Въведение приетият от Народното събрание Закон за регионално развитие през февруари 2004 г в съответствие с изискванията за планиране в ес отразява регламентите и поетите задължения на страната по Глава 21 по отношение стратегическите планови и програмни



страница2/11
Дата23.10.2018
Размер1.87 Mb.
#94651
ТипАнализ
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11

кв. км

Община

Обща територия

кв.км.


Земеделски земи

Обработваеми

площи


Поливни

площи


Горски

територии



Населени места и урбанизирани

територии



Водни площи

Полезни изкопаеми

Транспортна инфраструктура


Брезник

404

275,5

226,9

5,7

115

12,2

2,3

11,5

1,6

Размер и структура на земеделските територии в Община Брезник


Показатели

Площ /дка/

Структура, %

Ниви

196,02

71,2

Естествени ливади

18,861

6,8

Мери и пасища

25,5

9,2

Полски пътища

6,3

2,3

Други

28,8

10,5

О б щ о

275,5

100

В структурата на обработваемите земи, нивите заемат най-голям дял.

Основните растениевъдни култури са зърнените. Отглеждат се пшеница, овес, ечемик. Слабо са застъпени царевицата, слънчогледа и бобовите култури. През 2004г са засети:


  • пшеница – 28 000 дка

  • ечемик – 2000 дка

  • овес – 2200 дка

  • картофи – 1500 дка

  • други – 1800 дка

В подотрасъл РАСТЕНИЕВЪДСТВО статистиката показва, че от обработваемата земя по-малко от 20% се усвоява, което категорично определя състоянието на подотрасъла като КРИТИЧНО. Практически не може да се говори за реални производствени структури. Средните добиви от зърнените култури варират от 80 до 250 кг. от дка. Произвежданата продукция не може да се определи като стокова. Зърното е неконкурентно способно и с висока себестойност.

ЖИВОТНОВЪДСТВОТО като втори подотрасъл в аграрния сектор също е в продължителни криза. На практика животновъдството е сринато.

Отглежданите в частния сектор животни са по-скоро за изхранване на домакинствата.

Динамика в броя на селскостопанските животни

на територията на Община Брезник


Селскостопански животни

Г о д и н и

2000

2001

2005/30.06./

1. Говеда

1804

1427

840

в т.ч. крави

1169

1075

660

2. Свине

2244

1486

1154

3. Овце

7464

6292

4110

4. Кози

2162

2049

1810

5. Коне

163

182

159

6. Магарета

301

306

277

7. Птици

18819

17420

17217

8. Пчелни семейства

1083

1395

2590


2.1.3. Горско стопанство

Играе важна функция в общинската икономика. Заема почти 29% от площта на общината. С възстановяването на собствеността в горски сектор са уточнени реалните площи на:



  • държавни гори – 103 570 дка

  • общински гори – 3 220 дка – обособени в масиви в землищата на с.Завала, Режанци, Кошарево, Долна Секирна

  • частни гори – 13790 дка

Стопанската дейност в горите е свързана основно с дърводобив и съпътстващи дейности /добив на сено, билки,горски плодове/

Другата важна дейност осъществявана в горския фонд е свързана с лесокултурни мероприятия.


Основните изводи за състоянието на аграрния сектор и горското стопанство са:

  • Поземлените ресурси и природни условия благоприятстващи развитието на подотраслите растениевъдство и животновъдство категорично не се използват ефективно.

  • В условията на кризата, засегнала индустриалното развитие в общината, аграрният сектор не се превръща в алтернативен за осигуряване на заетост на населението.

  • Утвърждава се тенденция на увеличаване размера на необработваемите земи

  • Изгражданите земеделски кооперации са по-скоро формални отколкото икономически субекти с потенциал и възможности.

  • Раздробеността на земята по-скоро отблъсква инвеститорите.

  • Развитието на производства, използващи дървесина като суровина, както и такива, свързани с ловното стопанство и първичната преработка на билки, гъби и диви плодове би допринесло и за цялостното икономическо развитие на общината.


2.1.4. Туризъм
В общината туристическата инфраструктура може да бъде определена като не достатъчно развита. Легловата база е съсредоточена в лесопарк „Бърдото” – 40 легла в хижа „Брезите” и хотел-ресторант „Бърдото”, както и пет броя бунгала на язовир Слаковци. Наличието на природни дадености,като лесопарк „Бърдото” доброто екологично състояние на цялата община, изградените микроязовири, историческите и културни паметници са много добра предпоставка за развитието на туристическата индустрия.

Усилията на общинското ръководство и бизнеса следва де се насочат:

  • Природните ресурси като гори, релеф, климат, води, растителност и животински свят, са отлични възможности за развитието на планински туризъм, пешеходен и велотуризъм, маршрутно – познавателен и екотуризъм.

  • Реализиране на проекта за желязната минерална вода.


2.2. ТЕХНИЧЕСКА ИНФРАСТРУКТУРА

2.2.1. Пътища
Общинската пътна мрежа е неразделна част от регионалната. Общата дължина на четвъртокласните пътища е 122,6 км, като значителна част от тях свързват селища,разположени в планинската част на общината, което създава редица трудности и проблеми.

През селищата на общината преминават пътища от републиканската пътна мрежа, както следва:


№ на пътя

Наименование на пътя

/пътища втори и трети клас/



63

Перник – Брезник Трън

605

Перник / Радомир / - Батановци – Пали Лула – Ноевци – Непразненци – Гигинци – Габров дол

638

Перник – Бабица – Божурище

Перник – Брезник – Арзан – Сливница

Перник – Брезник – Бегуновци – Кошарево

Станьовци – Долна Секирна – Горна Секирна


Общото състояние на пътните настилки от четвъртокласните пътища /след ремонтните работи през 2005 г/ с изключение на отсечките: с. Сопица – отклонение с. Садовик и Ребро – Трънски път, са в сравнително добро състояние. В недобро състояние са отводнителни канавки, банкети и съоръжения.

Пътната инфраструктура очертава два проблема.

Първия: Лошото състояние на пътищата от републиканската пътна мрежа /Бегуновци – Кошарево – Станьовци – Долна Секирна ; Бабица – Златуша/ създаващо редица трудности и рискове.

Втория: Частичните ремонти на четвъртокласните пътища, наложени като компромис от недостатъчните финансови средства е неефективно и временно.

Решаването на тези проблеми е по посока на ускорени инвестиционни усилия, като се ангажира държавата и приличане на финансов ресурс чрез проекти по програми.


2.2.2. Водоснабдяване и кнализация

А/ водоснабдяване

От 35 селища на общината 32 са водоснабдени, което представлява 91%. Неводоснабдени са селата Гоз, Арзан, Озърновци. Общата дължина на водопроводната мрежа е 323711 л.м., изградена от етернитови, стоманени, поцинковани и пластмасови тръби.

Основния водоснабдителен източник е язовир за питейно водоснабдяване „Красава” с обем 3 мил.куб.м. От язовира са водоснабдени – Брезник, Ноевци, Бегуновци, Велковци, Режанци, Бабица.

От водоснабдителната група „Секирна –Брезник” са водоснабдени селата Долна Секирна, Станьовци, Кошарево, Бегуновци, Гигинци, Непразненци, Ноевци, Велковци. Останалите селища са водоснабдени от местни водоизточници.

ПСПВ Брезник е с проектен капацитет 100л/сек, но е въведена в частична ескплоатация с 40 л/сек. Среднодневното потребление на питейна вода на жител на общината през 2004г е 296 л. Общият брой на действащите каптажи е 106, на резервоарите – 56. Основанта част от водопроводната мрежа е въведена в експлоатация преди повече от 35-40 години. Преобладаващата част от нея е силно амортизирана, авариите са ежедневни, загубите са много сериозни.

Основните проблеми на водоснабдяването са:


  • амортизираната водопроводна мрежа причина за чести аварии, за чести спирания, неритмично водоподаване и проблем за населението;

  • големи загуби и ниска ефективност на водопроводните системи;

  • недобро санитарно състояние и охрана на каптажите и резервоарите;

  • необходимост от водоснабдяване на неводоснабдените селища.


Б. Канализация

Изградена кнализационна мрежа има само в гр.Брезник. Общата дължина е 17342 л.м. което представлява 98,7 %. Неизградената канализационна мрежа в града възлиза на 330 л.м. Няма изградена пречиствателна станция за отпадни води. Канализационните води са заустени в р.Конска.



Проблемите са:

  • Липса на пречиствателни станции и директно заустване на отпадните води в реката.

  • Степента на изграденост на канализация в общината /липсваща в селата и не 100% в града/


2.2.3. Електроснабдяване

Електроснабдителната система в общината е изградена на 100%. На територията има една подстанция и общо 79 трафопоста.

Електроснабдителната и електропреносна мрежа е в добро техническо състояние.

Уличното осветление е изградено по проект за енергийна ефективност и предвижда общата инсталирана мощност от 531 Kw/h да намалее на 387 Kw/h и инсталиране на 1779 бр. осветителни тела.

На този етап проекта е изпълнен с монтирани 865 бр.тела.

Проблемите в електроснабдяването се свеждат до:


  • доизграждане системата на уличното осветление, нейната надеждност, управление и ефективност;

  • ремонт и оразмеряване на товари, съответстващи на стандартите в селища от общината където те са нарушени.


2.2.4.Телекомуникации

Изградената телефонна мрежа включва: АТЦ – Брезник, Ноевци, Кошарево, Режанци, Векловци и Красава. При телефонна плътност 35 телефонни поста на 100 души за страната и 29,4 тел.п. за областта, за Община Брезник телефонната плътност е 30 телефонни поста. Качеството на телефонните услуги в значителна част от селата е незадоволително, а в селища като Долна Секирна, Горна Секирна, Банище, Ръжавец, Душинци, Красава, Ярославци, Завала, Брусник, Озърновци, Билинци, Муртинци, практически липсва.

Около ..... от територията на общината и ..... от населението има покритие с мобилни телефони.

Пощенските услуги се осъществяват от 9 пощенски клона в Брезник, Ноевци, Слаковци, Велковци, Кошарево, Долна Секирна, режанци, Бегуновци, Красава.



Основните проблеми в телекомуникациите се отнасят до:

  • качеството на телефонните услуги в значителна част от селата;

  • голям брой села с лошо или липсващо покритие за мобилните телефони.


3. СОЦИАЛНА СФЕРА
3.1. Население, демографско развитие и потенциал – основни тенденции, проблеми и изводи
Анализа на статистическите данни откроява следните тенденции в демографското развитие и потенциала на Община Брезник /вж. таблица ДР-1/.

През целият изследван период броят на населението в общината намалява, което съответства на тенденциите ,характерни за областта и страната. Динамиката на намаляването, изразено и чрез ИНДЕКСИТЕ показва сравнително равномерно движение.

Съотношението „Градско – селско” население, което за общината през 2000 г. е приблизително 50% на 50% през 2004 г. се променя в съотношение 55% към 45%. Подобни са тенденциите и в областта и в страната.

За Брезнишката община тази демографска тенденция обяснява силното обезлюдяване на значителна част от територията и селата. /вж. таблица ДР-2/

Таблица ДР-1



НАСЕЛЕНИЕ – БРОЙ И ДИНАМИКА


Населено

място

1995

1996

1997

1998

1999

2000

2001

2002

2003

2004

Община Брезник

9740

9672

9 626

9163

9 252

8 953

8 433

8 361

8 256

7 950

Пернишка област

165625

164403

164094

160969

153 321

151769

148 251

146 431

144 104

146587

Югозападен регион

-

-

-

-

-

-

-

2 104 208

2 110 036

2 114 815

България


8 384 715

8 340 936

8 283 200

8 230 371

8 190 876

8 149 468

7 928 901

7 845 841

7 801 237

7 761 049




Населено

място

1995

1996

1997

1998

1999

2000

2001

2002

2003

2004

Община Брезник

1.00

0.99

0.99

0.94

0.95

0.92

0.87

0.86

0.85

0.82

Пернишка област

1.00

0.99

0.99

0.97

0.93

0.92

0.89

0.88

0.87

0.89

България


1.00

0.99

0.99

0.98

0.98

0.97

0.95

0.93

0.93

0.93



Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница