом и 2 ЗМ - Комплекс “Алеко-Теплика” и Рибарниците.

Защитените зони, свързани с чл. 5 от Закона за биологичното разнообразие включват защитени зони, в които могат да участват защитени територии, каквито са гореописаните и потенциалните НАТУРА 2000 места. Потенциалните “Натура 2000” места в района са 7 броя: Ломовете, Дунав, Лудогорие, р. Янтра, Рибарници “Мечка”, Батин и Студена река.

Националната екологична мрежа (НЕМ) включва:



  • защитени зони, в които могат да участват защитени територии;

  • защитени територии, които не попадат в защитените зони;

  • буферни зони около защитени територии.

  • КОРИНЕ места, Рамсарски места и орнитологични важни места.

В Таблица 3.7.1-1 са показани Защитените територии, разположени в географска близост до площадката, но над 3 km от нея:



Таблица 3.7.1-1: Защитени територии



Защитени територии, наименование

Документ

Площ, ha

Местоположение

1

Природен парк










1.1.

Русенски Лом

Зап. 567/26.06.1970

3259.80

Русе

2

Защитена местност










2.1.

Комплекс “Алеко-Теплика”

РД 784/04.08.2004

206

Русе, ДДС “Дунав”

2.2

Рибарниците

РД 1204/24.09.2003

40.5

Русе, Цар Калоян

3

Потенциални “Натура 2000” места










3.1

Ломовете

SPA&SCI

33777.004

Русе

3.2

Дунав

SPA&SCI

49554.520

Русе, Борово, Ценово, Сливо поле

3.3

Лудогорие

SPA&SCI

51951.489

Русе-Сливо поле, Ветово

3.4

р.Янтра

SPA

9458.168

Русе-Ценово, Бяла

3.5

Рибарници “Мечка”

SPA

482.395

Русе-Борово, Иваново

3.6

Батин

SPA&SCI

129.835

Русе-Борово

3.7

Студена река

SPA

8108.260

Русе-Ценово

От направените проучвания бе установено, че инвестиционното намерение засяга територия от бъдеща промишлена зона, която е била бивше летище за задоволяване селскостопански нужди. Разглежданата площадка е отдалечена и не представлява реална заплаха за защитния режим на ЗТ.


3.7.2. Флора


Инвестиционното намерение (по данни от География на България, 2002) попада по геоботаническо райониране в Евроазиатска степна и лесостепна област, Долнодунавска провинция, Крайдунавски окръг, Русенски район, който заема територии между долното течение на р.Янтра и Тутракан (ХХV, 72 – фиг.3.7.2-1.).

Тук (особено между Русе и Тутракан):



  • са налице повече остатъчни гори с доминиране на цер и космат дъб, келяв габър, липа и др.;

  • от флорните елементи се среща:

  • българския ендемит ковачев зановеч;

  • степните елементи като Stipa lessingiana, Comphorosma monpeliaca, Salvia scabiosifolia, дунавски зановец, и др.

Фиг. 3.7.2-1: Геоботанично райониране на България


По данни от ПП ”Русенски Лом” може да се направят заключения за очаквано растително разнообразие като дървесни видове (показани в Таблица 3.7.2-1) и видове защитени от закона (показани в Таблица 3.7.2-2).

Таблица 3.7.2-1 Разпределение на площта по дървесни видове

Дървесни видове

Залесена площ в hа

Залесена площ в %

Бял бор

11,1

0,49

Черен бор

53,6

2,35

Бряст

3,0

0,13

Червен дъб

0,5

0,02

Зимен дъб

22,4

0,98

Летен дъб

1,1

0,05

Благун

216,2

9,48

Цер

443,3

19,43

Габър

28,0

1,23

Явор

8,6

0,38

Мъждрян

50,0

2,19

Орех

7,5

0,33

Акация

508,9

22,31

Космат дъб

32,5

1,42

Келяв габър

573,1

25,12

Айлант

5,6

0,25

Конски кестен

0,5

0,02

Клен

49,9

2,19

Сребролистна липа

145,9

6,40

Дребнолистна липа

1,9

0,08

Едролистна липа

59,6

2,61

Гледичия

31,7

1,39

Мекиш

0,1

0,00

Планински ясен

14,1

0,62

Полски ясен

0,4

0,02

тп I-214

9,9

0,43

Регенерата

1,6

0,07










Всичко

2281,0

100,0


Таблица 3.7.2-2: Защитени растения

вид

българско име

вид

латинско име

защ.

Енд

CITES

Ч.к.т.I

IUCN

Евр . сп.

Лече -бни

Bern conv.

Снежно кокиче

Galanthus nivalis L., s.l.

защ.

-

Арр.||,#7

застр.

-

-

-

-

Горска съсънка

Anemone sylvestris L.

защ.

-

-

застр.

-

-

+

-

Емили-попиево прозорче

Potentilla emili-popii Nydrady

защ.

б.е.

-

застр.

R

-

-

Арр.|

Ковачев зановец

Chamaecytsus kovacevii (Velev) Rhothm.

защ. Б.е.

Б.е.

-

рядък

R

г

-

-

Мразоцветна щенбергия

Stenbergia colchiciflora W. etK.

защ.

-

Арр.||,#1

-

-

-

-

-




Cyclamen hederifolium Ait.

защ.

-

Арр.||,#7

-

-

-

-

-

Бял главопрашник

Cephalanthera damasonium (Mill.) Druce

защ.

-

Арр.||,#7

-

-

-

-

-

Дълголистен главопрашник

Cephalanthera longifolia (Huds.) Pritsch

защ.

-

Арр.||,#7

-

-

-

-

-

Обикновена пърчовка

Himanthoglossum hircinum (L.) W.D.Koch

защ.

-

Арр.||,#7

-

-

-

+

-

Начленен салеп

Orchis morio L.

защ.

-

Арр.||,#7

-

-

-

-

-

Червен салеп

Orchis purpureae Huds.

защ.

-

Арр.||,#7

-

-

-

-

-

Маймунски салеп

Orchis simia Lam.

защ.

-

Арр.||,#7

-

-

-

-

-

Тризъбест салеп

Orchis tridentata Scop.

защ.

-

Арр.||,#7

-

-

-

-

-

Забележка: Използваните съкращения са както следва:

1. Защ. - защитени растения (Д.В. 56, 3аповед Nо. 718/1989 - КОПС; Д.В. 105, заповед КРД-401/1995 и заповед Nо.РД-402/1995 - МОС)

2. Застр. - Застрашен вид

3. Б.е. - Български ендемит

4. б.е. - Балкански ендемит

5. Ч.К. т. 1 - Червена книга на България, том 1 Растения

6. R - World status (по IUCN) - рядък вид

7. r - рядък вид (Европейски списък на редките, застрашените и ендемични растения)

8. CITES -растения включени в конвенцията за международна търговия
От направените проучвания бе установено, че инвестиционното намерение засяга антропогенно нарушени територии от промишлената зона на гр.Русе, и не застрашават режима на защитена от закона флора, тъй като такава липсва на терена.

3.7.3. Фауна


Инвестиционното намерение, География на България, 2002, по зоогеографско райониране попада в Дунавски район (Фигура 3.7.3-1).

Фиг. 3.7.3-1: Зоогеографско райониране


Тук повечето видове са с евросибирски и европейски елементи, като:

  • при останалите преобладават такива с халарктично и палеарктично разпространение (напр. при паяците почти липсват средиземноморски видове);

  • континенталният климат е причина за по-голямото разнообразие при земноводните и по-бедното представяне при влечугите;

  • почти липсват ендемити сред надземната фауна (при подземната са установени 2 балкански и 4 български ендемита);

  • добружданската фауна може да се отнесе главно към степния фаунистичен комплекс (серия типични степни елементи при многоножки, скакалци, бозайници);

  • гнездящите птици имат най-голямо сходство с тези от Черноморското крайбрежие – 85.6% (средиземноморските птици са най-слабо представени спрямо другите зоогеографски райони, като тези със северен тип разпространение са 4 пъти повече от тези с южен).

Според Бежков Вл. и Кръстьо Нанев, 2002, в района могат да се срещат: голям гребенист тритон (защитен “Бернска конвенция”, прил.ІІ;, JUCN, 1996 – Червен лист на застрашените животни, Зап.729/1986 на МОСВ), червенокореместа бумка (защитен “Бернска конвенция”, прил.ІІ;, JUCN, 1996 – Червен лист на застрашените животни като зависим от сервационни мерки), обикновена чесновица ( “Бернска конвенция”, прил.ІІ;1996, Зап.729/1986 на МОСВ), зелена крастава жаба (“Бернска конвенция”, прил.ІІ;, 1996 , Зап.729/1986 на МОСВ), дървесница (“Бернска конвенция”, прил. ІІ;, 1996 , Зап.729/1986 на МОСВ), зелена водна жаба (“Бернска конвенция”, прил. ІІІ) балкански гекон (“Бернска конвенция”, прил. ІІ; 1996, Зап. 729/1986 на МОСВ), змиегущер (“Бернска конвенция”, прил.ІІ;, 1996 , Зап.729/1986 на МОСВ,ЧК с категория “застрашен вид”), ивичест гущер (“Бернска конвенция”, прил.ІІІ), кримски гущер (“Бернска конвенция”, прил.ІІ), смок-стрелец (“Бернска конвенция”, прил.ІІ;, 1996 , Зап.729/1986 на МОСВ), смок –мишкар (Зап.729/1986 на МОСВ, европейска и българска ЧК), пъстър смок (“Бернска конвенция”, прил.ІІ;, 1996 , Зап.729/1986 на МОСВ, в ЧК като “застрашен вид”), жълтоуха водна змия (“Бернска конвенция”, прил.ІІІ), сива водна змия (“Бернска конвенция”, прил.ІІ), пепелянка (“Бернска конвенция”, прил.ІІ;, 1996 , Зап.107/1991 на МОСВ),

Според В.Попов и Ат.Седефчев, 2003 в района могат да се срещат: източноевропейски таралеж (Природозащитен статус Закон за биологичното разнообразие (ЗБР), прил.3), къртица (Природозащитен статус – няма), малка водна земеровка (прир.статус:Бернска конвенция, прил.ІІІ), голяма белозъбка (прир.статус:Бернска конвенция, прил.ІІІ), малка белозъбка (прир.статус:Бернска конвенция, прил.ІІІ), див заек (прир.статус: Закон за лова (ЗЛ), Бернска конвенция прил.ІІІ), катерица (прир.статус: Закон за лова, ЗЛ, Бернска конвенция прил.ІІІ, ІUCN 2002 категория рисков –потенциално застрашен), лалугер (прир.статус:строго защитен, ЗБР, прил.2, Бернска конвенция, прил.ІІ, Директива 92/43/ЕЕС, прил.2 и 4, IUCN 2002 , категория рисков потенциално застрашен), горски сънливец (прир.статус: Закон за лова, ЗБР,прил.2 ;Бернска конвенция прил.ІІІ, Директива 92/43/ЕЕС, прил. 4, IUCN 2002 , категория рисков потенциално застрашен), обикновен сънливец (прир.статус: Бернска конвенция, прил.ІІІ, IUCN 2002 , категория рисков потенциално застрашен), оризищна мишка (прироозащ. статус: IUCN 2002 категория рисков потенциално застрашен), полска мишка (природозащ.статус – няма), жълтогърла горска мишка (природозащ.статус – няма), черен плъх (природозащ.статус – няма), сив плъх (природозащ.статус – няма), домашна мишка (природозащ.статус – няма), степна домашна мишка (природозащ. статус: IUCN 2002 категория рисков потенциално застрашен), голям хомяк ( природозащ.статус: строго защитен, ЗБР, прил.2 и 3, Бернска конвенция, прил.ІІ, Директива 92/93/ЕЕС, прил 4.; Червена книга, категория застрашен), добруджански хомяк (природозащ.статус:: строго защитен, ЗБР, Прил. 2 и 3, Бернска конвенция, прил.ІІІ, IUCN 2002 , категория –уязвим; ЧК на България, категория – рядък), ондатра (природозащ.статес:ЗЛ), воден плъх (природозащ.статус – няма), обикновена полевка (природозащ.статус – няма), белозъбо сляпо куче (природозащ. статус: IUCN 2002 , категория уязвим), чакал (природозащитен статус: ЗБР, прил.4; ЗЛ; Директива 92/43/ЕЕС, прил. 5), невестулка ( природозащитен статус: строго защитен, ЗБР, прил.3; Бернска конвенция, прил.ІІІ) черен пор (природозащитен статус: ЗБР, прил.4, ЗЛ, Бернска конвенция, прил.ІІІ, 92/43/ЕЕС, прил. 5), степен пор (природозащитен статус: строго защитен, ЗБР, прил. 2 и 3, Бернска конвенция, прил.ІІ, ЧК на България, категория рядък), пъстър пор ( природозащитен статус: строго защитен, ЗБР, прил.2 и 3; Бернска конвенция, прил.ІІ, IUCN 2002 , категория – уязвим;ЧК на България, категория – застрашен), бялка ( природозащитен статус:ЗЛ, Бернска конвенция, прил.ІІІ), дива котка ( природозащитен статус: ЗБР, прил.4, ЗЛ, Бернска конвенция, прил.ІІ, Директива 92/43/ЕЕС, прил. 4), дива свиня (природозащитен статус: ЗЛ, Бернска конвенция, прил.ІІІ).

За орнитологичната значимост на обекта може да се съди по биоразнообразието в рибарниците “Мечка” (корине сайт “Стълпище”, 800 ha). Василев и Митев (Орнитологично важни места, 1997 г.) установяват наличието на 168 вида птици, от които 60 вида са включени в Червена книга на България, 1985 г. С европейско природозащитно значение (SPEC: в категория SPEC1- 13 вида; SPEC2-13 вида; SPEC3- 51 вида и SPEC4– 27 вида) са общо 98 вида като:


  • мястото има световна значимост относно гнезденето на белооката потапница и международна значимост за гнездещия тук малък воден бик;

  • при миграция и зимуване с изключителна значимост за малкия корморан и къдроглавия пеликан (световно застрашен вид) и големия корморан;

  • рядко тук се наблюдават и световно застрашените: голям креслив и царски орли, водното шаварче, а при миграция – малка белочела през зимата и червеногуша гъски.

В Таблица 3.7.3-1. е включена цитираната орнитофауна.

Таблица 3.7.3-1: Орнитофауна в разглеждания район

Вид

Численост

Природозащитен статус

Гнездови период

Миграции

(инд.)

Зимуване

(инд.)

SPEC

национален

Голям корморан

Phalacrocorax carbo



-

40-1400

-




зщ, чк

Малък корморан

Phalacrocorax pygmeus



-

1400

10-43

2

зщ, чк

Къдроглав пеликан

Pelecanus crispus



-

-

1

1

зщ, чк

Голям воден бик

Botaurus stellaris



1

-

-

3

зщ, чк

Малък воден бик

Ixobrychus minutus



15-20

15

-

3

зщ,

Нощна чапла

Nycticorax nycticorax



-

10-77

-

3

зщ

Гривеста чапла

Ardeola ralloides



-

30-223

-

3

зщ

Червена чапла

Ardeola purpurea



-

61

-

3

зщ, чк

Бял щъркел

Ciconia ciconia



2

3-20

-

2

зщ

Блестящ ибис

Plegadis falcinellus



-

22

-

3

зщ, чк

Лопатарка

Platalea leucorodia



-

20




2

зщ, чк

Голяма белочела гъска

Anser albifrons



-

-

3000







Малка белочела гъска

Anser erythropus



-

-

0-1

1

зщ, чк

Червеногуша гъска

Branta ruficollis



-

-

20

1

зщ, чк

Червен ангъч

Tadorna feruginea



1

6-12

-




зщ, чк

Белоока потапница

Ayhtya nyroca



10-30

100-3000

-

1

зщ, чк

Морски орел

Haliaaetus albicilla



0-1

-

2-7

3

зщ, чк

Голям креслив орел

Aquilla clanga



-

2-3

-

1

зщ, чк

Царски орел

Aquilla heliaca



-

0-2

-

1

зщ, чк

Малка пъструшка

Porzana pusilla



1

1-3

-

3

зщ,

Сив жерав

Grus grus



-

0-1

-

3

зщ, чк

Водно шаварче

Acrocephalus paludicola



-

0-1

-

1



Лудогорието и Добруджа са територии, обект на денонощни и сезонни миграции на фауната. По данни от Атлас на НРБ, 1973 г. река Дунав представлява второстепен европейски път на прелетните птици. Лъчовете Варна-Русе, както и р.Дунав (лъч Силистра-Видин) са прелетни пътища на водоплаващите (Anseres) и блатни (Limicolae) птици. За есенния прелет на белия щъркел – известни са лъчове с направления: Русе (опръстеняване) – Шумен (място на намиране); Русе-Асеновград (зона на масово струпване).

От направените проучвания се установи, че инвистиционното намерение засяга антропогенно нарушени терени. На терена не е регистрирана гнездеща фауна, защитена от законите ни (вкл. по ЗБР), а отделни представители в условия на денонощна и сезонна миграция.


Каталог: ovos


Сподели с приятели:
1   ...   6   7   8   9   10   11   12   13   ...   26




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница