НАСТРОЙКА НА ПУСКАНЕТО И СПИРАНЕТО НА ОПЕРАЦИОННАТА СИСТЕМА

5. НАСТРОЙКА НА ПУСКАНЕТО И СПИРАНЕТО НА ОПЕРАЦИОННАТА СИСТЕМА

Пускането и спирането на операционната система се извършва от шел скрипове намиращи се в директорията /etc/rc.d/. Линукс има седем режима в които може да работи: режим на единичен потребител, многопотребителски режим, режим с графична среда, режим на рестартиране и режим на изключване.

Те са обозначени със следните номера – 1, 3, 4, 6, 0 наречени runlevels. Номерата 2 и 5 не се използват. За всеки един от режимите в директорията има по един шел скрипт:

rc.0 – това е символична връзка към rc.6. Oтговаря за runlevel 0 (изключване на операционната система)

rc.K – отговаря за runlevel 1 (еднопотребителски режим)

rc.M – отговаря за runlevel 3 (многопотребителски режим)

rc.4 – отговаря за runlevel 4 (режим с графична среда)

rc.6 – отговаря за runlevel 6 (рестартиране на операционната система)

rc.S – не отговаря за никой от режимите тъй като се стартира преди тях. Използва се за инициализация на операционната система. Тук се прави проверка за коректно изключване на операционната система, стартиране на модулите и т.н.

Всеки един от тези скриптове стартира множество програми необходими за нормалната работа в дадения runlevel. По подразбиране системата влиза в runlevel 3. Това може да се промени чрез промяна на файла /etc/inittab.

id:3:initdefault:

трябва да се промени на

id:4:initdefault:

Освен тези скриптове, в тази директория има още няколко важни скрипта:

rc.local – първоначално този скрипт е празен. Тук администратора може да добавя собствени команди, които ще се изпълняват при всяко стартиране на операционната система.

rc.inet2 – от тук се стартират скриптовете на сървърите които са инсталирани.

rc.inetd – в последната версия, Slackware добавиха този прост скрипт който позволява да се рестартира inetd. Това в старите версии ставаше с командата killall -HUP inetd.

rc.sysvinit – позволява автоматично разпознаване и стартиране на скриптове предназначени за Red Hat. Тъй като Red Hat (Mandrake, Debian, Fedora, SUSE) използва Sys V тип на скриптовете, а Slackware BSD стил, чрез този файл се постига съвместимост.

rc.syslog – управлява системния процес наречен syslog. Той следи и записва възниканлите грешки и по-важни събития в определени журнални файлове.

rc.serial – управлява серийните устройства, като чете конфигурацията от файла /etc/serial.conf

Останалите файлове са скриптове за управление на инсталираните сървъри и зависят от направената инсталация.

Други важни файлове, които не попадат в условната подредба:

/etc/fstab – описва устройствата като хард дискове, камери, CD-ROM, Floppy и др. и опциите им които влизат в сила при монтиране. Освен това тук може да се опишат у-вата които се монтират автоматично при зареждането на операционната система.

/etc/mtab – описва всички монтирани устройства. При всяко закачане и разскачане на у-во, този файл се осъвременява.

/etc/lilo.conf – един от най-важните файлове. Чрез него се променя boot loader-а на Линукс. В някои дистрибуции не се използва LILO за тази цел, а GRUB. В този случай този файл не съществува. Този файл е разделен на секции – по една за всяка инсталирана операционна система. Тук Линукс леко излиза извън тази рамка, понеже един инсталиран Линукс може да има повече от една секция.

Причина за това е, факта че Линукс може да има инсталирани няколко ядра, като за всяко ядро е необходима отделна секция. Ето формата на този файл:

# LILO configuration file

# generated by 'liloconfig'

#

# Start LILO global section

boot = /dev/hda

#compact # faster, but won't work on all systems.

prompt

timeout = 300

# End LILO global section

# DOS bootable partition config begins

other = /dev/hda1

label = WinXP

table = /dev/hda

# DOS bootable partition config ends

# Linux bootable partition with ACPI config begins

#image = /boot/kernel-2.4.22-acpi

image = /boot/latest

root = /dev/hda7

label = Linux-2.4

read-only # Non-UMSDOS filesystems should be mounted read-only for checking

append="hdc=ide-scsi"

vga = 791

# Linux 2.6.0 bootable partition with ACPI config begins

#image = /boot/kernel-2.6.3

image = /boot/bzImage-2.6.3

root = /dev/hda7

label = Linux-2.6

read-only # Non-UMSDOS filesystems should be mounted read-only for checking

append="hdc=ide-cd"

vga = 791

# Linux bootable partition config ends

Освен тези най-важни файлове и директории, директорията /etc съдържа още множество по-малко критични конфигурационни файлове.

Въпреки това ето някои от тях:

/etc/X11 – директория в който се пази конфигурацията на графичния сървър. Най-важния файл е XF86Config или XF86Config-4. Това е основния конфигурационен файл на X сървъра.

/etc/fonts – в тази директория се пазят конфигурационни файлове отнасящи се към инсталираните шрифтове. Най-важен от тях е файла fonts.conf, който описва директориите с инсталирани шрифтове (не само).

cron.daily, cron.hourly, cron.weekly, cron.monthly – във всяка една от тези директории може да се добавят шел скриптове, програми или линкове към програми, които ще се изпълняват съответно веднъж дневно, веднъж на час, веднъж на седмица или веднъж на месец.

/etc/ld.so.conf – файл описващ директориите в които операционната система пази своите библиотеки. След промяната му трябва да се изпълни командата ldconfig, за да влязат промените в сила. Във файла ld.so.cache се пази кеширана информация за инсталираните библиотеки.

/etc/lpd – файл за конфигурация на демона позволяващ принтиране.

Промяната на всички тези файлове става единствено с обикновен текстов редактор. Повечето Линукс дистрибуции притежават шел скриптове, чрез които тази промяна е по-удобна и лесна. За съжаление няма Линукс дистрибуция в която да има шел скриптове за всички възможни промени. Затова универсалния и най-гъвкав начин за конфигуриране на операционната система е простия редактор.