Въведение в публичното право тройното битие на правото
Изтегляне 35.36 Kb.
|
Свързани:
plnm sud cb89474b65fad620f1ce8aac406d4cc0
| Източници на право
Понятието „източник на право“ е централно за съвременната наука и практика, бидейки предмет на продължителни дискусии и съдържателна еволюция. Същността и елементите му се изучават и разработват от теорията на правото в два различни смисъла: а) нормативните актове, които съдържат и въвеждат нормите в правния мир; б) самите норми, които са съдържанието на нормативните актове. Различни теории и школи поддържат/отхвърлят едното или другото разбиране, но и двете разбирания са намерили широк прием в клоновете на действащото право. Последното важи и за конституционното право, което използва „източник на право“ както за нормативното съдържание, така и за самите нормативни актове. Така че на въпроса що е източник на право отговорът може да е дълъг предвид богатството и многообразието на правото; но може и да е кратък: източник на право са всички нормативни уредби, от които се черпи действащо право. За да бъде полезна за практиката тази кратка дефиниция, следва да бъде допълнена: източник на право са и тези актове, които не само въвеждат, но и „извеждат“ правни норми (напр. закон за изменение или отмяна на закон), или унищожават юридическата сила на правни норми (напр. решение на Върховния административен съд за отмяна на нормативен акт на министър като противозаконен). Като синоним на източник на право се употребява и по-лиричният термин „извор на право“. Многообразието на източниците/изворите разкрива богатата история за произхода на правото, неговата обвързваща сила и „разпознаваемост“. С това източниците на право представляват и познавателна категория. Изтегляне 35.36 Kb. Сподели с приятели:
|