Глава ІІ. Анализ на състоянието на културно-познавателния туризъм в гр. Добрич

За изготвяне на анализа ми бяха необходими статистически данни за последните години с цел очертаване на тенденциите в развитието на културно-познавателния туризъм в града ни.

С помощта на предоставените ми от Диана Борисова, директор на Исторически музей гр. Добрич, данни за посещенията съставих обобщена таблица и диаграми, които ще спомогнат за изготвяне на анализа. Информацията в оригинал, с която г-жа Борисова беше така добра да ми услужи, се намира в приложенията на края на дипломната работа.

Както вече беше споменато в първа глава, към Историческия музей се отнасят Архитектурно-етнографския музей на открито “Стария Добрич”, Археологическата изложба, Етнографската къща-музей, Музей "Нова и най-нова история", къща-музей с Дом-паметник "Йордан Йовков", къща-музей "Адриана Будевска", зала “Възраждане” в Художествената галерия и мемориален комплекс “Военно горбище”. Това означава, че предоставената информация обхваща почти всички обекти на културно-познавателния туризъм в града ни.

Статистическата информация за посещенията в Историческия музей, която Министерство на културата е изисквало до 2005 г. вкл., е по-обща (Вж. Приложение 1), докато от миналата 2006 г. е много по-всеобхватна (Вж. Приложение 2). Тя бива поднесена под формата на таблица, което значително улеснява обработката й. Посещенията са разделени по експозиции в отделните отдели, като по този начин може да се види кой от тях е най-посещаван за съответния период. За учениците до 2005 г. е предоставян общ брой (таксувани и нетаксувани), докато от 2006 г. те биват подразделени по степени ( начални, основни, средни). Това дава възможност за стимулиране на класовете с ниска посещаемост чрез организиране на специални за тях мероприятия и изложби, атрактичвни за съответните възрастови групи. Друго предимство на новата таблична форма на предоставяне на статистическите данни на Министерството на културата е разпределянето на чужденците по континенти и държави, което дава полезна информация кои националности проявяват най-голям интерес към експозициите на Историческия музей и кои не.

Таблица 1

Брой посетители на исторически музей гр.Добрич

години показатели	2001	2002	2003	2004	2005	2006
Деца в предучилищна възраст	289	521	401	237	249	1740
% от общия брой	5.89	4.82	3.01	2.11	1.99	6.85
Ученици	3492	7135	6492	6123	5657	8357
% от общия брой	71.15	66.08	48.76	54.60	45.25	32.92
Студенти.	251	133	135	175	659	685
% от общия брой	5.12	1.23	1.02	1.56	5.28	3.49
Българи	358	2085	5323	4028	5301	13484
% от общия брой	7.29	19.31	39.98	35.93	42.40	53.15
Чужденци	518	923	963	651	635	911
% от общия брой	10.55	8.56	7.23	5.80	5.08	3.59
Общ брой посетители	4908	10797	13314	11214	12501	25387

Източник: Таблицата е изготвена от автора на база информацията в Приложение 1 и 2.

От таблицата ясно се вижда, че посещаемостта на децата в предучилищна възраст се е увеличила рязко през миналата 2006 г.- 6.85% от общия брой посетители, в сравнение през 2005 г. (1.99%). Г-жа Борисова, директор на Историческия музей, обяснява, че това се дължи на проведената през 2006 г. десетдневна изложба на восъчни фигури, която се е оказала изключително интересна за децата в тази възраст.

Делът на учениците, посетили музея, за разлика от децата в предучилищна възраст, намалява повече от два пъти: 2006 г. - 32.92%, а 2001 г. – 71.15%.

Намаляване на посещаемостта се наблюдава и при студентите през съответния период от 5.12% за 2001 г. до 3.49% за 2006 г.

За разлика от тях, общия брой на българите (без деца, ученици и студенти), посетили обектите на Исторически музей гр. Добрич, се е увеличил тенденциозно през последните години – от 7.29% през 2001 г. до 53.15% през 2006 г. Увеличението на посетителите през 2006 г., което е повече от 10% в сравнение с 2005 г. / 42.40% за 2005 г. и 53.15% за 2006 г./ г-жа Борисова отново обяснява с големият интерес към изложбата на восъчни фигури, проведена през миналата 2006 година. Тя, заедно с нейните колеги, е достигнала до извода, че времените изложби, поднесени по атрактивен и интересен начин се радват на много по-голяма посещаемост и за в бъдеще имат множество идеи в организирането на подобни проекти. Друг факт, който е спомогнал за увеличаване на броя на българите, посетители на Историческия музей, е включването от 2004 г. на Дом-паметника Йордан Йовков в списъка на 100-те национални обекта.

Що се отнася до чужденците, посетили обектите на музея през този период, то можем да отбележим, че делът им от общия брой на посетителите е намалял значително – от 10.55% през 2001 г. до 3.59% през 2006 г., което ясно очератва необходимостта от стимулиране на тази специфичен сегмент чрез предоставяне на разнообразен продукт, интересен за различните националности.

Диаграма № 2 показва как се е променил броя на посетителите - българи и чужденци, през разглеждания период. Както се вижда, броят на българите, любители на културно-познавателния туризъм, рязко се е повишил през миналата 2006 година /13484/, като съставлява повече от 50% от общия брой на посетителите през годината. Диаграмата показва нагледно как се е увеличила/намалила посещаемостта на българите и чужденците през разглеждания период 2001 – 2006 г. Основните причини за рязкото увеличаване в броя на българите-посетители вече бяха изяснени по-горе. Що се отнася до чужденците, при тях не се наблюдава драстично увеличаване/намаляване.

Диаграма № 3

Общ брой посетители за периода

Източник: Диаграмата е изготвена от автора на база информацията в Приложение 1 и 2.
Диаграма № 3 цели да покаже нагледно ръста/спада в общия брой на посетителите на обектите на Исторически музей гр. Добрич през разглеждания период. От 2001 до 2002 г. посетителите са се увеличили с повече от 5000 души, но в следващите 2-3 години /2002 – 2005 г./ не се променя съществено техния брой. През 2006 г. обаче се наблюдава рязко нарастване /с повече от два пъти/ в броя на посетителите на Исторически музей гр. Добрич, което ясно се вижда на диаграмата. Това е добър знак, че трабва да се работи в същата насока и да се достигне до по-голям ръст за в бъдеще.
Схема № 1 включва данни за чуждестранните посетители по държави / континенти за 2006 г. Очертаване на тенденция не е възможно, тъй като такъв тип информация започва да се изисква от музеите от 2006 г. от Министерството на културата, а до тогава не е водена статистика за националността на чужденците, посетили обектите на музея. На тази схема ясно се очертава националността на основния контингент чуждестранни посетители, които проявяват интерес към културното богатство на гр. Добрич (Франция, Русия, Германия). Това разграничаване по националности може да бъде полезно при изготвяне на различни планове и стратегии за стимулиране на посещаемостта от страна на съответните националности.

Схема № 1

► Средна посещаемост на ден за 2006 г. = 25398 / 252 = 101 човека / ден приблизително, ако приемем, че средногодишно има 252 работни дни.

► Средна посещаемост на българи за 2006 г. = 13494 / 252 = 54 човека.

и др.

Долупосочената справка се отнася по проведените културни прояви в Добрич за периода 2002 – 2005 г.

Диаграма № 4

Таблица № 3

2005 г. / 2006 г.

1. ММФ “Фолклор без граници”

Добрич-Албена 286 / 641 12

2. МММФ” Надежди,таланти, майстори”

Добрич-Албена 240 / 259 17

3. Международен фестивал на детските

хорове “Маестро Захари Медникаров” 700 / 2 600 3

4. Национален фестивал на мажоретния танц

Албена- Добрич 450 / 500 Б-я

Общо участници 3730 / 5 600

Диаграма № 5

В Добрич се организират редица културни прояви, като основен организатор и инициатор се явява Община гр. Добрич. Културният календар³³ по месеци за 2007 г. е както следва:

При провеждането на горепосочените културни прояви и тържества от културния календар, града ни беше/ще бъде посетен от множество изпълнители и гости³⁴.

Освен горепосочените прояви, туристи се привличат и чрез предлагането на атрактивни маршрути, обхващащи както град Добрич като дестинация за културно-познавателен туризъм, така и някои села в околността, притежаващи скрит потенциал за развитие на подобен вид туризъм. Това са:

► Добрич – с. Карапелит – каньона “Суха река” – с. Житница

Маршрутът обхваща 40 км (в едната посока с превоз) и продължава с пешеходен преход от с. Карапелит по старото корито на реката. Интерес представляват скалните образования и обители. Разходката може да завърши с пикник.

Маршрутът дава отлични възможности за комбиниране на пешеходен и културно-познавателен туризъм.

► Добрич – с.Оногур – каньона “Суха река” – местността “Шан кая”

Маршрутът обхваща 45 км (в едната посока с превоз); продължава с пешеходен преход до местността “Шан кая”, където се намират скални монашески обители и завършва с разходка по язовира с моторна лодка, риболов и пикник.

Този маршрут е изключително интересен за хора от различни възрастови групи и с различни интереси – риболов, култура.

► Добрич – с. Балик – каньона “Суха река” – местността “Калето”

Маршрутът обхваща 35 км (в едната посока с превоз), продължава с пешеходен преход до местността “Калето”, където се намира градището край с. Балик и завършва с пикник.

Маршрутът е предпочитан от различни групи туристи от различни националности поради уникалня характер на каньона, местността и градището.

► Селищна могила “Големия остров” в Дуранкулашкото езеро Комплексът от археологически паметници край с. Дуранкулак се намира на брега на едноименното езеро в непосредствена близост със защитената местност "Дуранкулашко езеро".

Еталонен в хронологическо и културно отношение археологически обект за Добруджа и района на Долния Дунав, не случайно наричан от някои изследователи “Добруджанската Троя”. На това място са намерени следи от най-древното земеделско-скотовъдно население на Добруджа. Открит и изследван е и най-големият засега праисторически некропол в света, функционирал непрекъснато повече от хилядолетие и половина (5300 – 3800 г. пр. Хр.). Селищната могила на Големия остров е обитавана с известни прекъсвания повече от 6 хилядолетия – до края на Първото българско царство. Тук посетителят може да види най-старата каменна архитектура в континентална Европа, както и храма на Великата богиня-майка Кибела.

Маршрутът обхваща 87 км (в едната посока с отправна точка Добрич). Следва пешеходен преход до Големия остров и сладководното Дуранкулашко езеро. Може да завърши с пикник.

Този маршрут представлява изключително голям интерес за туристите, които имат възможност да се запознаят с най-старата в исторически план архитектура и строителство на Европа. Отличен обект на културно-познавателен туризъм.

Издигнат е през 1879 г. в покрайнините на града в памет на загиналите воини от Московски, Бутирски, Бородински, Рязански, Тарутински, Рижски, Белевски и Тулски пехотни полкове, конниците на Кинбурски и Белоруски хусарски полкове и 15-, 16-, 17- и 18-ти казашки ескадрони, воювали на това място за Освобождението на град Добрич.

В нея се съхраняват костите на руските воини, загинали в боевете за Освобождението на град Добрич между 17 и 27 януари 1878 г.

Посветен на 122-мата незнайни руски воини и офицерите Петър Усяткин от 18-ти Донски казашки полк, Цезар Пташковски от 66-ти пехотен Бутирски полк и Герасим Кузмински от 65-ти пехотен Московски полк, дали живота си за освобождението на България от османско владичество.

Издигнат в памет на 53-мата руски воини и двамата офицери: Василий Котелников от 15-ти Донски казашки полк и Антон Брондзински (поляк) от 67-ми пехотен Тарутински полк през 1879 г. в северната част на града, където е била разположена т. нар. “Черна батарея” на противника.

Издигнато в памет на трима казаци, загинали в сраженията за с. Ели бей (дн. с. Пчеларово).

►По Йовковите места

Добрич – с. Долен извор – с. Красен – с. Росица – с. Йовково

В с. Долен извор и с. Росица може да се видят училищата, където Йовков учителства преди Балканската война. В непосредствена близост се намира мелницата, където се развива действието в разказа “Албена”. В с. Красен интерес представлява старата прогимназия, основана и ръководена от Йордан Йовков, където в момента е уредена музейна сбирка, посветена на писателя. Тук могат да се видят също: църква “Св. Николай”, където се развива действието в повестта “Жетварят”; къщата на Ловчо Стоянов, където се развива част от действието в романа “Приключенията на Гороломов” и др. В с. Йовково се намира мемориалният знак на мястото на изгорелия през 1916 година чифлик на Йовковото семейство, един от вероятните прототипи на чифлика край границата (роман “Чифликът край границата”).

Направеният от автора на дипломната работа анализ на посещенията на най-значимите обекти на културно-познавателния туризъм и организацията на този вид туризъм в града ни е платформа за извършването на така нареченият SWOT – анализ. Чрез него се систематизират силните и слабите страни, а така също и възможностите и заплахите, които кореспондират с развитието на град Добрич като дестинация за културно-познавателен туризъм.

1. Благоприятно за географско положение, близост до всички северночерноморски курорти;

2. Близост до морската столица на България, което е определящо за развитието на града в икономически, а от там и в културен аспект;

3. Наличие на привлекателни ресурси за развитие на познавателен туризъм – исторически и архитектурни паметници, специализирани музеи, “стар град”, т.н;

4. Провеждането на редидица културни прояви, фестивали, чествания, празници, литературни четения, които са отлична алтернатива на морския туризъм;

5. Включването на Дом-паметника Йордан Йовков в списъка на 100-те национални обекта, причина Добрич да става все по-посещаван;

6. Наличие на сравнително евтина квалифицирана работна ръка с опит в туристическата практика;

7. Сравнително добре изградена туристическа инфраструктура и суперструктура;

8. Добро съотношение между цена и качество на предлаганите туристически стоки и услуги на територията на града;

9. Добрич е панаирен град с добре развита търговска мрежа и услуги;

10. Налична обща политика за развитие на културата, спорта и младежките дейности, основана на традициите и историческото наследство.

Б) Слаби страни:

1. Лошо състояние на съществуващия сграден фонд – силно амортизирани културно-исторически сгради, неподдържане на редица архитектурни и исторически паметници;

2. Отдалеченост от столицата и изолираност от основните транспортни коридори на страната;

3. Ниско заплашане и слаба мотивация на работещите в сферата на туризма на територията на града;

4. Недостатъчна комерсиализация на културно-историческото ни наследство;

5. Липса на достатъчни инвестиции за подобряване на материалната база на културно-познавателния туризъм;

6. Липса на пазарно-ориентирано поведение на културните институции;

7. Липса на законова база за развитие на меценатството и дарителството;

8. Липса на маркетингова стратегия за продажбата н културния продукт;

9. Недостатъчно отваряне на културния сектор към младежта;

10. Липса на Културно-информационен център.
В) Възможности:

1. Нарастване търсенето на културно-познавателен туризъм като алтернатива на масовия морски туризъм, както на международния, така и на вътрешния туристически пазар;

2. Предоставяне на редица възможности за разнообразяване на традиционните видове туризъм с културно-познавателени турове в Добрич и околностите му;

3. Избягване на сезонния характер на морския туризъм и практикуването на културно-познавателен през цялата година;

4. Възможност за разширяване на туристическото предлагане в този район;

5. Използване на европейските фондове за развитие на туризма като цяло в тази част на страната;

6. Развитие на малкия и средния бизнес в сферата на услугите и търговията;

7. Превръщането на Добрич във град с развити фестивален, панаирен и културно-познавателен туризъм;

8. По-голям приход в бюджета, по-висок жизнен стандарт на обществото.
Г) Заплахи:

1. Разрушаване на културно-историческото наследство в резултат на недостатъчно опазване и поддръжка при неговото стопанисване;

2. Значително морално и материално остаряване на музейните сгради и техните фондохранилища;

3. Намаляване на броя на висококвалифицираните кадри в туризма за сметка на нискоквалифицираните;

4. Намаляване на посетителите на различни културни прояви и изложби поради липса на отопление през зимата.

Глава ІІІ. Предложения за подобряване на културно-познавателния туризъм в гр. Добрич

3.1. Подобряване на материалната база на културно-познавателния туризъм

Желанието ни да превърнем Добрич в град с развит културно-познавателен туризъм не е само мечта, това може да стане действителност с много труд и повече усилия и инициативи от страна на туристическия бизнес, общината и, разбира се, държавата.

Самото наличие на прекрасни паметници на културата не означава, че сме готови да посрещнем туристите, които ще дойдат да ги видят. Рекламирането на такива паметници, без да има изградена туристическа инфраструктура около тях, където да се предоставят туристически услуги, води до обратен ефект, до антиреклама.

Състоянието на материалната база на културно-познавателния туризъм на територията на Добрич се нуждае от съществени подобрения и последваща добра поддръжка.

Историческите паметници, например, са се превърнали в сборище на наркомани, несретници и бездомници. Целите обрасли в бурени и обрисувани с графити, те не представляват никакъв интерес за местното население и за гостите на града ни. За тях през последните години не се полагат никакви грижи от страна както на общината, така и от страна на каквито и да е организации на местно и национално равнище. Това води до постоянното им разрушаване, запустяване и забрава.

Що се отнася до архитектурните паметници на културата, то забележки по отношение на тяхната поддръжка също могат да се направят. Точно в центъра на Добрич се намира полуразрушената сграда на хотел “Москва” или бившите хали, която от години “се ремонтира”.

Всяка година Историческият музей прави предложения за отпускане на средства от държавата, необходими за поддържането на паметниците на културата. Така специалистите на музея успяват да реставрират Етнографския комплекс, къщата на Адриана Будевска и други сгради, които са били в особено лошо състояние. Тези средства, обаче, са твърде недостатъчни.

Според закона за паметниците на културата³⁵ онези сгради, в които живеят собствениците им, се поддържат от самите тях. Ако нямат такава възможност, те се обръщат за помощ към общината. Тя отпуска средства, но става съсобственик на имота. Собствениците могат да правят преустройство на къщата вътре, но не могат да променят фасадата й. Ако пък я съборят, носят наказателна отговорност. Често обаче тези къщи са непригодни за живеене в съвременни условия и единствената привилегия на хората, които ги обитават е, че не плащат данък сгради. Обикновено хората не могат да си позволят скъпите ремонти, които сградите изискват. Законът за паметниците на културата е пълен с множество забрани относно тези сгради. Той е приет през 60-те години и, въпреки че по-късно е осъвременяван, в него не са предвидени средствата, така необходими за по-дългия им живот. В миналото реставрацията на такива сгради се е правила от специалисти-реставратори, които са знаели как да ги съхранят според спецификата им.

Къщите, които са в центъра на града и които държавата ползва за някакви представителни функции, са добре поддържани – например бившият център “Знаме на мира”. Сградите, в които сега се помещават СДС, БЗНС и “Алианц България” също са добре запазени. За сметка на това бившата сграда на жп гарата е оставена да се руши. Часовникът вече е откраднат. А малцина знаят, че на тази гара е посрещнат цар Борис по време на войните, че около тази сграда румънците разстрелват случайно подбрани по улиците добруджанци и ги заравят в общ гроб /сега костите им са погребани във военното гробище/. Построяването на гарата дава възможност житната търговия в този регион да се осъществява не само по море. Ако имаше кой да помисли за всичко това, може би сега тази сграда нямаше да бъде забулена в решетки, а можеше да бъде търговски или бизнес център.

Факт е, че в Добрич няма много български къщи с интересна архитектура. Но има доста, носещи белезите на румънската – те са с равни покриви, масивни са и строени сравнително скоро. Оставяйки нашите да се рушат, ние се лишаваме от типичната българска архитектура.

Все още ни липсват културата и знанията на другите нации, за да пазим това, което имаме. Десетки пъти е поругавана и къщата на Йордан Йовков. Заради нея живеещите наоколо не могат да си построят гаражии непрекъснато си “отмъщават” – драскат по стените, хвърлят боклуци в двора.

От съществено значение е градското наследство да бъде интегрирано в съвременния живот чрез вкючването му като съществен елемент в общия процес на планиране. Нерядко опазването на градското наследство може да стимулира икономическото развитие на града.

Що се отнася до музеите като материлана база на културно-познавателния туризъм вече споменах, че Историчекия музей в Добрич стопанисва всички останали музеи и къщи-музеи, военното гробище, както и зала “Възраждане” в Художествената галерия.

Директорката на музея Диана Борисова споделя, че най-големият проблем, който Историческия музей в Добрич има, е разпръснатия и остарял сграден фонд, с който разполага. Това създава и прекомерно големи разходи за поддръжката на отделните сгради, които не са функционални и не отговарят на изискванията за експлоатация. Например сградата в АЕМО “Стария Добрич”, в която се помещава изложбената зала с постоянна експоцизия “Археология на Добруджа” и Учебния музей, е малка като площ и не разполага с достатъчно фондохранилища и реставраторски ателиета. Сградата представлява паметник на културата и ето защо са позволени промени само във вътрешното оформление, т.е никакви разширения. Там се намира и управата на Историческия музей в Добрич.

Г-жа Борисова ме информира, че освен това изпитват голяма нужда от зали за временни изложби. Опитът, който имат от проведената през миналата 2007 г. десетдневна изложба на восъчни фигури, им показва, че за подобен род временни изложби е нужна просторна зала, специално отредена за тях. Поради липсата на такива, обаче, изложбата е показана с залата с постоянна експозиция “Археология на Добруджа”. Това става след преместване на експонатите от постоянната изложба, в резултат на което тяхната цялост и завършеност бива нарушена. Поради липса на зала за временни изложби, фоайето на Дом-паметника Йордан Йовков е било използвано за тази цел. За съжаление това място се е оказало твърде неподходящо, както заради силното слънце, което грее през по-голямата част от деня и уврежда експонатите, така и поради тясната специализация на музея, която дава една представа за литературна насоченост на изложбите в него.

За да се реши проблемът с материално-техническата база на Историческия музей, трябва да им се предостави сграда, в която да бъдат преместени всички фондохранилища и отдели на музея. Сградата трябва да е на централно място в Добрич и да отговаря на редица изисквания. Факт е, обаче, че градът ни не разполага със сграда с подходящи характеристики за музей в нея. Единствената възможност е да се построи такава по предварително изготвен архитектурен план, съобразен с нуждите на Историческия музей. Поради голямата застроеност на централната част на Добрич свободни терени в тази част на града няма. Подходящ терен за построяването на сградата се освободи преди време на бул. “Русия” след разрушаването на Топлоелектрическата централа, която никога не е функционирала. Теренът е обширен и позволява построяването на голяма сграда. Намира се на удобно място по пътя Варна – Добрич и намирането му не би представлявало трудност както за българските, така и за чуждестранните организирани и неорганизирани туристи.

Обикновено посетителите на музеите влизат в тях, водени от интереса си към миналото, показано в музейните експозиции. Музейният посетител иска да види и получи познание за това как са живели някога хората по нашите земи. Туристът иска и да отнесе някакъв спомен със себе си за мястото и музея, където е бил, било сувенир, фотокартичка, DVD или копие от известен музеен артефакт. Той иска да му бъде приятно, удобно и интересно, да си купи нещо, да похапне, да побъбри. За да остане хубав спомен, за да пожелае музейният посетител да дойде отново, или пък да ни направи реклама, като разказва с добро чувство какво е видял и как е бил посрещнат в нашия град и в нашия музей, са необходими редица условия.

Новата сграда на Историческия музей трябва да отговаря на всички тях. Първото и необходимо условие са пътеуказателните табели към Добрич на български и на английски език и пътеуказателни табели на входа на града и в самия град, посочващи посокота и мястото, където се намира музея.

Тя трябва да е подходящо осветена отвън и отвътре. Самите музейни експонати трябва да бъдат осветени по начин, съобразен с изискванията на съвременната музеология.

Около музея трябва да има чисти и озеленени пространства, както и собствен паркинг, достатъчно голям за да побере 2-3 автобуса и 10-15 коли. Музеят трябва да има рампи, които да го правят достъпен за хората с увреждания.

Отоплениято на музейната сграда и експозиционните зали е необходимо условие за добра посещаемост през всички сезони. Също така е необходимо да има климатична инсталация и влагоуловители за правилното съхранение на музейните експонати. Препоръчително е в експозиционните зали да има пейки или фоьойли, за да може посетителят да си почине или да съзерцава даден музеен експонат.

Необходимо е музеят да предоставя услуги. Освен музеен гардероб, чисти и просторни обществени тоалетни, музейният ресторант, кафене и музейната библиотека трябва да са достъпни за посетителите на музея.

Музейните охранители, информатори и екскурзоводи трябва да са усмихнати, приветливи и с официално или униформено облекло с баджове на реверите.

Хубаво би било музея да разполага и със зала за работа с ученици и други посетители на музея. Тази зала трябва да е много функционална, да се използва за лекции, семинари, мултимедийни, видео и кинопрожекции, представяне на книги, за научни и литературни четения, чествания, тържествени събрания и др.

Една или повече от една от залите на музея трябва да се използват за временни изложби. Временните изложби могат да бъдат:

- тематични изложби от неизлагани материали от самия фонд на музея;

- изложби от материали на други български музеи;

- национални гостуващи изложби;

- изложби на материали от чуждестранни музеи;

- показване на отделни експонати – шедьоври от страната и чужбина.

Постоянните музейни експозиции трябва да се обновяват, актуализират и откриват отново след приблизително петгодишна експлоатация.

За да бъде постоянен притегателен център за посетителите музеят трябва да има гъвкава експозиционна политика, годишни репертоарни планове за временните изложби и културните събития, които ще се случат през годината. Необходимо е тези планове да стават достояние на туроператорите, училищата и медиите една година по-рано, за да могат да планират и те своята посещаемост. Тук въпросът несъмнено опира до модерния музеен мениджмент и маркетинг, до връзката музей – туроператор, музей – училище, музей – други образователни и културни институции, до връзката на музея с пазара и потребителите на културни продукти.

Както стана ясно, условията, на които новата музейна сграда трябва да отговаря, за да накараме посетителите да го посетят, никак не са малко. Но ако музейният директор г-жа Диана Борисова и останалите специалисти успеят да убедят със своята работа и аргументи общинското ръководство да инвестира средства в изграждането на тази сграда и изпълнението на условията, то резултатите няма да закъснеят.

Необходимо е също специалистите от съответните отдели в Община Добрич и музейните специалисти да продължат съвместната си работа по разработване на проекти, финансирани от европейски фондове.

Обект на познавателния туризъм представлява и Новоизграденият "Център за защита на природата и животните", който е уникален както за България, така и за Източна Европа. Създаден по българо-швейцарски проект, зоопаркът е с обща площ 160 декара, с богата 30-годишна дървесна и храстова растителност, с удобни транспортни и пешеходни връзки.

В зоопарка, безспорна туристическа атракция, сред непокътната природа, в максимална близост до естествената им среда, се отглеждат над 100 вида животни: елени, сърни, лами, муфлони, мечки, коне, кози, фазани, бизони, водни и екзотични птици. Едни от акцентите на зоопарка са репродукцията и реинтродукцията на редки и застрашени от изчезване видове.

Този цънтър за защита на природата и животните все още не се радва на широка популярност както сред местното население, така и сред туристите, посещаващи Добрич. Той обаче може да се превърне в известен обект на познавателния туризъм, който да привлеча посетители от различни възрастови групи, с различни националности и различни интереси. За да се постигне това, са необходими действия както от страна на управата на центъра, така и от страна на общината. Тя има възможност да включи този обект в различни туристически турове и маршрути и да покаже неизползвания досега потенциал на подобен обект на познавателния туризъм, с какъвто разполага града ни.

Неизползван досега е и потенциалът на Римската баня като обект на културно-познавателния туризъм. Директорката на Историческия музей Диана Борисова ме информира, че през 2001 г. екип от специалисти към музея осъществяват проект за консервация чрез насипване с пръст и реставрация на банята. Оттогава насам, обаче, кореновата система на диворастящите растителни видове, виреещи там, я разрушават с всеки изминал ден. Големият недостатък на този обект е отдалечеността му от централната зона на града. Значително по-малките размери на Римската баня в Добрич в сравнение с тази във Варна го правят не толкова атрактивен обект за туристите, посещаващи Добрич. Това е така, тъй като туристите, идващи в града ни, вече са посетили основните забележителности във Варна и тук проявяват интерес към нещо различно и специфично. Ето защо Римската баня в Добрич не би могла да се използва самостоятелно за привличане на туристи. Добра идея в дългосрочен план е изграждането на търговски комплекс, хотел или ресторант на територията на банята, като по този начин тя би представлявала една допълнителна атракция за посетителите.

Освен всичко друго града ни страда от липса на единен туристически информационен център. Неговото изграждане, оборудване и дейности са предвидени в Общинския план за развитие на Добрич 2007 – 2013 година³⁶.

Ниското ниво на инвестиции в сектора по отношение на инфраструктурата и сградния фонд са една от основните причини Добрич да задържа своя добър потенциал и възможности за развитие като туристически център, предвид близостта на КК “Албена” и другите курортни комплекси от региона.

Публични пространства, закрити и открити, в това число и някои исторически обекти, при подходящо оборудвания и адаптация могат да предложат атрактивни възможности за развитие на културния туризъм.

Важен проблем и тенденция са газифицирането на обектите с културно предназначение (Художествена галерия, ДТ “Й. Йовков”, Огледална зала, Дом-паметник “Й. Йовков”)

Като обобщение по въпроса за подобряване на материалната база на културно-познавателния туризъм в Добрич може да се отбележи, че има още какво да се прави в тази насока. Все повече проекти от европейски фондове са одобрени и вече се работи активно по тях (Проект ”Знаците на града” представяне на градовете чрез представяне на езика – градски знаци, надписи, архитектура, организиране на фотоизложби и издания на промоционни материали, Проект “Военно гробище”, т.н.)
3.2. Усъвършенстване на управлението на културно-познавателния туризъм

Основният въпрос, който стои пред нас на дневен ред за разрешаване, е въпросът за управлението и усъвършенстването на културно-познавателния туризъм на територията на Добрич - доколко държавата ще участва в него, доколко ще има публично-частно партньорство, каква част ще се отдаде на концесия, каква част от паметниците на културата ще останат под управлението на държавата, каква под управлението на общината.

Очаква се новият Закон за културното наследство да реши редица проблеми, свързани с възможностите за концесиониране и съвместно управление на културните паметници, обект на културно-познавателния туризъм.

Особено важно е да се създават специализирани кадри за работа с обектите на културният туризъм. Трябва да се промени коренно начина на обслужване на посетителите. В центърът на нашето внимание трябва да бъде потребителят на нашия културен продукт, нашите клиенти, те да бъдат обслужвани така, че да искат да дойдат втори и трети път на същото място.

Във висшите учебни заведения, където се подготвят кадри за музеите и туристическите организации, трябва да се промени процеса на обучение и да се наблегне на интерпретацията при представянето на културните обекти и наследство.

Що се отнася до управлението на историческия музей, то той има скючени договори с Албена Тур, Варна Тур, както и с хотел Черно море, гр. Варна. Туроператорите му осигуряват по-голямата част от чуждестранните посещения, но главно през летния период. За разлика от тях хотел Черно море осигурява целогодишно посетители на Историческия музей както с български, така и с чуждестранен произход. Това става чрез непосредствена реклама (устна,флаери) в самия хотел при настаняване на гостите.

Както вече споменах, към Исторически музей – Добрич се отнасят по-голяма част от обектите за културно-познавателен туризъм в града. Комерсиализацията им се осъществява както на национални, така и на международни борси и изложения. Музеят участва на международните борси косвено, представен от туроператорите (Албена Тур и Варна Тур). Общината също съдейства за рекламирането и комерсиализацията като цяло на обектите на Историческия музей - Добрич, чрез включването им в различни проспекти, дипляни и др. рекламни материали.

Партньори на музея са местните медии, които не правят реклама /не е необходима местна реклама/, а просто съобщават за откриването на нови експозиции в различните му обекти.

Директорката на музея Диана Борисова, заедно с колегите си, е достигнала до извода, че една добре направена PR кампания е много по-полезно средство за увеличаване на популярността на обектите и изложбите, в сравнение с една рекламна кампания. Ето защо през последните години, тя залага все повече на PR-а за увеличаване броя на посетителите. В този дух г-жа Борисова сподели, че в момента снимат филм със Discovery Channel, а все по-често националните медии отразяват откриването на нови експозиции в града ни, както и провеждането на редица културни прояви.

Музеят разполага със собствен сайт (http://www.museum.dobrich.net/), който не е добре подреден и не е актуализиран. Освен това музеят не използва пряка реклама върху билбордове и транспаранти както на входа на града, така и в самия град.

В тази насока мога да отбележа, че Общината е включила в своята програма за развитие на туризма 2007 – 2013 г. осъществяване на промоционални дейности – изработване на рекламни билбордове за входните пътни артерии, печатни издания, участия в туристически борси и изложения, срещи с туроператори. Главна цел на реализацията на програмата за развитие на туризма е изпълнението на стратегическите задачи за икономическо развитие град Добрич при максимално адекватно приспособяване към реалните икономически, социални и екологични местни условия в Общината. За тази цел ще се провежда работа за ежегодно включване на мероприятията за развитие на туризма и на промоцията на туристическите възможности на Общината във всички програми за социално-икономическо развитие и културни дейности.

От своя страна културните прояви, провеждани в град Добрич, заемат достойно място в националния културен календар. Всички големи прояви са включени, нещо повече, много от проявите, които имат местен характер, също са застъпени в националния календар. Най-големите прояви намират подобаващо място в програмите на националните медии. Местните медии и преса също добре отразяват всички културни събития. Малко по-слабо е присъствието на културните прояви в програмите на националните телевизии. Полагат се усилия за разширяване отразяването им по Българската национална телевизия и БТВ. Продължи да се обогатява и оптимизира рекламата на културните прояви

Това са някои щрихи от възможностите, които има нашият град, за развитието на културно-познавателния туризъм и част от проблемите, които трябва да решим днес.