Въведение в публичното право тройното битие на правото
Изтегляне 35.36 Kb.
|
Свързани:
plnm sud cb89474b65fad620f1ce8aac406d4cc0
| Нормативната йерархия
Учението за стъпаловидния строеж на правнонормативния ред се нарича още нормативна йерархия. Според това учение правните норми не стоят безредно разбъркани, а се намират помежду си в стъпаловидно подредени взаимоотношения. В този ред прилагането на по-горестоящата норма предпоставя създаването на по-долустоящата норма — по-горното стъпало представлява правното основание за по-долното, а оттам — нормите на по-горното стъпало имат отменителна сила спрямо тези от по-долно стъпало: един нормативен акт може да бъде изменен, респ. отменен само чрез нормативен акт с по-висок или равен нему ранг. Това е съподчинеността на правните норми. Основният неин принцип гласи: правна норма от по-долно стъпало/ранг не може да противоречи на правна норма от по-горно стъпало/ранг. Ако все пак такова противоречие бъде установено, правната последица е прилагане на правнонормативния акт с по-висок ранг. Този принцип, както и цялото учение за нормативната йерархия, представляват ядрото на учението за правовата държава и на принципа на законността. Те са записани ясно в Конституцията: „Конституцията е върховен закон и другите закони не могат да й противоречат“ (чл. 5, ал. 1) и в Закона за нормативните актове. На стъпалата/ранговете на правните норми и на нормативните актове, в които те се съдържат, отговарят съответните степени на т.нар. юридическа сила. Как се определя рангът, т.е. юридическата сила на конкретна норма? Водещ критерий е мястото и ролята на органа на власт, създал нормативния акт, в който се съдържа нормата — парламент, правителство, министър, общински съвет. Но този критерий не е абсолютен — при определянето на юридическата сила на конкретен нормативен акт следва да се има предвид не само органът, който го е създал, но и видът и предназначението на нормативния акт — например: може ли решение на Народното събрание, което съдържа правни норми, да отмени или измени нормативно постановление на правителството? Отговорът е, че Народното събрание като законодателен орган би следвало да въздейства нормативно върху обществените отношения не с решение, а със закон; що се отнася до решенията на парламента като вид негови актове, те по принцип следва да се ограничават до конкретни предписания. Присъща особеност на този стъпаловиден строеж е, че колкото по-висок е рангът на правната норма, толкова по-общи, по-абстрактно формулирани са съдържащите се в нея правила; те получават конкретизация „надолу по стъпалата“ в разпоредби на актове с по-ниска степен на юридическа сила. Учението за стъпаловидния строеж на правния ред е създадено в началото на XX в. от школата на правния нормативизъм и неговите изтъкнати представители Ханс Келзен (1881–1973) и Адолф Меркл (1890–1970). За нормативизма правната система е йерархически изградена логическа конструкция. Целта и смисълът на нормативната йерархия са нормите в правната система да представляват едно единство, като въплъщение на главната функция на правото да създава ред, особено в своята система; да се осигурява непротиворечивост и ред в действащото право. Нормативната йерархия представлява скелето на правовата държава. Стъпаловидният строеж на правнонормативните актове в националната правна система бива онагледяван чрез т.нар. „нормативна пирамида“. Конституцията като основен закон представлява нормативен акт с най-висока юридическа сила и логично заема върха на пирамидата; Конституцията има върховенството, но едновременно с това Конституцията е и основата на пирамидата и с това — на цялата правна система, което представлява още едно свидетелство и потвърждение за значението на конституционното право и за неговата характеристика като фундаментно право. Тези класически етажи на нормативната пирамида се оказват обаче тесни за взаимоотношението между международното и наддържавното право, от една страна, и националното право, от друга. Действащата българска Конституция съдържа принципното положение, че международните договори, ратифицирани, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право и имат предимство пред нормите на вътрешното законодателство, които им противоречат (чл. 5, ал. 4 от КРБ). Заслужава да се отбележи, че в случая Конституцията употребява точно понятието „предимство“ (primacy, англ.), а не „върховенство“ (supremacy, англ.). Това разграничаване в терминологията е релевантно и в случай на противоречие между правото на Европейския съюз и националното право; предимството е на европейското право и е прогласено в юриспруденцията на Съда на Европейските общности още в 60-те години на миналия век. Правото на Европейския съюз има предимство пред българското право, откакто Република България е член на Европейския съюз. Това принципно положение има позитивноправна уредба и в действащото българско право: „Ако нормативен акт противоречи на регламент на Европейския съюз, прилага се регламентът.“ (чл. 15, ал. 2 от ЗНА), т.е. националното право, което противоречи на европейски регламент, няма да бъде приложено. Изтегляне 35.36 Kb. Сподели с приятели:
|