3.7.1. Защитени територии (ЗТ)
Площадката на Инвестиционното намерение, (съгласно Георгиев, 2004), в радиус от 3 km не засяга обекти от Националната екологична мрежа (с уточнение – р.Дунав служи за ориентир при пролетния и есенен прелет на орнитофауната), което се потвърждава и от наличните данни на МОСВ от 2005 г.
По биогеографско райониране (Б. Груев и Б. Кузманов, 1994) площадката попада в Севернобългарски биогеографски район, Дунавски подрайон (показано на фигура 3.7.1-1.)
Фиг. 3.7.1-1: Биогреографско райониране
Съгласно Закона за защитените територии (ЗЗТ), категориите защитени територии (ЗТ) са: резерват, национален парк, природна забележителност, поддържан резерват, природен парк и защитена местност. В разглеждания район има само 1 природен парк – Русенски Лом и 2 ЗМ - Комплекс “Алеко-Теплика” и Рибарниците.
Защитените зони, свързани с чл. 5 от Закона за биологичното разнообразие включват защитени зони, в които могат да участват защитени територии, каквито са гореописаните и потенциалните НАТУРА 2000 места. Потенциалните “Натура 2000” места в района са 7 броя: Ломовете, Дунав, Лудогорие, р. Янтра, Рибарници “Мечка”, Батин и Студена река.
Националната екологична мрежа (НЕМ) включва:
-
защитени зони, в които могат да участват защитени територии;
-
защитени територии, които не попадат в защитените зони;
-
буферни зони около защитени територии.
-
КОРИНЕ места, Рамсарски места и орнитологични важни места.
В Таблица 3.7.1-1 са показани Защитените територии, разположени в географска близост до площадката, но над 3 km от нея:
Таблица 3.7.1-1: Защитени територии
№
|
Защитени територии, наименование
|
Документ
|
Площ, ha
|
Местоположение
|
1
|
Природен парк
|
|
|
|
1.1.
|
Русенски Лом
|
Зап. 567/26.06.1970
|
3259.80
|
Русе
|
2
|
Защитена местност
|
|
|
|
2.1.
|
Комплекс “Алеко-Теплика”
|
РД 784/04.08.2004
|
206
|
Русе, ДДС “Дунав”
|
2.2
|
Рибарниците
|
РД 1204/24.09.2003
|
40.5
|
Русе, Цар Калоян
|
3
|
Потенциални “Натура 2000” места
|
|
|
|
3.1
|
Ломовете
|
SPA&SCI
|
33777.004
|
Русе
|
3.2
|
Дунав
|
SPA&SCI
|
49554.520
|
Русе, Борово, Ценово, Сливо поле
|
3.3
|
Лудогорие
|
SPA&SCI
|
51951.489
|
Русе-Сливо поле, Ветово
|
3.4
|
р.Янтра
|
SPA
|
9458.168
|
Русе-Ценово, Бяла
|
3.5
|
Рибарници “Мечка”
|
SPA
|
482.395
|
Русе-Борово, Иваново
|
3.6
|
Батин
|
SPA&SCI
|
129.835
|
Русе-Борово
|
3.7
|
Студена река
|
SPA
|
8108.260
|
Русе-Ценово
|
От направените проучвания бе установено, че инвестиционното намерение засяга територия от бъдеща промишлена зона, която е била бивше летище за задоволяване селскостопански нужди. Разглежданата площадка е отдалечена и не представлява реална заплаха за защитния режим на ЗТ.
3.7.2. Флора
Инвестиционното намерение (по данни от География на България, 2002) попада по геоботаническо райониране в Евроазиатска степна и лесостепна област, Долнодунавска провинция, Крайдунавски окръг, Русенски район, който заема територии между долното течение на р.Янтра и Тутракан (ХХV, 72 – фиг.3.7.2-1.).
Тук (особено между Русе и Тутракан):
-
са налице повече остатъчни гори с доминиране на цер и космат дъб, келяв габър, липа и др.;
-
от флорните елементи се среща:
-
българския ендемит ковачев зановеч;
-
степните елементи като Stipa lessingiana, Comphorosma monpeliaca, Salvia scabiosifolia, дунавски зановец, и др.
Фиг. 3.7.2-1: Геоботанично райониране на България
По данни от ПП ”Русенски Лом” може да се направят заключения за очаквано растително разнообразие като дървесни видове (показани в Таблица 3.7.2-1) и видове защитени от закона (показани в Таблица 3.7.2-2).
Таблица 3.7.2-1 Разпределение на площта по дървесни видове
Дървесни видове
|
Залесена площ в hа
|
Залесена площ в %
|
Бял бор
|
11,1
|
0,49
|
Черен бор
|
53,6
|
2,35
|
Бряст
|
3,0
|
0,13
|
Червен дъб
|
0,5
|
0,02
|
Зимен дъб
|
22,4
|
0,98
|
Летен дъб
|
1,1
|
0,05
|
Благун
|
216,2
|
9,48
|
Цер
|
443,3
|
19,43
|
Габър
|
28,0
|
1,23
|
Явор
|
8,6
|
0,38
|
Мъждрян
|
50,0
|
2,19
|
Орех
|
7,5
|
0,33
|
Акация
|
508,9
|
22,31
|
Космат дъб
|
32,5
|
1,42
|
Келяв габър
|
573,1
|
25,12
|
Айлант
|
5,6
|
0,25
|
Конски кестен
|
0,5
|
0,02
|
Клен
|
49,9
|
2,19
|
Сребролистна липа
|
145,9
|
6,40
|
Дребнолистна липа
|
1,9
|
0,08
|
Едролистна липа
|
59,6
|
2,61
|
Гледичия
|
31,7
|
1,39
|
Мекиш
|
0,1
|
0,00
|
Планински ясен
|
14,1
|
0,62
|
Полски ясен
|
0,4
|
0,02
|
тп I-214
|
9,9
|
0,43
|
Регенерата
|
1,6
|
0,07
|
|
|
|
Всичко
|
2281,0
|
100,0
|
Таблица 3.7.2-2: Защитени растения
вид
българско име
|
вид
латинско име
|
защ.
|
Енд
|
CITES
|
Ч.к.т.I
|
IUCN
|
Евр . сп.
|
Лече -бни
|
Bern conv.
|
Снежно кокиче
|
Galanthus nivalis L., s.l.
|
защ.
|
-
|
Арр.||,#7
|
застр.
|
-
|
-
|
-
|
-
|
Горска съсънка
|
Anemone sylvestris L.
|
защ.
|
-
|
-
|
застр.
|
-
|
-
|
+
|
-
|
Емили-попиево прозорче
|
Potentilla emili-popii Nydrady
|
защ.
|
б.е.
|
-
|
застр.
|
R
|
-
|
-
|
Арр.|
|
Ковачев зановец
|
Chamaecytsus kovacevii (Velev) Rhothm.
|
защ. Б.е.
|
Б.е.
|
-
|
рядък
|
R
|
г
|
-
|
-
|
Мразоцветна щенбергия
|
Stenbergia colchiciflora W. etK.
|
защ.
|
-
|
Арр.||,#1
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
|
Cyclamen hederifolium Ait.
|
защ.
|
-
|
Арр.||,#7
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
Бял главопрашник
|
Cephalanthera damasonium (Mill.) Druce
|
защ.
|
-
|
Арр.||,#7
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
Дълголистен главопрашник
|
Cephalanthera longifolia (Huds.) Pritsch
|
защ.
|
-
|
Арр.||,#7
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
Обикновена пърчовка
|
Himanthoglossum hircinum (L.) W.D.Koch
|
защ.
|
-
|
Арр.||,#7
|
-
|
-
|
-
|
+
|
-
|
Начленен салеп
|
Orchis morio L.
|
защ.
|
-
|
Арр.||,#7
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
Червен салеп
|
Orchis purpureae Huds.
|
защ.
|
-
|
Арр.||,#7
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
Маймунски салеп
|
Orchis simia Lam.
|
защ.
|
-
|
Арр.||,#7
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
Тризъбест салеп
|
Orchis tridentata Scop.
|
защ.
|
-
|
Арр.||,#7
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
Забележка: Използваните съкращения са както следва:
1. Защ. - защитени растения (Д.В. 56, 3аповед Nо. 718/1989 - КОПС; Д.В. 105, заповед КРД-401/1995 и заповед Nо.РД-402/1995 - МОС)
2. Застр. - Застрашен вид
3. Б.е. - Български ендемит
4. б.е. - Балкански ендемит
5. Ч.К. т. 1 - Червена книга на България, том 1 Растения
6. R - World status (по IUCN) - рядък вид
7. r - рядък вид (Европейски списък на редките, застрашените и ендемични растения)
8. CITES -растения включени в конвенцията за международна търговия
От направените проучвания бе установено, че инвестиционното намерение засяга антропогенно нарушени територии от промишлената зона на гр.Русе, и не застрашават режима на защитена от закона флора, тъй като такава липсва на терена.
3.7.3. Фауна
Инвестиционното намерение, География на България, 2002, по зоогеографско райониране попада в Дунавски район (Фигура 3.7.3-1).
Фиг. 3.7.3-1: Зоогеографско райониране
Тук повечето видове са с евросибирски и европейски елементи, като:
-
при останалите преобладават такива с халарктично и палеарктично разпространение (напр. при паяците почти липсват средиземноморски видове);
-
континенталният климат е причина за по-голямото разнообразие при земноводните и по-бедното представяне при влечугите;
-
почти липсват ендемити сред надземната фауна (при подземната са установени 2 балкански и 4 български ендемита);
-
добружданската фауна може да се отнесе главно към степния фаунистичен комплекс (серия типични степни елементи при многоножки, скакалци, бозайници);
-
гнездящите птици имат най-голямо сходство с тези от Черноморското крайбрежие – 85.6% (средиземноморските птици са най-слабо представени спрямо другите зоогеографски райони, като тези със северен тип разпространение са 4 пъти повече от тези с южен).
Според Бежков Вл. и Кръстьо Нанев, 2002, в района могат да се срещат: голям гребенист тритон (защитен “Бернска конвенция”, прил.ІІ;, JUCN, 1996 – Червен лист на застрашените животни, Зап.729/1986 на МОСВ), червенокореместа бумка (защитен “Бернска конвенция”, прил.ІІ;, JUCN, 1996 – Червен лист на застрашените животни като зависим от сервационни мерки), обикновена чесновица ( “Бернска конвенция”, прил.ІІ;1996, Зап.729/1986 на МОСВ), зелена крастава жаба (“Бернска конвенция”, прил.ІІ;, 1996 , Зап.729/1986 на МОСВ), дървесница (“Бернска конвенция”, прил. ІІ;, 1996 , Зап.729/1986 на МОСВ), зелена водна жаба (“Бернска конвенция”, прил. ІІІ) балкански гекон (“Бернска конвенция”, прил. ІІ; 1996, Зап. 729/1986 на МОСВ), змиегущер (“Бернска конвенция”, прил.ІІ;, 1996 , Зап.729/1986 на МОСВ,ЧК с категория “застрашен вид”), ивичест гущер (“Бернска конвенция”, прил.ІІІ), кримски гущер (“Бернска конвенция”, прил.ІІ), смок-стрелец (“Бернска конвенция”, прил.ІІ;, 1996 , Зап.729/1986 на МОСВ), смок –мишкар (Зап.729/1986 на МОСВ, европейска и българска ЧК), пъстър смок (“Бернска конвенция”, прил.ІІ;, 1996 , Зап.729/1986 на МОСВ, в ЧК като “застрашен вид”), жълтоуха водна змия (“Бернска конвенция”, прил.ІІІ), сива водна змия (“Бернска конвенция”, прил.ІІ), пепелянка (“Бернска конвенция”, прил.ІІ;, 1996 , Зап.107/1991 на МОСВ),
Според В.Попов и Ат.Седефчев, 2003 в района могат да се срещат: източноевропейски таралеж (Природозащитен статус Закон за биологичното разнообразие (ЗБР), прил.3), къртица (Природозащитен статус – няма), малка водна земеровка (прир.статус:Бернска конвенция, прил.ІІІ), голяма белозъбка (прир.статус:Бернска конвенция, прил.ІІІ), малка белозъбка (прир.статус:Бернска конвенция, прил.ІІІ), див заек (прир.статус: Закон за лова (ЗЛ), Бернска конвенция прил.ІІІ), катерица (прир.статус: Закон за лова, ЗЛ, Бернска конвенция прил.ІІІ, ІUCN 2002 категория рисков –потенциално застрашен), лалугер (прир.статус:строго защитен, ЗБР, прил.2, Бернска конвенция, прил.ІІ, Директива 92/43/ЕЕС, прил.2 и 4, IUCN 2002 , категория рисков потенциално застрашен), горски сънливец (прир.статус: Закон за лова, ЗБР,прил.2 ;Бернска конвенция прил.ІІІ, Директива 92/43/ЕЕС, прил. 4, IUCN 2002 , категория рисков потенциално застрашен), обикновен сънливец (прир.статус: Бернска конвенция, прил.ІІІ, IUCN 2002 , категория рисков потенциално застрашен), оризищна мишка (прироозащ. статус: IUCN 2002 категория рисков потенциално застрашен), полска мишка (природозащ.статус – няма), жълтогърла горска мишка (природозащ.статус – няма), черен плъх (природозащ.статус – няма), сив плъх (природозащ.статус – няма), домашна мишка (природозащ.статус – няма), степна домашна мишка (природозащ. статус: IUCN 2002 категория рисков потенциално застрашен), голям хомяк ( природозащ.статус: строго защитен, ЗБР, прил.2 и 3, Бернска конвенция, прил.ІІ, Директива 92/93/ЕЕС, прил 4.; Червена книга, категория застрашен), добруджански хомяк (природозащ.статус:: строго защитен, ЗБР, Прил. 2 и 3, Бернска конвенция, прил.ІІІ, IUCN 2002 , категория –уязвим; ЧК на България, категория – рядък), ондатра (природозащ.статес:ЗЛ), воден плъх (природозащ.статус – няма), обикновена полевка (природозащ.статус – няма), белозъбо сляпо куче (природозащ. статус: IUCN 2002 , категория уязвим), чакал (природозащитен статус: ЗБР, прил.4; ЗЛ; Директива 92/43/ЕЕС, прил. 5), невестулка ( природозащитен статус: строго защитен, ЗБР, прил.3; Бернска конвенция, прил.ІІІ) черен пор (природозащитен статус: ЗБР, прил.4, ЗЛ, Бернска конвенция, прил.ІІІ, 92/43/ЕЕС, прил. 5), степен пор (природозащитен статус: строго защитен, ЗБР, прил. 2 и 3, Бернска конвенция, прил.ІІ, ЧК на България, категория рядък), пъстър пор ( природозащитен статус: строго защитен, ЗБР, прил.2 и 3; Бернска конвенция, прил.ІІ, IUCN 2002 , категория – уязвим;ЧК на България, категория – застрашен), бялка ( природозащитен статус:ЗЛ, Бернска конвенция, прил.ІІІ), дива котка ( природозащитен статус: ЗБР, прил.4, ЗЛ, Бернска конвенция, прил.ІІ, Директива 92/43/ЕЕС, прил. 4), дива свиня (природозащитен статус: ЗЛ, Бернска конвенция, прил.ІІІ).
За орнитологичната значимост на обекта може да се съди по биоразнообразието в рибарниците “Мечка” (корине сайт “Стълпище”, 800 ha). Василев и Митев (Орнитологично важни места, 1997 г.) установяват наличието на 168 вида птици, от които 60 вида са включени в Червена книга на България, 1985 г. С европейско природозащитно значение (SPEC: в категория SPEC1- 13 вида; SPEC2-13 вида; SPEC3- 51 вида и SPEC4– 27 вида) са общо 98 вида като:
-
мястото има световна значимост относно гнезденето на белооката потапница и международна значимост за гнездещия тук малък воден бик;
-
при миграция и зимуване с изключителна значимост за малкия корморан и къдроглавия пеликан (световно застрашен вид) и големия корморан;
-
рядко тук се наблюдават и световно застрашените: голям креслив и царски орли, водното шаварче, а при миграция – малка белочела през зимата и червеногуша гъски.
В Таблица 3.7.3-1. е включена цитираната орнитофауна.
Таблица 3.7.3-1: Орнитофауна в разглеждания район
Вид
|
Численост
|
Природозащитен статус
|
Гнездови период
|
Миграции
(инд.)
|
Зимуване
(инд.)
|
SPEC
|
национален
|
Голям корморан
Phalacrocorax carbo
|
-
|
40-1400
|
-
|
|
зщ, чк
|
Малък корморан
Phalacrocorax pygmeus
|
-
|
1400
|
10-43
|
2
|
зщ, чк
|
Къдроглав пеликан
Pelecanus crispus
|
-
|
-
|
1
|
1
|
зщ, чк
|
Голям воден бик
Botaurus stellaris
|
1
|
-
|
-
|
3
|
зщ, чк
|
Малък воден бик
Ixobrychus minutus
|
15-20
|
15
|
-
|
3
|
зщ,
|
Нощна чапла
Nycticorax nycticorax
|
-
|
10-77
|
-
|
3
|
зщ
|
Гривеста чапла
Ardeola ralloides
|
-
|
30-223
|
-
|
3
|
зщ
|
Червена чапла
Ardeola purpurea
|
-
|
61
|
-
|
3
|
зщ, чк
|
Бял щъркел
Ciconia ciconia
|
2
|
3-20
|
-
|
2
|
зщ
|
Блестящ ибис
Plegadis falcinellus
|
-
|
22
|
-
|
3
|
зщ, чк
|
Лопатарка
Platalea leucorodia
|
-
|
20
|
|
2
|
зщ, чк
|
Голяма белочела гъска
Anser albifrons
|
-
|
-
|
3000
|
|
|
Малка белочела гъска
Anser erythropus
|
-
|
-
|
0-1
|
1
|
зщ, чк
|
Червеногуша гъска
Branta ruficollis
|
-
|
-
|
20
|
1
|
зщ, чк
|
Червен ангъч
Tadorna feruginea
|
1
|
6-12
|
-
|
|
зщ, чк
|
Белоока потапница
Ayhtya nyroca
|
10-30
|
100-3000
|
-
|
1
|
зщ, чк
|
Морски орел
Haliaaetus albicilla
|
0-1
|
-
|
2-7
|
3
|
зщ, чк
|
Голям креслив орел
Aquilla clanga
|
-
|
2-3
|
-
|
1
|
зщ, чк
|
Царски орел
Aquilla heliaca
|
-
|
0-2
|
-
|
1
|
зщ, чк
|
Малка пъструшка
Porzana pusilla
|
1
|
1-3
|
-
|
3
|
зщ,
|
Сив жерав
Grus grus
|
-
|
0-1
|
-
|
3
|
зщ, чк
|
Водно шаварче
Acrocephalus paludicola
|
-
|
0-1
|
-
|
1
|
|
Лудогорието и Добруджа са територии, обект на денонощни и сезонни миграции на фауната. По данни от Атлас на НРБ, 1973 г. река Дунав представлява второстепен европейски път на прелетните птици. Лъчовете Варна-Русе, както и р.Дунав (лъч Силистра-Видин) са прелетни пътища на водоплаващите (Anseres) и блатни (Limicolae) птици. За есенния прелет на белия щъркел – известни са лъчове с направления: Русе (опръстеняване) – Шумен (място на намиране); Русе-Асеновград (зона на масово струпване).
От направените проучвания се установи, че инвистиционното намерение засяга антропогенно нарушени терени. На терена не е регистрирана гнездеща фауна, защитена от законите ни (вкл. по ЗБР), а отделни представители в условия на денонощна и сезонна миграция.
Сподели с приятели: |