Въведение
Изтегляне 10.06 Mb.
|
| ГЛАВА ЧЕТВЪРТА
АНАРХИСТКАТА ОПОЗИЦИЯ СЛЕД 9 СЕПТЕМВРИ 1944 Г. И НЕЙНОТО ЛИКВИДИРАНЕ След вземането на властта от левите антифашистки сили на 9 септември 1944 г. анархистите възстановяват своите организации. Програмата на отечественофронтовското правителство от 17 септември 1944 г., прокламираща широка политическа демокрация на народа, те тълкуват като гаранция за свободна дейност. Още през септември по-известните анархисти в София провеждат няколко срещи и решават да възстановят Федерацията на анархокомунистите в България (ФАКБ). На една от срещите, на която присъстват и анархосиндикалисти, се изказва мнението, че трябва да се спре фракциопната борба между отделните групи и течения. През октомври се свиква национална конференция на анархистите, на която присъстват 40 души. На нея се разглеждат въпросите за обединението на различните анархистки фракции, за издаване на един вестник и на други печатни материали и за отношението към Отечествения фронт372. През октомври и декември се създават групи в София и някои градове и села в провинцията. Започва да излиза и в. ..Работническа мисъл“ като орган на Федерацията на анархокомунистите373. Отначало анархокомунистите изразяват положително отношение към правителството на Отечествения фронт. На конференцията през октомври с уговорки се приема тактиката на „подкрепа и сътрудничество“ с Отечествения фронт в борбата за доунищожаване на фашизма374. Скоро обаче анархокомунистите, които имат болшинство в ръководството на федерацията започват открито да критикуват и отхвърлят властта на Отечествения фронт. Синдикалистите и фересистите не са съгласни с такава политика. „Курсът, който провеждаше „Работническа мисъл“ по главните въпроси по това време: като отношението към Отечествения фронт, войната против фашистка Германия, професионалните организации и пр., явно водеше движението към пропаст“ — констатира няколко месеца по- късно БКТ в своя бюлетин375. Затова групата „Работник1 — София започва преговори с фересистите. Стига се до единомислие с тях да се отделят от анархокомунистите. През февруари 1945 г. се свиква конференцията на синдикалисти и фересисти. Инициативата е на синдикалистите Борис Георгиев и Тома Томов. Присъстват около 20 души от провинцията и няколко от София. На конференцията идват и представители на идейните анархисти, които в изказванията си открито обвиняват, че организаторите на конференцията са оръдия на комунистическата партия376. Конференцията решава двете групи — фересисти и синдикалисти, да образуват „Съюз на работниците и селяните“. В доклад пред делегатите на тема „Нашето отношение към Отечествения фронт, войната, професионалните и културно- просветни организации“ се посочва, че „идеалът на комунисти и анархисти е един и същ. Спорът е само за пътищата за неговото осъществяване." Анархосиндикалистите изразяват подкрепа за участието на България в „разгрома на фашистка Германия“, „Войната, която сега води българският народ, е антифашистка война — се казва в доклада. Наш противник е фашизмът. Поради това ние анархистите. . . не може да стоим безучастни във войната.“ Нещо повече, синдикалистите и фересистите изразяват положително отношение към освободителната мисия на Червената армия и Съветския съюз. „Антифашистката война разнася между народите на Европа духа, придобивките на най-голямата досега социална революция — руската револция". „Комбинацията Отечествен фронт — национален съюз на всички демократични и прогресивни сили за борба против фашизма, е подходяща форма за времето“ — се казва в заключението на доклада. Дават се препоръки анархистите да участват в ОРСС, в културно-просветните организации377. Трябва веднага да подчертая, че докладът е предизвикал оживени разисквания. Някои делегати изразяват несъгласие с оценките в него. От документите не става ясно дали тези постановки са приети. Синдикалистите и фересистите одобряват и първите мероприятия на народна власт — народния съд над провинилите се фашисти, борбата против четвъртото постановление на Министерския съвет подкрепят Заема на свободата378. Някои анархистки организации се опитват да влязат като самостоятелна групировка в състава на Отечествения фронт. Софийската организация на ФАКБ изготвя изложение до Националния комитет на Отечествения фронт, регентството и министър- председателя, с което прави постъпки да бъде приета като колективна единица в Отечествения фронт379. Националният комитет на Отечествения фронт отговаря, че може отделни анархисти антифашисти да влязат в комитетите, ако подкрепят изцяло и без уговорки политиката на новата революционна власт, но като колективна групировка те не могат да бъдат приети в Отечествения фронт380. Софийската организация на анархосиндикалистите в едно изложение до своите привърженици дава инструкции какво трябва да бъде тяхното отношение към Отечествения фронт, професионалните съюзи и културно-просветните организации. Служейки си с алегории, авторите на изложението говорят, че на пътя на анархизма е застанала „голяма разляла се река“ (т.е. Отечественият фронт — б. м. Д. Д.), и че „нетърпеливите настояват“ да се прегази водата. Те посочват, че ако анархистите минат в акция, ще се откъснат от народа, който върви след Отечествения фронт. Препоръчват „да се изчаква“, да се „търси сгоден момент“, а дотогава анархистите да се включат в комитетите на Отечествения фронт, който е най-подходяща форма за проявление за времето. Те съветват анархистите да участват в ОРПС, „като избягват да издигат максималните лозунги“, да не бъдат „безогледна опозиция“, да навлязат и активно да работят във въздържателниге дружества, читалища и други просветни организации. Целта според тях е да се печели терен и да се изчаква благоприятният момент381. В политическия орган на анархокомунистите „Работническа мисъл“ се появяват статии, които не са в духа на програмата на Отечествения фронт. Като популяризират своите теории за абсолютна свобода, те все по-огкрито се обявяват против новата власт. „Нашият път е различен от властническите движения“ — пишат те и призовават работниците да следват анархизма382. На много места анархокомунистическите групи започват активна публична дейност, която в повечето случаи пряко или косвено чрез пропаганда на теориите за безвластието е насочена против Отечествения фронт. В началото на март 1945 г. на съвместно заседание на анархокомунистите и част от анархосиндикалистите се решава да се извърши обединението между тях и да се приеме програма за обща работа383. За утвърждаване на обединението и за активизиране па анархистката дейност се свиква конгрес с делегати от всички групи. Подготовката на конгреса се извършва без знанието на Националния комитет на Отечествения фронт. В София (Княжево) на 10 март нелегално се събират 80 души най- известни анархисти от цялата страна. В своите изказвания те противопоставят анархизма на политиката на Отечествения фронт и настояват за разширяване на безвластническото движение384. Централният комитет на комунистическата партия решава чре: Министерството на вътрешните работи да бъдат прекъснати заседанията на конгреса. Най-активните анархисти са изпратени в трудово-изправителен лагер385, Министерството на вътрешните работи решава да спира издаването на „Работническа мисъл" за това, че разпространява идеи, които не съответстват и противоречат на програмата на Отечествения фронт. Започва протестна кампания на анархистите срещу задържането на участниците в конгреса и спирането на техния орган. ФАКБ излиза с апел към своите групи и съмишленици. Спирането на нашия вестник — се казва в него, се дължи на безсилие на партията да поведе идеологическа борба на мисловното поле. „Властта направи от РП това, което е правила с всички, които я приемат за спасител. Покварата е пълна“. В апела се казва, ме анархистите след 9 септември са се съгласили да влязат във войнишките, селските и фабричните комитети. За известно време тези комитети извършват ползо- творна дейност. „Но когато почна да функционира Централният ОФ комитет като всевластен институт, постепенно угаснаха творческите сили на народните комитети“. Отправя се призив анархистите смело да пристъпят към организиране на низовите организации1'1. Така анархокомунистическото движение още в началните месеци на 1945 г. се оформя като опозиция на властта. Основният мотив за противопоставянето на Отечествения фронт е принципът за безусловно отричане на всяка власт. Протестната акция против репресиите срещу анархистите се засилва. Групи и отделни лица изпращат писма и телеграми до правителството, министър-председателя, регентството срещу арестите на делегатите. При това те се позовават на миналата им антифашистка дейност и се представят като привърженици на отечественофронтовската политика16. Федерацията излиза с писмо протест до регентите, министър-председателя и централната преса, което звучи като предупреждение. „Господа властници — се казва в него, — вземете си бележка и спрете този курс на преследване, защото знайте, че с това още повече губите.“386 Нов тласък на анархистката дейност дава активизирането на опозицията през лятото на 1945 г. Дясното крило на БЗНС около Н. Петков и десните социалдемократи около Григор Чешмед- жиев и К. Лучев напускат Отечествения фронт и минават в открита опозиция. Те си поставят за цел с помощта на САЩ и Англия да се запази буржоазната система в България и да се установи буржоазна демокрация по западен образец. В обстановката на тежко икономическо положение в страната, недоимък и трудно снабдяване на населението с продукти от първа необходимост, опозицията успява да увлече някои дребнобуржоазни среди. Групирайки около себе си недоволните от Отечествения фронт, опозиционните партии минават в настъпление. Те поискват насрочените за 26 август избори за Народно събрание да бъдат отложени и проведени под контрола на англо-американски органи. Започват активна пропагандна дейност против правителството на Отечествения фронт. Отлагането на изборите, продиктувано от редица политически съображения и главно, за да се избегне изострянето на отношенията със САШ и Англия, се изтълкува от опозицията като слабост на отечественофронтовската власт и импулсира привържениците на буржоазна демокрация към нови действия срещу комунистическата партия и Отечествения фронт. При тези условия се оформя и засилва анархистката опозиция. След освобождаването на най-известните анархисти (конгресистите) от трудовите лагери {септември 1945 г.) те отново започват активна работа. Възстановяват дейността на групите, отварят клубове, в които се изнасят анархистки беседи. Започва да излиза и в. „Работническа мисъл“ (септември 1945 г.)387. Анархокомунистите определят създалата се обстановка във връзка с настъпателните действия на опозицията срещу Отечествения фронт и отлагането на изборите като благоприятна за ра |растване на безвластническото движение. Те създават секретариат на ФАКБ. които се опитва да координира дейността на групите и в същото време редактира политическия орган на Федерацията388. Анархокомунистите публикуват във в. „Работническа мисъл“ платформа на Федерацията (ФАКБ), която противопоставят на програмата на Отечествения фронт. В нея пропагандират своите безвластнически принципи, обявяват се против народнодемократичната власт, ..против всяка диктатура, каквото име и цвят да носи тя", отричат „всякаква форма на партийно- иолитическа организация и борба“. Те поставят като непосредствена задача изграждането на „свободни работнически и селски съвети и комитети по места“, които да не са представители на политически партии и които „да поемат изцяло или да контролират политическото ръководство в страната“389. В първата част на програмата се казва: „Всяка власт представлява привилегия — икономическа, политическа или духовна. . . Ние сме против самия принцип на властта,“ ..Ние отричаме фашизма“, „Ние отричаме политическата демокрация“, „Ние отричаме държавния социализъм, защото той води до държавен капитализъм“.  В раздела за тактиката анархистите посочват като един- стнено средство за борба „пряката борба на самите трудещи се" (чрез стачки, саботажи и бойкот. ФАКБ „отрича всяка форма на партийно-политическа организация и борба“. Тя приема няколко вида организации, обединени идейно от анархизма — идейни организации, работнически синдикати, земеделски професионални организации, кооперации, младежки и женски съюзи, въздържатели и и културно-просветни организации. Всички те са поле за дейност на анархистите390. С публикуването на тази платформа всъщност анархистката опозиция открито и официално излиза против Комунистическата партия и правителството на Отечествения фронт. В същото време, възползвайки се от правото на свобода на словото във връзка с изборите, отложени за 18 ноември, анархистите провеждат открита пропаганда против Отечествения фронт. В своите клубове те изнасят редица сказки, в които критикуват политиката на комунистическата партия, заявяват, че Октомврийската революция е стигнала до създаването на държавен капитализъм, че по този път вървят и българските комунисти391. Вестник „Рабоническа мисъл' публикува редица статии, открито насочени срещу политиката на Отечествения фронт. Анархистите призовават народа да бойкотира изборите, насрочени на 18 ноември 1945 г., защото парламентът е средство „за притъпяване волята на трудовите маси към самодейност“392. Те приветстват решението на опозицията да не участва в изборите. „Опозицията в нас и във всички страни, където елементарните конституционни свободи са погазени — се казва в техния апел към младежта, — е намерила правилен път — бойкот на изборите.“393 Опитват сс да обосноват необходимостта от общи действия с нея против Отечествения фронт. В статията „Реакционната опозиция“ те се обявяват за нейни защитници и възразяват на комунистическите дейци, които я наричат реакционна и ггредателска. Заявяват, че макар и да са противници на всякакви властнически организации, не могат да се обявят против нея „просто затова, защото и ние сме в опозиция на ОФ . Принцишюто отрицателно отношение към опозицията, продължават те в същата статия, „съвсем не значи, че ние нямаме и не можем да имаме допирни точки с нея и дори съгласувани общи действия за известно време или с определени задачи“394. Анархистите са твърде обезпокоени от обстоятелството, че значителна част от българската младеж е увлечена от отечественофронтовската власт395. Вестник „Рабоническа мисъл“ пише, че комунистическата партия е тръгнала по пътя на „политическото дресиране на младежта", нарича ЕМОС (Единен младежки общоученически съюз) казионна организация на средношколската младеж, поделение на БРП (к) в училищата396. Анархистите излизат с апел към младежта в България, в който заявяват, че Отечественият фронт „върви по утъпкания път на реакцията“, „път на унищожаване правата и свободите на гражданина и човека", и призовават към възстановяване на младежките анархистки организации“^397. В „Манифест към българския народ“ от септември 1945 г. анархистите заявяват, че голямото зло идва от властничеството на партията и Отечествения фронт и че тактиката на безвластниците продължава да бъде „пряка акция“, стачка, бойкот, саботаж, генерална стачка-’0. По същество това е призив за активна. вече не само пропагандна борба срещу Отечествения фронт. По-друго е отношението на анрхосиндикалистите към Отечествения фронт. Те са признати за легална опозиция. Договарят се с ЦК на БРП за критично, но конструктивно отношение към властта на Отечествения фронт. Получават разрешение и подкрепа за издаване на в. „Работническа солидарност“. „Ние считахме — пише в спомените си Т. Томов, един от видните анархисти синдикалисти, че с ликвидирането на монархофашистката власт революцията в своята насилствена част е завършена. Сега пред всички революционни сили стои задачата да се утвърдят завоеванията и в следващите етапи да се премине към преустройство на обществото на социалистически релси. . . Нашата задача бе да действаме за осъществяване на общата отечественофронтовска програма.“398 „Работническа солидарност“ следва линия на лоялно сътрудничество с властта. Синдикалистите издават апел за подкрепа на заема на свободата, за подкрепа на линията на Отечествения фронт в изборите. Тази линия трудно се възприема от анархистите. Поради обстоятелството, че някои анархисти синдикалисти се присъединяват към партията, синдикалисткото течение е слабо. Към него основателно се отправят обвинения, че то е изменило на анархизма и подкрепя една властническа организация, каквато е Отечественият фронт. Синдикалистите правят опит да съхранят своето влияние сред работниците, затова се обявяват против превръщането на ОРПС в прокомунистическа организация, „за премахване на всяка партийна и държавна опека над него“ и призовава работниците да създават ..свободни'“ синдикални организации32. ❖ * През 1946 г. анархистката опозиция на Отечествения фронт се активизира. За това съдействат няколко фак тора. Един от тях е международното противопоставяне между Англия и САЩ, от една страна, и Съветския съюз, от друга страна. Англия и САЩ осъзнават, че краят на войната донася твърде много плюсове за Съветския съюз. Той простира свое то влияние върху много страни от Източна и Югоизточиа Европа. Решенията на Потсдамската конференция засилват възможностите на Съветския съюз да наложи свое господство над редица държави. С известно закъснение Англия и САЩ решават да компенсират, като с всички възможни средства се противопоставят на засилващото се руско влияние и присъствие в тези страни. България е една от тях. Тук също се срещат интересите на САЩ и Англия и на Съветския съюз. Първите се стремят да запазят старата политическа система и затова подкрепят опозиционните сили. Те изтъкват буржоазната демокрация като път на развитие на страната. От споя страна Съветския съюз, с наложеното си влияние в България подкрепя комунистическата партия и Отечествения фронт за утвърждаване на народната демокрация като път към нов социален строй. На тази основа става двубоят между вътрешните политически сили през 1946—1947 г. Опозиционните партии се стремят да компрометират новата власт, да спечелят доминиращо политическо влияние, да пресекат и спрат тенденциите за установяване на съветска система в България. 32 Работническа мисъл № 7, 25 ноем. 1945.  171
Каталог: wp-content -> uploads -> 2016 2016 -> Цдг №3 „Пролет Списък на приетите деца 2016 -> Българска федерация по тенис на маса „В”-1” рг мъже – Югоизточна България мъже временно класиране 2016 -> Национален кръг на олимпиадата по физика 05. 04. 2016 г., гр. Ловеч Възрастова група клас 2016 -> Българска федерация по тенис на маса „А” рг мъже – Южна България мъже временно класиране 2016 -> Конкурс за изписване на великденски яйце по традиционната техника съвместно с одк велинград 27 април 2016 -> Министерство на образованието и науката регионален инспекторат по образованието – софия-град Изтегляне 10.06 Mb. Сподели с приятели:
|