Въведение

210

разрушителност нещо невиждано .

Органът на федерацията многократно подчертава своето становище за твърдо противопоставяне на агресията на световния фашизъм. Очертава германския фашизъм като главен агресор. В същото време критикува позициите на САЩ и Англия, които подкрепят исканията на Хитлер и поощряват неговите растящи апетити.

През 1938—1939 г. анархистите продължават да издават нелегални материали в защита на испанските анархисти. Те се стараят да извлекат поуки от испанската революция, остро критикуват комунистическата партия, която според тях спирала революционния устрем на масите и чрез съюз с буржоазното републиканско правителство предала революцията. Продължават нападките срещу Комиитерна. квалифицират го като „отряд на световната контрареволюция“³⁶³.

През 1938 — 1939 г. на анархисткото движение са нанесени тежки удари. На 22 април 1938 г. във връзка с разпространението на сп. „Хляб и свобода“ е разкрита анархистка организация от 8 души²¹'.

Във Варна при разпръскване на позиви с анархистично съдържание е разкрита група на четирима студентн от Търговската академия . На 4 май 1938 г. става провал на ФАКБ във Великотърновски район. Намерени са първомайски позиви, разпръснати от анархисти по селата. При обиски в с. Килифарево. Беляковец, Самоводене, Полски Тръмбеш и др. е открита анархистична литература, сп. „Хляб и свобода", циклостил и пишеща машина. Задържани са 13 души анархисти³⁶⁴. През януари 1939 г. е арестуван д-р Иван Балев. Разкрита е анархистка литература. През февруари е разкрита младежка анархистка група в Бургас, която пласира анархистките издания в Бургас и Ямбол. Групата набавя пишеща машина, която изпраща в София за нуждите на Федерацията. Пред съда са изправени 19 души²-³. През февруари в София са задържани 4 анархисти от техническия апарат на ФАКБ — Генчо Л. Дамянов. Сава П. Зиголов, Асен М. Гутев и Кирил И. Гугалов³⁶⁵.

Получила важни секретни сведения за редица анархисти, полицията започва да следи техническия апарат на Федерацията и федералния съвет.

На 20 април съдът осъжда Методи Д. Панчев и Борис С. Костадинов на 5 години строг тъмничен затвор.

В София е разкрита студентска анархокомунистическа група на Кирил Кънев Арнаудов, състояща се от девет души*⁷,

И най-после се достига до големия провал на Федерацията на анархокомунистите. довел до масовите арести на 5 септември 1939 г. Арестувани са Алесандър Ив. Парушев, Стоян Н. Хубснов и др. общо 40 души анархисти^11,4. Иззети са чували анархистка литература, периодични издания на български език. испански, есперанто, поредици от стари броеве на вестници и списания и др.^21У

Чрез няколко големи съдебни процеса на анархисткото движение са нанесени тежки удари. Много анархисти са вкарани в затвора, а други са заплашени да спрат всякаква пропагандна дейност. Според непълни данни за периода от 1926 до 1940 г. в полицейските участъци са били убити осем анархисти и около 100 души са осъдени за различни срокове строг тъмничен затвор.

Анархистите участници в Гражданската война в Испания са пръснати в различни лагери във Франция. Тук водят нескончаеми спорове за причините довели до трагичния край на революция та. Понякога са обхванати от песимизъм. ..Тържествуват нашите врагове — пише анархист участник в сраженията на испанския фронт, в писмо до България. Хвърля т кал, пускат гадости върху нашето испанско движение и нашия идеал. Отровени и затъпели са работниците от политическата отрова Не може да I и възбуди ни делото на испанския анархизъм, ни неимоверните жертви и страдания на испанския народ.”

В същото писмо се съобщава, че в лагера 1,а теге има 8 души анархисти (получили са писмо от Степ — Георги Михайлов). В друг лагер имало 50 българи, главно комунисти и няколко анархисти. „Спорят постоянно и понякога стигат до бой.“³⁶⁶

В писмото се съобщава, че в бойните действия на испанския фронт са загинали двама анархисти — Ножаров (незавършил медик) и Никола Енчев. Има и един пленен при Фанко.

* * *

Втората световна война заварва анархисткото движение значително отслабено. Неговите кадри излежават тежки присъди.

Останалите на свобода български анархисти изразяват своето отношение към войната, към световните и вътрешните проблеми.

В Манифест към трудещия се народ още през 1940 г. те заявяват, че са против световния военен конфликт, против капитала, против фашизма, против „лагера на демокрацията ', против болшевизма.

Следвайки своя анатимилитаристичен принцип, посочват, че войната ще бъде катастрофална за цялото човечество.

Ге смятат, че играта на Третия комунистически интернационал за единен фронт „бе по същество историческо престъпление“. Тази политика трябваше „да възобновява кредита на фалиралите буржоазнодемокртически лозунги, хоругви и институции. всички приказки за конституция, демокрация, миролюбие, патриотизъм и национализъм, трябваше да заблудят работниците и да ги вкарат в световната касапница"³⁶⁷

Анархистите изказват своето становище и по националния въпрос. Те защитават правото на свобода на поробени те българи в Югославия и Гърция, заявяват, че те „имат пълно право да искат народностно освобождение под формата на присъединяване към България“.

„Но това ще бъде ново социално робство — под български властнически режим“. Затова анархистите посочват, че нацно- калният въпрос „не бива да бъде основание за намеса на България в сегашната война на чиято и да било страна“³⁶⁸.

Анархистите се обявяват за неутралитет на България във войната, да стане тя вън от световната драма.

По време на въоръжената антифашистката борба 1941 — 1944 г. анархисткото движение в България е слабо. Безвластниче- ството през този период не оставя значителни следи в българската история. Част от най-активните анархисти са заминали за Испания, други са попаднали в затвора след големия провал през 1939 г.

В партизанското движение участват няколко анархисти: — в отряд „Яне Сандански“ — 3 души, в отряд „Коста Петров' — 3, а в Горнооряховския, Казанлъшкия и някои други отреди по един партизанин: ятаците са около 12 души. политзатворници и канцелагеристи — около 17 души . През този период са разкрити две анархистки конспирации — в Перник и Дупница (1941 г.) и в София (1942 г.) и две ученически групи — една в Дупница и една в Перник³⁶⁹*³⁷⁰.

В полицейските донесения се сочи, че анархистите са пасивни и ..изчакват“ борбата между властническите партии на буржоазията и „държавническия“ комунизъм.

Полицията нанася няколко големи удара срещу анархисткото движение през 1.939 г. за известен период само наблюдава оцелелите анархисти и не предприема масови репресии срещу тях³⁷¹.

През периода на антифашистката борба анархизмът не се изявява като активно революционно движение. За това имат значение редица фактори.

Разгромъп на Испанската революционна война и неуспехът на испанския анархизъм (най-силното и най-масовото анархистко движение в света) оказват силно психологическо въздействие върху българските анархисти. У много у тях се появяват колебание и неверие в революционните възможности на анархизма. Те престават да се занимават с анархистка дейност. Особено зле се отразява пактът за ненападение между фашистката Германия и Съветска Русия, подписан през 1939 г. Анархистите често пророкуват такъв съюз. Двете тоталитарни диктатури, двамата страшни диктатори Хитлер и Сталин си подават ръка. Това подсилва още гювече отрицателното отношение към Съветския съюз.

В началото на Втората световна война анархистите не могат да намерят своето място в антифашистката борба нито мотив за революционна дейност. Те са еднакво както против съюза Хитлер — Сталин, така и по-късно срещу съюза на СССР с Англия и САЩ.

Като следва своята теза за еднаква безкомпромисна самостоятелна борба срещу всички властнически режими и съюзи, те не виждаха реално съществуващата трета (анархи- стична, алтернатива в ярко поляризирания свят два фронта — фашизъм и антифашизъм.

Важно значение за самоизолирането на анархизма от революционното движение през 1941 — 1944 г. има и позицията, която анархистите заемат в началния етап на въоръжената борба. Анархистите твърдят, че въоръжената борба се води единственно в зашита на Съве тския съюз, на болшевизма Те не виждат нито възможностите за развитието на революционната криза, нито главната цел на борбата — свалянето на монархизма и прогерманското правителство в България. Когато германските войски навлизат навътре в пределите на Съветския съюз и съветската страна преживява тежки времена, когато революционното движение в България също води тр\'дна. съпроводена с много жертви борба, а на предна линия са най-смелите ревоюционни дейци, анархистите са объркани и дезориентирани. Тяхната принципни позиция ,.за борба на двата фронта", и срещу фашизма и срещу комунизма, им пречи да се включат в революционното движение. Обективните условия, борбата срещу българското профашистко правителство и неговите немски съюзници налагат общи антифашистки действия на всички демократични сили. Анархистите не приемат единодействие с комунисическата партия и с това стесняват влиянието и състава си. В ясно очертаните два фронта — на фашизма и на демократичните сили — те не виждат своето място и с това се самоизолират. Освен това важно значение има нарасналото влияние на комунистическата партия, която се налага като главна революционна сила и ръководител на борбите на народните маси.

В обстановката на въоръжена борба анархистите изоставят практиката да си служат с революционни лозунги, защото те трябва да бъдат подкрепени с революционни действия. Когато се поставя въпросът за действие с оръжие в ръка, малцина от тях поемат пътя на въоръжената борба. Поради тези причини анархисткото движение, самоизолирало се от другите антифашистки сили, взема слабо участие във въоръжената антифашистка борба.