Подреждащата/организиращата функция е главната и отдавна призната функция на правото, което организира обществото на местно, национално и международно равнище. Без тази функция на правото не можем да си представим нито една обществена структура. Самото осъществяване на подреждащата функция на правото има свое самостоятелно битие: проявява се като съдържание и предмет на цели клонове на правото — напр. конституционното, административното и др.
Правото има и разпределителна функция. То регулира движението на материалните и духовните блага и лежи в основата на икономическия живот на обществото. Няма икономическо отношение, което едновременно да не е и правно отношение. В този смисъл икономика и право са неделими.
Разпределителната функция на правото се проявява особено в отделни клонове на правото: гражданското, търговското, застрахователното, банковото и др.
Посочените две функции на правото — подреждащата и разпределителната, се обезпечават от неговата трета функция.
Защитната функция на правото представлява реакцията на правото срещу опасността от правонарушение. Защитната функция на правото е неговата имунна система. Като него тя има две проявления: предпазна и възстановителна. Чрез предпазната правото въздържа своите адресати от правонарушение, а чрез възстановителната дава на засегнатия от правонарушението дължимото и лишава правонарушителя от получената противозаконна облага. Отделни клонове на правото обслужват тази защитна функция: наказателното, конституционното, административното и съответните им процесуални клонове.
Предвид тези значими функции правото заслужава да бъде уважавано и спазвано като необходимост за самото съществуване на обществото. Това е така, защото правото съпътства обществото от неговото възникване и ще го съпътства докато то съществува. Правото е велико творение на човешкия дух и цивилизация; то е едно от най-големите постижения.
Правото е основно средство, чрез което се стимулира и постига реализацията на политически желани състояния. В този план политическите науки разглеждат правото като субстрат на политиката, но филтриран през парламентарния процес и с това — получил вече демократична легитимност; в демократичната държава е подложен непрестанно на изменения. Така право и политика се срещат в усилията да се хармонизират различаващите се интереси, за да се запази социалният мир.