Въведение

I |
ната група и участва със свои представители на международната анархистка конференция в Париж (февруари 1947 г.). Тя разпространява в България информационния бюлетин за свикването на международен анархистки конгрес³⁹⁹. Връзките на българските безвластници с анархистките организации в западноевропейските държави допринасят за активизирането на анархисткото движение в България.

Анархокомунистите правят нови опити да възстановят Федерацията. След спиране на ..Работническа мисъл“, след арестите на анархисти през 1945 г. и затварянето на техните клубове всъщност анархисткото движение минава в нелегалност. През пролетта на 1946 г. те започват да издават ..Информационен бюлетин на ФАКБ“ на мястото на спрения в. „Работническа мисъл“⁴⁰⁰. Издават и сборник ,,Хляб и свобода” (януари 1946 г.). Те свикват нелегални пленарни заседания на четирите федерални съюза — Югозападен със седалище Дупница. Южнобългарски — Ямбол. Северозападен — Плевен и Североизточен — Русе⁴⁰¹. Зад тези названия се крият всъщност немногобройни групи и отделни анархисти’⁰. Най-активните анархистки центрове се очертават в Дупнишко, Ямболско, Сливенско. Павел баня — Казанлъшко, Килифарево — Търновско. Старозагорско, Новозагорско. Някои от тези групи провеждат активна нелегална дейност'⁷. В доклад на Дирекция на милицията се посочва, че в София е имало около 240 анархисти, в Пловдивска област — 19 групи с 310 члена, в Ямбол — около 50—60 души. в Сливен — около 80 души. Един от най-активните райони на Западния съюз — Дупнишкият, е имал 5 подрайона с около 60 души членове.

Анархистите възстановяват и своята помощна организация. Те отпечатват марки за около 1 500 000 лева. Със събраните суми осигуряват материално своите акции и прояви"’⁸.

През 1946 г. анархосиндикалистите в София възстановяват Българската конфедерация на труда (БКТ). Те наемат отделен клуб, където привеждат събрания и изнасят беседи. Продължават да издават своя орган ..Работническа солидарност".

В края на 1946 г. анархосиндикалистите свикнат национална конференция, на която приемат >става на БКТ'“'. ..Проблемът за отношението към Отечествения фронт продължаваше да бъде в центъра на нашите спорове — пише Т. Томов. Наложи се да свикаме нова конференция на синдикатите. Тя се състоя в‘Сливен и на нея присъстваха около 50 души. В. Ставрсв се обяви против Отечествения фронт. Болшинството прие едно неясно и неопределено отношение към Отечествения фронт, но се избра старият секретариат с отечественофронтовско направление.“⁴" След конференцията синдикалистите започват да издават в. „Класова борба“, от който излизат 3 броя. Между идейните анархисти (ФАКБ) и анархоепндик шетите (БКТ) се води остра идейна борба. В редица статии анархокомунистите обвиняват синдикалистите в ..марксически нюански“. заявяват, че те са само „една фирма“ без никакво влияние сред българските безвла- стници. От своя страна анархосиндикалистите наричат своите противници в движението ..интелигенти“, които стоят „далеч от работниците“⁴⁰². Опитите да бъдат обединени и помирени анархокомунисти и анархосиндикалисти. направени по инициатива на отделни групи и при посредничеството на МРА (Международна работническа асоциация), не успяват⁴⁰³.

Създава се и младежка анархистка група, която през май 1946 г. образува инициативен комитет за възстановяване на ФАМ (Федерация на анархистката младеж). Групата издава информационен бюлетин, от които излизат 3 броя, и провежда нелегални събрания⁴⁰⁴. Студентите анархокомунисти образуват Българска общонародна студентска федерация (БОНСФ).

Анархистката опозиция следователно не създава цялостна организация, а се състои от отделни, в повечето случай малобройни но твърде активни групи. Тяхната дейност изцяло е насочена против властта па Отечествения фронт. Те водят силна безвластническа пропаганда. Не само разпространяват стари издания на вестници и книги, но и печатат някои анархистки произведения, главно на П. Кропоткин⁴⁰⁵. Издават нелегалните циклостилни вестници: „ФАКБ — информационен бюлетин“ (1946—1947 г.), „Работническа солидарност" (1946 г.). „Информационен бюлетин на ФАМ“ (1946 г.). ..Класова борба“ (1946 г.). През този период те извършват значителна нелегална дейност. Издават позиви за 1 май. по случай Ботевия празник, против терора във франкистка Испания за жертвите на ямболските събития, за „свобода на печата“ и др.

В повечето печатни материали анархистите пропагандират свои тебезвласгнически възгледи. В редица теоретични статии възобновяват стария и основен спор с марксистите — за диктатурата на пролетариата. В статията ..Преходният период и нашето гледище" те обосновават своето виждане, че диктатурата на пролетариата не може да доведе до унищожаването на властта, насилието, държавата, не може да доведе до безкласово общество. „Анархокомунистите също признават преходния период, се казва в статията. Никой не мисли, че още на другия ден след социалната революция ще бъде осъществен комунизъм.“ Но безвластническото общество ще се гради „не чрез държава, не чрез насилие, а чрез самото общество, чрез народа, обединен в свои организации"⁴⁰⁶.

В издадената през 1946 г. брошура „Беседа с Бакунин“ Г. Максимов посочва: „Никаква държава, колкото и демократични да са нейните форми (дори и най-червената политическа република). . . не е в сила да даде на народа това. което ме нужно.“⁴'

Продължава идеологическата борба с марксизма. В редица статии основният прицел е насочен срешу централизма на марксистите, срещу разрушителната роля на властта и властниче- ството, срещу партийната бюрокрация и др.

Особена острота добива и въпросът за организацията на анархистите (той има първенстващо значение в споровете между самите анархистки фракции). В статия „Синдикализъм и анархокомунизъм" се обосновава анархокомунистическата позиция по този проблем⁴⁴. В нея се изтъква, че анархосиндикалистите смятат „ненужни и вредни идейните анархокомунистически групи“, „обикновено те се задоволяват с това да наругаят анархокомунистите като интелигентстващи и неработнпчески елементи, а себе си представят за класовопролетарски анархисти“.

Анархокомунистите виждат значението на снндикализма като проводник на анархистичните идеи в синдикалното движение.

Един от най-парливпте въпреки, които доминират в цялата анархпетична нелегална преса и издания, продължава да бъде отношението към Отечествения фронг и Българската комунистическа партия, Безвластниците открито заявяват че „не хранят добри чувства към комунистите, защото те са властници". ..Дълбока пропаст ни разделят — лишат те, с всички властници и диктатори — настоящи и бъдещи.“⁴⁴

През август 1946 г. Федерацията излиза с декларация против установяването на еднопартийна власт в България, „Днес всички елементарни и конституционни права се погазват и

Изтегляне 10.06 Mb.

Сподели с приятели: