Въведение в Линукс. Възникване на Линукс. История на Линукс



страница14/19
Дата17.09.2016
Размер0.72 Mb.
1   ...   11   12   13   14   15   16   17   18   19

-a – монтира всички файлови системи описани във файла /etc/fstab

-n – монтира дадено устройство без да прави запис във файла /etc/mtab. Тази опция е полезна когато файла mtab се намира на файлова система, която е само за четене.

-r – монтира файловата система само за четене. Синоним на тази опция е -o ro

-w – монтира файловата система за четене и писане. Синоним на тази опция е -o rw

-t – тип на файловата система, която се монтира. По-важните от тях са ntfs, vfat, raiserfs, msdos, ext2, ext3 и iso9660. По принцип ядрото, в повечето случаи, само установява правилно типа на файловата система, но в понякога се налага нейното ръчно задаване. За да може да се монтира даден тип файлова система, трябва ядрото да е компилирано с поддръжка за нея.

-о – задава множество опции на командата mount. Тези опции са различни за разлините файлови системи. Освен това някои от тях имат смисъл само ако са описани във файла fstab.

defaults – задава опциите по подразбиране, а именно rw, suid, exec, auto, nouser и async

async – задава асинхронен режим на работа на файловата система.

auto – файловата система може да бъде монтирана чрез ключа -a.

exec – позволява изпълнението на файлове от тази файлова система.

ro – монтира файловата система само за четене.

rw – монтира файловата система за четене и писане.

suid – позволява флаговете SUID и GUID да имат ефект за дадената файлова система.

user – позволява на обикновения потребител да монтира файловата система. Името на потребителя монтирал файловата система се записва във файла mtab, така че той да може после да я демонтира.

users – позволява на всички потребители да монтират и демонтират дадената файлова система.

Повечето файлови системи имат собствени опции, които се различават както по описание, така и по значение. Това, както и техния брой (над 30) прави запомнянето на всяка опция трудна задача. Информация за отделните файлови системи и техните опции може да се намери на man страницата на командата mount.

Командата umount има значително по-малко опиции от mount. По-важните от тях са:

-n – демонтира файловата система без да пише във файла mtab.

-r – ако демонтирането пропадне, umount пробва да превключи файловата система в режим само за четене.

-a – демонтира всички файлови системи описани в mtab.

-f – принудително демонтиране на файловата система. Тази опция изисква ядро с версия 2.1.116 или по-висока.

-l - „мързеливо“ демонтиране. Отделя файловата система от йерархията веднага и изчиства всички връзки към нея, веднага щом тя се освободи. Опцията изисква ядро с версия 2.4.11 или по-късна.

Ето няколко примера за използването на двете команди:

#mount /dev/hdc1 /mnt/hd – монтира /dev/hdc1 в директорията /mnt/hd

#mount -t ntfs /dev/hda1 /mnt/hd – монтира /dev/hda1 в директорията /mnt/hd, като задава и типа на файловта система

#mount /dev/hda1 /mnt/hd -o ro – монтира файловата система в режим само за четене

# mount -r /dev/hda1 /mnt/hd – същото, но записано по друг начин

#umount /mnt/hd – демонтира файловата система прикачена към директорията /mnt/hd

Командата mount може да се използва и за монтиране на побитово копирани от дискета, CD-ROM или хард диск файлове. Пример за такива файлове са свалените от Интернет дистрибуции на Линукс с разширение iso.

Ето как става това:

#mount /home/dino/knoppix-3.4.iso /mnt/tmp -o loop

След тази команда вие ще може да разгледате съдържанието на файла knoppix-3.4.iso преди да го запишете на CD-ROM.

Един от най-важните файлове в Линукс е файла fstab. Тук се описват файловите системи които трябва да се монтират при стартиране на операционната система и точките в които те се монтират. Освен това тук се задават и опции специфични за дадената файлова система. Един типичен fstab файл има следния вид:

/dev/hda6 swap swap defaults 0 0

/dev/hda7 / reiserfs defaults 1 1

/dev/hda8 /mnt/storage vfat uid=1000,users,iocharset=cp1251,codepage=866,exec,umask=000 0 0

/dev/hda1 /mnt/hd ntfs users,exec,uid=1000,iocharset=cp1251,ro 0 0

/dev/sr0 /mnt/cdrw iso9660 user,unhide,noauto,owner,users,iocharset=cp1251,exec 0 0

/dev/hdb /mnt/cdrom iso9660 user,unhide,noauto,owner,ro,users,iocharset=cp1251,exec 0 0

/dev/fd0 /mnt/floppy auto noauto,owner 0 0

devpts /dev/pts devpts gid=5,mode=620 0 0

proc /proc proc defaults 0 0

fstab е разделен на 5 колони. Първата от тях указва за кое устройство става дума. Втората колона задава т.нар. точка на монтиране, третата – типа на файловата система. Четвъртата колона е за задаване на опции към файловата система. Последната колона се състои от две числа. Първото от тях оказва дали на файловата система е позволено да се прави dump, а второто указва дали файловата система да се проверява за грешки при стартиране на операционната система. То трябва да бъде 1 за root файловата система (там където е инсталиран Linux, като в случая това е /dev/hda7), 2 за останалите и 0 за тези, които не трябва да се проверяват. Всички файлови системи зададени във fstab ще се монтират автоматично при стартиране на операционната система. Освен това за описаните тук файлови системи може да се използва и съкратен запис на командата mount:

#mount /mnt/storage

вместо

#mount /dev/hda8 /mnt/storage

Файла mtab се попълва автоматично и неговия формат не е толкова важен, затова няма да бъде разгледан.

Всяка Линукс дистрибуция се разпространява с множество по-малки програми и приложения. Всички те са организирани в пакети. Пакета е набор от файлове, които са архивирани и имат определена структура на архива. Тази структура е различна за различните видове пакетни системи. Тя е най-проста в пакетите на Slackware и най-сложна за пакетите на Debian. По средата стои пакетната система на Red Hat. Видовете пакетни системи се разпознават по разширението на файла – tgz за Slackware, rpm за Red Hat, Fedora, Mandrake ,SUSE и deb за Debian, Knoppix. От тях единствено tgz не притежава проверка на зависимости и обновяване през Интернет. Тук ще наблегна на пакетната система на Slackware, но в края ще бъдат разгледани и пакетните системи rpm и deb.

1   ...   11   12   13   14   15   16   17   18   19


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница