Възобновяеми енергийни източници

Възобновяеми енергийни източници

ЕК е определила квотите, които всяка страна членка на ЕС трябва да постигне до 2020 г. в производството на възобновяеми енергоизточници като част от общата консумация на енергия, като за основа са взети данните за 2005 г. До 2020 г. възобновяемата енергия трябва да съставлява 20% от крайното потребление на енергия в ЕС (8,5% през 2005 г.). За да се постигне тази обща цел, всяка държава-членка трябва да увеличи своето производство и използване на възобновяема енергия за електричество, отопление, охлаждане и транспорт.

Таблица 2 Квоти за производство на електроенергия от ВЕИ

В процеса на формиране на средносрочни и дългосрочни цели за дела на възобновяемите енергийни източници българската страна ще подкрепи усилията за създаване на общ за ЕС пазарно ориентиран механизъм за поощряване използването на възобновяеми енергийни източници, включително и за използването на биогорива в транспортния сектор. Целите за възобновяемите енергийни източници се изчисляват като дела на потреблението на енергия от възобновяеми източници от крайното брутно потребление на енергия. За да достигне целта си за 2020г. са необходими комплексни целеви мерки на държавно ниво, както за ускорено въвеждане на ВЕИ, така и спестяване на електроенергия.

Във връзка с присъединяването на България към ЕС страната е формулирала индикативна цел за достигане на дял на ВЕИ в потребление на електроенергия от 11% от общото вътрешно брутно производство на електроенергия в страната към 2010 г. Понастоящем основен принос за достигане на целта имат големите ВЕЦ които формират над 98% от общото производство на ВЕИ.

С цел стимулиране производството на електроенергия от възобновяеми енергийни източници на българските производители са предоставени няколко вида преференции:

• 
  Преференциални цени на изкупуване на електроенергията, произведена от възобновяеми енергийни източници за срок от 12 години за инсталации въведени в експлоатация до 2010 г.
  
• 
  Преносното и разпределителните предприятия са длъжни да присъединяват приоритетно всички централи, произвеждащи електроенергия от възобновяеми енергийни източници;
  
• 
  Задължението за разширяване и реконструкция на преносната и разпределителната мрежа е вменено на съответното разпределително или преносното предприятие, за което те могат да кандидатстват за външно финансиране;
  
• 
  Освобождаване от облагане или намаляване на данъците.
  

С тези мерки, България ще се превърне в една от най атрактивните европейски държави за инвестиции във възобновяеми енергийни източници.

Законът за енергетиката и законът за енергийната ефективност са разработени въз основа на нормативните уредби на страните от Европейския съюз, на Европейската енергийна харта и на Протокола от Киото към Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата. За да се стимулира производството и потреблението на алтернативни енергоизточници, ЕС е приело и директиви относно ВЕИ и енергийната ефективност (ЕЕ): Директива 2001/77/ЕС - в подкрепа на произведената от ВЕИ електроенергия във вътрешния пазар на електроенергия; Директива 2003/30/ЕС - за насърчаване използването на биогоривата или други възобновяеми източници в транспорта; Директива 2002/91/ЕС за енергийните характеристики на сградите; Директива 2004/8/ЕС за насърчаване на ко-генерационните системи; Директива 2006/32/ЕО за енергийната ефективност при крайно потребление и енергийни услуги.

Таблица 3 Информация за инсталирана мощност и произведена енергия от ВЕИ

Възобновяеми енергийни източници	Вид енергия	Инсталирана мощност MWh	Производство GWh
Водна енергия	електроенергия	2 930.000	3 215.00
Вятърна енергия	електроенергия	41.000	46.80
Слънчева енергия	електроенергия	0.027	0.06
Общо електроенергия		2 971.030	3 261.86

Енергийният потенциал на водния ресурс в страната се използва за производство на електроенергия от ВЕЦ и е силно зависим от сезонните и климатични условия. По информация на НЕК ЕАД големите ВЕЦ-ве са осигурили 11% от общото нетното електро производство на страната за 2006 г.

Общият водноенергиен потенциал на България е над 26 500 GWh (~2 280 ktoe) годишно, като от тях към момента достъпният енергиен потенциал на водоизточниците е 15,056 GWh (~1,290 ktoe) годишно. Броят на най-големите ВЕЦ в страната е 14, като те работят в 4 водноелектрически каскади: Белмекен - Сестримо - Чаира, Батак, Въча и Арда. Плановете на НЕК ЕАД предвиждат построяването на два нови обекта - ВЕЦ „Цанков камък", които се очаква да бъдат пуснати в експлоатация през 2009 г., и водноелектрическа каскада „Горна Арда" до 2020 г.

По данни на Министерство на икономиката и енергетиката общия брой на малките ВЕЦ (до 10 МВ) е 126 броя. Малките ВЕЦ (МВЕЦ) се характеризират с по-малки изисквания по отношение на безопасността, автоматизацията, производството, разходите, цената на придобиване и квалификацията на персонала. Тези особености предопределят възможността за бързо започване на строителството и дългосрочна инвестиция на капитал. Малките ВЕЦ могат да се построят до течаща вода, до водопроводи за питейна вода, до язовирни стени, както и до някои напоителни канали на хидромелиоративната система. Малките ВЕЦ са подходящи за потребители, които се намират далеч от енергийната мрежа; те могат да се оборудват с българско технологично оборудване; те се вписват добре в околната среда, без да нарушават екологичното равновесие.

Към края на 2007г. инсталираната мощност е 2 930 MW, като от тях са произведени 3 215 GWh електроенергия от водноелектрически централи.

Вятърна енергия

Вятърът представлява неизтощим източник на енергия, който не води до замърсяване и до климатични аномалии. В страната съществуват обективни възможности за развитие производството на вятърна енергия. Критериите, на базата на които се прави оценка на енергийния потенциал на вятъра, са неговата посока и средна годишна скорост.

На базата на средните годишни стойности за ветровия енергиен потенциал, регистрирана на височина 10 м над повърхността, на територията на страната се определят три зони с различен ветрови потенциал:

• 
  Зона А: Зона на нисък ветрови енергиен потенциал — Включва равнинните части от страната (Дунавската равнина и Тракийската низина), долините на река Струма и река Места и високите полета на Западна България.
  
• 
  Зона Б: Зона на среден ветрови енергиен потенциал - включва Черноморското крайбрежие и Добруджанското плато, част от долината на река Дунав и места в планините с височина до 1 000 м над морското равнище.
  
• 
  Зона В: Зона на висок ветрови енергиен потенциал - включва части от сушата, навлизащи във вода (нос Калиакра и нос Емине), откритите планински била и върхове с височина над 1 000 м над морското равнище.
  

В България вятърната енергетика има незначителен принос в брутното производство на електроенергия в страната (0,4% от произведената електроенергия от ВЕИ за 2006г.).

По данни на Министерство на икономиката и енергетиката към края на 2007г. са инсталирани 48 броя вятърни генератори с инсталираната мощност е 41 MW и са произведени 46.80 GWh електроенергия. Вятърните генератори са разположени в територията на "ЕВН България Електроснабдяване "АД и ЕОН АД.

Слънчева енергия

Потенциалът на слънчевата енергия на територията на България е значителен, но се наблюдават значителни разлики в интензивността на слънчевото греене по региони. Територията на България може да се раздели на три слънчеви зони, като средната годишна продължителност на слънцегреенето е около 2150 h. и представлява около 49% от максималното възможно слънце греене.

• 
  Централен - източен регион
  
• 
  Североизточен регион
  
• 
  Югоизточен и Югозападен
  

По данни на Министерство на икономиката и енергетиката края на 2007г. инсталираната мощност е 0,027 MW, като от тях са произведени 0,06 GWh електроенергия.

Транспорт и логистика

Развитието на транспортния и логистичния сектор в България се обуславя от следните особености:

• 
  транспортно географско положение на България – транспортен мост между страните от Западна и Централна Европа, Близкия Изток, Западна и Средна Азия
  
• 
  През България преминават 5 Общоевропейски транспортни коридора:
  
  • 
    Общоевропейски транспортен коридор IV с направление Дрезден/Нюрнберг – Прага – Виена/Братислава – Будапеща – Арад – Букурещ – Констанца/Крайова – София – Солун/Пловдив – Истанбул – Близкия Изток и Персийския залив
    
  • 
    Общоевропейски транспортен коридор VII с направление Северно море - Рейн-Майн-Дунав – до Черно море
    
  • 
    Общоевропейски транспортен коридор VIII - древния път на коприната – най-кратката връзка на Западна Европа с Централна Азия с направление Бари/Бриндизи – Дурес/Вльора – Тирана – Кафасан – Скопие – София – Пловдив – Бургас/Варна - Черно море, Грузия, Азербайджан, Туркменистан, Узбекистан, Казахстан, и оттам ще се отправя към Индия и Китай
    
  • 
    Общоевропейски транспортен коридор IX с направление Хелзинки – Санкт Петербург-Москва/Псков – Киев – Любашевка – Кишинев – Букурещ – Димитровград – Александропулис – към Египет и Червено море
    
  • 
    Общоевропейски транспортен коридор X с направление Залцбург – Любляна – Загреб – Белград – Ниш – Скопие – Велес – Солун, като територия на България попада в клон С - Клон C: Ниш – София (Димитровград – Истанбул по трасето на коридор IV) Близкия Изток и Персийския Залив
    

Фигура 2 Транс-европейски транспортни коридори през България



Източник www.industrial-zones.com

• 
  Проект ТРАСЕКА – възстановява Древния път на коприната, свързвал през древността Европа с Индия и Китай. Една от основните транспортни артерии на XXI век ще започва от италианското пристанище Бриндизи на Адриатическо море, ще преминава през Албания, Македония, България, Черно море, Грузия, Азербайджан, Туркменистан, Узбекистан, Казахстан, и оттам ще се отправя към Индия и Китай. Връзката ТРАСЕКА (международен транспортен коридор Европа - Кавказ - Азия) с общоевропейски транспортен коридор VIII е изключително перспективна за България. Това е най-пряката връзка между Централна Азия и Западна Европа.
  
• 
  Добре развита пътна мрежа:
  
  • 
    дължината на Републиканската пътна мрежа автомагистралите и пътища І-ви, ІІ-ри и ІІІ-ти клас към 31.12.2005 , е общо 19 276 км , която разпределена по класове е както следва:
    

Таблица 4 Дължината на Републиканската пътна мрежа

Автомагистрали	331 км
Пътища І-ви клас	2 961 км
Пътища ІІ-ри клас	4 012 км
Пътища ІІІ-ти клас	11 730 км
Пътни връзки при възли и кръстовища	242 км

Източник: Министерство на Транспорта на Република България

• 
  Републиканските пътища с настилка представляват 98.4% от всички пътища, като 92.5% тя е асфалтобетонова, а 82.8% са с носимоспособност 10 т/ос. Дължината на републиканските пътища без настилка е 272,1 км или 1,41% от общата дължина.
  
• 
  Местните /общински и частни/ пътища са с обща дължина над 24 хил. км. Допълнително уличната мрежа в населените места е с дължина над 60 хил. км.
  
• 
  Общата гъстота на цялата пътна мрежа е 0.39 км/км², което е по-ниско от средното за ЕС (15) – около 0.51 км/км², но надвишава тази на страни като Полша, Словакия и Турция и е на същото ниво, както тази на Латвия, Литва, Румъния и Словения.
  
• 
  По гъстота на републиканската пътна мрежа (0.171 км/км²) България изпреварва, както средната за ЕС (15) – 0.09 км/км², така и тази на всички “нови” страни-членки, с изключение на Унгария и Чехия, изоставайки значително по гъстота на автомагистралната мрежа. Отчитайки факта, че около 40% от територията на България е планинска и следователно слабо населена, като цяло гъстотата на пътната мрежа е достатъчна.
  
• 
  Покритието на националната територия с автомагистрали, четирилентови и трилентови пътища е неравномерно. Направленията изток-запад са по-силно развити, отколкото направленията север-юг.
  
• 
  Пристанищна система
  
  • 
    Пристанищната система на Република България влияе съществено върху икономиката на страната. Системата е съставена от два типа пристанища - речни и морски. Водният път Рейн-Майн-Дунав е основен транспортен коридор в Европа и чрез дунавските пристанища се осъществява изгодна и директна връзка по цялото протежение на коридора от и до България за Западна и Централна Европа и Украйна, Молдова, Русия и Беларус.
    

Фигура 3 Товарооборот на пристанищата в България

ИзточникМинистерство на транспорта на Република България

• 
  Речните пристанища са разположени по протежението на българския участък от река Дунав, представляващ северната граница на страната - те са общо 6 на брой(Видин, Лом, Русе, Никопол, Силистра и Свищов). Морските пристанища – Варна и Бургас са разположени на черноморския бряг, представляващ съответно източната граница на България.
  
• 
  Граничното положение на тези пристанища е предпоставка за ключовата им роля в икономиката на страната поради факта, че всички стоки превозвани по вода независимо от това дали са предназначени за вътрешния пазар или са транзитно преминаващи се обработват в тях.
  
• 
  През тях преминават над 60% от вноса и износа на икономиката ни и по тази причина те влиaят на цялостното развитие на икономиката.
  
• 
  Предстои изграждането на нов проект по линия на програмата Official Development Assistance (ODA). Японското правителство отпусна заем от около 37 милиарда йени (370 милиона долара) за 25-годишен период на погасяване и 7 години гратисен период. Самият кредит се отпуска в японски йени, а лихвата по него е 1.4% годишно. Заемът е държавен с краен бенефициент Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура", което е собственик на активите. Проекта е свързан с изграждането и развитието на контейнерни терминали и на прилежащите съоръжения и оборудване на двете големи международни пристанища - във Варна и Бургас. Те ще помогнат да бъде поета обработката на нарастващия брой контейнери и за постигането на по-висока логистична ефективност.
  

Земя с висока природна стойност (НАТУРА)

Към настоящия момент цената на земеделската земя в България е най-ниска в Европа. Специализирани фондове за земеделска земя изкупуват и окрупняват земя, като основно оперират в традиционните земеделски райони на страната. Същевременно земята с висока природна стойност (НАТУРА) и земята в полу-планиснките райони остава за момента извън инвестиционния фокус, което се отразява на все още ниската и цена. От друга страна от следваща година ще стартират компенсационни плащания за този тип земи в размер между 20 и 50 евро на декар. Към настоящия момент, подобни земи мога да бъдат придобити на цени в диапазона 100 – 150 евро на декар, което означава, че само от компенсационните плащания възвращаемостта на инвестицията може да достигне 20-30% на годишна база. Отделно трябва да се отчето нарастването на стойността на земята, която в рамките на следващите 4-5 години се очаква да поскъпне с минимум 150-200% и да достигне нива от между 300 и 400 евро за декар.

Аквакултури

Българската аквакултура има голям потенциален капацитет с наличието на около 65 000 ха водна площ. Общата водна повърхност използвана за отглеждане на риба в момента е само 9 178 ха. Размерът на рибните стопанства в България обикновено e малък:

• 
  Повече от 29 % от стопанствата реализират дейността си върху площ за производство на аквакултури по-малка от 1 ха;
  
• 
  Средните по големина стопанства, които имат водна площ между 1 и 10 ха представляват 42 % от общия брой аквакултурни ферми в страната;
  
• 
  Около 34 на брой аквакултурни стопанства са разположени върху водни площи от повече от 20 ха.
  

Наличието на водни басейни с незапълнени капацитетни възможности за аквакултура е предпоставка за бъдещо развитие на бранша. По-голяма част от тези басейни са в работещо състояние и са собственост на държавата в лицето на различни министерства, останалите са общинска или частна собственост: от общо 5 107 изкуствени водоеми (“язовири”) , 947 са държавна собственост, 4 105 общинска и 55 са частна собственост. Тези публични съоръжения обикновено се отдават под наем на частни фирми чрез многогодишни концесии.

Традиционно се използват екстензивни и полу-интензивни методи за производство на аквакултури. Много стопанства са икономически нежизнеспособни, те имат нужда от приспособяване към нови видове и нови пазари, тъй като традиционните видове са с ниска стойност и генерират нисък доход за производителите. Съществува липса на технологии за производството на по-ценни видове риба, както и има липса на готови за внедряване методи и техологии за интензификация на действащите мощности и производства и за внедряване на нови за страната и подходящи за местните условия видове риби. Този процес трябва да бъде обект на проекти, разработвани и внедрявани от научни колективи на различни конкретни производствени бази.

Използването на язовири за производството на аквакултури е много важно особено в регионите LAU 1. Заетостта в рибопроизводството през 2005 г. е била около 5 000 души в шаранопроизводството и 250 души в пъстървопроизводството. Броят на заетите в пастървопроизводството е сравнително малък поради спецификата на садковото отглеждане. През същата година годишният доход на работниците пряко ангажирани в аквакултурното производство е бил между € 1 850 – 2 000.

Производството от аквакултура е около 13.8 % от общото производство на риба в страната. Общото производство от аквакултура се е увеличило през последните години.

Секторът е разделен на два подсектора: сладководно производство на аквакултури и морски аквакултури.

Сладководно производство на аквакултури:

Сладководното производство на аквакултури е традиционно добре развит сектор, но има нужда от интензификация на съществуващата материална база и от преструктуриране на производството и въвеждане на нови видове с добри пазарни перспективи, които са по-ценни от традиционните видове (по-голяма част от които са шаранови).

В България съществуват отлични условия по отношение на околната среда, както и добро качество на водата за отглеждане на сладководни видове, особено в планинските реки и язовири. Съществува добър потенциал за развитието на органична аквакултура.

Най-масово отглежданите видове, обект на аквакултура в България са дъговата пъстърва (36.6% от общата продукция през 2005 г.) и шарана (29,5% от общата продукция през 2005 г.). Другите видове включват есетрови, костур, бяла риба и сомови видове.

• 
  Топловодни аквакултури
  

Топловодните стопанства представляват 55% от фермите за аквакултурно производство. В топловодното производство на аквакултури, обект за отглеждане са: шаран (Cyprinus carpio); бял толстолоб (Hypophthalmichthys molitrix) и пъстър толстолоб (Aristhichthys nobilis); бял амур (Ctenopharingodon idella) и черен амур (Mylopharingodon piceus); буфалови риби (Ictiobus spp.) и лин (Tinca tinca). Нараства значението на европейския сом (Sillurus glanis), американския (канален) сом (Ictalurus punctatus), бялата риба (Sander/Stizostedion/ lucioperca), щуката (Esox lucius), като обект на този тип производство на аквакултури. Правени са опити за отглеждане на змиорка (Anguilla anguilla). Към топлолюбивите водни организми принадлежи и езерния рак (Astacus leptodactylus), чието производство за 2005 г. възлиза на 2.5 тона.

Продукцията от топловодните стопанства, включително есетровите е 1 813 тона през 2005 г., което представлява 57.7 % от общата продукция на аквакултури в страната.

Есетровите риби (заемащи междинно положение по отношение на изискванията си към температурните режими, спрямо топловодните и студеноводните аквакултури) са обект на отглеждане в специализирани сладководни ферми за производство на хайвер, риба за консумация и на зарибителен материал.

Българските производители на есетра са постигнали значителен успех при отглеждането на есетрови риби в мрежови садки поставени в изкуствени водоеми. Основно се отглеждат руска есетра (Acipenser gueldenstaedti), сибирска есетра (Acipenser baeri) и някои техни хибриди, моруна (Huso huso) и чига (Acipenser ruthenus). Производството на есетрови риби е най-бързо развиващият се подсектор при аквакултурата за последните 6 - 7 години.

• 
  Студеноводни аквакултури
  

Обект на студеноводните аквакултури в България са основно сем. Пъстървови – дъгова пъстърва (Oncorhynchus mykiss), балканска пъстърва (Salmo trutta fario) и сивен (Salvelinus fontinalis).

Продукцията от пъстървовите стопанства през 2005 г. е 1157 тона, което представлява 37% от общата продукция на аквакултури в страната. Производството на дъгова пъстърва е съсредоточено основно в планинските и полупланински региони на страната, като се прилага най-вече отглеждане в басейнови стопанства (бетонов тип стопанства) и в садкови установки. Стойността на продукцията при първата продажба през 2005 г. е около € 3.5 млн.

Морска аквакултура:

Морската аквакултура се състои понастоящем от ферми за молюски и за кафяво морско водорасло. Те съставляват по-малко от 1% от общото производство, но имат добри перспективи за бъдещо развитие и се нуждаят от специални мерки за подкрепа.

Черноморският бряг няма подходящи заливи за предпазване на морските аквакултури от вълните, нито фиорди за осигуряване на подходяща дълбочина, което е проблем за отглеждането на морски аквакултури в садки. Наземните ферми на брега и подводните мрежови садки са алтернативно решение за морските аквакултури. Тези условия предопределят също така използването на мидени инсталации от колекторно-въжен плаващ тип, вместо рафтова технология.

Фермите за морски аквакултури са 18 (мидени - 16 и за кафяво морско водорасло /Cystoseira sp./ - 2). Те заемат 9 % от общия дял на стопанствата в страната.

Основният вид отглеждан като морска аквакултура в Черно море е черната морска мида (Mytilus galloprovincialis). Производството й през 2005 г. е в размер на 170 тона, което представлява 5.4% от общата продукция от аквакултура в страната.

През последните три години има стабилна тенденция към развитие на морските аквакултури по българското крайбрежие на Черно море. През 2006 г. бяха регистрирани четири нови ферми за морски аквакултури, а съществуващите ферми разшириха производствения си капацитет.

Каталог: files -> files
files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см
files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София
files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо
files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо
files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България
files -> Георги Димитров – Kreston BulMar
files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт

Изтегляне 209.15 Kb.

Сподели с приятели: