Въведение
Изтегляне 10.06 Mb.
|
| политически се отива към еднопартийна готалитарна система.“30
Без да цитирам други статии и материали, трябва да подчертая, че анархистката опозиция, следвайки своите принципи, рязко се противопоставя на явно очерталата се тенденция за доминиране на комунистическата партия в Отечествения фронт, па забележимия тгреход към еднопартийна система. Анархистите изразяват своето отношение и към твърде активната вече буржоазна опозиция. Те отхвърлят нейната квалификация от отечественофронтовската власт като фашистка. Признават нейното право да води борба срещу опасността от партийна диктатура. В същото време анархистите не се идентифицират с буржоазната опозиция, определяйки я като нова властническа групировка. „Що се отнася до отношението ни към опозиционните партии, които се стремят към властта — пишат те, то ние сме против тях, зашото и те са властнически партии.“ Обективни обаче борбата на анархистите и на буржоазната опозиция се слива в една цел — премахване властта на комунистическата партия и Отечествения фронт. По време на референдума за република анархистите следват своята принципна позиция. Пред монархията ние предпочитаме републиката — пишат те, както пред диктатурата ние предпочитаме демокрацията.“ Но заявяват че републиката няма да даде желаната свобода на народа. Призовават да се бойкотира референдумът за република с лозунга ..Против монархията, но за свобода на народа'01. В „Манифест на Федерацията към българския народ“ излизат с искане за „свободна трудова република“, „която не се установява с референдум, а с дело на една народна революция“'2. Анархистите обявяват шест категорични основания, за да бъдат против монархията: гнездо на германски агенти, център на всички заговори, виновник за трите национални катастрофи, цар Борис III — виновник за убийствата на народни синове и др. Свободна трудова република, според тях, това е република на федерализма. на свободните общини, на свободните производства, на кооперацията’3. Заедно със засилване на политическата борба на буржоазната опозиция срещу властта на Отечествения фронт се активизират и анархистите. През август 1946 г. ФАКБ свиква национална конференция, насочена против властта на Отечествения фронт. Тя е характерна с острите квалификации на новата власт като антинародна. Там се говори, че в атмосферата на „партийната диктатура“ всички елементарни и конституционни права и свободи открито се погазват, че сред „този ад" погледите са обърнати към анархистите54. Особено активна пропаганда анархистите развиват против изборите за Велико народно събрание. Опозиционните партии добре разбират изгодата от тяхната дейност и правят опити да ги привлекат за свои съюзници. Двадесет дни преди изборите се осъществява среща между представителите на анархисти и опизиционния БЗНС в дома на Никола Петков. След като изказва „своето уважение към анархистите“, домакинът ги кани да участват в опзиционната листа. Той се обръща към един от известните безвластници в Казанлъшко с думите: „Ние решихме да ви предложим да водите листата ни в Казанлъшка околия. Второто място ще се запази за Копринков — социалдемократ, а за останалите не \ държим, може да сложите и други ваши анархисти. Представителите на федерацията, които по принципни съображения са против изборите, не се решават да участват в блока на опозицията. Те отстояват своята теза за „трети“, безвластнически фронт, еднакво насочен и срещу буржоазията, и срещу комунистите. В същото време те не само се отнасят положително към опозицията, но и подкрепят нейната борба срещу Отечествения фронт и комунистическата партия. ..Ние одобрявахме опозиционната борба — пише един от активните анархисти — защото разчитахме, че ако тя вземе властта, за нас ще има повече свобода за организационен живот.“407 Друг анархист признава: „Борбата ни срещу ОФ беше обща с опозицията. . . Ние, анархистите, също водехме опозиционна борба главно против парламента и за бойкотиране на изборите. 107 Борбата на анархистите против Отечествения фронт достига връхната си точка по време на изборите (27 октомври 1946 г.). В издадения по този случай позив те заявяват, че народът е „изтръпнал“ „пред чудовищния образ на една партийна диктатура“ и призовават своите съидейници да не участват в изборите. От текста на позива се разбира обаче, че ако някои не са съгласни с бойкота, то най-добре е да гласуват за опозицията, защото въпросът се поставя така: „за диктатура или за буржоазна демокрация“'8. В позива доминира заплашителен тон, заявява се, че анархистите също ще преминат към действие срещу партийната диктатура. Нека не се заблуждаваме — пишат те — свободата не се извоюва с бюлетина и не се гарантира с конституция. Само „пряка народна борба“ може да провали опита за нова диктатура. Анархистите използват за целите на своята пропаганда и легалната опозиционна преса. Във вестниците „Народно земеделско знаме“ и „Свободен народ“ публикуват протести на ФАКБ и ФАМ. в които се изтъква, че в България няма свобода и демокрация, че комунистическата диктатура потиска българския народ и т.н.408 В „Народно земеделско знаме“, в броя от 15 декември 1946 г. публикуват протест на ФАКБ против арестите на анархисти и тяхното изпращане в лагери. Съобщава се за 14 души анархисти в лагера „Росица“, трима души в областното управление в Плевен, един в лагера „Заград“, Добруджа, и един въдворен409. Като използват връзките си с международните анархистки централи, те изпращат печатни материали, с които аргументират своето виждане за характера на отечественофронтовската власт. В бюлетина на АИТ, излизащ в Париж, са отпечатани статиите „Терорът в България“, „Апел към световната съвест“ и др., които отразяват политическата обстановка в духа на анархистк те е оценки за новата диктатура в България. Заслужава да отбележим още един важен положителен факт за анархистката пропаганда — правилното отношение по македонския въпрос. Дали поради участието на много анархисти в македонското освободително движение или обстоятелството, че той е най-много дискутиран в българската преса, анархистите публикуват няколко статии, в които изразяват правилна национална позиция. След като посочват, че този въпрос е бил винаги ахилесова пета на българската национална политика, че той е използван от монарси и буржоазни клики за разделяне на балканските народи, анархистите заявяват, че подкрепят борбата за българска Македония. „Забравя се — пишат те, че нито Гоце Делчев, нито Даме Груев, нито Михаил Герджиков, нито който и да е от изтъкнатите дейци на македанското националноосвободително движение не са третирали македонците като отделна нация. . . . че те са жертвали живота си „не за създаването на една македонска държава, а още по-малко за заменянето на сръбската династия с един диктатор (Тито — б.м. Д. Д.). Нещо повече. Анархистите се обявяват против провежданата от комунистическата партия и правителството на Отечествения фронт македонизация на Пиринския край. „Напоследък — пишат те, се изобрети един нов географски термин — Пиринска Македония, и се проявява небивала щедрост. . . да се поднесе тази скъпа за страната ни. жива част от тялото на България на Титова Югославия, без да се питат жителите на тази част.“410 Анархистите заявяват, че „имат друго разбиране за решаването на националните въпроси, но не могат да бъдат равнодушни към това „абсурдно предателство на националните интереси на българския народ“. През 1946 г. засилват своята дейност и синдикалистите и фересистите, обединени в Българска конференция на труда (БКТ). Те издават бюлетин на БКТ, в който пропагандират своите виждания за политическия живот в България. В първото полугодие те продължават стремежа да бъдат легална опозиция на властта, като по някои въпроси вземат конструктивно отношение. След повторното спиране обаче на в. „Работническа солидарност“ БКТ заема по-ясни антиотечестве- нофронтовски позиции. След Втората национална конференция на анархосиндикалистите през пролетта на 1946 г. болшинството от нейните членове се обявяват против властта на Отечествения фронт. Секретариатът на анархосиндикалистите, който отначало поддържа контакти с ЦК на БРП, ги прекъсва и в нелегално издавания бюлетин по-категорично се изказва против комунистическата партия. БКТ взема мерки за стягане на своята организация. С окръжно № 2 (февруари 1946 г.) дава указания за затягане на дисциплината, за утвърден членски състав на групите. За отбелязване е и това, че БКТ въвежда приемане на новите членове „по препоръка на редовни трима членове“411. Явно се вижда, че БКТ е повлияна от стегнатата организация на комунистическата партия. Анархосиндикалистите издават сборник „Двадесет и пет години без П. А. Кропоткин“, позив във връзка с годишнина на Испанската революция, за 1 май 1946 г. и др. печатни материали. От края на 1946 г. БКТ минава в по-настъпателна позиция срещу отечественофронтовската власт. Тя се обявява особено категорично срещу засилващото се влияние на комунистическата партия в ОРСС. „ОРСС — пише в. „Класова борба“ — стана поделение на една партия и инструмент на държавата. . . , революционното дело на 9 септември е спряно в зародиш.“ Анархистите съветват работниците да си създадат не „държавни“, а „свободни, автономни, безпартийни синдикати“412. Създава се инициативен комитет за изграждане на цялостна структура на свободни синдикати (тъй като до този момент БКТ има само едно ръководство и няколко синдикални групи). Инициативният комитет изработва проектоустав на Българската конфедерация на труда, който се основава на няколко основни принципа — автономност, федерализъм, безпартийност, идейна свобода, антипарламентаризъм, антимилитаризъм, ан- тидържавничество61. Конфедеративният инициативен комитет излиза с апел към работниците и селяните за образуване на организации на НКТ. В статия „Нашите задачи'' анархосиндикалистите констатират, че след войната световното работническо движение е в упадък, че няма условия за социална революция и затова анархистите трябва да преминат към „широка разяснителна работа сред работниците от села и градове“413. Анархосиндикалистите се обявяват против работническия контрол в предприятията. Те пишат, че дейността на профкомитетите в предприятията ги очертава „като антиработнически“ и ги поставят „в лагера на враговете на работничеството“. БКТ не успява да увлече работниците. Тя си остава една незначителна организация с около 200 души. Нейните прояви се изчерпват повече с издаване на позиви и други пропагандни материали. През 1946 г. активизира своята дейност и Федерацията на анархистката младеж (ФАИ). Създадена най-напред чрез един център, който издава бюлетин от ноември 1945 г., тя също не е изградила своя организационна структура. Нейна най-активна част са студентите от БОНСФ, които са малка (няколко десетки студенти), но твърде дейна група. Младежите анархисти още през декември 1945 г. констатират, че в България „е налице стремеж към нова диктатура — диктатура на тоталитаризма, и дълг на анархистите е да се борят срещу тази опасност"414. През април 1946 г. инициативният комитет на ФАМ съобщава, че вече са образувани достатъчно на брой младежки групи и трябва да се свика национална конфренция. Той излиза с окръжно за свикване и учредяване на ФАМ415. През това време групите засилват своята пропаганда. Издаден е позив за 1 май 1946 г., за честване на Ботевия ден (2 юни). Федерацията на анархокомунистите подтиква младежите към по-активна съпротива и борба срещу комунистическата партия и Отечествения фронт. В апел към младежта се отправя призив да се отхвърлят мероприятията за утвърждаването на Отечествения фронт в България416. През втората половина на 1946 г. органът на ФАМ се по- остър и категоричен език осъжда комунистическата партия. Младите безвластници протестират срещу арести на анархисти. Съобщават, че 14 души от арестуваните в Казанлък са изпратени в лагери; В статия „На крак'1 ФАМ зове своите членове към борбеност. „В тая мрачна злокобна мощ — пишат те, нека вдигнем високо факела на свободата.“417 „Терор, лагери, арести са днес методите на борба срещу нас1' — се казва в обръщение на ИК на ФАМ към анархистичната младеж от ноември 1946 г./0 Младежкият бюлетин съобщава за дейни младежки организации в Хасково, София, Казанлък, Павел баня, Карлово. В тези групи се четат анархистчески реферати, водят се дискусии с младежки комунистически дейци, разпръсват се позиви с анархистично съдържание. На студентския празник (декември 1946 г.) студентите анархисти устройват събрания (с около 40 души участници) и демонстрация. В разхвърляните позиви и листовки те се обявяват против ОСНС (Общия студентски народен съюз), който провежда партийна политика в университета, против изискването да се представят отечественофронтовски бележки за класов подбор на студентите и зоват „на протест“, „на съпротива“ срещу властта на Отечествения фронт418. Групата на БОНСФ се присъединява към младежките опозиионни организации (Български академичен земеделски съюз, Студентска социалистическа организация „Жан Жорес“) за обща борба срещу народнодемократичната власт. Те издават „Зов към народното студентство“, в който пишат, че „тиранията на фашистите е заменена с тая на комунистите“, че „Алма Матер е превърната в партиен клуб“, където „партизанщината разлага идеализма и трови душите на жадното за наука и просвета народно студентство“ . Призовават на „обща“ и „смела“ борба срещу отечественофронтовския режим. Дейците на БОНСФ заедно с опозиционните студенти се противопоставят на новия закон за висшето образование. Те предприемат протестна акция (януари 1947 г.), издигат трибуни в Медицинския и Агрономическия факултет, разпръсват позиви и хвърчащи листовки с лозунга „Вън партията от Университета и училищата“419. Когато властта арестува някои от организаторите на акцията. Информационният бюлетин на ФАКБ излиза със заплашителна статия срещу комунистите, в която пише: „Вашият край е ясен. . . Той е гибел за цяла една доктрина, за цял един мироглед.“420 През 1947 г. комунистическата партия предприема репресивни мерки срещу цялата буржоазна опозиция и срещу анархистите. След подписването на мирния договор с България и особено след неговото ратифициране от парламентите на западните страни комунистическата партия прави катастрофално погрешна стъпка, като решава да ликвидира окончателно буржоазната опозиция. Последват процеси срещу Никола Петков, разгромяването и забраната на опозиционните партии. През този период в анархистките центрове остават малко хора, тъй като част от анархистите отстъпват пред репресиите и ограничават своята дейност. Други, главно из средите на синдикалистите и фересистите, преминават в редовете на комунистическата партия. Информационните бюлетини на ФАКБ и БКТ продължават да излизат нелегално. Сега те пищат с още по-голяма ярост срещу отечественофронтовската власт. „Бушува еднопартийна комунистическа диктатура с чудовищен централизъм — констатира бюлетинът на БКТ. Това налага централизиране на силите на анархизма за самозащита.“421 Органът на синдикалистите се обявява против становището на ОРСС „работниците да не прибягват до стачки“. Статията завършва с призива: „Да живее стачката.“ Анархистите отхвърлят държавното планиране и наричат двегодишния народностопански план „едно рядко недомислие“, което е предназначено за „пропагандна консумация“422. Нов неуспешен опит за консулидация на силите на оцелелите анархисти и тяхното оцеляване на базата на легалността се извършва по време на погребението на големия анархист и поборник за освобождението на Македония Михаил Герджиков. На 18 март 1947 г. както млади анархисти, така и ветерани, вдъхновени за анархистична дейност още от първият Женевски кръжок изпращат своя дългогодишен съидейник. Въпреки че милицията забранява носенето на знамена и провеждане на демонстрация, на погребението се стичат много анархисти. И тук се обменят мисли по същия въпрос: „Из кой път?“ Дали да се отстъпи към чисто пропагандна дейност или да се влиза в конфликт и борба срещу новата диктатура". По случай 1 май 1947 г. анархистичните организации ФАКБ, БКТ, ФАМ излизат с общ позив, в който отхвърлят „диктутарата на комунистите“ и_ заявяват, че те са „отново на своя революционен пост“423. В навечерието на 1 май в София са арестувани 5 анархокомунисти и 4 синдикалисти. В Русе са арестувани няколко анархисти за разпространение на първомайски позив. В Карлово са заловени броеве на ФАКБ, които предизвикват арести. От Перник четирима анархисти са изпратени в лагерите „Богданов дол“ и „Куциян“. Други са принудени да подпишат декларации, че се отказват от политическа дейност. Много анархисти от Казанлъшко, Хасковско и Сливенско са изпратени в трудовия лагер „Росица“'424. Пред тежките удари, които анархистите получават, отново се налага въпросът какво да правят. На този въпрос се опитва да намери отговор ФАКБ, който излиза еъс специална статия в своя бюлетин. След като констатира, че в западните страни буржоазията е възстановила своите позиции, че в източните страни идват нови диктаторски режими, ФАКБ прави извода, че възможностите за скорошна революция сега са изчерпани. Остава един път: „. . .Повсеместно изграждане на идейни, синдикални, кооперативни, културно-просветни организации на базата на федерализма и безвласгието.“425 Става въпрос за връщане на анархистката дейност в пътя на легалността и пр осветителството. Но дори и в този тежък за анархисткото движение период се води страстна борба между идейните анархисти и синдикалистите. Когато се пита „Из кой път?“, отново излиза на преден план въпросът анархосиндикализъм или анархокомунизъм. В притурка към бр. 1 и 2 на „Класова борба“ (1947 г.) е отпечатана голяма статия „Различията между анархосиндикализма и анархо- комунизма в България“, в която в исторически ретроспективен план се очертават пътят и различията между тези две най-големи анархистичните фракции426. Съпротивата срещу терора над анархистите продължава. Информационният бюлетин изнася факти за 9 души младежи (студенти и работници, активни анатифашисти) анархисти, които са в неизвестност427. Сега усилията на федерацията са насочени към издирване на арестуваните анархисти и помощна акция в тяхна защита. Изпращат се протестни писма против „полицейския курс срещу анархистите“. Анархистите поставят въпрос: Легална ли е или е нелегална ФАКБ. И отговарят, че анархокомунистите искат да водят легална пропаганда за своите идеи и действия428. В бюлетин № 6 на федерацията доминират статии с теоретичен пропаганден материал: „Безсмъртният Бакунин“, Безсмъртна е мисълта на Елизе Роклю“, „С поглед към идеала и принципите“429. Анархистическото движение прави опит да се върне към „тп\а пропагандна работа“. В същото време продължава издирването за съдбата на арестуваните през различно време анархисти. В бюлетин № 6 са публикувани имената на 19 анархисти, от които 14 се намират в трудововъзпитателния лагер „Куциян“ в Перник430^. От тях 9 души са студенти, арестувани на 13 март и 2 юни 1947 г., един журналист, двама печатарски работници и един ученик. По-късно част от тази група и други арестувани през втората половина на 1947 г. са изпратени в лагера в Белене. В трудовия лагер „Богданов дол“ има двама анархисти, в трудовата женска група при конезавода „Клементина“ — една жена, в Тутраканско
Като се връщат към идейно-пропагандна работа, анархистите отново подхващат голямата тема за Съветския съюз. Те продължават да аргументират своята теза за „държавния социализъм“ като „държавен капитализъм“. Публикуват пророческите думи на П. Кропоткин за руската революция (казани на 28 април 1919 г.). „Аз съм длъжен да ви кажа напълно откровено
Идеята за съветите като народна власт е една велика идея продължава Кропоткин. Но доколкото страната се управлява „чрез партийна диктатура, дотолкова работнпческо-селските съвети явно губят своето истинско значение“. Няма свобода на печата, няма свободна изборна борба. Методите за унищожаване на противниците също разлагат властта. „По тоя път революция не става и нейното осъществяване е невъзможно." В много статии анархистите остро критикуват Българската комунистическа партия за обвързването на България със Съветския съюз. Те изказват предпочитание към „западните демокрации“ пред „съветската диктатура“. Някои анархисти не могат да се примирят с чисто идеологическата дейност. Те открито говорят за борба срещу тоталитарната власт в България. Правят опити да съживят разбитите анархистически групи с призиви: „Да се противодейства на партийната диктатура.' Това дава повод за нови арести и окончателен разгром на анархистичната опозиция. Някои анархисти са принудени да преминат в нелегалност, но по-късно се предават на властта. Чрез организиран канал през турската граница от страната успяват да избягат 7 души8'1. През 1948 г. неарестуваните активни анархисти в София създават групи и правят последен опит да възстановт ФАКБ. За целта те изращат свои хора да установя връзка с оцелелите анархисти в провинцията. И този опит е разкрит. Българската анархистична емиграция се събира в Париж. Сред нея се водят остри спорове дали анархистите да сътрудничат с американските разузнавателни органи в борбата срещу комунистическата власт в България . Привържениците за сътрудничество с органите на САЩ („на което не следва да се гледа като на предателство") изготвят „Декларация на анархистите, за сьдействие на американски служби при евентуални бунтове в България. При този случай анархистите трябва да подкрепят всички действия срещу отечественофронтовската влагт. Някои безвластници се поставят в пряка услуга на американското разузнаване. През 1953 г. една група от 5 души преминават 6-месечно обучение за подривна диверсантска дейност433. Снабдени с радиопредаватели, автоматично оръжие и други съоръжения, те са спуснати с парашути в Стара планина. Трима от тях се приземяват близо до с. Павел баня.Групата има за задача да изгради организация, която се опира на анархисти, николапетковисти и други враждебно настроени към Отечествения фронт лица, да подготви условия за прехвърляне на нови диверсанти и оръжие, да организира терор против партийни и държавни ръководители и да информира американското разузнаване за положението в страната434. Те подготвят скривалища и установяват връзка със свои хора в някои села на Казанлъшко. През 1954 г. са разкрити и подведени под съдебна отговорност. Анархистическа група се създава и в Старозагорско пре5 1962 г. Един от известните анархисти в града, осъден през 1951 г. за опит за бягство през границата, след излизането от затвора сформира нелегална група. Той успява да привлече 7 души от града и 6 души от едно близко село — бивши анархисти и членове на опозиционни партии435. Изработва и програмата на „съюза“, който си поставя задача да „обедини всички антикомунисти“ за борба „срещу властта с всички средства“436. Групата се снабдява с оръжие — пушки, бомби и циклостил. Тя прави опит да влезе във връзка с анархистите в Хасково и Велинград. Тази група също е разкрита и предадена на съда. Така завършват всики опити на анархистката опозиция за борба срещу отечественофронтовската власт. Анархистките организации са разбити. Анархистите ириключват с активната си работа, укриват анархистката литература и за дълги години спотайват своите идейни убеждения. Най-активните от тях излежават присъди или работят в трудовите лагери. 
След 10 ноември 1989 г. политическата обстановка в страната започна бързо да се променя. Тоталитарният режим, наложен от еднопартийната система получи първите конвулсии на своето фиаско. Това бе началото на края на централизираната икономическа и политическа система, изградена по сталински образец. Държавният социализъм в България, ръководен от филтрирана бюрократична върхушка показа редица непреодолими недъзи. Неговото разрушаване се диктува от дълбоки вътрешни и международни причини. Отприщен е мощен демократичен взрив в нашата страна. Политическият живот получи нова насока. Свободата на словото роди свободата на действието и с това демократичният процес стана необратим. Появиха се множество политически партии, утвърди се плурализмът в икономиката и политиката. При такава обстановка започва възраждането на анархистическото движение в България. Анархистите, запазили през годините на тоталитарния режим своите идеи, бързо възстановяват отделни групи и организации. Създава се инициативна група за възстановяване на Федерацията на анархистите в България. На 19 и 20 май 1990 г. в гр. Казанлък се провежда уредителна конфренция на ФАКБ. която приема резолюция за възстановяване на анархисткото движение. В резолюцията се казва: „След 45 години диктатура Федерацията на анархистите в България е жива. . . Нашата крайна цел си остава същата: изграждането на свободно общество без държава и икономика без експлоатация. Нашите основни принципи са непроменени: свобода, справедливост, нравственост. Взаимопомощта възприемаме като основен обществен закон. Ние сме безвластници, защото сме убедени, че властта, както и стремежът към нея развращават. Ние сме социалисти, защото сме за свобода, равенство и справедливост.“437 По-нататък в резолюцията се посочват актуалните политически задачи, които Федерацията си поставя при новите условия в страната. Конференцията излиза и с Обръщение към българския народ, в което обосновава историческото право на съществуване на анархизма, неговите основни идеи, актуалните политически задачи в близкия период. Възстановена е и Федерацията на анархистката младеж, която започва да изгражда младежки групи в градовете с традиционно анархистско влияние. От 15 октомври 1990 г. започва да излиза и органът на Федерацията в. „Свободна мисъл“. Конференцията решава да започне и издаването на анархиска литература като за целта се организира издателство „Нов свят“. В следващите броеве в „Свободна мисъл“ започва страстна защита на основните анархистки идеи на обществения идеал, за които се борят безвластниците. Те отново издигат знамето на борбата срещу всякаква власт и властническия принцип въобще, за изграждане на свобдно общество на базата на федерализма. Социалната справедливост, индивидуална и колективна свобода, съдружието между хората, високите нравствени ценности са големите цели, които си поставя движението438. „Свободна мисъл“ отделя много място и за възстановяването на историческата памет за миналото на анархисткото движение. Много статии са посветени на бечвластници, загинали за анархисткия идеал, на исторически дати и събития, които са жалони на анархисткото движение, на погроми и борби, през които минава анархизмът, както в периода на полицейската диктатура преди 9 септември Г944 г.. така и през тоталитарния режим на еднопартийната система439. Анархисткото движение и сега изразява своя линия по политическите събития в страната, различна от тази на другите политически партии. Безвластниците предупреждават българския народ да не вярва на политическите дейци, устремили се към властта. Във времето на опианяващия дух на демокрацията, политическите партии, движения и личности маскират своите амбиции към властта с демократични лозунги. „Отстоявайки радикалната революция — пише „Свободна мисъл“, анархизмът остава непримирим противник на всички системи, в които продължава да съществува икономическото, политическото и религиозното разделяне между хората.“440 Анархистите дават своя рецепта за преодоляване на икономическата криза, съществуваща в страната на базата на колективната (не централизирана, не държавна) собственост, организирана на федералистинния принцип. Те поставят комунал- ната (колективна) и кооперативна собственост и договорните трудови отношения в основата на новото бездържавно общество5. По повод идването на Мария Луиза в България те изразяват своята принципна позиция против всякакви държавни форми на потисничество от абсолютна монархия до републиканското управление. Те отхвърлят исканията на монархистите за връщането на Симеон Кобургготски в България1. Верни на своята принципна позиция, анархистите се обявяват и против приемането на новата конституция от Великото народно събрание. „Конституцията — пише в. „Свободна мисъл“, остава съвкупност от правила, права и забрани, които г крайна сметка винаги подчиняват тези отдолу на тези отгоре. Конституцията остава опора на „крацията", независимо от кой цвят е тя." Анархистите призовават народа да не гласува в изборите за 36-о Обикновено народно събрание. „Не съществува разлика между червени, сини. оранжеви и т.н., — пише органът на Федерацията. — Всички те са замесени от едно и също властническо тесто. .“8 Изборната победа на СДС те тълкуват като смяна на властта по принципа ..стани ти да седна аз". Създава се и ще бъде създадена нова експлоататорска класа. „Има ли изход от тази алтернатива: демокрация или диктатура на капитала — частен или държавен, която така натрапливо налагат на народа политическите сили?“ — задава въпрос „Свободна мисъл“ и отговаря: „На мястото на представителката демокрация ние издигаме прякото участие на гражданите при решаването на собствените им проблеми." Те сочат, че единственият изход е пряката демокрация, самоуправлението (безвластието). Това с обществена организация, „която може да позволи на гражданите й народите пряко да участват във всички сфери на живота“4. Българските анархисти изказват свое становище и по главните проблеми на световната политика. Те осъждат войната в Близкия изток, но осъждат както заграбването на Кувейт от Саддам Хюсеин, така и завземането на залива от американските войски, тъй като „петролните находища, влизащи в жизнените интереси на САЩ съставляват 65% от. световните петролни резерви“. Те наричат войната за залива „измама на века“10.
Анархистите защитават борбата на народите на Прибалтика за независимост и суверенитет. Те наричат опита за реакционен военен преврат в Русия „преврат на вампирите“. „Но русите доказаха своето величие и в отпора си срещу превратаджиите“ — пише „Свободна мисъл“. В същото време се изказват опасенията от нов преврат. „Времето сигурно ще роди нови диктатори и мечтатели за необятна власт. Вампирите не са се свършили, но и народът не спи непробудно.“11 Анархистите гледат на съвременната световна политика като на една пълна нелепица и смешение на абсурди. Старите капиталистически държави, които експлоатират своите народи, учат народите, току-що освободили се от тоталитъризъм, как се изгражда капитализъм и демокрация, т.е. как най-.,безболезнено“ да се създаде общество на противоположни социални полюси, на бедни и богати, на безправни и господстващи. А новите „свободни“ държави вървят от едно насилие към друго. Изложих повечето от съвременните възгледи на българските анархисти, за да се разбере, че анархисткото движение в България върви по пътя на класическия анархизъм и в същото време прави опити за неговото модернизиране и приспособяване към съвременните условия. :* * * Историята на анархизма в България го характеризира като социално революционно движение, по-особено, по-различно от всички други политически партии и течения. Анархизмът има редица силни и привлекателни страни, с които печели привърженици. Неговите критики към властта, към насилието, упражнявано от всички държавни форми, към централизма, който е несъвместим с демокрацията, звучат правдиво и убедително. Тези идеи пленяват много млади хора. които ги приемат за свое верую до края на живота си. Друга силна страна на анархизма са високите нравствени добродетели, които той изповядва. Ще подчертаем казаното от Асен Златаров, че „етиката на Кропоткин остава библия на човешките добродетели, без които човекът е всичко друго, но не и Човек“. Историята на анархизма, проследена в книгата, показва, че това движение заема определено място в политическия живот на България. То не става масово, понеже отхвърля централизма и авторитарния принцип в своята организация. " Пак там, 11, септ. 1991. Макар че си остава едно пъстро идейно течение и най-често разпокъсвано и разяждано от борби децентрализирано движение, не можем да си представим без него многостранната политическа палитра на България. В анархизма има и анархокомунизъм, и анархоиндивидуа- лизъм, и толстоизъм. В анархизма има и тероризъм. Той винаги се е раждал от политическото безсилие пред социалните неправди. В България тероризмът не е вземал връх сред анархистките среди. Анархизмът в България бе преди всичко едно интелигентско социално движение, устремено към социална справедливост. Повечето от неговите привърженици бяха висококултурни хора, придобили обширни знания както по пътя на образованието, така и чрез самообразованието. Силна страна на анархизма бе тяхната идейна убеденост, придобита и затвърдена от анархистичната литература. Социалната действителност още дълго (докато има социално неравенство и експлоатация) ще възпроизвежда това движение и то ще бъде неотменен съучастник в политическия живот. 1 Цпт. по: Елцбахер, П. Анархизмът. Бургас. 1909, с. 40. 6 Плеханов. Г. Социализъм и анархизъм. Варна, 1898, с. 47. 12 Пак там. с. 9. 16 Бакунин, М. Цит. съч.. с. 503. Златаров А. Етиката на Кропоткин. — Сзободно общество. >6 6, 7, 8, окт,—^ек. 1923, с. 218. 25 Вж. Камю, П. Заблужденията иа марксизма. С., 1930. 3 Напред, год. III. 21, 23 , 26 юни. 10 юли. 1988; Боршуков, Г. Каталог: wp-content -> uploads -> 2016 2016 -> Цдг №3 „Пролет Списък на приетите деца 2016 -> Българска федерация по тенис на маса „В”-1” рг мъже – Югоизточна България мъже временно класиране 2016 -> Национален кръг на олимпиадата по физика 05. 04. 2016 г., гр. Ловеч Възрастова група клас 2016 -> Българска федерация по тенис на маса „А” рг мъже – Южна България мъже временно класиране 2016 -> Конкурс за изписване на великденски яйце по традиционната техника съвместно с одк велинград 27 април 2016 -> Министерство на образованието и науката регионален инспекторат по образованието – софия-град Изтегляне 10.06 Mb. Сподели с приятели:
|